ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
ЙОАН
КАНТАКУЗИН
ПИСМО НА ЙОАН КАНТАКУЗИН ДО ЕПИСКОПА НА КИПЪР ЙОАН
Йоан Кантакузин произхождал от средите на
едрите земеделци. В избухналата междуособна война между Андроник ІІ (1282-1328)
и Андроник ІІІ (1328-1341) Кантакузин взел страната на младия император. Когато
Андроник ІІІ починал, Кантакузин бил включен в регентството на малолетния
император Йоан V Палеолог заедно с императрица Ана Савойска и Алексий Апокавк.
Скоро отношенията между регентите се обтегнали, Кантакузин се провъзгласил за
император и избухнала гражданска война. През 1347г. той взел надмощие и бил
тържествено обявен за император. Успял да омъжи дъщеря си Елена за император
Йоан V. През 1354г. Йоан V превзел Цариград и Йоан VІ бил принуден да абдикира.
След абдикацията се замонашил под името Йоасаф и починал през 1383г. Кантакузин
е автор на история, която обхваща времето от 1320 до 1362г.
Писмото на Йоан Катнакузин до Йоан Кипърски е
свързано с еретичното учение на Варлаам и Акиндин. Бернард Варлаам е византийски
църковен деятел и обществен деец, родом от Калабрия. Като главен опонент на св.
Григорий Палама през 1351г. той бил осъден от църковен събор в Цариград и се
наложило да замине за Италия. Един от най-видните последователи на Варлаам е
българинът Григорий Акиндин от Прилеп.
Превода е направен от руски въз основа на
електронното издание на текста на сайта „Восточная
литература” по: Публицистика Иоанна
Кантакузина 1367-1371 гг. // Византийский временник Т.
ALD
[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]
Възлюбени в Бога епископ на Карпасия, проедър на Констанция и Амохост, господин Йоане! Моя царственост, макар и да не е имала навика да пише на тебе, възлюбения от Бога, но заради добродетелите, с които ти си надарен от природата, и боговдъхновения начин на мислене, който ти изпитваш, те е приемала преди и [сега има] намерение да ти пише и да ти съобщи за някои необходими неща. До сега някои обстоятелства препятстваха на това. Сега пък аз излагам и обяснявам на тебе това, което не съм съобщил до сега.
Преди вече трийсет години и [даже] повече, откакто някой си човек, калабриец по род, на име Варлаам, възпитан с елинска премъдрост, пристигнал тук и прекарвайки тук немалко време, започнал да обвинява намиращите се тук исихасти и изригва от себе си нечестиви догмати. Когато светейшия митрополит на Солун господин Григорий Палама, който беше тогава йеромонах, започнал да го опровергава, този стигнал до такава степен на безсрамие, че дръзнал да напише специална книга, изпълнена с неговите зломислени богохулства и зловредни мнения, и нагло я връчил на тогавашния патриарх господин Йоан. Узнавайки за това, височайшия император на ромеите блаженопаметния прославен господин Андроник Палеолог, брат на моята царственост, свикал събор в почтения божествен храм на Премъдрото Слово Божие, призовал [на него] много от пребиваващите в исихия, които този Варлаам обвинявал в порочни мнения, и особено — упоменатия най-достоен йеромонах господина Григорий Палама — този, който по-късно заел Солунската катедра. На заседанията императора сам лично, в присъствието на патриарха, целия синклит и събора от приблизително трийсет и шест архиереи, направил разглеждане на този въпрос. И било обявено, както от страна на самия император, патриарха и синклита, така и на цялото явило се множество народ, като от едни уста, че това, което Варлаам говори и пише е преизпълнено с кощунство, порочни заключения и е далеко от християнския мироглед. Затова и при тези обстоятелства излязло съборно определение, оправдаващо гореспоменатите монаси, особено пък господин Григорий Палама Солунски; то било засвидетелствано от подписите патриарха и целия събора: да бъдат предадени на анатема тези, които се осмелят да опровергават и оспорват това определение.
Варлаам, както беше казано, заминал. Някой пък монах, Григорий Акиндин по име, който бил пряк ученик на този Варлаам, възприел неговите заблуждения и ерес. После, считайки за някакъв неочакван успех този смут, който произлезе сред нас, когато императора, брат на моята царственост, умря, той обучил [в ереста] много от тукашните. Узнавайки за това, височайшата императрица на ромеите, сестрата на моята царственост, госпожа Палеологина, славната и блажената, свикала в свое присъствие събор. Съборът постановил, че това, което говори този Акиндин, да бъде гневно отхвърлено и прогонено, и че самия той, като еретик и [човек] с порочни мнения, точно както и учителя му, този Варлаам, да бъдат отлъчени, по обичая, от амвона на Православна неделя. Но това не е всичко, което било направено по отношение на него: тогавашния патриарх, господин Йоан, който ръкоположил Акиндин за дякон и защитавал неговите думи, бил низвергнат. И не бил низвергнат само защото явно се придържал за еретическите и пагубни догмати на този, но и затова, че сам написал и подписал съборното определение, предаващо на анатема всеки, който в каквато и да е степени би поискал да го опровергае. И ето отново архиереите, съставили първото определение, и тези, които били ръкоположени и станали архиереи след това, издали второ съборно определение, потвърждаващо и подкрепящо първото. Това станало и било направено, когато аз се намирах още извън Константинопол, защото аз още не го владеех. След това пък, когато аз влязох в този възвеличен от Бога Константинопол и цялата власт над ромеите се оказа в моя царственост, се обърнаха към мен всички приели страната на Акиндин, крещейки, че те са подложени на несправедливост и молят за съд, който и се състоя тогава по тяхната молба. По тази причина моя царственост чрез посланици покани от Солун споменатия господин Григорий Палама. И по молба на тези беше свикан събор. В течение на много дни се разглежда казаното от тях — и не веднъж и не дважди, но три и пет пъти,— и отново, както винаги, те били единогласно осъдени, при което за това било издадено още и трето определение, подписано от моя царственост, височайшия император на ромеите и най-любимия син на моя царственост господин Йоан Палеолог, патриарха господин Калист и събора.
Те пък, съвсем като неизлечимо болни, не искаха да приемат лекарствата на разкаянието. Едни от тях още се намират тук, други пък отишли кой където поискал, така че някои са се появили и там [при вас], а именно — отначало кувикулярия Атуем, Антоний, назован Финикиеца, и други, после — и [епископа на] Тир, който, направил простагма, както той там го бил назовал, и по такъв начин изготвяйки патриаршески писма, се явил в Сирия и, скланяйки някои на своя страна, станал патриарх на Антиохия; бидейки пак изобличен и там, той бил свален. Това са хората, [които пристигнаха тук] тогава.
В настоящия пък момент е пристигнал тук, както е узнала моя царственост и някой си монах, назован Антим Калив. Подобно на тези, като известния Симон Маг и Кинопс излезли против светите апостоли, наричайки нечестиви светилниците [на християнството], и още както последователите на Арий наричали тритроити Василий Велики и Григорий Богослов, учителите на църквата, за това, че те уважавали и почитали Светата Троица, така и тези ни одумват и наричат политеисти за това, че ние казваме, че както природата Божия е несътворена и неизяснима, така и блажената енергия на тази същност е несътворена и неизяснима. Те пък измислят против нас такива клевети, каквито и самия дявол не би се решил да каже.
Тъй като ми попаднаха някои глави, написани тук от тях, които те са изпратили на вашия остров, за да отклонят от пътя доколкото е възможно тамошните християни и да ги убедят да последват безчестието на тези Варлаам и Акиндин; заради което и се стори на моя царственост полезно да напиша и покажа на твое свещенство, че ти и всички намиращи се там християни да узнаете, как такива еретици ни клеветят, беснеят от ненавистта и злобата, които те изпитват против нас, православните по Христовата милост.
1. Та те казват, че ние като да изповядваме у Бога две божествености: едната — същност, а другата — не същност. На това аз казвам: да бъде предаден на анатема този, който така мисли. Ние пък изповядваме една божественост на Отца и Сина и Светия Дух.
2. Още те казват против нас, че ние се съпокланяме разните божествености в лицата на Св. Троица. На което аз казвам: да бъде предаден на анатема този, който така мисли. Ние пък се покланяме на една божественост в трите лица на Отца и Сина и Светия Дух.
3. Още те казват, че ние се покланяме на друг Бог, приличащ на сияние, видимо с телесните очи. Аз пък казвам: да бъде предаден на анатема този, който се покланя на такъв бог. Ние пък се покланяме на Отца и Сина и Светия Дух — Троицата единосъщна и неразделна.
4. Още те казват, че ние се покланяме на безчислен брой безначални низши богове, изходящи от Божията същност, които ние в голямата им част и наричаме богове и божествености. А аз казвам: да бъде предаден на анатема този, който така мисли. Ние пък вярваме в един Бог - в Отца и Сина и Светия Дух.
5. Още те казват, че ние разделяме Божията природа на части и елементи. Аз пък казвам: да бъде предаден на анатема този, който така мисли. Ние пък се покланяме на безначалния Отец, събезначалния Син, притежаващ цялата природа на Отца, и Светия Дух с Отца и Сина съпоклоняемия и съславения, също притежаващ цялата природа на Отца, точно така, както и Сина.
6. Още те казват, че ние считаме, че природната енергия на Бога е видима, бидейки сама по себе като светлина. Да бъде предаден на анатема този, който така мисли. Ние пък считаме, че природната енергия на Бога сама по себе нищо не представлява, но се явява неотделима от безначалната и неизяснима Божия същност.
7. Още те казват, че ние казваме, че безначалната Божия природна енергия е другоприродна, нееднаква, много пъти по-слаба, безлична, без същност и така се отнася към природата [божия], както Сина към Отца и Духа Светия. А аз казвам: да бъде предаден на анатема този, който така мисли. Ние пък казваме, че безначалната Божия природна енергия се явява неотделима от природата, и където е природата — там е и енергията, и където е енергията — [там е] и природата.
8. Още те казват, че ние считаме, че всичко извършват низшите богове, Божията природа нищо от същественото не извършва, но, бидейки ограничена, се намира вън от всичко. А аз казвам: да бъде предаден на анатема този, който така мисли. Ние се покланяме на единия Бог в три лица (имащ една Природа, една сила, една енергия, една божественост), намиращ се във всичко и по-горе от всичко; и няма място, в което да няма Бога по същност.
9. Още те казват, че ние казваме, че причастните низши божествености стават безначални, несътворени и вечни. А аз казвам: да бъде предаден на анатема този, който така мисли. А нима аз казвам, че очистилите се от греховете и извършилите дела, достойни за това, че да се съединят с Бога, съединявайки се с него, стават и самите богове по благодатта, съгласно словата на Господа: “Аз казах: вие — сте богове и синове на Всевишния всички” 1.
10. Още те казват, че ние говорим, че божията природа и субстанционална енергия се явява обща и у нас, и у ангелите. А аз казвам: да бъде предаден на анатема този, който така мисли. Я считам, че божията природна и субстанционална енергия се явява обща у Отца и Сина и Светия Дух; хората пък и ангелите се приобщават към Бога по благодат, всеки съответствие със своята чистота.
11. Още те казват, сякаш едно ние считаме Сина Божи и Дух Свети за природни произведения, творения и енергии низши, по-слаби и по-лоши и от Отца и един от друг. Да бъде предаден на анатема този, който така мисли. Ние считаме Отца за безначален, Сина за събезначални, Духа за съвечен и равен по слава и почит на Отца и Сина, съпоклоняеми и съславни.
12. Още те казват, че ние говорим, сякаш плътта е приела лицата Слово и Сина Божи. А аз казвам: да бъде предаден на анатема този, който така мисли. Та ние говорим, че в началото е било Словото, и Словото е било у Бога, и Слово е било Бог, и в последния ден Словото е станало плът и се е вселило сред нас, и че лицето Слово Божие е възприело плът, и е станало, по такъв начин, две природи на една личност Слово Божие, но не плътта е приела лицето Слова, както ни обвиняват.
13. Още те казват, сякаш ние говорим, че гълъба, появил се при кръщението на Господа, не е бил Духа Свети. Да бъде предаден на анатема този, който така мисли. Напротив, ние казваме, че Дух Свети се е спуснал като във вид на гълъб и останал на Христа.
14. Още те казват, че ние говорим, все едно следствията са безначални. Да бъде предаден на анатема този, който така мисли. Ние пък считаме, че следствията се явяват творения, имащи акт на сътворение в качеството на начало; силата пък, която ги е създала,— е безначална.
15. Още те казват, сякаш ние говорим, че обожественото тяло Господне, което сега вкусвайки, ние ставаме съпричастници на божествената природа, освещава и обожествява не тази божественност, която е осветила това разпънато тяло на кръста, но някоя друга божественост, безсъществена и низша. Аз пък казвам: да бъде предаден на анатема този, който така мисли. Ние казваме, че пак тази самата божествена сила или божественост, която е осветила разпънатото вечно свято тяло, [получено] от Девата, освещава благословения хляб и благословената чаша и претворява хляба в самото тяло Господне, а лозовото вино— в самата почитана Негова кръв. И ние вярваме, че това — не нещо друго, е почитаното тяло и кръв Христови, и че този, който не е прероден чрез вода и Свети Дух и който не вкусва тялото на Господа наш Иисуса Христа и не пие Неговата кръв, не може да наследи царството Божие.
16. Още те казват, сякаш ние говорим, че Словото Божие се е родило у светата Дева по естествения закон, а не свръхестествено. Да бъде предаден на анатема този, който така мисли. Напротив, ние казваме, че не само той е бил роден свръхестествено, но че и на ангелите, и на хората е неизвестен начина на очовечаване на Словото Божие.
17. Още те казват, че ние считаме, че подготвеното от Бога за светците се явява несътворено. Та те за всичко лъжат, а за това говорят истинно, защото ние мислим [именно] така. От техните пък думи следва — макар те да обвиняват в това нас,— че самите те разчитат да наследят нещо създадено. Ние пък, наставените и обучените от Христа - че той самият е наследството за спасените; още пък — и [според писаното от] апостол Павел, че светците стават наследници Божии и сънаследници Христови. [По този начин] по необходимост наследството на спасените е несътворено. Затова и злословие им да се обърне на техните глави!
18. Още те казват, сякаш ние казваме, че у Бога [има] не три лица, но много различни сили и енергии. Да бъде предаден на анатема този, който така мисли. Ние именуваме Отца и Сина и Светия Дух в три лица, но с една същност, сила и енергия, а не много, отличаващи се една от друга, както тези жалките клеветят.
19. Още те казват, че ние считаме огъня, видян в къпината, и огнената колесница, възнесла Илия, несътворени богове и божествености. Да бъде предаден на анатема този, който така мисли! Ние пък казваме, че огъня, явил се в храста, е бил символ на въплъщението на Словото Божие в Девата: както храста горял, но не изгарял, така и Дева не била изгорена, приемайки огъня на божествеността. Относно пък огнената колесница, възнесла Илия, аз точно не зная; но, [видимо], по божия повеля някоя божествена сила го е възнесла.
Мой царственост написа това до твое свещенство, за да знаеш ти и всички тамошни християни клеветите на тези зломишлените. Аз имах намерение да напиша за това пространно, но тъй като аз съм зает и тъй като аз бях далеч от Константинопол 2, както ти ще узнаеш от доставящия това [писмо], аз не написах нищо повече.
Напиши ми, за да узная, дошло ли до тебе съхранено настоящото [писмо]; тогава и моя царственост ще напише на твое свещенство по-пространно и по-ясно, от което ти [по-добре ще] узнаеш тяхното зломислие и безчестие.
Йоан, в Христа Бога верен император и самодържец на ромеите, Кантакузин, заради божествения монашески чин преименуван на монах Йоасаф.
Коментари
1 Псалм 81, 6.
2 Става дума за пребиваването в Пелопоннес.