ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Патриарх Николай Мистик

66 – ТО ПИСМО НА ЦАРИГРАДСКИЯ ПАТРИАРХ НИКОЛАЙ МИСТИК ДО НЕИЗВЕСТНО ЛИЦЕ ВЪВ ВРАЗКА С ИЗВЪРШВАНЕТО НА ЕЗИЧЕСКИ ОБРЯДИ

 

Адресатът на това писмо не е посочен. Местоположението на писмото също не позволява да се определи кой е адресатът. Предното 65-то писмо е адресирано до епископа на Амисос – Йоан, към когото патриархът се обръща с:”Ваша святост” (υμών όσιότητος). В следващото 67-мо писмо отново не е посочен адресата, но в началото стои същото обръщение: „Възлюбено ми чедо” (Τέκνον μου ήγαπημένον). В това 67-мо писмо патриархът пише, че щял да изпрати при адресата трима митрополити на среща в Свещения дворец. Възможно е адресата на писмото да е Роман Лакапин в периода около извършения от него преврат и идването му на власт. В такъв случай жертвоприношенията при сключването на договора може да се извършени не с участието на българи, които по това време са били вече християни, а да са свързани с преговорите с печенегите да нападнат България. В писмото наистина пише, че виновни за ритуала били българите, но това може да е употребено в смисъл, че Роман Лакапин е трябвало да изпълни ритуала за да осигури помощта на печенегите срещу българите.

            Ръкопис: P 182 v - 184 r.

Издания: CFHB, vol. VI, Nicholas I Mysticus, Ruby Johnson Jenkins, L. G., Weserink, DO, W., 1973, стр. 310-311. Б. фон Арним, „Принасяне на кучета в жертва при цар Симеона”, сп. Български преглед, ІІ , 91-98. Представеното по-долу писмо 66  е по превода на В. Бешевлиев, публикуван в „Известия на ист. дружество в София”, кн. ХІІІ, 1933г., стр. 176-179. Направил съм само някои изменения свързани с промяната на правописа и съм добавил няколко свои бележки в края.

 

                                                      ALD

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Галерия] [Филми] [Ново]

 

До неизвестно лице,

 

          Възлюбено ми чедо, станало е дело, което, както някои казват, нито подобава на доброто име на този град, в който управлява пълен християнски ред и пълно благочестие и най-висша мъдрост и точно съблюдаване на светия устав, нито отстранява от църквата скръбта и укора. Защото казват, че са станали такива неща, каквито управляват у езичниците и у елините1. Именно сключените чрез клада и клане на животни съглашения2 не са нищо друго, освен езическо и елинско жертвоприношение. Не поглеждай на клането просто така и че се е случило, но разбери, че то има някакви тайнствени причини според безбожието на онези. Понеже, защо не колят какви да е животни, но избират говеда и кучета и овце3? Прочее, както страшното (великото) жертвоприношение на християните избира хляб и вино, и това се принася за да освещава тайнствено тези, които го извършват4, така и онези животни се избират съгласно особеността на тяхното безбожие за жертвоприношение, за да приобщят тези, които го извършват, с бесовете, на които слугуват. Нека да не ни мами това, което се произнася от тях, че: „Нека тъй да тече кръвта”. Защото са празни думи. Но това трябва да знаем, че извършеното има връзка с някаква тайнствена според тях причина. Понеже, какво пречеше просто да разцепят дърво и да кажат: „Нека тъй да бъда разсечен”. Какво пречеше да пренесат в жертва врабче и да кажат: „Нека тъй да ми изтече кръвта”? Но палят клади и нарочно избират кучета и говеда и овци.

          И това тъй не трябваше да стане. Защото е забранено от свещените правила и от устава на християните. И тъй, както казах, не трябваше да стане. Но, понеже е станало, на второ място идва да последва лекарството, и да се подложат на епитимии тези, които са присъствали при това дело, за да не се присъедини към църквата съблазън, и да я нападне премного смущение и буря и за да не се наложи укор на нас грешниците и на твоята добродетел, възлюбено ми чедо, и на останалите началници на държавата нито в настоящето поколение, нито в следващото. Защото христолюбивият наш цар5 поради непълната си възраст ще бъде свободен от укор и пред Бога и пред човечеството. А ние, знай, когато казвам ние, разбирам църквата, и ти и останалите началници на държавата ще бъдем укорявани и презирани и пред Бога и пред човечеството. Потруди се, прочее, чедо мое, чрез дадената ти от Бога разсъдливост да дадеш това направление на делото, че хулителите да не добият възможност да се подиграват с грижата имайки повод  за укор, но (които) често дори добрите дела (използват) за да злословят Божията църква и преславната държава и сега и в бъдеще. Но, нека разберат, че това, което е станало, е станало от нужда, за която (нужда) са виновни обичащите войните и човешките кланета, именно богоомразните българи6. А лекарството е последвало от вашата благочестива и добродетелна разсъдливост. Защото, това, което става от нужда, се удостоява с прошка и при Бога и при човеците, които познават човешките дела. Именно често човек под натиска на глада е вкусил от забранените неща, а след това, като е приел потребното лекарство, е свободен от всякакъв укор, понеже от нужда е вкусил нещо нечисто. Тъй и това сега, ако приеме лекарство, ще стане безупречно поради нуждата и неосъдително. Но, ако остане нелекувано, нито нашето поколение, нито следващото след него ще ни оставят неукорени и неосъдени.

 

 

БЕЛЕЖКИ:

 

  1. елини – по времето на патр. Николай понятието елини се е използвало и в смисъл на езичници.
  2. съглашения – малко по-долу се говори, че жертвоприношенията са станали поради нужда, за която били виновни българите
  3. в съставеното по нареждане на имп. Константин VІІ Порфирогент продължение на хрониката на св. Теофан Изповедник се отправят нападки срещу Лъв V за това, че при сключването на 30-годишния мирен договор с България императорът „разсякъл кучета дори, на които беззаконните племена принасят жертви, и ги употребил за свидетели на онова, що се правело”(по ГИБИ,V,с.113). Игнатий обаче, в житието на патр. Никифор казва, че при сключването на мира Лъв V „със своите ръце излива вода на земята от чаша, да обръща собственоръчно конски седла, да се докосва до тройна юзда, да вдига трева на високо”
  4. става дума за св. тайнство причастие
  5. става дума за малолетния имп. Константин VІІ Порфирогент (Багренородни)
  6. тук се посочва, че жертвоприношението е било свързано с българите; но е възможно да е свързано с преговорите на Роман Лакапин с печенегите да нападнат България по време на битката при Ахелой. Разбира се не е изключено ритуалът да е изпълнен от българите по традиция, доколкото в писмото се говори за Градът, т.е. за Цариград и може да се предположи, че случилото се е станало близо до византийската столица.