ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

АНОНИМНА ВИЗАНТИЙСКА ХРОНИКА № 6

 

Превода е по изданието на П. Шрайнер – „Кратки византийски хроники” (Peter Schreiner. Die byzantinischen Kleinchroniken. Teil І-III. Wien. 1977-79) – т. 1 стр.57-58 (гръцки текст) и т.3 стр. 19-20 (немски превод). За изготвянето на настоящия превод  съм използвал основно руския превод направен по същото издание, като съм го допълнил с някои бележки, към които на места съм добавил някои названия от гръцкия текст (основно имащи значение за българската история). Руския превод е публикуван на сайта „Восточная литература”. Българският превод на храниката е направен специално за сайта „Материали по история”

Ръкописи:

Рим, Bibl. Valicelliana, B 53, ff. 92. Ръкописът е без водни знаци, датира се въз основа на  особеностите на текста около 1300 г. Съставен е еднородно и съдържа наред с многочислени теологически трактати също и хрониката на Константин Манаси.

Анализ текста:

Текста на хрониката не показва да има връзка с известните исторически трудове от епохата на  Комнините. Източника, откъдето е бил взет откъса, навярно е съединявал подробно изложение, което явно се усеща във втората бележка, с елементи на анализ; така или иначе той, не е използван нито от Никита Хониат, нито от Кинам.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

 

 

1. Йоан Порфирогенет1, сина на император Алексий2, се възкачил на трона вечерта на 15 август, в четвъртък, т.е. на празника на св. Богородица3, когато се представил неговия баща. Тогава била 6626 година4, 11 индикт. И управлявал той 24 години, 7 месеца и 23 дни.

 

2. И по време на втория свой поход срещу Армения и Антиохия, и срещу Йерусалим, той можа да види нищо повече от светите дела към които се стремял, защото изстрелът и ловът му предопределиха неочакван удар от съдбата5, станал на 22 март, в понеделник, и той живял (още) 18 дни в изпратените му от Бог страдания, т.е. до 8 април, до вечерта. И по (това) време на деня, когато той се възкачил на престола, той починал, и оставил за император на ромеите и господар (самодържец) своя, любим и порфиророден син, Мануил6, севастократора.

 

Названия Йоан произнесъл в момента на своята смърт с твърд глас Тропара от великия канон: "Кула, беше пожелала ти, душо, да построиш и да направиш за желанията твои укрепление, ако Създателя не беше объркал твоите планове и не беше унищожил това дръзко намерение". Той казал това, тъй като искал да произведе своя първи син, Алексий за император на Рима, Андроник – на Йерусалим и Исак - още някъде си; този (последния) трябвало да управлява в Константинопол заедно с Мануил, който би непълнолетен.

 

Бог пък по иначе решил неговата съдба. Защото, пребивавайки в Аталия, той загубил своя първи син, после втория, заради дву-тридневна болест (?) от гръдно възпаление, което започнало от банята. Исак пък, приемайки мъртвите тела на двамата свои братя, за да ги погребе в своята църква Пантократор, починал на 10 октомври.

 

3. Зетят на императора и велик доместик Йоан и цялата войска дошли, да положат клетва и да посрещнат порфирородния Мануил, в Града (Константинопол) на 27 юни 6 индикт, в неделя, в третия час и преплавайки от Хрисопол във Вуколеонското пристанище, те пристигнали в Големия дворец.

 

_______________________________________

 

БЕЛЕЖКИ:

 

  1. Йоан ІІ Комнин – византийски император (1118-1143)
  2. Алексий І Комнин - византийски император (1081-1118)
  3. Става дума за празника Успение на пресвета Богородица
  4. От Рождество Христово – 1118г.
  5. По време на лов Йоан пробол с копие голям глиган, животното настъпило напред, извило ръката на императора назад и една от стрелите в колчана на гърба му я пробола. Раната не била сериозна, но стрелата била отровна и това предизвикало възпаление и оток. Лекарите предложили ампутация, но Йоан отказал и починал край Аназарб, митрополийския център на  Втора Киликия, на място, което се наричало «Pratum Palliorum» (по Вилхелм Тирски).
  6. Мануил І Комнин (1143-1180)

 

ALD