ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

АНОНИМНА ВИЗАНТИЙСКА ХРОНИКА № 8

 

Превода е по изданието на Горянов В.Т.  Анонимный византийский хронограф XIV века / Византийский временник,  т. 1, М., 1949, по електронната публикация на сайта “Восточная литература”, а като текста е съпоставен с П. Шрайнер – „Кратки византийски хроники” (Peter Schreiner. Die byzantinischen Kleinchroniken. Teil І-III. Wien. 1977-79) – т. 1 стр.72-87 (гръцки текст) и т.3 стр. 27-34 (немски превод), по което издание е направена и номерацията.

Ръкописи:

Атон, манастира Ивирон (Athos, Iviron), 210, и на следващите страници. 223V—230. Ръкописът съдържа предимно теологични текстове. Текста на ръкописа се датира към края на ХVв. На f.178 започва „Краткия хронограф” (chronographikon syntomon) на патриарх Никифор, една неиндентифицирана хроника започваща от Адам и завършваща с превземането на Цариград от латинците през 1204г. (f. 223V). На първоначално празните листи 230V—231през ХVІв. с друг почерк е била добавена „Хроника на турското завоевание” („Кратка хроника № 58”).

Москва, Ист. музей, 439 (Vlad). = 426 (Savva), и на следващите страници. 174—177V. Ръкописа съдържа 225 листа  и е с размери 21 Х 12.5 см. В сборника има съчинения на Аквинат, Теофилакт Симоката, Михаил Псел и др. Ръкописът се датира към началото на ХVв. От f. 170 започва „Краткия хронограф” (chronographikon syntomon) на патриарх Никифор, които е продължен до смъртта на император Мануил ІІ през 1245г. (f. 173 V). На f. 174 започва Хроника № 8, от f. 173 V ръкописът продължава със списък на римски императори, а също и на патриарсите. От стр. 140 до 224 текстовете са изписани с един почерк. С друг почерк на f. 224V и f. 225 са изписани хроники № 53 и №73. Въз основа на бележка на f. 3 „twn Ibhrwnкато място на възникване на ръкописа се определя манастира Ивирон, Атон. Ръкописът бил отнесен в Москва заедно с други гръцки ръкописи от Ивирон от Арсений Суханов през 1653— 1655г. Там попаднал в Синодалната библиотека, а след Октомврийската революция заедно с останалите книги на библиотеката бил предаден на Държавния исторически музей в Москва. 

Анализ на текста:

Хрониката започва със събития свързани с императорския дом, като по-нататък предмета се разширява и то такива случващи се в империята. Хрониката завършва с 1352г.

Издания на текста:

B.T. Gorjanov, Neizdannyj anonimnyj vizantijskij chronograph XIVv. VV 2 (1949) 276-293. – Chronique brève de 1352, I-IV.

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

            1. ( Ms.f.174 ) Деспота господин Теодор Ласкарис, който беше зет на императора господин Алексей1, преди латинците да завземат Константинопол, се отправи за Никея, прекара [там] две години, бе провъзгласен от събралия се народ и управляващи за император и царува 18 години, умря през 6729 ( 1221 ) година. И беше погребан [288]  в манастира Иакиф2, там където беше погребан тъст му със съпругата си.

2. На престола се възкачи неговия зет господин Йоан Ватаци и, след като живя 33 години, умря и беше погребан в манастира Сосандра3.

3. После през 6762 (1254) година стана император неговия син Теодор Дука Ласкарис и царува 3 години и като умря беше погребан редом с баща си.

4. През август на 1- ви индиктион на тази година (1238) беше провъзгласен за император неговия син господин Йоан Дука Ласкарис, който беше на възраст около 50 годишен.

5. На 13 ноември 2-ри индиктион (1248) в петък господин Михаил Палеолог, беше въведен в сан деспот от императора господин Йоан Дука Ласкарис.

6. А през 6767 (1258) година на 1-ви януари в петък той [Михаил Палеолог] беше провъзгласен също и за съимператор в двореца в Нимфея. После се появил в Никея, където и бил коронован от патриарх Арсений.

7 а. През юли 27 ден, на четвъртия ден от 4- я индиктион 6779 (1261) година той завзел Константинопол и,

7 б. влизайки в него, короновал за император и своя син господин Андроник Палеолог, женен за унгарка4.

8. През 6790 (1282) година умря императора господин Михаил Палеолог в Македония в местността Пахомий и бил погребан в Селимврия в манастира Христа.

9. През април 17-и ден, в неделя… Андроник Палеолог, неговия син.

10. През 6803 (1295) година император господин Михаил сина на господин Андроник в храма “Света София” бил коронован от патриарх Йоан Созополит. Той имал съпруга госпожа Мария ( Ms.f.174).

11 а. През март 26 ден 10-ти индиктион (1298) се роди желания син на благочестивия император господин Михаил Палеолог – прославения господин Андроник Комнин Палеолог.

11 б. А през 6825 (1317) година 1-ви индиктион 23 октомври той бил провъзгласен ( за император) заедно със съпругата си Ирина5  от Германия от патриарх господин Йоан Глика. . [289 ]

11 в. През октомври на 4-ти индиктион 6828 (1320) година умря неговия баща в Солун и там беше погребан.

12 а. През март 21 ден на 3-ти индиктион беше назначен за патриарх йеромонах господин Герасим, игумена на манастира  Мангана и на следващия ден, в неделята от Великия пост, беше ръкоположен епископа на Сарди.

12 б. И на 20 през следващия април от 4- индиктион умря и беше погребан манастира Манган.

13 а. През 6829 (1321) година в неделя на Пасха избяга младия император господин Андроник Палеолог.

13 б. И на 18 юли 6-ти индиктион 6830 (1322) година стана съглашението му с императора-баща при вратата “Свети Роман” извън лагера.

14. На 11 ноември 7-ми индиктион бил назначен за патриарх монаха Исая, исихаст от горите на Атон. И на 30-ти беше ръкоположен митрополита на Казик.

15. На 2 февруари 9-ти индиктион 6836 (1328) година бил коронован в “Света София” от патриарха господин Исая императора господин Андроник Палеолог, внука на великия император.

16. На 3 април на 9-ти индиктион 6834 (1326) година мюсюлманите превзеха Пруса.

17. 3 май до 3 часа на нощта стана голямо земетресение. И на следващия ден мюсюлманите превзеха Лопадий6.

 18. На 13-ти същия месец император господин Андроник, внука на великия император, сключил договор с царя на българите Михаил и негов зет. И отново скъсал отношенията с дядо си.

19. На 24 май 11-ти индиктион император господин Андроник Палеолог Млади изменнически завзел Константинопол през вратата “Свети Роман”, като направил пролом и преминал през него. ( Ms.f.175) във вратата заедно с войската.

20. На 23 юли той излязъл от града и се насочил за Виза към Михаил.

21. На 28 май 12-ти индиктион 6837 (1329) година императора дошъл от Дидимотика в столицата и на 1 юни се отправил във вътрешните области против Оркан. И на 10 на същия (месец) започнал война с мюсюлманите при Пелеканон7. И паднаха някои от военачалниците. Поглеждайки към коляното си, императорът помислил, че и той е ранен в крака. [290] Все пак той не бил увреден, на 11-ти той се върнал в столицата и разпуснал цялата войска. На 20 юли излязъл и се отправил за Димотика.

22. На 30 януари 13-ти индиктион 6838 (1330) година беше подстриган в 6 часа за монах великия император Андроник Палеолог Старши и назован Антоний.

23 а. На 1 юли на 13-ти индиктион , в неделя, в 8-м часа през нощта стана лунно затъмнение.

23 б. А на 16-ти същия  [месец ] в 11 часа от деня стана и затъмнение на слънцето.

24. На 1 март 14-ти индиктион 6839 ( 1331) година мюсюлманите начело с Оркан превзеха Никея.

25. На 17 януари 15-ти индиктион  в 3 часа през нощта стана голямо земетресение.

26 а. На 13 февруари 15 – ти индиктион умря императорът – монах господин Антоний. И беше погребан в манастира Лива8 .

26 б. А на 13 март същата година умря и великия логотет Метохит. И беше погребана същото това място.

26 в. А на 13 май същата година умря и патриарх господин Исая и беше погребан в манастира Максим.

27. През август на 1-ви индиктион императора с кораби отплавал за Никомедия. И бил сключен договор с Оркан. Императора поел задължението да му плаща ежегодно 12 000 иперпера за крепостите на вътрешните области от Никомедия до столицата.

28. През февруари 2-ри индиктион бил назначен за патриарх свещеника от Априйския манастир на име Йоан, който бил в клира на императора ( Ms.f. 175 ).

29. През май 3-ти индиктион 6843 [1335 ] година императорът господин Андроник Палеолог се отправил на голям поход. И превзел Хиос и Фокея, след което сключил мир с Сарухан9.

30. През март 6-ти индиктион 6846 [1338] година императорът се отправил с голяма войска на запад. И заловил там жената на графа и синът му и ги изпратил в Тесалоника. Неговия син (на графа) – Григорий той дал на великия доместик Кантакузин и го направил паниперсеваст.

31. На 10 юни 1341 година бил свикан в “Св.София” събор против Варлаам в присъствието на императора и сената и [гражданите на] града.

32. После императорът се отправил на път10, но силно заболял. И на 14-ти от същия месец на 9-ти индиктион умря императора господин Андроник Палеолог. А на 15-ти бил погребан, оставяйки за император своя син господин Йоан на възраст 9 години с майка му императрица Ана и другите деца. А великият доместик Кантакузин той назначил да ръководи всички дела.

33. През юли на 9-ия индиктион великият доместик Кантакузин излязъл от града и пристигнал в Македония в Дидимотика и други крепости и ги укрепил [за себе си].

34. После на 28 август на същата година избягал от града паракимомена Апоквак и се отправил в неговата крепост на кораб.После императрица Ана оставила великия доместик Кантакузин, който бил в Дидимотика и пристигнала в столицата през септември 10 – ти индиктион.

35. През октомври на 10 – ти индиктион излязъл великият доместик за да напусне Дидимотика. И изпращайки кораби, заставил Апоквак да даде клетва и излязъл от своята крепост (Ms. F. 176) и го заставил да се върне в столицата. А той, пристигайки [там] настроил императрицата против великия доместик и се разпоредил да бъдат заловени знатните. А те, научавайки това, избягали и пристигнали в Дидимотика.А когато Апоквак започнал да подстрекава народа, завзели управлението и разрушили домовете им. Узнавайки това, те [знатните] заедно с  войската връчили на великия доместик Кантакузин червени ботуши и го избрали за император на 27 октомври от същия индиктион. Тогава започнал немалък безпорядък сред тях и по целия народ.

36. На 20 ноември 10 – ти индиктион бил коронясан императорът господин Йоан Палеолог, който бил на възраст 10 годишен от патриарха господин Йоан в “Св.София”. И направил той Апоквак велик дук, а великия дук Асан паниперсеваст. И великия дук овладял цялото управление. А патриархът го отлъчил и признал за император Кантакузин.

37. През март на същия индиктион великия дук Апоквак извършил голям поход и пристигнал в Солун при протостратора Синадин, като направил [тук] заговор против Кантакузин, с цел да го залови. А той, излизайки през същия този месец с войската от Дидимотика, се отправил за Тесалоника при протостратора, но, узнавайки в Гинекокастон за заговора против него, избягал при краля11.

38. А протостраторът заловил някои от знатните и се отправил за Тесалоника към великия дук. Тръгнал и великия доместик за там. И, излизайки превзели всички крепости в Македония, освен Дидимотика, той като нея я охранявала съпругата на Кантакузин и нейния брат Асан ( Ms. F. 176 ). Тогава великия дук след голямата победа се върнал в столицата.

39. На 1012 октомври 11-ти индиктион 6851 [1343] година имало голяма буря в морето. И мнозина били отлъчени от църквата от патриарха господин Йоан . И стана голямо земетресение рано сутринта. Имаше удари от мълнии, каквито никога не е имало и продължиха дълго време. И бяха разрушени стените на града и много домове.

40. А през април Кантакузин избягал при краля и влязъл във Верея.

41. После Омур започнал настъпление и стигнал до Дидимотика. Те разорили цяла Македония. Подобно разорение никога не е имало.

42. През май 12-ти индиктион 6852[1344] година великия дук организирал голям поход, взел и императора господин Йоан Палеолог и патриарха господин Йоан и потеглил от столицата, отвеждайки императора и патриарха в Хераклея. Сам, като събрал войска се отправил към Дидимотика против Кантакузин и го обсадил и изгорил всички снопи от реколтата и силно го притиснал. През юли писаря на великия дук потънал, плавайки по реката при Дидимотика.

43. През август императрицата оставила патриарха господин Йоан в Хераклея и, като взела императора отишла в столицата противно на съвета на Апоквак. А той като узнал, бил недоволен и отстъпил от Дидимотикон. И отишъл в своята крепост, а после и в столицата.

44. През следващата година на 14-ти юли 13-ти индиктион затворените в Големия дворец отсекли главата на великия дук Апоквак. И на сутринта затворниците били заловени от тълпа народ, подстрекавани от Тцеф и били хвърлени на мечовете, с изключение на малцина.

45. На 13 май 14-ти индикт, във втория час на нощта  бил повреден храма “Света София”.

46. Кантакузин, потегляйки от Дидимотика, превзел всички крепости в Македония. Оттам се насочил ( Ms. f. 177) към столицата заедно с турците и нанесъл голяма вреда на християните. После като превзел Селимврия, останал там.

46 а. На 2 февруари 15 – ти индиктион 6855 [1347] година в двореца се състоял събор против патриарх Йоан. И го оправдаха в присъствието на императрицата госпожа Ана Палеолог. 

46 б. И на сутринта в столицата влязъл император Кантакузин през Златната врата.

47. И на 7-ми същия месец обявили възшествието на престола и клетвата пред Богородица и светите тайнства.. И императора Йоан Палеолог съчетал в брак със своята дъщеря Елена. И влязъл в двореца.

48 а. През май същия индиктион от императорите бил провъзгласен за патриарх кандидата в Монемвасия господин Исидор. После той бил ръкоположен във Влахерна от митрополита на Казик.

48 б. На 21 същия този месец император Кантакузин бил коронясан във Влахернския храм от патриарха господин Исидор.

48 в. На 24 от същия [месец] се състояла венчавката в същия този храм на императора господин Йоан Палеолог с Елена.

49. На 11 април 1-ви индиктион на императора господин Йоан се родил син господин Андроник Палеолог.

50. На 16-ти август 1-ви индиктион, когато императорите отсъствали, галатийците извършили нападение на столицата и достигнали и изгорили царските врата. Те изгорили също така два царски кораба в близост до [храма] “Св.Теодосий”. Изгорили също така цялата Пера и причинили немалко други вреди.

51 а. На 1 октомври 2-ри индиктион императорите се върнали от Дидимотика и заварили в Галата сражение.

51 б. Те подготвили голям флот. А на 4 – ти март от същия този индиктион излязъл нашия флот ( Ms.f. 177) от Контоскалия и потънали (корабите) във водата (на морето), тъй като произлязла буря, каквато преди никога не е имало.

52. През септември 3-ти индиктион 6858 (1350) година се отправили двамата императори – император Палеолог и Кантакузин с голяма войска в Тесалоника. Пристигайки там, те превзели Верея и немалко други крепости. След това император Кантакузин с войската се върнал в столицата оставяйки в Тесалоника за управител Палеолог.

53. През този месец от Венеция пристигнали 19 кораба в Галата и заминали без да причинят никакви вреди.

54. През май 4-ти индиктион отново дошли от Венеция 14 кораба. Близо до Галата императорът заедно с приготвили против генуезците и други кораби наброяващи 14. И се сражавали в продължение на един ден. И венецианците така се сражавали, че генуезкия флот се скрил, избягвайки сражение с ромеите.

55. През октомври 5-ти индиктион 6860 [1352] година пристигнал флот на генуезците в състоящ се от 60 кораба. Пристигайки превзели Хераклея и я разрушили. Те приближили с флота до столицата, превзели Созопол, отвели жителите му в плен и причинили немалко други вреди.

56. През февруари на същия този индиктион пристигнал венецианския флот, 60 каталански кораби и 10 наши. И произлязла война като и двете страни понесли големи загуби.

_____________________

БЕЛЕЖКИ

 

  1. След името Алексей в ръкописа стои прозвището му Bampahkorandou, което очевидно е изопачено от Barbarokarabou. За прозвището BarbarokorabdhV вж. Byz.-Neuy.-Jahrb., HI, SS. 285—286; NeoV Ellhnomnhmwn II. 187—198.
  2. Манастирът Иакинфа в Никея, както показва в последно време Грегуар, я е основал по-късно от началото на VII в., а е възможно и в края на VI в. Вж. Henri Gregoire. Encore de monastere d'Hyacinthe a Nicee.-Byzantion, V (1929—1936). fasс. 1, p. 288.
  3. Сосандра – очевидно Nwmjaion, в по-ново време Nymphio (myp. Nif), находящ се недалече източно от Смирна. Там бил погребан Йоан Дука в голямата черква на “Светата Дева” в Сосандра ( при Магидия ) която той сам построил. . W. М. Ramsay. The historical geography Asia Minor. London. 1890, pp. 107—108.
  4. Става дума за Анна, дъщерята на унгарския крал Стефан - Ducange. Familiae byzantinae. Paris, 168Э, p. 235.
  5. Йоан Кантакузин (I,10) съобщава, че тя била дъщеря на Браунгшвейския херцог. На това основание Дюканж направил извод, че тя била дъщеря на херцог Алберт II (Famil. byz. p. 238).
  6. Лопадий (lopadion) – град находящ се недалече югоизточно от Казик. Недалеч от него бил MelitoupoliV.. Двата града били слети в едно епископство в късновизантийско време.Това се установява по Notitia Episcopatunra – ръкопис находящ се в Парижката национална библиотека № 1356, ff. 257—258: Lopadion usteron gegone sunhjJh de autw kai h MelitoupoliV epidkoph ousa proteron tou kuzikou (Ramsay. Ор. cifc, pp. 159—160).
  7. pelekanon има очевидно същото име като фригийския или писидийския Piliganon. Недалеч от него била Mesampela (Ramsay. Ор. cit., p. 185).
  8. Основан от Константин Лив при управлението на Лъв Философ (886—911). Anselm. Bandur. Comm., p. 26
  9. В руския текст се говори за Орхан, т.е. османския султан, но в гръцкия и немския текст на Шрайнер става дума за емирата Сарухан, което е и прието в настоящия текст.
  10. към манастира „Одигитрия” – по Шрайнер
  11. Сръбския крал Стефан Душан
  12. По Шрайнер е 18.10.1343г..