ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Мариното въстание през 1700г.

Редакторът на издавания в Болград в-к „Български глас” Киро хаджи Пенков Тулешков е публикувал в два последователни броя разказа на Петко Радославов за Мариното въстание. Според Тулешков този Петко Радославов бил на 130г. когато му описал събитията свързани с въстанието. В началото редакторът на вестника пише, че предава събитията „според както ми е разказвал”, но в следващия брой той отбелязва следното „Радослав Стоянов казва в своите записки така”. По-подробно събитието е било описано в бележките на Киро Тулешков, които обаче не били публикувани. Предания за въстанието били записани също от Недялко Марков през 1907г. и Звезделин Цонев през 1938г. Предполага се, че с това въстание е свързана песента „Стоян войвода и патрикът”, записана от Бачо Киро Петров и учениците му, която била използвана за сюжет на драмата на Стоян Войников „Стоян войвода”. Сочи се също името на Никола Балъката, който бил на 103г. като разказвач за въстанието, за което той бил слушал от дядо си Петър и баща си Костадин. Този Петър е представен като един от съорганизаторите на въстанието наред с Мирчо, Стоян, Софроний, а също Кочо от Провадия.

Писмени сведения за въстанието няма, но някои турски документи свидетелстват, че в районите за които са говори за въстанически действия действително по това време е имало брожение. Така в една заповед на султан Мустафа ІІ до великия везир Хюсеин паша от 1699г. се разпорежда да бъдат освободени 6 унгарци, които били пленени заедно с 45 разбойници-хайдути в Търновска кааза. От 1701г. пък в заповед на одринския бостанджибашия се говори за смутове в района на Хасково и Лозенград.

В песента се намеква, че Стоян бил потомък на българския царски род. В регистъра на Видинския санджак е отбелязано името на княз Фружин и на трима негови синове – Стоян, Стойчо и Станислав. Макар да не може да се твърди със сигурност, че този Фружин е синът на цар Иван Шишман, то това не е изключено, тъй като след похода през 1444г. неговото име повече не се среща в унгарските документи.

С оглед изминалото време от написването на статията, езикът е осъвременен за да е по-достъпна и разбираема. Макар Тулешков да е ползвал и някои нови за времето си изрази като напр. „революционни идеи”, то има и много думи, които са се променили или пък да са изменили в някаква степен своето значение. Пропусната е част от статията, съдържаща разсъждения на Тулешков за турското робство. Относно твърденията му за веротърпимостта на Баязид І, то те може са били с някаква цел да подтикнат турците от времето на излизането на статия към повече толерантност, защото именно при този султан били избити 110 търновски първенци, цар Иван Шишман е бил принуждаван да се потурчи и е бил посечен, като отказал, патриарх Евтимий е бил изпратен на заточение, голям брой търновки жители били изселени, а много от черквите в Търново били превърнати в джамии или разрушени.

Използвана литература: „Българинът под турско иго през ХІХв., ІІ, във в-к„Български глас”, Болград, бр. 20/28.08.1876г., стр. 79-80 и бр. 21/04.09.1876г., стр. 83-84.

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

… В началото на този век, когато българският народ претърпяваше най-гибелни мъки и угнетяване от азиатските диви орди и фанариотските хитри подлости, та за щастие или да кажа за по-голямо нещастие се появил храбрият юнак Стоян войвода. Това се случи, според както ми е разказвал Петко Радославов, който беше на 130 години – през 1700г., април 25. Стоян войвода бил син на една почтена вдовица, която по това време живеела в Търново. Тази вдовица се отличавала със своя добър характер, със своя голям ум и домашно възпитание. Стояновата майка била единствена почти между целия български народ. Народът я обичал, почитал и уважавал, а най-вече търновците. Почтената вдовица полагала твърде голямо старание за възпитанието на сина си и да възбуди неговите юношески чувства. Разбира се, че трудът на Мара не бил отишъл напразно. Колкото Стоян растял, толкова повече той се развивал и ставал храбър и мъжествен. Когато станал момък на 20 години, то неговият буен характер е бил нещо съвършена рядкост.

Мара – Стояновата майка, докато Стоян бил малък, то тя таила нещо в сърцето си и си крояла велики планове, но не ги разказвала почти на никой, освен на някой си Мирчо, който по онова време се занимавал с плетене на гайтан. По-забележително е, че той Мирчо е работил само зимно време, а през лятото е ходил из гората и е водил една отбрана дружина от стотина храбри юнаци. Според разказаното от дядо Петко, човек може да предположи, че Мара и Мирчо са мислили нещо по-велико и значително. Мирчовото намерение било да обикаля горите със своите храбри момци и да ги запознае по-отблизо със стратегическите места както по близките планини, така и в по-далечните, за да могат да бъдат полезни по време на общото дело. Когато Мирчо се е занимавал с това, то Мара не стояла със скръстени ръце, а работила неуморимо. Тази умна вдовица се е стараела да организира народа и да го подготвя за едно всеобщо въстание. Мара е ходила от село в село и е проповядвала на народа революционни идеи. Тя му разказвала за бившата българска свобода и за цветущото положение на България. Тя е била приемана където и да отиде с голяма радост и уважение.

Ето, че през ХVІІІ столетие сияйно блеснала българската надежда за възстановяването на изгубената свобода, която така грозно била затъмняла още преди три столетия. В течение на тези три столетия българският народ е бил подложен на най-голяма опасност, но в този век почти всеки си помислил, че този злощастен народ ще може да се избави веднъж да винаги от това непоносимо тиранично иго. Но всички велики планове и блестящата заря изведнъж се преобърнаха в тежки неволи и черни дни.

Активното и енергично организиране се е започнало през 1695г. и е продължило до 1700г., април, 25. Това организиране от ден на ден е взимало твърде широки размери и стремежът на народът ставаше от минута на минута по-активно и по-дейно.

На 10 април назначили Стоян за главен войвода, който бил храбър и безстрашен юнак. Игуменът Софроний от манастирът „Свети Петър”, който днес се нарича Лясковски манастир, е бил провел събрание [в което участвали] до 3000 калугери, които всички положили клетва и след заклеването ги повел към Балканът помощника на игумена отец Йероним. Отец Софроний, като затворил празния манастир, отишъл в Търново да се присъедини към Стояновата дружина, която се състояла от 4000 души, но от тази чета в Търново са тръгнали със Стоян само 50 души, а множеството ги е очаквало в Габровския Балкан. Мирчо отдавна обикалял горите около Шипка и Троян с 1500 най-отбрани юнаци. Стоян, отец Софроний и 50 души от по-първите граждани пристигнали и те в планината, където ги очаквала дружината с голямо нетърпение. На 25 април 1700г. гръмнала първата българска пушка и се обяви на целия български народ, че е настанало време да се освободи и той от тираничното непоносимо иго.

Еничарите, които се намирали в Търново, отишли да гонят българските юнаци, които по това време напълнили Балканът. Останалите еничари в Търново носили название 30 отделение, 31, а другото отделение, т. е. 29 се е намирало по това време в околностите да ги опустошава. За горепосочените еничарски отделения се разказва, че те ходели по ред да опустошават търновските околности, т.е. когато отиде едното отделение, то другите две оставали, а щом се завърне отсъстващото, отива другото и т.н. С една дума намерението на цариградските султани е било да убие по този начин духът на войнственият българин. И така, тези потурчени християни и варварски възпитани по турските медресета деца отиваха с най-страшен гняв против въстаналите българи. От дето минеха те, то всичко, което и да попаднеше пред техните очи се превръщаше на прах и пепел. Нито едно село не оставиха незапалено и неограбено около Търново. Когато двете еничарски отделения пристигнали в Балканът, то твърде малко от тях могли да си спасят животът. Султанът Мустафа ІІ, който бил известен от фанариотските шпиони, които кръстосвали по това време твърде много из България и се стараели по какъвто и да е начин да компрометират българския народ пред турското правителство, султанът изпратил около 1700 хиляди души регулярна войска, която още не била разпусната след свършването на войната с Русия по времето на Петър Велики. Радослав Стоянов казва в своите бележки така: „Това въстание трябваше да избухне тогава, когато Турция направи мир с Русия.” И така турските войски се появиха по полите на Балканът и започнаха яростно да нападат срещу българските въстаници от западна страна, а от източната страна ги нападнал търновският аянин, който през това време събрал около 7000 турци от Търновския окръг – Тузлукът и с еничарите от 29 отделение, които били наскоро повикани от плячката. Арап-Изедин бей, като пристигнал до Балканът и започнал да напада въстаниците, то населението от габровската и дряновската околност го посрещнали юнашки, но след шестчасова съпротива българите се разпръснаха, защото им свърши барутът и защото всичките жители нямаха оръжие. А Стоян войвода трябваше да се бие на две страни със своите храбри юнаци. След една страшна битка, която траяла цели 7 дни, турските войски за малко щели да побягнат, ако не беше пристигнала дружа войска от 75 хиляди от Одрин под предводителството на Кърджали Юмер паша. Дали и тогава не е постигнала днешната участ на Пазарджик, Панагюрище, Перущица и Батак? Колкото до това, то не трябва ни най-малко да се двоумим, защото дивите азиатци милиони пъти са били по-страшни и по-опасни за християните по онова време. Но когато ние искахме да уточним точно, то трябва да сравним днешните произшествия, които се извършват по време на образованият и развитият ХІХ век, а какво остава за ХVІІІ век, когато Турция беше страшилище почти за цяла Европа. Подкрепленията на турците от минута на мината пристигаха, а на българите, като нямаше от де да дойде помощ, то бедните от час на час ги постигаше и друга, по-страшна и по-опасна беда. Барутът им се свършваше и силата им отпадаше. Бъди храбър, бъди мъжествен и юнак колкото щеш, когато нямаш нито провизии, нито нищо, всичката ти храброст и мъжество остават напусто. Макар и българите се бяха лишили от почти всичко, то те пак можеха да удържан юнашки до свършването на септември 1700г.

Азиатският характер вече е познат почти на цял свят. Още докато се продължаваше войната между българските въстаници и дивите азиатци, то последните не преставаха да нападат мирните жители, които ако и да не искаха да останат хладнокръвни, относно към свещеното въстание, то нямаха що да сторят, защото и тях ги е нападала страшната и ужасна сиромашия, която им причиниха свирепите еничари и турските редовни войски. Ако Стояновата дружина и да се е умножила до 10 хиляди храбри юнака, но и те не можеха нищо да направят, защото Балканът беше заобиколен от всяка страна от свирепи азиатци. Отпадналите и обезсилени въстаници бяха разбити окончателно, а за Стоян и Мирчо дори и до днес почти нищо не се знае. Зали и тези двамата храбри юнаци паднаха жертви или пък можаха да избягат в някоя чужда държава – нищо не можем да знаем за това вярно и положително. Въстанието се потуши, но дивите еничарски орди започнаха да си отмъщават силно на мирните жители. Азиатците и цариградското правителство, подбудени от фанариотската хроническа злоба устроиха съвършено много диви орди и започнаха да върлуват като бесни из България. Според сведенията на фанариотския патриарх султан Мустафа ІІ изпрати най-свирепите и най-дивите азиатци из България със заповед да изколят всичките учени и развити граждани; да съборят училищата и да преобърнат всичките черкви в джамии. Султан Баязид като превзе България окончателно, то той по своето великодушие заповяда на своите еничари и войски да не унищожават онова, което се касае до вярата, а султан Мустафа престъпи волята на своя прадядо. Младите девойки, които се отличаваха по своята красота, се отвеждаха в турските хареми, а по-грозните, защото не били хубавици трябвало да изпитат най-страшните турски мъки: едни от тях набиваха живи на колове и стояха по три дни; малките дечица ги набиваха на плетищата, а малките момченца без изключение ги взимаха и пращаха роби едни в Одрин, а други в Цариград по медресетата и им се вдъхваше азиатско възпитание и после ги присъединяваха към еничарските свирепи орди …