ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Писмо на Павел Джорджич от 1597г. до ерцхерцог Максимилиан, съпровождащо мемоара до него

Писмото на Павел Джорджич съпровожда мемоара изпратен до ерцхерцог Максимилиан, в който е описано тежкото положение на българския народ под турско иго и данни за водачите на подготвяното въстание.

Ръкопис: Statthalterei– Archiv, Инсбрук, сигн. Amraser Akten, 1597, Einkommene Schriften. Februar;

Използвана литература: Hurmuzaki, Documente privitoare la Istoria Romanilor, т. ХІІ, № ССССХХХІІІ, стр. 289 и сл.; Н. Милев, Един неиздаден документ за българската история, ИИД, 4, 1915, с. 93—94; Ц. Георгиева, Д. Цанев, Христоматия по история на България, т.3, 1982, 193-194.

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

Светлейши Кралю и милостиви мой Господарю,

Внезапното заминаване на Ваша Светлост и малкото опит, който имам в тоя град, дето съм новак, са причината, дето аз не дойдох да целуна ръка на Ваша Светлост и да стана най-предан и най-привързан слуга, какъвто съм, като Ви помоля да се омилостивите и ме приемете за такъв. Но тъй като щастието не ми даде такова благоволение и такава милост, то не ми пречи вече да дойда чрез настоящото ми писмо да се поклоня най-смирено ма Ваша Светлост и да Ви помоля да ме приемете за свой най-покорен слуга, за какъвто се предлагам и обричам. И понеже господин Джовани Марини ми каза, че Ваша светлост желаел да бъде осведомен за някои подробности от Царство България, за да удовлетворя желанието на Ваша Светлост и да се подчиня на Вашата заповед, веднага седнах да стъкмя едно кратко изложение върху душевното разположение на християните, които се намират под турска власт, а също и за причината на решението, което са взели, и за начина, по който се е действало, за да възприемат това мнение почти всички царства и области; това малко изложение изпращам на Ваша Светлост и Ви моля да остане при Вас, тъй като ми се налага да не разисквам с никого по тоя въпрос: прочее оставам моята чест във Вашите ръце. Ще имам случай да разбера, че сте го получили, макар да съм уверен, че няма да Ви задоволи. Светлейши мой Господарю, цялата тая работа аз съм я създал и ръководил, както и много други, които са останали без следа, аз жаля за редките случаи, конто са изгубени; а ако бях имал възможност да споделя толкова свои мисли с Ваша Светлост, уверен съм, че Вие бихте спечелили вечна слава, а аз не бих изгубил толкова труд и време, нито придобитият от мене опит би останал без почести. Като не ми остава друго да кажа, целувам с всека обич и преданост [ръката] на Ваша Светлост и моля Господа да Ви даде вечна слава, която предвиждам, че предстои да се спечели тая година срещу неприятеля.

От Прага, 22 (12) февруари 1597г.

На Ваша Светлост най привързан и предан слуга

Паоло Джиорджи