ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Мемоар на Павел Джорджич от 1597г. до ерцхерцог Максимилиан

 В мемоарът на Павел Джорджич изпратен до ерцхерцог Максимилиан е описано тежкото положение на българския народ под турско иго и данни за водачите на подготвяното въстание. Документът е един от основните извори за Първото Търновско въстание.

Ръкопис: Statthalterei– Archiv, Инсбрук, сигн. Amraser Akten, 1597, Einkommene Schriften. Februar;

Използвана литература: Hurmuzaki, Documente privitoare la Istoria Romanilor, т. ХІІ, № ССССХХХІІІ, стр. 289 и сл.; Н. Милев, Един неиздаден документ за българската история, ИИД, 4, 1915, с. 93—94; Ц. Георгиева, Д. Цанев, Христоматия по история на България, т.3, 1982, 193-194.

                                                               ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

Преди да кажа на Ваше Императорско Величество това, което съм направил с християните в Царство България, считам за нужно да отбележа преди всичко какво е било тяхното минало положение, т. е. откакто тяхното Царство беше завзето от турците и какво е настоящето; това ще направя за да може Ваше Императорско Величество по-ясно да разбере, че тия злочести християни имат причина да отмахнат от гърба си сегашното иго и да получат желаното си спасението и онова на отечеството, - нещо което вършат много прилежно, принудени от много необходимости.

И така казвам, че миналото състояние на християните, които са под турското владичество винаги е било до толкова честито, че те самите не са могли да желаят по-добро. Защото справедливостта, състраданието и милостта у турците са били такива, щото те самите не са могли да желаят повече. Те самите са били господари на себе си, на жените, на синовете и на дъщерите си, а така също и на къщите си и на правата, които са имали, водейки под турското владичество един съвсем сигурен и спокоен живот. Това състояние е продължавало до времето на Мехмед паша1, който е бил велик везир на Сюлейман2, Селим3 и Мурад4; и аз видях това тяхно добро състояние във времето на казания Мехмед паша; пи негово вр3ме четири години по ред продължавах да обикалям не само Царство България, но и другите области; без съмнение, даже с положителност, мога да кажа, че тамошните християни бяха в такова добро положение, в каквото бяха и сега са поданиците на ония християнски владетели, които се боят от Господа Бога и имат милост към своите подчинени; че това е истина могат да свидетелстват Светлейшият Господин Бартоломей Пец, съветник на Ваше Императорско Величество, и Господин Джиовани Марини, дубровчанин, и всички тия, които от двадесет години насам са ходили из турската страна (hanno pratichato il Paesi turchescho). Обаче, след смъртта на Мехмед паша, на отоманската империя започна да липсва всякакво добро, а особено правосъдието, което е опора на монархията и съхранява царствата и империите. За да може Ваше Императорско Величество да узнае подробно настъпилата промяна в казаната империя, във вреда на християните, требва да кажа, че след смъртта на Мехмед паша не продължаваха вече да се дават административните служби (li governi) на беговете и съдебните длъжности на кадиите според достойнствата и заслугите им, както е било винаги обичай от самото начало на турската империя, а с пари; така щото продажбата съдийските места е била и е причина, че от тогава насам кадиите присъждат в полза на ония, от които получават по-голяма сума пари, и тия лошавини извършват без никакъв сян. С това не се свършва злото причинено от несправедливостта, която почна да засяга тия бедни християни, а напротив откри се по-широк път на техните злочестини; защото, освен че тая несправедливост беше и е причина те да бъдат лишени от жените и децата си, но още и единият и другият пол са принудени да се подлагат на гнусното сладострастие на спахиогланите и еничарите, които още при това насила им отнемат разните имущества като пари, жито, вино и всички други неща, които им се попадат. Освен това много са измъчени още и от данъците, като оставим на страна другите тегоби. Там, дето по-рано се плащаше шестдесет аспри на глава, т. е. на всеки един човек, преди три години, когато се намирах в България, започнаха да плащат всеки един по четиристотин и петстотин аспри, а сега слушам, че са достигнали до осемстотин и хиляда аспри. Към тази неволя требва да се прибави и лихварството, което е такова, че всички са погребани без надежда да могат да се освободят от него, даже ако си продадат всичкото имане заедно с децата си; и ако не би ми било страх да причиня на Ваше Величество отвращение, бих разправил по-големи безобразия и неправди, които турците вършат против подвластните им християни и спрямо самите турци, които обитават селата. Нито против тия мъчения, на които са подложени, има спокойствие, нито пък против ония, които им се правят от частни лица; кадията нито смее, нито може да ги възпре. Така, преди четири години аз видях как кадията, заседавайки в провадийското съдилище, беше заплашен със смърт от един еничарин, който би прибягнал и към действие, ако да не бяха спахиите, хора по-спокойни и почтени от другите, да го възпрепятстват. Така че настоящата война и причините за гореказаните мъчения и за много други подобни, които аз преминах с мълчание и които са още по-непоносими за тях [българите] ги карат не само да мислят, но и да се грижат за собственото си избавление и онова на отечеството си, както и правят и молят Господа Бога с изобилни сълзи да им даде тая милост и тоя дар.

Има две години откак аз предложих услугите си на Светлейшия Трансилвански княз да привлека всички християни от българското царство да му бъдат предани, както това става явно от направеното от мене тогава изложение, и макар Негово Височество да желаеше и да се стремеше, щото това добро дело да успее, не можа да го осъществи, понеже попречиха много мъчнотии и особено поради татарите; освен това не била такава н волята божия.

Но миналата година, след като Негово Светлейшество се завърна от тоя двор, наново тази работа, с благосклонността на Пресветлия Нунций и на Великия Канцлер на казания Княз, доби своето значение и се постави началото й, което се състоеше и това, че Светлейшият княз написа едно писмо на Преосвещения Търновски архиепископ от семейството Рали, шурей на господин Одоардо Гаяни и племенник на Кантакузините; същото направи и пресветлият нунций, което беше направено; по същия начин се постъпи от Негово Височество и от Пресветлия Легат с господин Теодор Балина, пръв благородник в никополския санджак, който се ползва с много голямо влияние пред християните от тая страна поради благородния си произход и своето достойнство; тия писма аз му изпратих в Никопол по нарочно избрания за тая цел мой човек. След получаването на тия писма казаният господин Теодор се отправи за Търново, за да връчи на Преосвещения архиепископ писмото на Негово Светлейшо Височество и на Пресветлия Нунций и за да му съобщи желанието на Светлейшия княз, както и начина, по който трябва да се действа в такава една важна работа, която работа, след като мислили и обсъждали, взели решение, за слава на Господа Бога, за спасението на християнския свят и на тяхното отечество, да я прегърнат с истинска преданост и искрена вяра. И при това се заели да наложат същото това мнение на четирима владици, сиреч първият Преосвещения Йеремия - русенски владика, вторият Спирндон - шуменски владика, третият Ловчанския - наречен Теофан, И четвъртият от Романия5, назован Методий, и дванадесет търновски свещеници и осемнадесет миряни от първенците и видните хора на тоя град, които, всички заедно с архиепископа, отишли в черква, дето с голямо благоволение положили клетва пред евангелието, че до смърт ще останат съгласни в тая работа. И че ще се стараят да я изкарат на добър край, с помощта, която ще им се даде от християнските владетели.

След като направили това, решили да изпратят господин Теодор Белина в Трансилвания до Светлейшия княз; за това същото аз го бях убедил, като при това обаче (му бях говорил) да обиколи лично цяла България, като човек почитан и уважаван от всички българи; това той стори в продължение на цели двадесет и един ден, като в това време не остави християнско село непосетено и без да закълне поповете и по-първите и богати хора, особено ония села, конто са в подножието на Стара планина, заселени от хора храбри, мнозина от които имат пушки (li archibuso). Всички тия предложили да завземат проходите на тая планина, за да не може да избяга нито един турчин.

Като свършил това, което му е било възложено от Преосвещения архиепископ и което той счел за удобно да направи при такава обиколка, върнал се в Никопол у дома си, където положил клетва за същото нещо заедно с двадесет и трима свещеници и с четиридесет други първенци миряни от същия град, макар да е укрепен със стени, предложил да [го] предадат вътре в три дни, понеже знаят къде му е слабото място.

И така делото за завладяването на Българското царство, както виждате Ваше Императорско Величество, е толкова назряло, че не може да се желае повече; това се потвърждава от писмото на Преосвещения търновски архиепископ до Светлейшия княз и до Пресветлия Нунций, написано след пристигането на господин Теодор в Трансилвания, и от ония, които постоянно пишат никополските свещеници в съгласие с други попове от други места и села; така щото, Ваше Свещено Императорско Величество, и Преосвещеният [търновски] архиепископ, и господин Теодор, и аз, който поставих началото и съм автор на това тъй славно дело, толкова присърце вършихме тази работа и този дълг, колкото трябваше. За да има това предприятие щастлив край, не остава друго освен Ваше Императорско Величество и Светлейшия княз да ни дадете помощ; тая помощ трябва да бъде такава, каквато изисква това велико дело; ако, както се надявам е помощта на Бога, това се свърши благополучно, убеден съм, че ще последва не само превзимането на Царство България и изтреблението на турците там, но и чак до Одрин; това ще причини такъв страх у тях, щото те ще хванат пътя за Азия, без да се обърнат.

По начина за завладяването оставам други да говорят, а относно времето за това, аз казах мнението си, дето трябва; ако се определи времето, предприятието ще бъде най-лесно, защото това е, което повдига всичките мъчнотии.

Нека Ваше Императорско Величество погледне окаяното положение на тия нещастни християни, което единствено е причина да вземат те гореказаното решение; нека вземете под внимание и идването на г-на Теодор, който заради християнския свят и за освобождаването на своето отечество е оставил жена, синове, дъщери, братя и роднини; и това никак не е сторил за своя нужда или необходимост, защото, ако се касае за почести, той имаше в отечеството си, колкото искаше; беят и кадията на Никопол толкова го обичаха, щото гледаха чрез неговите очи. А що се отнася до охолността в поминъка, той има предостатъчно и за себе си, и за да поддържа други; за това негово качество може да свидетелства господин Джованн Марини, който се познаваше с него в ония места на Турция. Ако той не познаваше настроението на християните за леснината на предприятието и за закрепването му, никога не би влезнал в тоя заговор и не би оставил семейството си, което никога вече няма да види, ако предприятието не се осъществи. И аз също не бих го убедил в това решение, ако не знаех и ако не виждах, че е лесно това предприятие чрез което се отстранява идването на татарите в тия страни, нещо, което ще бъде много изгодно и много полезно за земите па Ваше Императорско Величество и за Вашата войска, и при това дава сигурна надежда за победа против Вашия неприятел. Прочее, той и аз, от името на всички християни в Царство България, най-смирено молим Ваше Императорско Величество да благоволи да се трогне от милост към тия народи и да им даде онази помощ, която ще се счете достатъчна за такова едно предприятие — дело, което ще бъде възнаградено от Господа Бога, освен облагите и ползата, която ще принесе; при това донасяме до знанието Ви, че на десет българи едва се пада един турчин — толкова те [българите] са много. Накрай най-смирено молим Господа Бога да Ви дарува дълъг живот и най-честито положение.

 

На Ваше Императорско Величество

най-покорни и най-предани слуги.

Паоло Джорджи – дубровничанин6

 

 

_________________________

 

БЕЛЕЖКИ:

 

1.     Мохамед Соколович, убит през 1579г.

2.     Султан Сюлейман Великолепни (1520—1566)

3.     Султан Селим ІІ (1566—1574)

4.     Султан Мурад III (1574-1595)

5.     Романия - някои предполагат, че под Романия се разбира Тракия и става дума за пловдивския владика. Има и други възможности, напр. да е епископът на гр. Роман, който е подчинен на молдавския митрополит.

6.     Макар да се говори в множествено число, мемоарът е подписан само от Павел Джорджич.