ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

АНОНИМНА ВИЗАНТИЙСКА ХРОНИКА № 1

Извлечение от „Великия хронограф”

Превода е по изданието на П. Шрайнер – „Кратки византийски хроники” (Peter Schreiner. Die byzantinischen Kleinchroniken. Teil І-III. Wien. 1977-79) – т. 1 стр.37-45 (гръцки текст) и т.3 стр. 11-15 (немски превод). За изготвянето на настоящия превод съм използвал основно руския превод направен по същото издание, като съм го допълнил с някои бележки. Руския превод е публикуван на сайта „Восточная литература”. Българският превод е направен пециално за сайта „Материали по история”

„Великия хронограф” е хроника, послужила като извор за написването на ред исторически съчинения, като „Хронографията” на св. Теофан Изповедник, „Историята” на св. патр. Никифор Константинополски и др. За съжаление „Великия хронограф” не се е запазил до днешно време. За неговото съдържание се съди по откъси или преразкази в други съчинения.

Ръкописи:

Рим, Bibl. Vat., gr. 1941, ff. 241v-242v. 272v. 286v. В прототипа на всички запазени ръкописи от „Пасхалната хроника” намиращ се във Vat., gr. 1941 са се съхранили като маргинални бележки извадки от съчинението озаглавено „Велик хронограф”. Самият манускрипт въз основа на текста се датира към 10 в. Всички приведените по-долу бележки са написани от една и съща ръка ( почерка не е идентичен с този, с който е написан текста на Пасхалната хроника) на празните страници или в полетата на ръкописа. Времето, когато тези записи са били преписани, може да се установи с голяма степен на вероятност: със същия почерк освен бележките (f. 240v) е написан списък на императорите (без дати, обхващащ само годините на управление), завършващ с Константин IX (1042-1055). Също и типа на писане свидетелства, че бележките са възникнали в средата на ХІ век.

Пътя на този най-важен ръкопис е известен само частично. През 1551 г. арагонския учен Херонимо Зурита го купил Месина от Георги от Константинопол. Зурита я съхранявал в своята библиотека в Сарагоса и го заел по молба на Антонио Агустин, епископа на Лерида, през 1573 г. на Андреа Дармариос за изготвяне на копие. След смъртта си Зурита завещал цялата си библиотека на картезианския манастир в Сарагоса. Там тя останала до 1626 г., когато Конт де Оливарес успял да получи тази ценна библиотека в свое владение. Ръкописът на Пасхалната хроника попаднал по този начин в Мадрид. През 1639 г. ръкописът неочаквано са появил на мадридския антикварен пазар, където попаднал, след като бил откраднат от библиотеката на Конте. Там през февруари същата година го закупил Мартин де ла Фарина и Мардригал, отнесъл го през 1648 г. в Италия и го дал през 1660 г. на Лукас Холсте. Той го завещал на Ватиканската библиотека, в която ръкописа постъпил през 1671 г.

Стокхолм, Koenig. Bibl., Va 7:2 (olim e 30 I. 21), ff. 798-800v. Това копие на Пасхалната хроника е било завършено от споменатия Дармариос на 1 октомври 1573 г. Стокхолмската версия съдържа, обаче само бележки 1, 2, 3, 18, 15 (по номерацията на това издание). Дармариос по букви прерисувал някои трудни за четене съкращения от ватиканския кодекс. Бележките в стокхолмския препис нямат самостоятелно значение. Предполага се, че Дармариос е преписвал стокхолмския кодекс от копие, завършено на 1 юли 1573 г. от Monac. gr. 447. Но тъй като този последния не съдържа бележките от „Великия хронографа” и съгласно кодикологическото изследване и не е могъл да съдържа, то възниква въпроса: не е ли послужил оригинала като образец за второто копие, или Дармариос го е използвал още веднъж само за проверка и отделно нанесъл забравените при първото копие бележки.

Анализ на текста:

Бележки 1-12 както и 15-18 са написани редом на ff. 241v-242v., изолирано стоят само бележки 13 (f. 272v) и 14 (f. 281v). Двете първи групи както и бележка 13 в ръкописа ясно се определят като произхождащи от великия хронограф. Бележка 14 е написана със същия почерк като останалите и няма основание за съмнение, че произхожда от великия хронограф. Бележките са разположени в хронологически правилен порядък. Бележки 1-12, 15-18 са били записани след 530 г. (I. 620, 2 Dindorf) Бележка 13, е маргинална, започва от стр. 693, 4 на печатния текст, се отнася към края на Маврикий (694, 16 Dindorf). Бележка 14 се намира и в ръкописа на съответното място (726, 15 Dindorf). Остава открит въпроса, имал ли е преписвача от 11 в. още пълния текст на Великия хронограф или той също е възпроизвел само извадки. По-вероятно ще е второто, поради стилистическата близост на тези бележки със сборниците на Константин Порфирогенет, т.е. навярно преписвача е ползвал не достигнало до нас съчинение от хората работили о обкръжението на Константин VІІ.

Издания текста:

A. Freund. Beitraege zur antiochischen und konstantinopolitanischen Stadtchronik. Jena 1882, 38-42 (Изданието съдържа доста неточности). - Chronicon Paschale (ed. Dindorf) I 694-695 (c критически апарат) = бел. 13 (f. 272v), 726 (в коментарите) = бел. 14 (f. 286v). - Sp. Lampros, Ό μέγας Χρονογράφος τής Κωνστατινοπόλεως. NE 14 (1917-1920) стр. 305-317.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

Άπό τοΰ μεγάλου χρονογράφου

1. (Трябва да се отбележи), че по време на управлението на Зенон¹ земетресение на Родос, разрушило гимназиите и прочие красиви постройки.

2. И не след дълго, есента, станало във Византия силно земетресение, така че рухнали много домове, църкви и портици. От паметника на форума се смъкнала сферата и статуята на Теодосий Стари² на колоната на форума Таврон рухнала на земята, и се възмутило морето, преминало през брега, достигнало до тази част, до там, [където] било суша, и разрушило немалко домове. И падали звезди в морето, подобно на огнени кълба и нагрели водата. Това земетресение продължило без прекъсване 900 [чети: 90] дни, от което се разрушила немалка част и всички кули и множество домове и града бил изпълнен с воня на трупове и областта извън града и района на Златните врата бил напълно опустошен.

3. че по време на императорското управление на този Зенон станало силно земетресение, нанесло необичайни разрушения. Защото от Хелеспонтския пролив то обхванало голяма част: градовете Абидос и Лампсак и в тракийската област се разрушили Галиполи и Сест и голяма част от Тенедос. Разрушили се 50 кули от Дългите стени. Под тях били погребани всички които търсели там убежище. В областта на Сест земетресението избила мръсотия, която като застинала, се превърнала в смола.

4. че по време на управлението на Анастасий³ падала от небето пепел в самия императорски град и в твърде много области.

5. че по време на император Юстин⁴ в Антиохия станало голямо земетресение, във втория час на деня. И когато земята започнала да се тресе и трепери, загинали практически всички граждани.

6. че велика Антиохия по време на Юстиниан⁵ отново била поразена от гнева Божии, именно - земетресение, [след като] изминали две години след другото. И земетресението продължило един час, и разрушило градските стени и (също) големите домове, и 4000 мъже⁶ умрели. И от небето се раздавал ужасен рев и била страшна и студена зима.

7. че в петата година от управлението на Юстиниан било така нареченото въстание Ника. И вождовете на демите короновали за император Ипатий, родственика на император Анастасий. И след народното въстание, неговите тълпи били избити на хиподрума, около 35 000. И голяма част от града погинала в огъня, а именно - Великата църква, църквата „Света Ирина”, болницата Самсон, Августейона, проскиния Базиликата и двореца Халки. И бил голям ужас.

8. че по време на управлението на Юстиниан Помпейопол⁷ бил опустошен от гнева Божии. Той бил разрушен от земетресение и половината град погинал заедно с гражданите. И те били под земята и се чували гласовете им, когато те викали. И императора принесе множество жертви, за да спаси погребаните и той надарил тези, на които била причинена вреда.

9. че по време на управлението на Юстиниан хората били нападнати от силна и коварна болест и едни били по демонски начин обкръжени от измамни образи и тутакси веднага заболявали – както може да се предположи заболял императора и с Божието благоволение бил спасен - други се лутали в кръг около тези образи и после заболявали. Ако освен това започвало незримо незрима горещина, то болестта ги делила на такива, които си губели ума и такива, които крепко заспивали. Едни умирали в съня от глад, други - от безсъние. Други пък изригвали кръв и бързо умирали от това. У всеки пък, който не обезумял, се появили подутини или на половите членове, или на подмишниците, и те умирали от болка. У някои на тялото се образували язви с мехури; тях веднага ги прибирала смъртта. Заради количеството мъртви, труповете не се събирали и не се погребвали, както е обичайно, съгласно литургическите предписания, но просто се хвърляли в ями.

10. че по време на управлението на споменатия Юстиниан в Константинопол станало голямо земетресение. И се разрушили църкви и домове, и особено стената при „Златните врата”. И паднало също копието от статуята на форума и дясната ръка на статуята на Ксеролофон. И умрели много, и всички овладял велик ужас.

11. че по време на управлението на Юстиниан, било такова голямо земетресение по цялата земя, че половина Кизик бил разрушен.

12. че по време на неговото управление, когато поправяли купола на Великата църква - вследствие на предходното земетресение в него се появили пукнатини – разрушил се източния ъгъл на олтарното помещение⁸ и погребал под себе си дарохранителницата⁹, олтара¹⁰ и амвона.

13. че император Маврикий¹¹ дал на пълководеца Коменциол съвет, да предаде ромейската войска на враговете заради нейната недисциплинираност. Този направил това по сред нощ и заповядал войската да се въоръжи, не откривайки на тълпата, че тя трябва да се готови за битка. Те помислили, че той им е заповядал да се приготвят с оръжието заради тренировка, и отишли на бой, без да имат предписаното въоръжение. Когато настъпил деня, войската я обхванало безпокойство и варварите, нахлули в боен ред и намирайки хората без командване, безжалостно изтребвали едни, други направили роби и много пленили в Тракия. После варварския хаган взел военнопленниците и предложил на императора [за заплати] откуп за тях, по номизма за човек. Този пък, като бил зъл към своята войска и не искал да даде откупа. И отново предложил хагана – половин номизма от него за всеки човек. Но, когато императора заповядал да обявят, че той не ще приеме пленниците и за 4 кератии, хаганът се разгневил и ги умъртвил всички. И той наложил на ромеите 50 000 номизми данък. И императора бил, за наказание за толкова престъпно поведение, умъртвен, бидейки убит заедно с жена му, децата му и родствениците му.

14. че в 15-та година от управлението на Ираклий¹² били съоръжени стените извън Влахерните и вътре с тях били включени църквата на Богородица Панагия¹³ и капелата „Св. Ракла”. А по-рано те били извън стените.

15. че по време на управлението на Лъв¹⁴ в Константинопол било голямо и силно земетресение, на 26 октомври, девети индикт, в сряда, в осем часа. И се разрушили църкви и манастири и много народ умрял. И рухнала статуята на Константина Велики¹⁵ на вратата Атал заедно със статуята на Атал и статуята на Аркадий¹⁶ на Ксеролофската колона и статуята на Теодосий Стари на Златните врата и сухопътните стени и градове и места във Тракия, Никомедия във Витиния, Пренест и Никея, където останала само една църква. В някои места морето напуснало принадлежащите му се граници. И земетресението продължило 12 месеца. И виждайки, че стените на града са се разрушили, императора заповядал на събирачите на налози, за всяка номизма да искат по милиарисия в добавка към налозите, за възстановяване на градските стени. И от този момент започнал обичая, че събирачите на налози ежегодно да събират още и дикератон.

16. че при управлението на Копроним¹⁷ било земетресение в Палестина, в областта на Йордан и във цяла Сирия. И умрели много хиляди и десетки хиляди. Църкви и манастири се разрушили.

17. И по това пак време започнала от Сицилия и Калабрия подобна на чума болест и се прехвърлила като пожар към Гърция и островите. Тя обхванала и Константинопол и донесла със себе си призрачни картини. И измряло такова количество от тази болест, че дъските, които привързвали към конете, да пренасят мъртвите и, когато животните се уморявали, товарили коли и по такъв начин извозили мъртъвците. И никога невиждано се появявало на светите стени: маслени кръстове в голямо количество и започнала [да се появява] тревога у много хора. Така се случвало, че цели домове се затваряли и нямало никого, който би могъл да погребе мъртвите.

18. че при рождението на Лъв¹⁸, сина на Константин Копроним, всички звезди небесни преминали в движение и, както изглеждало, падали цяла нощ подред. Звездите, които успявали да се приземят, пропадали веднага. Много твърдели, че подобно необичайно зрелище се явило по целия свят.

_____________________________________

БЕЛЕЖКИ:

1. Зенон – византийски император (474-491)
2. Теодосий І Стари - римски император, разделил Римската империята на Източна и Западна между синовете си (379-395). Теодосиевата колона в Цариград се е запазила до днес, но без статуята.
3. Анастасий І – византийски император (491-518), с неговото име се свързва изграждането на споменатата по-горе „Дълга стена”.
4. Юстин І – византийски император (518-527)
5. Юстиниан І - византийски император (527-565), развил голяма строителна дейност.
6. άνδρών, Männer – гръцката и немска дума имат смисъл на мъже, но и на хора.
7. Събитието се отнася към 536г. Текста фигурира почти дословно у Хронографа на св. Теофан, вж. ГИБИ, т.3, стр. 237.
8. Може да се прочете и като светия жертвеник – άγίου θυσιαστηρίου.
9. В гръцкия текст – κιβούριον.
10. Може да се прочете и като „светата трапеза”; в гръцкия текст - άγίαν τράπεζαν).
11. Маврикий - – византийски император (582-602), за събитията вж. Хронографията на св. Теофан в ГИБИ, т.3, стр.252-254, където също има възпроизвеждане на текста от бележката.
12. Ираклий - византийски император (610-641).
13. Панагия ще рече „Всесвета”.
14. Лъв ІІІ Исавър – византийски император (717-741)
15. Константин І Велики – римски император (306-337), счита се за първия император на Византия – „Новия Рим”.
16. Аркадий – византийски император (395-408), след като баща му Теодосий І Стари разделил Римската империя, на него се паднала източната част.
17. Константин V Копроним - византийски император (741-775)
18. Лъв ІV Хазарски - византийски император (775-780).

ALD