ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ПРЕДАНИЯ ПО ПАДАНЕТО НА БЪЛГАРСКОТО ЦАРСТВО

 

Смесена китка, 1886, стр. 10, Архив на Петко Рачев Славейков, папка 43, тетрадка 4..

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

 

 

 

По онова време, когато турците нахълтали в България и били превзели някои крайморски места, цар Иван Шишман бил излязъл от Търново да обиколи западните страни на царството си. Стигнал София, оттам отишел на Рилский манастир, после на Самоков и оттам слязъл докъде Костенец и потягал там калетата. Турците превзели Разград наближавали с войските си къде Търново. Царицата побягнала от Търново, а този, който пазел хазната и царските книжа (архивите), взел каквото можал да натовари и три катъра и потеглил с тях по Балкана да ги носи къде Самоков. Но в Балкана, като се заскитал в едни стени и непроходими клисури, едина катър паднал, та се убил, и той като видял, че не ще може лесно да излезе с катърите, дръпнал, та ги стоварил татък в една пещера и там, както можал, заровил книжата и друго каквото носел. После излязъл, та по стените татък наоколо издълбал една чотра (плоска), една кукувица, един теглич (кантар) и до него един голям кръст, а о него окачен един малък кръст. Тези белези показвали уж: чотрата — чух, кукувицата — пролет, тегличът — теглилата, а големият кръст — хри­стиянството. Малкия кръст, що бил закачен о големия, не мога сега добре да си припомня за него какво казваше разказвачът, но в ума ми се е втълпило като да показваше нещо за царя или за царицата. Оттам после зема един ка­тър и хваща пак по Балкана на посока все къде Самоков. Вървял през деня и през нощта, на утринта стигнал на един манастир и там останал, та се покалугерил. А цар­ските книжа и каквото имало от хазната останали по Бал­кана и никой не знае де са и къде са.

Тази приказка чух аз на 1854, когато пръв [път] оти­вах по сухо за Цариград, отвъд Едрене на Сазлиядере, от кираджиите из Търновско, като си пасяха конете и чакаха едного от другарите си, що бе останал по работа нещо в Едрене. Кираджиите бяха се заприказвали нещо по малджилък и много други такива малджийски приказки раз­казваха те, но тази ми направи по-силно впечатление, като що имаше някаква свръзка с историята, и аз я запом­них, доколкото можах. Не помня сега, тогава ли бе наско­ро, или по-подир като бях пак в Цариград, аз четох в «Цариградский вестник» (коя година, кой брой, не мога да кажа) едно описание за село Жеравна. В това описание се говореше за подобно едно предание, че татък нейде, уж около Жеравна се ровило, та се крило нещо в старо време. Навярно сега не помня как бе то, но знам, че това описа­ние ми напомни тази приказка и ме подбуди да я приложа в записките си. В Трявна изпосле един път аз разказвах тази приказка на отца архимандрита Витанова, а той ми каза, че знае навярно как по-горе от Трявна в Балкана при колибите Велчовци има такива някакви стени, на които има издялан един кантар, и че от дупките на тези стени татък отблизу извадили някога пари и сега даже се намервали татък дребни сребърни пари, но турски.

От този разговор години се минаха и аз имах злочестината напоследне във войната руско-турска да изгубя в Ески Загра с другите си записки и тая записана малджийска приказка.

По времето на първия софийски преврат, 1881, аз по­сетих Рилский манастир и в нямане какво друго да чета зех да прочета описанието на Рилский манастир от отца Неофита. В него аз срещнах за стария манастирски устав как го преписал някой си Дометиан свещенноинок от пергамента на проста хартия и записал: «За не кожяная хартия, на коя беше написан сей завет, скръвен бист с иними мънастирскими вещми и книгами прилежно ради тогда належящаго страха от нечестивих чяд агарянских. В лет. от създ. 6893, от P. X. 1085. »1 Ще каже, че по онова време таквиз работи правели —криели някакви си книги и други драгоценни неща. Това ми нанесе пак на ум гор­ната приказчица и ме подбуди вторично да я запиша, доколкото я помня, а като е вече записана, сторих и да я обнародвам. Кой знае какво е ставало в миналите години и какво може да се случи занапред. Нека има на бял свят и такваз една малджийска приказка.

 

***

 

Сега не ще бъде зле да поразправим за историческата страна на гореприведеиото предание. Това, що се казва, че турците нападнали на Търново откъм Разград, среща се и с други исторически разкази. Също се среща и това, що се казва за Шишмана, че излизал от Търново и ходил в Рилския манастир. За това свидетелствува хрисовулът, даден на този манастир. И туй, дето слязъл до в Косте­нец, та поправял калето, и това ще бъде вярно, защото и днес една махала в Костенец2 носи названието Шишма­нова махала, остатките от поменуваното кале и днес стър­чат над Костенец, което се вижда да е било в него време погранична твърдина между турските владения в Тракия и българските по горното течение на Марица и на Искър. Вярно ще да е и това, що се говори за избягването на ца­рицата от Търново, когато наближили турците, защото се среща донейде с друго едно предание за падането на Търново, което ще разкажем по-насетие. Сега няколко думи само или по-добре няколко предположения за пъту­ването на загадъчния и, тъй да кажем, баснословния път­ник, за когото преданието говори да е пътувал с царските книжа от Търново за Самоков. Вероятно той, ако поло­жим, че в преданието има каква-годе истина, не се наел току-тъй да пътува без никакви съображения. Той пред­полага се, че поне на приумица все е знаел накъде е и де се намира Самоков и по най-простите съображения, като е тръгнал по Балкана с намерение да търси Самоков, ма главна опора на пътуването си той трябва да е имал да стигне веднъж до р. Искър, и оттам лесно би било да намери Самоков, който стои почти на главата на тая река. С тази цел той, ако не би искал да върви по известния тогаз явен път за София, можел би да тръгне по една обща посока към запад и воден от главния хребет на Балкана, да стигне до Искър, като се е придържал или о северния склон на Балкана, и да излезе татък нейде къде Черепишкий манастир или по-горе към пустия и разорен днес ма­настир. . . Или ако е превалил накъде южния склон още откъде Троянския превал, и да излезе източно отвъд Кало­фер на голямото село. И да е попаднал в притоците на Тъжа, напр. в тамкашното Качидере по турски, а по бъл­гарски днес наричано Светица, приток на Тъжа.

 

___________________________________

 

БЕЛЕЖКИ НА П.Р. СЛАВЕЙКОВ:

1.        Коженият пергамент, на който беше написан този завет (устав) бе скрит с други манастирски вещи и книги поради напиращия тогава страх от нечестивите агарянци. В лято 6893 от създаването (на света), а от рождението Христово — 1085» (ч. сл.).

2.        На 1882, когато щях да пътувам по тия места, г-н Бобчев, нинешният директор на правосъдието в Румелия, при друго, що ми разправя, разправяше нещо за обичаите в Костенец, казваше ми още за някои названия на места от тези страни, които срещнал в ня­кои турски стари тапии, и ми наръчаше да разпитвам за тях. Те бяха именно река Риндже, както казваше той, при Костенец и село или място Досигеро при с. Гуцел, служещи като предели на места. При другите сведения, що събирах, аз разпитвах и за указаните места, но от никого нищо подобно не можах да чуя. Един път сам се замислих върху тези думи и представях си като как трябва да са написани те по турски и воден от познание на местностите, дойдох до заключение, че реката, наричана Риндже, не е друго освен река Рибница при Костенец, която, написана правилно по турски и че­тена, както трябва, ще каже Рибниджя, но побъркана с една нотка в писането или четенето, без познание на местата и без подобающо съображение, така излязва от Рибниджя — Риндже. После, като бях в Гуцел,* та разгледвах местата и разпитвах за Досигеро, от никого не можах нищо да науча, та пак сам наспоред местностите дойдох до заключение, че названието Досигеро не е нищо друго ос­вен поместно произношение до Искеро, според както го е записал честитият молла от устата на селяните. Доколко са верни тези мои предположения и заключения, аз не мога сам да кажа нищо, но възползувам се от случая да изкажа мнение при разясняването на български названия, писани по турски, което вярвам ще ни се случи неведнъж при обясняване старите названия на някои   местности.

 

* Гуцел, припланинско село в Ихтиманска околия на левия бряг о Искър, недалеч от напорното течение на Марица. За обяснение названието а това село аз ще припомня на читателите названието на славяните жители по планините на Карпатите, които са малоруси, но наричат се местно гуцели и гуцули, и ще прибавя, че днешното село Гуцел в Ихтиманска околия е преместено от друго, по-нагорно село.