ПЕСНИ ЗА МОМЧИЛ ЮНАК

 

                Песeнта се свързва с името на владетеля на областта Меропа ( в Родопите ) - Момчил. Той бил от скромен произход, но с усърдие и смелост успял да получи от враждуващите императори втората и третата по значимост византийски титли – деспот и севастократор, а също и да се обособи като самостоятелен владетел. С помощта на турския владетел Умур, имп. Йоан Кантакузин успял да разбие войската на Момчил при крепостта Перотор на 7 юли 1345 г. В сражението загинал и самият Момчил. Кантакузин споменава, че жената на Момчил, била българка, но не посочва името й. Песента е била издирена от Ст. Веркович в района на Серско и публикувани в СбНУ. Тук я представям с осъвременени букви, но съм запазил старинния езика, на който е в сборника.

 

МОМЧИЛОВА СВАДБА

 

                 

 

1. Пошетало Момчил юнак
2. В тая земя Арбанашка
3. Де ми влезе в града Арбаназа,
4. Пошетало девойка за себе.
5. Углави се Момчил юнак,
6. углави се, пръстен даде.
7. Яхна коне Момчил юнак,
8. Тамо найде стара майка, -
9. Стара майка мащеха бе,
10. та ми пита Момчил юнак:
11. Кажи Момчил, кажи сину,
12. от що сине ще погинеш ?
13. Отговори Момчил юнак:
14. Чуеш ли ме, стара майко!
15. Нареди ми железни гривни
16. Клади ми ръки ав гривните
17. От рамата до пърстите,
18. Да потуглам сос ръки юначки, -
19. От това Момчил ке погине.
20. Станала е стара майка,
21. Стара майка мащехата ,
22. Та отиде на кузнета,
23. Изковаха железо,
24. Направиха до две гривни
25. Пък ги взема стара майка,
26. Та му кладе до две гривни
27. От рамата до пърстите.
28. Тръгне юнак да ги скъца,
29. Железо се, пак си строше!
30. Пак го пита стара майка:
31. – Кажи, сину, Момчил юнак,
32. От что сину, ке погинеш ?
33. Отговори Момчиб юнак:
34. – Иди, мале ав морето,
35. Та искарай, майо, гемие
36. И товари, майо, гемие
37. Гемицки хортоми,
38. Вързи ми мале, ръки юначки
39. От рамата до пърстите, -
40. От това Момчил ке погине!
41. Вързала му и до две ръки
42. от рамата до пърстите,
43. И хортомите Момчил скъца!
44. Пак го пита стара майка, мащеха му:
45. – Кажи, сину, Момчил юнак,
46. Кажи сину, от что ке погинеш ?
47. Отговори Момчил юнак:
48. – Рукай, мале, берберина,
49. Да обричи тои коси,
50. Засучи ги, стара мале,
51. Та ми вързи до две ръки, -
52. От това Момчил ке погине.
53. Порукала берберина,
54. Обричиха Руси коси,
55. Засука ги стара майка,
56. та му вързе до две ръки, -
57. От рамата до пърстите,
58. Пак му вързе до две ръки.
59. Търгна Момчил да ги скъца:
60. Не се късат пусти коси,
61. Ем влезова ав месото,
62. на Момчил съ  потонали ав жилите!
63. Порукова стара майка
64. Три турчета льубовници,
65. Загубиха Момчил юнак,
66. Направет го на комате!
67. Тога взима мащехата
68. Дисагите, хебетата,
69. Тамо клава Момчил юнак,
70. Закачи го на коня му,
71. Удари го сос комчика
72. И ми рече стара майка:
73. – Шетай коно, нис полето,
74.  та ми терай Момчил юнак!
75. Ага тайдеш Момчил юнак,
76. тога назат да се върнеш.
77. Как ми шета бърза коне
78. Низ равното това поле,
79. Там си знае бърза коне,
80. Та отиде у Арбаназа,
81. На момини мали порти.
82. Повискова на портите,
83. Излело е малка мома,
84. Коне му е познала,
85. Порти му е оторила,
86. та го върза на дорове,
87. И ми свали дисагите:
88. Тамо ми гледа Момчил юнак
89. Ав дисаги на парчета!
90. Та му зема десна ръка,
91. Извади му златен пръстен,
92. Познала е пръстене си,
93. Што го даде за нишане.
94. Заплакова малка мома,
95. Порукова стара майка,
96. изнесоха Момчил юнак,
97. Кладоха го на тревата,
98. Собраха му парчетата,
99. Кладоха ги котро од де беше,
100. Пак ми плачет и ми викат:
101. – Боже мили, сполай тебе!
102. Пак ми дигни Момчил юнак!
103. Та ми плачет три дни време,
104. гласи си пущет дур на небе!
105. Чули ми са два ангела,
106. сториха се два сокола,
107. Та слезоха Арбаназа,
108.  запитоват стара майка:
109.  Що плачете, що викате
110.  Пак ке Момчил да дигнеме!
111.  Тогай речет два соколе:
112.  – Пусните му, бърза коне,
113.  Да разфърли равно поле,
114.  Да ми найсе таа билка,
115.  Тая билка потиклива,
116.  Пуснали са бърза коня,
117.  Разфълило е едно поле,
118.  Тамо найде тая билка,
119. Тая билка потиклива,
120.  Дадоха е на ангеле,
121.  Донесоха ангелете,
122.  Студна вода донесоха,
123.  Полеха Момчил юнак,
124.  Потакнаха с тая билка,
125.  С тая билка потиклива,
126.  Дунаха му на ушите,
127.  Плунаха му на устата,
128.  Пак ми стана Момчил юнак,
129.  Очи ми е отворило,
130.  Пак е земе погледнало,
131.  И ясно слънце на небето,
132.  Бога си е помолило:
133.  – Боже мили, сполай тебе!
134.  Я бех заспал три дни време,
135.  Та не знае я, де ходи!
136.  Пак нидох виделото,
137.  Сполай тебе, силна Бога,
138. що ме дигна пак да ходе,
139.  пак да ходе по земета.
140.  Тога стана Момчил юнак,
141.  Собрало е, Момчил юнак
142. В тае граде Арбаназа,
143.  Та ги госте, та ги пои
144.  За името Господово.
145.  И завгала Момчил юнак,
146.  И завгала силна свадба,
147.  Та си зема малка мома
148.  И ми рече на баба си:
149.  Яс ке ида до мой дома,
150.  Тамо има стара майка,
151.  Яс ке ида да я зема,
152.  И я нея да погубам.
153.  Пак отиде Момчил юнак,
154.  Та закара стара майка,
155.  Откара я в тая вода,
156.  В тая вода, в тая рьака,
157.  в Тая рьака на Марица,
158.  удави е ав рьаката,
159.  Занесе е тая вода
160.  Стара майка изьадоха,
161.  Изьадоха тое риби.
162.  Пак се върна Момчил юнак,
163.  Та отиде у баба си,
164.  Тамо седна на конаци,
165.  И ми зема малка мома.
166.  Това Момчил направило.
167.  Останала тае песна,
168.  Тае песна да се пои.
169.  От Бога здраве, от мене песна.