ПЕСНИ ЗА ИВАН АСЕН – БРАТА НА ЦАР ИВАН ШИШМАН

 

Цар Иван Асен – син на цар Иван Александър от втория му брак с еврейката Сара. Макар да няма сигурни данни, че е бил прогласен за съцар на Иван Шишман, в Лондонското четириевангелие над изображението му пише цар. Името му се споменава често в легендите и народните песни от района на Кокаляне. Най-вероятно именно той е споменавания в турските източници управител на София под името бан Янук. В легендите името му е производно от Йоан – Яне, и Ясен от Йо(ан)Асен.

Песента е записана от Ст. Ватьов по думите на Георги Колев от с. Суходол, Софийски. Текста е по изданието в СНУ, стр. 81.

Текста на песента е написан с шрифт Palatino Linоtуpe, за да може да бъде възпроизведен стария правопис.

 

 

 

 

Цар Ясeн

 
Цар Іасен вино пиiеше, 
У наiа града Іурвина¹, 
А слуга му е крал Степан².

Цар Іасен си му говори:

5   „Слуго ле, слуго Степане,

Іа викни да ми запеiеш,

Да развеселиш трапеза!

Крал Степан си му говори:

„Не мога, царьу, не мога,

10  Тешка iе грижа на мене:

Девет сѫм мости заправил,

Ни iедан не сѫм доправил,

ни на дьунгере доплатил”.

Цар Іасен си му говори:

15  „Попеi ми, слуго, попеi ми,

Повесели ми трапеза!

Іа че ти мости доправим

И на дьунгере доплатим”.

20  Крал Степан си му говори:

„Не мога, царьу, не мога,

Тешка iе грижа на мене:

Девет сѫм цѫркви заградил,

Ни една не сѫм доградил,

25  Ни на дьунгере доплатил”.

Цар Іасен си му говори:

   „Попеi ми, слуго, попеi ми,

Попеi ми, слуго Степане

Повесели ми трапеза!

30  Іа чем ти цѫркви доправи

И на дьунгере доплати”.

Крал Степан викна, запеiа,

Малка му мома отпеiа

От камик, от просечник:

35  Честити, царю Іасене,

Слободно сѫрдце у тебе,

Ти седиш, та вино пiеш,

У стред у града Іурвина,

Турци ти царство утеха;

40  Сараете ти разбиа,

Стара ти маiкьа губиха,

Мѫжко ти дете робиха,

царица млада Елена

Неiа ти млада либия”.

45    Цар Іасен викна, што може:

„Илиiо, трапезариiо,

Сабираi честни трапези;

Николо, младо сеихче,

Изваждаi конье хранени”.

50  Кога iе тѫрчал цар Іасен

До село до Кокальене,

Та па iе думал цар Іасен:

„У Кокальене калове

Ништо не можех да наiдем”.

55 Кога iе ушол по доле,

Тамо ie турци затекал

Тамо си льубе затече;

Па ги питаше цар Іасен:

„Царице, млада Елено,

60    Ти сичко че ми искажеш”.

А она си му говори:

„Льута си сабльа извади,

Руси им глави отсечи,

Болье ни дума не питаi:

65 Турци са клети, проклети,

Какво знаiаа правиа”.

Цар Іасен си сабльа извади,

И руси им глави отсечи.

 

БЕЛЕЖКИ:

 

 

1. Става дума за крепостта Кокалянски Урвич. Още св. Паисий Хилендарски споменава за преданията свързани с отбраната на тази крепост от турците, но свързва събитията с името на цар Иван Шишман.
2. Идентифицирането на персонажа посочен като цар Степан е трудно. По това време титлата крал в Сърбия е носена от крал Марко. Името Стефан е носено от много от сръбските крале и от кесаря Стефан Хрельо Драговол, чието име се среща често в легендите. И Хрельо, и сръбските крале са били ктитори на черкви и манастири. Епизода, в който крал Степан пее на цар Ясен може би е художествено отражение на съвместните действия на българи и сърби, за които се говори в някои турски извори за отбиване на турското настъпление на запад.