ПЕСНИ ЗА ИВАН АСЕН – БРАТА НА ЦАР ИВАН ШИШМАН

 

Цар Иван Асен – син на цар Иван Александър от втория му брак с еврейката Сара. Макар да няма сигурни данни, че е бил прогласен за съцар на Иван Шишман, в Лондонското четириевангелие над изображението му пише цар. Името му се споменава често в легендите и народните песни от района на Кокаляне. Най-вероятно именно той е споменавания в турските източници управител на София под името бан Янук. В легендите името му е производно от Йоан – Яне, и Ясен от Йо(ан)Асен.

Песента е записана в с. Суходол, Софийски. окръг, на 31 януари 1880г., по думите на Жьото Илков. Текста е по сбирката направена от Владимир Качановски издадена в „Сборник отделения русскаго языка и словесности императорской академий наук. Памятники Болгарскаго народного творчества. Сборник западно-болгарских песен”, т.30, 1882г., Санкт-Петербург, Типография императорской академий наук ,№ 108, стр.214-215.

 

 

 

 

Цар Асeн настига турците, които са пленили неговата жена и син

 
Цар Ясен служба заслужи; 
Та си е събрал селото, 
Та си ги вино поеше.

Проклета да е една бабица:

5 Она на Турци казала:

«Турци-ле, Турци презморци¹!

Цар Ясен служба заслужил,

Та пие вино цервено

Сос неговите селяне

10 Над село под Кукаляне²,

На това бело каменье,

Подминете си цар Ясен,

Та му на кале ойдете³,

Та му калето разбите —

15 У кале никой са' нема».

И Турци са баба слушали,

Подминаа цар Ясен,

Та му на кале ойдоа,

Та му кале-то разбѝа,

20 Та му царица робия

Сос зълва сестра Янинка;

Никой ги ни чу, не виде,

Видела си е мома од среща

Од село — од Панчарево⁴

25 Та е окнала момата:

Цару Ясене, Ясене!

Ти пиеш, цару Ясене,

Пиеш си вино цервено

Сос чаша , сос позлатена⁵,

30 Сос твои добри селяне,

И сос твои добри слуги,

Турци калето разбия,

И царица робя,

И дете ти погубия,

35 И сестра ти закарая».

Цар Ясен веднага станало,

Та си у яхър улезна,

Та си е коня извело.

Та си е турци гонило;

40 Стигна ги п погуби ги;

Та си е взел царица

И зълва сестра Янинка,

43 И свое мушко дете.

 

БЕЛЕЖКИ:

 

1. Споменаването на турците като „презморци” е интересно, защото Безименната българска хроника свързва смъртта на Иван-Александровите синове Иван Асен и Михаил Асен именно с преминаването на морето от турците през Галиполи. В хрониката се споменава, че Иван Асен е бил убит при Средец – освен като име на София, с това название е известен сред местното население един от хълмовете край Кокаляне.
2. Село Кокаляне, намира се недалеч от Панчаревското езеро.
3. Става дума за крепостта Кокалянски Урвич. Още св. Паисий Хилендарски споменава за преданията свързани с отбраната на тази крепост от турците, но свързва събитията с името на цар Иван Шишман.
4. Панчарево се намира в близост до крепостта Кокалянски Урвич.
5. От района на Кокаляне произхожда една чаша с надпис на Иван Асен.