ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

АНОНИМНА ВИЗАНТИЙСКА ХРОНИКА № 96

 

Превода е по изданието на П. Шрайнер – „Кратки византийски хроники” (Peter Schreiner. Die byzantinischen Kleinchroniken. Teil І-III. Wien. 1977-79) – т. 1 стр.635-637 (гръцки текст) и т.3 стр. 130-131 (немски превод). Българският превод на храниката е направен специално за сайта „Материали по история”.

 

Ръкописи:

Istanbul, Metochion Παναγίου Tάφου (= Athen, Ethn. Bibl.), 17, ff. 312-314

 

ALD

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

1. През 6910 година дошъл Тимур1 и воювал с Баязид2 около Анкара, на 28 юли, в петък3. И той го победил напълно и го хванал, и той умрял. След това синът му Сюлейман4 господствал, по времето когато богобоязливия и христолюбив Мануил Палеолог5 беше император.

2. След това, през 69186 година, дойде брата на емир Сюлейман, Муса7, от Влахия, (която беше) под властта на войводата Мирчо8. И той победи Саруджа паша9 при Диамполис10, на 13 февруари, петък. И покори крепостите в Романия с цялата област.

3. Когато неговия брат, емир Сюлейман пристигна при император Мануел Палеолог, и се стигна до битка при града, над Космидион, на 15 юни, неделя. И той победил Муса и го преследвал.

4. След това отново Муса бей заедно с турците пристигнал при Адрианопол, и те воювали между Кребетцион и Дикале . .11, на 11 юли, един петък, и той [Сюлейман] отново го победил.

5. И12 той избягал в областта България, с център Видин, в крепостта в мястото Голубац13, а също така в областта Сърбия, самостоятелно управлявана от княза, деспот, син на Лазар14.

6. След това, когато през годината (69) 1915 Муса отново пристигнал от областта Македония и от Диамполис се отправил, към планината, Вирлонкус (?), той пребивавал там с мюсюлманите, и той убил (?) много турци и затворил пътя, и никой от хората на Сюлейман не пристигал от единия лагер в другия. Когато емир Сюлейман чул това, той пристигнал с множество войници и благородници от Адрианопол и той подтиквал да раздават възнаграждение на армията, след това отново го преследвал.

7. Когато емир Сюлейман легнал в банята и пил от огромни бокали вино, аристократите и велможите станали недоволни и избягали от армията и за това избягали при Муса. Когато емир Сюлейман чул това, го обхванал страх, и когато той предприел изпълнено със срам бягство, те го хванали в местността Вриса и го удушили, на 17 февруари16, вторник.

 

______________________________

 

БЕЛЕЖКИ:

  1. В гръцкия текст Тамурлан. Тамерлан (1336-1405). Това название произхожда от Тимур Ланг, т.е. хромия Тимур. Тъй като името Тимур на арабско-персийски означава метал, желязо, понякога го наричат и Демир. Той е роден в Отрар. През 1369г. станал емир на Самарканд. Завзел големи територии и починал на 19.02.1405г. подготвяйки мащабен поход срещу Китай. Основател е на династията на Тимурлените (1370-1507).
  2. Султан Баязид І Илдъръм (1389-1402).
  3. Става дума за известната битка при Анкара през 1402г., в която Тимур Ленг разбил и пленил султан Баязид І и синът му Муса Кеседжия.
  4. Сюлейман – най-големия син на султан Баязид І.
  5. Византийския император Мануил ІІ Палеолог (1391-1425).
  6. 1409/1410г.
  7. Муса Кеседжия т.е. Разбойника (1376-1413) е син на султан Баязид І. По време на битката при Анкара попаднал в плен с баща си. През 1409г. преминал на Балканите изпратен от брат си Мехмед за да се бори срещу най-големият им брат Сюлейман. От Синоп по море стигнал до Влахия, където бил приет от влашкия войвода Йоан Мирчо. През 1410г. при Кодмидион край Златния рог обаче бил разбит от Сюлейман, но през 1411г. успял да залови и убие брат си. Опитал се да завземе престола, но на 10 юни 1413г.  край с. Чемурли войската му била разбита, а той по нареждане на Мехмед Крисчи бил удушен.
  8. Влашкия воевода Йоан Мирчо (1386-1418).
  9. Среща се в други извори още като Сараджа баша, турски военачалник, участник в битките при Косово и Анкара. След смъртта на Баязид І е на страната на емир Сюлейман. През 1410г. е бил заловен от Муса Кеседжия в Ямбол и бил убит в Галиполи.
  10. дн.град Ямбол, през 14в. се споменава и под името Доубулин.
  11. Текста в ръкописа е повреден.
  12. Дадения превод е от гръцкия текст, който гласи: „και έφυγεν είς τόν τόπον Ούλγαρίας, τά μέρη Βιδίνας, κάστρον εις τόπο Κολτζοΰ, πρδς τά μέρη Σερβίας, και έσιτάρχησεν αύτδν κνέζης δεσπότης, υίδς Λαζάρου”. Тук се отклонявам от немския превод на Шрайнер, защото в пасажа под Ούλγαρίας очевидно става дума за България, докато в немския превод се говори за Унгария. Но съвсем ясно по натам се споменава Видин. Немския превод на Шрайнер гласи: „Und er floh auf das Gebiet Ungarns, in die Umgebung Vidins, eine Festung am Ort Golubaö, in Richtung auf das serbische Gebiet hin. Und es versorgte ihn der Knez, der Despot, der Sohn des Lazar”, т.е. „И той избягал на територията на Унгария, в околността на Видин, в една крепост на мястото Голубац по направление на сръбската територия. И го снабдявал княза, деспота, сина на Лазар”.
  13. В гръцкия текст е Κολτζοΰ, което Шрайнер превежда като Голубац. Голубац е бил българска гранична крепост. През 15в. тя често преминава в сръбски, унгарски и турски ръце. Възможно е обаче да става дума и за друга крепост, като напр. тази при дн. гр. Кула или Оряхово, спомената от Петер от Рец като Chreissen Nußdorf.
  14. св. Стефан Лазаревич – сръбски деспот (1389-1427).
  15. 1411г.
  16. Среща се и датата 5 юни 1411г.