ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ПОГАНОВСКИ ПОМЕНИК

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

Поменикът се е съхранявал в Погановсия манастир „Свети Йоан Богослов”, Царибродско, за ктитори на който се считат велбъждкия владетел Константин Деянови Драгаш и дъщеря му – виз. императрица Елена (майката на последния виз. император). През 1881г. след като сръбският агент Мита Ракич откраднал от килията на игумена Василий едно евангелие от ХІV век, пергаментов миней, два октиоха (единият от ХІVвек) и един Закон за служба божия и те по заповед на генерал К.С.Протич били предадени в Народната библиотека в Белград в навечерието на Сръбско-българската война предстоятелят на манастира занесъл в София поменика, заедно с камък с надпис от комина, икони и ръкописи.

Поменикът е написан върху дъсчица с размери: дължина 45 см. и ширина – 20см. Дъската с вертикална черта е разделена на две колони. Лявата колона с хоризонтални черти е разделена на три и в нея са записани имената на българските царе. В дясната колона са записани имената на Константин и Елена и имената на йеромонасите от манастира.

Погановския поменик се датира към ХVІ-ХVІІв. Иречек предполага, че за основа на поменика е послужил ръкопис с имената на българските царе, който се е намирал в манастира и бил занесен от Симо Соколов в Белград, където го дал на Добри Войников, а той от своя страна го предал на екзархията в Цариград.

Помениците се ползват във връзка със съществуващия обичай по време на богослужение да се четат имената на ктиторите на храма и на починалите царе, царици и архиереи. Запазени са и други поменици – Боянския, Зографския. Поменици съдържат също Дриновия и Палаузовия препис на Бориловия синодик.

Текста се публикува по изданието на Иречек в Периодично списание на БКД бр. 7/1884г., стр. 68 и сл. В скоби съм поставил някои попълвания в думите () или за поясняване на текста []. В сиво са оцветени имената Цурцу и Павел, които според Иречек са били добавени от по-късен преписвач. Заглавите и началната буква на името на царя са изписани с червено, както е направено и в поменика. Също за по-добра образност текста е даден в таблица от 2 колони.

ALD

Първа колона

Втора колона

(1) Проскомидия на [манастира] с(ве)т(и) Йоан Б(о)го(слов) Помети г(оспод)и цара: Коностана. Помени г(оспод)и Борила цара. Симеона цара. Петра цара. Романа. Самоила цара. Радомира царя. И-Асена цара. (2) Гаврила царя. Калоана цара. Петра цара. Борила цара. Александра цара. Констан’дина цара. Симеона цара. И-Якова царя. Цур’цу. Георгия цара. Павла. Коумана деспота цара. Теретиа цара. Теод(о)ра цара. Тертия с(и)на му цара. Александра цара. Михаила’ цара. Александра цара. Асена цара. (3) Страцимира цара. Деспота Владислава. брата его. Стефана цара. госпо- Дина ‘его. и Шишмана цара. Асена цара. Костантина цара. Михаила цара брата его. Страцимира цара. Костантина. Асена цара.

Слова Помени г(оспод)и Д(у)шите на своите раби: Помени г(оспод)и бл(а)го- честивия цар Константина и госпожа Елена. А тези са йеромонаси: Йеромонаха Яков Йеромонаха Исидор Йеромонаха Теодосий и пр.