ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
ПАМЕТ НА 26-ТЕ ЗОГРАФСКИ
МЪЧЕНИЦИ
Началото на разказа в Шипченския пролог
Разказът за нападението на Зографския
манастир е част от една сравнително широка група съчинения и известия от
изворите за противопоставянето на атонските монаси на униатската политика на
византийския император Мануил VІІІ Палеолог. В резултат от това противоборство
се стигнало до нападение на атонските манастири, при което пострадал и
българския манастир Зограф.
Униатската политика на Михаил VІІІ Палеолог
довела не само до политическо напрежение във Византия, но и до обтягане на
отношенията с България. Цар Константин Асен Тих и патриарх Игнатий
в търсене на съюзници за да се противопоставят на
политиката на императора разгърнали мащабна дипломатическа дейност, като били
изпратени пратеници в Неапол, при арабите и при останалите източни патриарси.
Едно от най-ранните известия се
съдържа в посланието на атонските монаси до руския княз Василий изпратено около
1441г., където данните са доста кратки: „А в манастирът наречен Изограф,
монасите, които живееха в него се затвориха в една кула … и гореспоменатите латинци,
опивайки се с гняв и като донесоха много дърва и оградиха кулата и огън
запалиха, и така монасите починаха от този огън, съблюдавайки вярата; и сега
имаме техните свети мощи”.( «Летописи занятий Археографической Комиссии», т. 3,
С-Пб, 1865, стр. 31). Доста по-подробно е описанието
в антилатинското послание Иван Вишенски.
Като източник той е ползвал Повестта за разоряването на атонските манастири,
донесена през 1546г. от калугерите на Супряския
манастир, която е преразказана в ръкописния сборник № 475 от ГПБ в Киев (Иван Вишенский,. Сочинения, 1955).
От българските текстове посветени на
нападението на Зографския манастир освен настоящия текст най-популярен е този
от сборника съдържащ и Зографската история, който се намира на л. 8б-22 под името: „Повест за
съграждането на Зографския манастир и за нахлуването на латинци в Света гора”.
Предполага се, че именно този разказ е включен от йеромонах Спиридон в неговата
история, а също и в Паисиевата.
Ръкопис: Страниците
от Шипченския пролог сега се намират в РГБ, където са заведени под № 24 заедно
с още три откъси от пролози под общото название: „Отрывки из четырех рукописей
Пролога” (преди това ръкописът е бил във фонда на „Музейном собрании” (ф. 178) под № 1706) Разказът
се намира на страниците на третия от пролозите.Ръкописа е от ХVІв., написан с южнославянско
полууставно писмо. Общия брой на откъснатите страници е 43, които съдържат
проложни жития за месеците октомври-декември: (21октомври) на свети Иларион
Велики /1/,(21 октомври) разказ за пренасяне на мощите на свети Иларион
Мъгленски/1-3/, (22 октомври) на свети Аверкий, епископ Йераполски; (19 октомври)
на св. Иван Рилски,който обаче е наречен Римски /3-8/; (24 декември) на свети
Николай Мних /8-10, като с кирилски цифри-букви на гърба на л. е записано 46, а
на лицевата страница на л. 9 - 47/; (25 декември) Рождество Христово /10/, (26
декември) Събор на Пресвета Богородица /11/; Възпоменание от части Света Гора
Атонска, наречена Отечество/12-16/. В горното поле на лист 17 е написано с
молив: „Шипка в Балкана”, като изглежда бележката посочва мястото, където е
била книгата, от която Григорович е откъснал листите. По тази причина тук
сборникът, от който са откъснатите листи е наречен Шипченски пролог. В пътеписа
си Григорович е посочил, че в село Шипка бил намерил ръкописи, но не и какво
точно. От написаното се разбира, че ръкописи е имало само в храма „Св. св.
Константин и Елена”. На л. 17 е житието на свети Данаил Стълпник (11 декември) Разказът
за нападението на латинците започва на лист 19 и завършва на лист 22. Следва
житието на свети апостол и дякон Филип (11), а на гърба на 22 лист е началото
на житието на Зинаида и Филонила. В долното поле на л. 22 има незавършена неумела
рисунка на светец-конник. На гърба на л. 19 в долното поле с кирилски
букви-цифри е посочено числото 14, а на
лист 20 – 15.Вероятно това е оригиналната номерация на страниците на
ръкописа.Номерацията на листите, която е посочена тук е в горните ъгли на
лицевата им страна и е с чернило, като до нея има още една с молив. Според
номерацията с молив разказа за нападението на латинците се намира на листи
28-31. Номерацията с чернило на страниците не отговаря на реда на празниците,
като за илюстрация в наклонени скоби тук е даден номера на страницата, а в
обикновени – датата на празника. Изразът: „Тъй и сега нашият враг
докара срещу зографските отци безсрамния и суров народ франки” дава основание
да се предположи, че разказът е написан не много време след събитията. В
заключителната част се отправя молитва: „Бог да запази нашите благочестиви и
православни царе, да покори под нозете им варварски народи”, което означава, че
съчинението трябва да е завършено преди превземането на Цариград от турците,
тъй като оттогава до времето на цар Иван Грозни не е имало православен цар. Тъй
като за Михаил VІІІ Палеолог (1259 – 1282) се казва: „Когато някога царуваше
над гърците…”, то най-вероятно разказът е написан от смъртта му, но самият
автор се изразява като негов съвременник. При това положение когато говори за
царе в множествено число, то авторът явно има предвид император Андроник ІІ Палеолог (1282 – 1328) и синовете му. Допълнителен
аргумент в тази насока е, че Андроник е споменат
поименно в Повестта занесена в Супряския манастир. В
такъв случай разказът би трябвало да е написан преди 1328г. Встъпителната част,
в която се дава за пример Исус Навин, който отдал
почит към своите сънародници показва, че авторът на съчинението е бил българин.
Витиеватото изразяване обаче затруднява да се прецени, дали когато говори, че
монасите са живеели съвместно се имат предвид само мъчениците
или че и авторът на текста е живял с тях в манастира. По-скоро е второто, тъй
като авторът често прави намеци в тази насока. Точното и подробно изброяване на
манастирските вещи, които изгорели показва, че дори авторът да не е бил
съвременник, то той е разполагал с първокласен извор, от който е черпел
данни.Прави впечатление също точното възпроизвеждане на имената на българските
царе Петър, Симеон и Иван Асен, докато при немалка част от по-късните разкази
за събитието се говори за Кало-Йоан.
Издания:
Йордан Иванов, БСМ, стр. 438-440, Йордан Иванов,Старобългарски разкази, С.,
1935, П. Динеков, „Старобългарски страници”, стр. 351-353; „Стара българска
литература”, съст. И. Божилов, т. 3, С., 1983, стр. 82-84, бел. 367; П. Петров,
В. Гюзелев, ХИБ, т. 2, С., 1978, стр. 389-390
Литература: «Рай мысленный», издание Валдайского Иверского монастыря
(7167г. 28 окт.); «Второе посещение святой Афонской Горы Вас.
Григ. Барского», Спб., 1887,стр. 317–319; «Холмский календарь», Киев, 1886г.,
стр. 71-87; «Летописи занятий Археографической Комиссии», т.3, С-Пб. 1865; Фил. Терновского, «Изучение Византийской истории
в древней Руси», вып. 2-й, Киев, 1876, стр. 221 и сл.;Ив.
Некрасов, «Пахомий Серб» В:„Записк. Новороссийского Университета”, 1871г., т. VI,
стр. 4; Христофор Филарет, «Апокрисис», Киев, 1870, стр. 396-399, Филарета,
архиеп. Черниговского, «Святые южных славян»,
Чернигов, 1865, отд. 2, стр. 136–286; Афонский патерик, 2008.
ALD
На този ден: Памет на преподобните наши отци, които с
огън бяха изгорени в обителта на светия великомъченик и победоносец Георги,
наречена Изограф, при царуването на Палеолог Азимит
Древните писания са ни донесли следната повест: как
Юда Макавей, като воювал с иноплеменниците в Сион, града на великия цар, и като
видял мнозина от своите войници избити, внимателно претърсил пазвите им и намерил
кумири. Но от братолюбие към тях той принесъл за тях очистителни жертви и молитви
към щедрия и готов за милости Бог. Ако прочее Юда Макавей се бе нажалил за тия
неверници, защото бяха негови едноплеменници, и това бе записано да се
споменава, колкото повече подобава да пожалим и да разкажем за ония
благочестиви и боголюбиви монаси, наши едноверци, единомишленици, живущи съвместно
и заедно в обителта еднакво добродетелни наши братя, които, далеч от света и от
мирските суети, прекараха живота си в добродетели, в ревност към благоверие и
загинаха, като бяха изгорени. И както някога тримата отроци не поискаха да
послушат вавилонския цар, така и тези, като не пожелаха да чуят жестоките и
свирепи латинци, бяха живи изгорени от тях. Те наистина не се избавиха като
отроците, но получиха по думите на апостола по-добра небесна награда.
Когато някога царуваше над гърците нечестивият н суетномъдрия
и суетнословния оня Матеолог, който слушаше латинските мъдрости и ги
превъзнасяше, тогава се надигнаха тия латинци от Италия и Рим, за да дойдат в
Цариград при току-що споменатия техен съмишленик Палеолог. По пътя си те
воюваха срещу ония, които обитаваха в Атонската гора, наричана още Света гора
поради добродетелния и благопредан живот на нейните жители, а още и за това, че
измежду всички други места тя бе избрана в жребие на Пресветата и Пречиста
света Богородица.
Латинците водеха война, както се рече, и против други
и сетне дойдоха и в манастира на светия и славен великомъченик и добропобедник
Георги, наричан Зографски. И понеже латинците не бяха пуснати в манастира от
неговите монаси, те влязоха насила, завладяха го и запалиха кулата на цар Асен
на 10 октомври, в година 6784 [1276]. Кулата и
църквата изгоряха съвсем заедно със 193 книги, с църковните съдове и златни
епитрахили, с многоценните завеси и с всички други църковни утвари, които бяха
останали от благочестивите и приснопаметни царе, от Петър, наричан светия цар,
от великия Иван Асен и от Симеон. Едни от предметите бидоха задигнати от
нечестивците, други погинаха в пламъците, а заедно с това изгоряха и двадесет и
един инока и четири мирски лица. Имената на
изгорелите иноци са следните: Тома, Варсонофий, Кирил, Михей, Симон, Иларион,
Яков, Мартимиан, Козма, Йов, Киприан, Сава, втори Яков, Сергей, Мина, Йосиф,
Йоаникий, Павел, Антоний, Евтимий, Доментиан. Еклисиархът Партений, като
гледаше насилническата и жалостна смърт на своите събратя, както и своята,
която щеше да последва наскоро, хвърли се от кулата долу, но не умря веднага, а
проживя още тридесет дена и се помина и той в Господа, на 1 ноември, като
премина в незагиващия н безконечен живот.
Общият наш враг, който ненавижда доброто и му се
зловиди нашето спасение, още открай време не е преставал да подбужда разни царе,
князе и езици [т.е. народи] срещу ония, които живеят благочестиво. Така той подигна някога
варварите против преподобните отци в лаврата на свети Сава, които бяха избити и
чиято памет се чества на 10 март; после подигна етиопите, които избиха отците в
Синай и Раита. Тъй и сега нашият враг докара срещу зографските отци безсрамния
и суров народ франги, който стори с тях каквото стори. За тях да кажем нещо
добро, защото не малко мъченици тръгнаха на смърт. Ако и на някой да се стори
дръзко това, защото те заради изповеданието на Христа, всички имаха
добродетелен и заради Него угоден живот, и заради вярата си, защото не се
присъединиха към служещите с безквасна комка латинци.
Нека прочее с надлежна почит възкликнем към тях: О,
вие, жертви одушевени, словесни всесъждения, страстопобедители, венценосци Господни!
Вас земята няма да ви укрие, паметта ви живее между нас, които сме на земята, а
небето, надяваме се, ще ви приеме, ще се отворят за вас райските врати и там
като пребивавате, ще се наслаждавате от дървото на живота, от дървото на
Христа, а не от онова, заради което изпадна Адам. Помолете се, прочее, о вие
преподобни наши отци, щото и ние, когато напуснем тоя многоболезнен свят, да
бъдем под закрила заедно с вас при водите на покоя, в недрата Аврамови, в
невечерната [т.е. незалязваща, вечна] светлина, в злака на райското пасище,
защото вашата ограда е недостъпна за вълците, а нашата е слаба, временна и
изисква много пазители поради неведение на онова, което има да дойде. Молете се
прочее да бъде запазено това малко стадо от вълците, които го погубват, т. е.
от надигащите се ереси и от нападенията на външни народи.
Тия гореречени наши отци се поминаха в Господа през
текущата, както се каза горе, година от сътворението на света 6784 [1275],
месец октомври, 10 ден. Това се написа за тяхна памет, та да не бъдат помрачени
такива неща в дълбочината на забвението, а да се припомнят винаги в бъдните поколения
до веки. С молитвите на тия наши отци Господ Бог да запази нашите благочестиви
и православни царе, да покори под нозете им варварски народи и всеки враг и
противник и да умири своя свят, а нас да укрепи в любовта си.