ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ВТОРО ЖИТИЕ НА НАУМ ОХРИДСКИ

Второто житие на свети Наум е познато само по един препис. Времето на написването му е спорно. Според Златарски то е съставено през ХVІв., от когато е ръкописът. Й. Иванов и Иван Дуйчев считат, че в текста се откриват следи от по-стара езикова основа. Становището, че авторът на житието е ползвал като извор житието на свети Климент Охридски написано от свети Теофилакт Охридски също е твърде спорно. По-скоро за написването на двете е ползван общ старобългарски извор, което е станало причина да има паралели между двете съчинения. Живото описване на някои събития, напр. на освещаването на славянските книги в Рим показва, че е възможно да са били почерпени сведения от очевидци, които са залегнали в първоизвора..

Ръкопис: Съчинението е запазено само в един препис. Той е бил открит от велесчанина Йордан Х. Константинов – Джинот, който го отстъпил на Панте С. Сречкович. По-късно книгата попаднала в Белградската библиотека и вероятно е била унищожена по време на войната. Според сведението на Л. Ковачевич текстът е бил на няколко откъснати листа.

Издания: Љ. Ковачевиђ, „Неколко прилога за црквену и полиничку историју јужних словена”, в: „Гласник Српског ученог дружества, 1885, кн. 63, стр. 1-4; Й. Иванов, БСМ, 1908, стр. 55-58; 1970, стр. 305-313; В. Златарски, „Славянското житие на св. Наума от ХVІв., Сп.БАН, ХХХ, 17, 1925, стр. 1-28; А. Теодоров-Балан, „Кирил и Методий”, ІІ, стр. 135-136; В. Киселков, „Свети Климент Охридски. Живот, дейност, жития”, С. 1941, стр. 144-147; И. Дуйчев, „Из старата българска книжнина”, І, стр. 62-65; К. Куев, Христоматия по стара българска литература”, стр. 96-97; „Стара българска литература, т.ІV, стр. 97-98.

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

МЕСЕЦ ДЕКЕМВРИ, 23-ИЯ ДЕН¹, ПАМЕТ НА ПРЕПОДОБНИЯ И БОГОНОСЕН НАШ ОТЕЦ НАУМ, ВЕЛИКИЯ ЧУДОТВОРЕЦ ОТ

ЛИВАНИЕ ДЕВ0ЛСК0², БЛИЗО ДО ГРАД ОХРИД

Този преподобен и велик отец Наум произлезе от Мизия³. И според възпитанието на благородните [си родители], той счете всичко — благородството и богатството — за плевели и се присъедини към равноапостолите Константин Философ и брат му Методий, които обхождаха и учеха мизийския и далматинския род, и ги последва навсякъде и даже до Стария Рим.

И там блажения папа Андриан по божие откровение ги пресрещна с голяма почест извън града с цялото си обкръжение от църковни и градски сановници. А Бог показа много чудеса и изцеления и прослави своите светци. Също пееха и светата литургия. И Константин Философ подстрига в монашество и го нарече Кирил, и го постави за свещеник⁴, а Методий ръкоположи за епископ на Моравия и на цяла Панония.

След свършването на литургията над всички книги, преведени от гръцки на български език, ги показа на всички, понеже и самите книги се разгръщаха и се казваха. И рече папата: „Благословен Бог, тия книги са истинна жертва, приношения на живота, благоугодни на Бога!”

Тези Климент и Наум ръкоположи с останалите свещеници и дякони и заповяда да се извърши цялото вечерно и утринно Богослужение по българското писание във великия храм на светите апостоли Петър и Павел, което и стана. Също тъй от всички заедно бе извършена литургия и за всичко прославиха Бога, показал такива чудеса. Понеже след известно време богоносният Кирил умира в Рим на 14-ня ден на месец февруари, неговото всехвално тяло бе положено в храма на светия Климент папа Римски, ученика на апостол Петър. А Бог чрез свети Кирил показа и след смъртта му чудеса и знамения и прослави своя истинен угодник.

А Методий отложи жалеенето по своя роден брат Кирил и получил разрешение от блажения папа Андриан, отиде в Панония с всичките си ученици, в града Морава, който наследи чрез архиерейството; и там добре устрои и научи.

След смъртта на Методий в архиерейство встъпи някой си влъхва на име Виглиско⁵, изпълнен с ереста на Македоний и Аполинарий. И той разврати цялото Методиево учение, а учениците му, ги мъчи много, нареди да бъдат предадени в тъмница и в окови. Светците се помолиха на Бога и стана голям трус и втори, и трети, така че всички да избягат от домовете си; вратите на тъмницата се разтвориха и веригите от ръцете и краката им се развързват. И всички се удивиха на тези чудеса и нарекоха светците велики; но духоборците приписаха това на Велзевул, както юдеите при моя Христос⁷, а тях изгониха далече от земята [си] с голямо насилие.

Те пък отърсиха праха извод нозете си, според писанието⁸, и дойдоха към земята на Дунава. И там, понеже на някой си велможа единородният син беше умрял, възкресиха го чрез молитви и просветиха неговия дом с много други там; и получиха голяма почест от всички. Веднага се устремиха към голямата река Дунав. И тук с молитви и с божие чудо свързват с лико три дървета, призовават името на света Троица, преминават реката на другия бряг и стигат до Белград. Тук получават голяма почест от княз Радислав⁹.

И дадоха благословия, и радост. Там се разпръснаха по Мизия, а други по Далмация и Дакия¹⁰ и навсякъде преумножиха стократно словото божие.

Наум и Климент дойдоха в илирийските и лихнидонски земи¹¹. И в Ливание Деволско, при края на езерото на Охридския град, в междуречието Наум изгражда голям манастир и храм на чиноначалника архангел Михаил и на всички небесни сила с богатството и повелята на благочестивия български цар Михаил-Бориш и на неговия син цар Симеон. Тогава течеше 905 година. И след като нареди всичко благоугодно за Бога, блаженият Наум умира там в дълбока старост. И предаде душата си в божиите ръце на 23-ия ден на месец декември. И честното му тяло бъде приготвено за погребение от божествените ръце на Христовия архиерей Климент Охридски и е положено с почест в гроб откъм дясното крило на храма. А Бог го прослави с големи чудеса и [той] изцелява всякакви болести и недъзи, прогонва бесовете,

БЕЛЕЖКИ:

1. До 1720г. празникът на свети Наум се отбелязвал на 23 декември, когато ставал голям събор. На 21 май 1720г. Светият Синод на Охридската архиепископия взел решение за промяна на датата на празника на св. Наум Охридски, като тя била преместена на 20 юни.

2. Въпросът за значението на думата „Ливание” е дискусионен, като са изказани различни предположения, но за всички липсват надеждни аргументи в тяхна подкрепа. Тези, които считат, че за написването на житието е ползван гръцки извор виждат на това място аргумент в подкрепа на твърдението си, като според тях авторът не е разбрал добре названието „Охридско (Лихнидско, Светло, Бяло) езеро” – „Λυχνιδία λίμνη”.

3. Античната римска провинция Мизия обхващала земите между Балкана и Дунава. Изследователите считат, че в случая се е имало предвид, че свети Наум е бил българин, а не че е бил от този регион. Авторът на житието обаче типично за средновековните автори архаизира и използва античните названия, при което разказва, че учениците на Кирил и Методий са работили също в Дакия, Илирия и Далмация. Това означава, че най-вероятно свети Наум е бил родом от днешна Северна България. Привържениците на тезата, че е ползван по-късен гръцки оригинал считат, като аргумент в своя полза използването на Мизия вместо България, тъй като византийските автори предпочитат да архаизират.

4. Свещениците-монаси се наричат йеромонаси.

5. Виглиско е Вихинг. Употребената форма на името изглежда е моравска, което показва, че в основата на житието е възможно да стои пряк разказ на очевидец, който е използвал не официалното книжовно име на архиепископа, а местното простонародно название.

6. Тук има белег от т. нар. „Малка схизма” между Източната и Западната църква. Вихинг е представен като последовател на арианите и техния водач Македоний и ереста за божественото естество на Христа проповядвана от Аполинарий.

7. Мат. 12:24; Мр. 3:22; Лк. 11:15;

8. Деяния 13:51;

9. Името на управителят на Белград Радислав не се споменава в друг извор. Свети Теофилакт Охридски го нарича „боритаркан”, което може да означава „княз борисовия таркан” или йерархическа степен на белградския таркан. Титлата „таркан” като степен отговаря на княз, херцог, дук, фюрст. Симеон и Борис-Михаил са наречени царе, което показва, че житието е написано най-рано при управлението на цар Симеон. Борис-Михаил е носел титлата хаган, която като степен е равна на цар.

10. Сведението, че дошлите в България ученици на Кирил и Методий са преподавали в Дакия са интересни, защото се касае за северно-дунавските територии на българската държава. На територията на антична Дакия се намира днешната държава Румъния.

11. Античната Илирия е била разположена между Адриатическо море и Македония. Ранно-византийската административна единица с това име е имала за център Срем. Авторът архаизира и названието на региона на Охрид според по-старото име на града – Лихнида.