ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ПЪРВО (НАЙ-СТАРО) ЖИТИЕ НА НАУМ

ОХРИДСКИ

Най-старото житие на свети Наум е познато само по един препис. От встъпителните думи може да се направи извод, че преди това същият автор е написал и житие на свети Климент Охридски. Житиеписецът не е посочил името си, а само е отбелязал, че е написал съчинението по поръка на деволския епископ Марко. От съдържанието на житието става ясно, че авторът и епископ Марко са били ученици на свети Климент и свети Наум. В основата на двете жития били залегнали сведения, които авторът и владиката били чули от самите свети Климент и свети Наум..

Ръкопис: Пролог № 47 от библиотеката на Зографския манастир, л. 308. Сборникът е съставен от поп Иван Милошев и брат му Никола, в с. Пископие, Дебърско. Написан е с полууставно писмо с безюсов и непоследователно двуредов правопис. Преписът е от ХVв.

Издания: Й. Иванов, БСМ, 1908, стр. 51-58; 1970, стр. 305-311; П.Лавров,”Жития св. Наума Охридского и служба ему”, ИОРЯС, ХІІ, 1908, стр.3-7; Б. Ангелов, М. Генов, Стара българска литература, стр. 157-160; А. Теодоров-Балан, „Кирил и Методий”, ІІ, стр. 135; В. Киселков, „Свети Климент Охридски. Живот, дейност, жития”, С. 1941, стр. 142-147; К. Куев, Христоматия по стара българска литература”, стр. 96-97; „Стара българска литература, т.ІV, стр. 80-81, бел. стр. 525-527; .

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

МЕСЕЦ ДЕКЕМВРИ, 2З-И ДЕН НА. ПАМЕТ НА НАШИЯ

ПРЕПОДОБЕН ОТЕЦ НАУМ

И ето, братя, да не остане без спомен братът¹ и сподвижникът, и състрадалецът на блажения Климент, с когото претърпя много беди и страдания от еретиците² - този презвитер Наум.

Когато постави епископ Климент, същият благоверен цар Симеон изпрати Наум, другаря му, да учителства на неговото място³. И той също се подвизаваше, като твореше богоугодни дела. Беше девствен от детинство и до смъртта си. Направи манастир на оттока на Бялото езеро и църквата „Светите Архангели”⁴. И прекара в учителство седем години, оттегли се от учителството и като отиде в манастира, преживя десет години. И преди кончината си прие монашески образ⁵. Така почина в господа с мир на 23-ня ден на месец декември. А нека е известно и това: Наум презвитер почина шест години преди епископ Климент.⁶

И нека е известно на всички четящи, както по-преди написахме: еретиците едни мъчиха много, а други — презвитери и дякони — продадоха на евреите срещу заплащане. Тези евреи ги взеха, та ги отведоха във Венеция. И когато ги продаваха, по божия промисъл, дойде тогава от Константиновия град във Венеция царски служител по царска работа. И узнал за тях, царският служител откупи едни, а други взе така, отведе ги в Константиновия град и разказа за тях на цар Василий⁷. И пак ги поставиха в техните чинове и санове — презвитери и дякони, — каквито бяха и преди, и им дадоха издръжка. И никой не умря в робство, но едни, покровителствани от царете, починаха в Константиновия град, а другите, дошли в българската земя, починаха в голяма почит.

А Моравската земя, както бе предрекъл светият архиепископ Методий, скоро получи възмездие от Бога поради беззаконията на техните дела, и ереста, и поради прогонването на правоверните отци, и за страданията, що претърпяха от еретиците, на които те вярваха.

Не след много години дойдоха угрите, пеонски народ,⁸ завладяха земята им и я опустошиха. А които угрите не плениха, те пък избягаха при българите. И остана тяхната земя пустееща, подчинена на угрите.

А аз окаяният, братя, [изпитах] голяма печал заради паметта на нашите блажени отци, като исках да намеря житието им изцяло описано, и не намерих [хора], които биха знаели целия им живот подробно и до смъртта им⁹, пък аз зная малко, колкото ми разказаха самите блажени отци. И се мъчех да пиша, и не смеех, желаейки да намеря повече написано. И така, ако някой намери написано от други, да не укорява нас, убогите й простите, като знае прочее, че отците са направили много повече от това, и много знамения са правили, но ето — толкова ни разказаха, а останалите неща скриха поради своето смирение.

Ето — сам се заставих, а по-скоро ме подтикна владиката Марко, който също така беше ученик на този блажения Климент; той стана епископ в Деволската епископия, четвърти епископ сред славянския народ на Девол¹⁰. Двамата се надявахме да получим от тези блажени отци молитви и милост, и благодат, и опрощение на греховете от нашия милостив Бог, който рече: „Приемащият пророка в името пророческо ще получи пророческа награда и приемащият праведника в името праведническо ще получи праведническа награда”.¹¹

И още рече божественият апостол Павел: „Помнете вашите игумени, които са ви проповядвали словото, и като имате пред очите си свършека на техния живот, подражавайте на вярата им.” ¹²

Затова и ние, братя, да подражаваме на добрия живот на тези блажени, които запазиха девството в цялата си чистота, изстрадаха много беди и напасти заради правата божия вяра, та и ние да получим с тях вечните блага в името на Исус Христос, нашия Господ. Слава Нему, на Отца и на Светия Дух, сега, винаги и във вечните векове, амин!

БЕЛЕЖКИ:

1. В широк смисъл, всички християни, като членове на светата Църква се възприемат едни други като братя и сестри. Тук е използвано в по-тесен смисъл: че духовниците помежду си са като братя. Някои изследователи са изказали предположение, че Климент и Наум са рождени братя, но в изворите липсват сигурни данни в подкрепа на тази хипотеза.

2. От този текст се разбира, че авторът е бил написал житие и на свети Климент.

3. През 893г.

4. Бялото езеро – става дума за Охридското езеро и изградения край него манастир „Свети Архангел Михаил”, наричан също и „Свети Наум”.

5. В Рим Наум е бил ръкоположен за свещеник. Замонашването му е станало преди да почине.

6. Свети Климент Охридски починал през 916, а свети Наум през 910г.

7. Император Василий І (867-886), основателят на Македонската династия. Той починал на 29 август 886г., което означава, че откупуването на учениците е станало преди тази дата.

8. Угрите са унгарците. Пеонците и панонците са антични народи. Средновековните автори обичали да архаизират и наричали съвременните им народи с названията на античните, в чийто земи са се били заселили. Така свети Наум е определен, че по народност е мизиец. В случая обаче авторът е объркал панонците, в чийто земи по-късно е било Блатненското княжество и са се били заселили унгарците с пеонците, които обитавали района на река Вардар. Това объркване е характерно за епохата – същата грешка допускат и други автори като Менандър Протектор (HGM, Ed. Dindorfii, II, 98) и Зонора (Ed. Bonnae, II, 389).

9. Преводачите не са единодушни в разчитането на този израз.

10. Вероятно Марко е четвъртия по ред епископ на Девол, който е бил славянин, а не въобще четвъртия поред славянин, който е станал владика, защото такива са били преди него освен свети Климент Охридски, също Горазд Великоморавски, Константин Преславски и Сергий Белградски.

11. Мат. 10:40-41

12. Евр. 13:7. В съчинението в цитата вместо „наставници”, стои „игумени”. Възможно е авторът да е бил монах в манастира „Свети Архангел Михаил” и да е използвал преднамерено гръцката дума.