ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ДИМИТЪР ХОМАТИАН

КРАТКО ЖИТИЕ НА КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ

Приема се, че Краткото житие на свети Климент е написано от охридският архиепископ Димитър Хоматиан (1216-1234). В Зографския пролог от ХVв. житието е оформено като стишно, т.е. пред самия има стих, който е подобен на акростихът от съставения от Димитър Хоматиан канон на свети Климент, като липсва само името на автора: Димитър. Това е основният аргумент, че житието е дело на Димитър Хоматиан. Стихът обаче липсва в гръцките редакции на житието. Авторът е използвал Пространното житие на свети Климент Охридски (вероятно това на свети Теофилакт),запазени съчинения на свети Климент, а вероятно и лични наблюдения (напр. за надписите за покръстването).

Ръкопис:

СБГ-З: Стишен пролог за цялата година № 47 (други каталожни номера и сигнатури: 179 (Ильинский, 1908), I.г.13 (Каталог,1994), I.д.13 (стара)) от библиотеката на Зографския манастир, л. 308. Сборникът е съставен от поп Йоан Милошев и брат му Никола, в с. Пископие, Дебърско. Написан е с полууставно писмо с безюсов и непоследователно двуредов правопис. Преписът е от ХV-ХVІв. В същия сборник се намира и най-старото житие на свети Наум Охридски.

СБГ-Ч: Баласчев е издал старобългарският текст на житието по ръкопис, който е получил от А. Чакъров.

ГР-О: Краткото житие се намира в Пролог за месеците юни, юли и август, който е бил заведен под № 1858 на Румянцевия музей. Григорович открил ръкописа в Охрид и според неговото датиране е от ХІІІ-ХІVв.

ГР-К: Ръкописът е бил предоставен от чешкия професор Курциус на Шафарик, който по него издал житието.

ГР-Р: Ръкописът се намира в руския манастир „Свети Пантелеймон” в Света гора, където е заведен под № 201.

ГР-М: Това е печатното издание на службата на Светите Седмочисленици Ακολυθία των άγίων έπταρίθμων, Москополие, 1746г. Климентовото житие липсва в първото издание от 1741-1742г. Текстът е най-близък до този на ръкописа от атонския манастир „Свети Пантелеймон” (вж. ГР-Р)

ГР-Б: Баласчев е използвал също гръцкият текст на житието по ръкопис, който е получил от Бодлев

ГР-П: Ръкописът се намира в Протата в Света Гора. Новогръцко издание на това житие е от 1842г., като Никодим Агиорит свободно преразказал житието. През 1943г. Дуйчев направил препис на намиращото се в Протата житие. Ръкописът е от 1485г.

Издания: В. И. Григорович, Изыскания о славянских апостолах, произведенныя в странах Европейской Турции, ЖМНПр., 1847 г., ч. 53, стр. 1-29 (същото и в отделен отпечатък); P. J. Safarik, Pamatky hlaholského pisemnictvi, v Praze, 1853, str. LVII-LIX; В. А. Бильбасов, Кирилл и Мефодий, ч. II, Спб., 1871 г.; гръцкият текст е на стр. 301-306, а преводът - на стр. 372-375; Н. В. Ястребов, Сборник источников для истории, жизни и деятельности Кирилла и Мефодия, апостолов славянских; Спб., 1911 г., стр. 147-151. В същия сборник е отпечатан със съкращения и гръцкият текст на Пространното житие (стр. 130-146); Йор. Иванов, Български старини из Македония, II изд., София, 1931 г., стр. 314-321; Г. Баласчев, Климент, епископ словенски, и службата му по стар словенски превод с една част гръцки паралелен текст, София, 1898 г., издание на Св. Синод; Ал. Теодоров-Балан, Кирил и Методий, II част, София, 1934 г., стр. 177—178.; Н. Л. Туницкий, Св. Климент, епископ словенски, Сергиев Посад, 1913 г., стр. 90.; Ив. Дуйчев, Краткото Климентово житие от Димитрий Хоматиан, в „Климент Охридски, сборник от статии по случай 1050 години от смъртта му” БАН, София, 1966г., стр. 161—171; В. Киселков, „Свети Климент Охридски. Живот, дейност, жития”, С., 1941, стр. 137-141; Ив. Дуйчев, Стара българска литература, кн. II, София, 1944, стр. 260-265; Ал. Милев, Краткото житие на св. Климент Охридски, увод, превод и обяснителни бележки, сп. Духовна култура, 1955 г., кн. 8, стр. 18—21, П. Динеков, К. Куев и Д. Петканова, Христоматия по старобългарска литература, София, 1961 г., стр. 236, 238-250, Συναξαριστής Νικοδήμου Άγιορείτου, έν Κωνσταντινουπόλει, 1842; Μέγας συναξαριστής πάντων των άγίων …ύπόΔουκάκηένΆθήναις, 1896; Стара българска литература, т.ІV, стр. 395-397, бел. стр. 630-632 .

Публикуваният по-долу текст е по старобългарският превод издаден от Й. Иванов по Зографския препис. Той се различава от някои от изданията на старобългарският превод, тъй като при тях на места текстът е бил коригиран според гръцките преписи.

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

МЕСЕЦ ЮЛИ, В 27 ДЕН. ПАМЕТ НА ПРЕПОДОБТИЯ НАШ ОТЕЦ ХРИСТОВИЯ АРХИЕРЕЙ И ЧУДОТВОРЕЦ КЛИМЕНТ, ЕПЕСКОП БЪЛГАРСКИ, КОЙТО Е В ОХРИД¹

(Българският пастир [Димитър Хоматиан] почита Климент!

Пасейки добре христовото стадо,

при Желания той отиде.

На 27-и Климент от житейското премина [в отвъдното].) ²

Този велик наш отец и български светилник бе по род от европейските мизи, които мнозина знаят като българи. Човеците бяха отведени първо от Пруса Олимпийска към Северния океан и Мъртвото море.³ от ръката и по повелята на Александър. След [не-]малко години те преминали с тежки усилия Дунава и за кратко наследили страната: Панония и Далмация, Тракия и Илирик и голяма част от Македония и Солунско⁴.

Оттук води потеклото си този преподобен мъж. От майчината утроба, подобно на Самуил⁵, бил избран да [служи] на Бога и още от младини възлюбил боголюбивия живот, той пръв заедно с божествените [мъже] Наум, Ангеларий и Горазд с прилежание изучи Свещеното писание, което с божие съдействие бе преведено на този български език от Кирил, истински богомъдрия и равноапостолен отец и пръв, заедно с великия Методий, стана учител по благоверие и православна вяра на мизийския народ. Подобно на плодовита и добра земя, той прие евангелското и истинно семе и, според божествените думи, даде плод до шестдесет и сто пъти по-голям,⁶ като показа това чрез самите дела.

Като обикна, прочее, иноческия и девствен живот, какъв вид добродетел не изпита, каква хитрост не измисли против страстите? Чрез мълчание отблъсваше външната и чужда бран, чрез пост и друго жестокосърдечието, любосластието отвеждаше изначално, чрез непрестанно бдение и молитва очистваше душата от страстните и привидни образи. Най-забележителното за неговата душа: неразсъждаващ в обичта и нелицемерен в смирението.

Така още от „меки нокти”⁷ бе отдаден на божествения закон и следваше точно живота съгласно евангелието, докато стана съделател на владетелите и наставник на целия мизийски народ към благоверие. Заедно с отците и учителите той претърпя еднакви страдания поради владеещата тогава мощ на еретицте, както произхождащото от тях писание разказва⁸.

Понеже Кирил бидейки божествен се представи в по-добрия живот, след като показа на Адриан, своята апостолска служба и увеличението на поверения талант,⁹ то тогава папата на презвитерианския Рим постави Методий за архиепископ на Морава и на България.¹⁰ Тогава и Климент бе възведен на епископски престол, като бе поставен от Методий за епископ на целия Илирик и на владеещия тази земя български народ.

Той пребиваваше най-много в илирийския град Лихнида, митрополия на околните градове, наричан сега според езика на мизите [е наричан] Охрид, и в Кефалиния, преименувана на езика на българите Главиница, където остави и възпоминания, сиреч книги.

В тази Лихнида или Охрид той построи други божествени църкви, [а също из основи и свещената обител по име на великомъченика Пантелеймон, гдето изпълняваше своя отшелнически живот, като в същото време съпребиваваше с живите и сякаш възвисен и висок светилник раздаваше лъчите на това учение на своите ученици и като премина към радостта всред светците, остави на паството светия [си] прах — преценно съкровище и притежание, достойно за целия свят, от което всекидневно всякакви болести биват прогонвани и чрез което]¹¹ този свети храм бе даден от Бога като обща и безплатна лечебница на онези, които прибягнаха [към него]. Но това после.

Такива възпоминания и свети книги ни остави в Охрид и собствени трудове на неговата висша помисъл и на ръката му, почитани и ценени от целия народ не по-малко, отколкото богописаните Моисееви плочи.

В Кефалиния могат да се видят каменни стълбове стоящи и до сега, на които са издълбани писмена, свидетелствещи за преминаването на този народ към Христа.¹²

Понеже българският народ още не бе изцяло просветен чрез кръщение и имаше варварско зверство, той чрез своите боговдъхновени поучения просвети всички в богопознание и намери начин да промени некроткия нрав в благ, като въведе всред тях благозаконния и целомъдрен живот.

Като обнови техния княз Борис чрез банята на прераждането, а после и неговия син Михаил,¹³ който пръв се назова цар на българите, и уреди живота им според християнския обичай. Обаче целия народ възроди като един човек и ги водеше не против волята им, но доброволно, по тесния и стръмен път на Христа. Те вървяха по него не само заради неговите премъдри слова и поучения, но и заради множеството чудеса, които Христос извърши чрез своя истински раб, защото даряваше на слепи и неми да гледат и ясно да говорят, изцеляваше обзети от бесове, чрез докосване и молитва лекуваше трескави и за всяка друга болест бе готов изгонител, та затова той възкреси чрез молитва и детето на един.

Споменатият цар на българите Михаил бе така послушен пред неговите слова, щото му сътрудничеше в строежа на храмове и бе готов да изпълни всичко, което повеляваше. Поради тази преданост и приобщение към светеца той напредна в добродетелта и стана много по-добър.

Когато той, поради обич към тишината и чистото прозрение, реши да остави своя епископски сан — понеже, прочее, и старост вече тежеше над главата му, — Михаил не го остави, но с молби и увещания едва го измоли и го убеди до края на живота си да ги води като пастир. Така бяха тези неща. Той бе всичко — въпреки че бе измъчван от старост и немощ — за да се грижи за паството и да ги наставлява към душевно спасение.

А измъдрува и други образи на буквите, по-ясни в сравнение с онези, които изнамери премъдрият Кирил.¹⁴ Чрез тях той написа цялото боговдъхновено Писание, съборните слова и житията на мъчениците и преподобните светци, както и свети песни, които старателно преподаде на най-благоразумните измежду децата. Измежду тези той издигна достойните на свещенически чинове и така чрез своето усърдие преобрази варварския и суров народ в свят народ, като извърши апостолско дело и поради това се удостои с апостолска благодат.

Когато пък настъпи времето на смъртта, след като към своите наставления и увещания принесе молебени и назидателни слова и се помоли за неутешимо плачещото паство, което не можеше да понесе гибелта и лишението от добрия пастир, премина с радост към Бога, когото възлюбваше.

След като се освободи от веригата [на живота] чрез чудеса и всекидневни изцеления прослави прославилия го Господ. И сега заедно с апостолите¹⁵ е вестител на истината и равноапостол. С мъчениците пребивава той, който често понасяше заради Словото вериги и наказания. Заедно с йерарси и преподобни отправя моления към Господа за паството и за целия свят, които той, след като ги изслуша поради големите свои щедрости, нека бъде милостив в деня на въздеянието, като опрости онова, което приживе безразсъдно сме съгрешили. Амин!

БЕЛЕЖКИ:

1. В гръцкият текст заглавието е: „На този ден (27 месец юли), памет на светия наш отец архийерарх и чудотворец Климент, епископ на България в Охрид”

2. В Зографския пролог от ХVв. житието е оформено като стишно. Началото на стихът „Българският пастир почита Климент” прилича на акростихът от съставения от Димитър Хоматиан канон на свети Климент: „Българският пастир Димитър [Хоматиан] почита Климент”. Именно това съвпадение е дало основание да се приеме, че Димитър Хоматиан е автор на Проложното житие на свети Климент. Стихът липсва в Охридския ръкопис издаден от Григорович.

3. Византийските автори често наричат българите „мизи”, а България - „Мизия”. В Мала Азия има област Мизия и затова авторът е смесил Мизия от Мала Азия с областта между Дунав и Стара планина. В района на малоазийският Олимп се е намирал манастирът Полихрон, в който са пребивавали Кирил и Методий при създаването на азбуката.

4. Вместо Тесалия (Θετταλίας) в старобългарският превод стои: Солунска.

5. I Царства I—IV.

6. Мат. XIII, 8; Марко IV, 20;

7. „от меки нокти” е буквален превод на гръцкия идиом. Употребено е в смисъл: „от младини”.

8. На това място авторът се позовава на един от своите извори. Повечето изследователи предполагат, че става дума за Пространното житие написано от архиепископ Теофилакт Български. Доколкото Зографския препис е окомплектован с най-старото известно житие на свети Наум, в което се споменава, че авторът му написал и за свети Климент, то е по-вероятно да става дума именно за това съчинение. Не е изключено обаче да се имат предвид житията на свети Кирил и свети Методий, тъй като в пасажа е посочено, че той е претърпял страдания заедно с учителите си. Доколкото в старобългарският превод е казано, че става дума за „произхождащото от тях писание”, то в такъв случай най-вероятно става дума за пространните жития на Кирил и Методий написани от свети Климент Охридски.

9. Мат. XXV, 15—30;

10. Свети Методий бил поставен на „престолът на свети Андроник”. Центърът на митрополията на свети Андроник бил Сирмиум и на нея били подчинени епископите на Панония и Илирик. По времето на свети Методий Сирмиум бил български град. Не е изключено докато са се водели споровете за статута на българския архиепископ Методий действително да е управлявал част от българските епархии. Но свети Климент е бил ръкоположен за епископ едва след като дошъл в България, т.е. след смъртта на свети Методий.

11. Частта поставена в квадратните скоби я има само в гръцкият текст, но не и в старобългарския превод.

12. Не е ясно дали авторът има предвид надписът намерен при с. Балши или освен него е имало и други подобни надписи.

13. Свети Теофилакт ясно е разграничил Борис-Михаил под езическото и християнското му име от цар Симеон и Владимир-Расате. Във византийските извори цар Симеон е представен негативно, докато свети Теофилакт, който явно е използвал български извори е представил този владетел изцяло положително в съответствие с местната литературна традиция. Възможно е това да е объркало автора на Проложното житие и той да е счел, че става дума за друг цар, различен от войнолюбивия според византийските извори Симеон и да е приел, че Михаил не е християнското име на Борис, а на описания ученолюбив и добродетелен български владетел. При превода от гръцки името княз Борис от Βορίσην е изопачено и е дадено Бориша.

14. Това писмено известие е свързано със замяната на глаголицата с кирилица. Знаците в кирилицата, подобно на латиницата са направени по подобие на гръцките букви, които пък били използвани от българските ханове за техните надписи и оттам са били относително добре познати у нас още от езическия период. Глаголическите букви са по-неудобни за писане, но те са въведени от свети Кирил в резултат на конкретната историческа необходимост: използвани са били знаци, с вид близък до славянските руни, което позволило те да бъдат възприемани като местна азбука, различна от гръцката и латинската. Когато вече били обучени значителен брой ученици, които да са наясно, че същината на новата азбука не е в изображенията на знаците, а че има нова буквена система, с която е възможно да се изписват точно славянските думи, то е било много по-приемливо да се въведат по-лесни за употреба изображения сходни на гръцките и латинските без това да поражда смущение, че се използва чужда писменост.

15. В заключителното славословие свети Климент е представен като равноапостолен заради проповедническата си дейност, като мъченик заради страданията причинени му от немското духовенство във Великоморавия, като йерарх заради епископския сан и като преподобен заради монашеския му живот.

>>>> Към съдържанието на „Жития на свети Климент Охридски”

>>>> Към съдържанието на „Жития с историческо съдържание”