ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
ПОХВАЛНО СЛОВО ЗА ФИЛОТЕЯ ОТ
МИТРОПОЛИТ ЙОАСАФ БДИНСКИ
Похвалното слово за света Филотея Търновска е написано от митрополит Йоасаф
Бдински. Похвалното слово е един от
основните извори за последните години на Търновското и Видинското царство.
Йоасаф Бдински е застанал начело на
Видинската митрополия в един труден момент. Стремейки се да се откъсне напълно
от Търновското царство Иван Страцимир поставил владенията си под властта на Цариградската патриаршия. През
1381г. за видински митрополит бил ръкоположен Касиан. През 1386г. турците
превзели София. Възползвайки се от това, видинският митрополит поел
управлението на софийската епархия, като по този начин подчинил и нея на
Цариградската патриаршия. Но веднъж тръгнал по лошия път на отцепничеството,
Касиан не приключил с това, а съвсем скоро стигнал и до убийство. Цариградският
патриарх въпреки тежкото провинение не искал да накаже владиката, очевидно
заради заслугите му за откъсването на видинската и софийската епархии от Търновската
патриаршия. Въпреки нежеланието си след многократното настояване на цар Иван
Страцимир фактически отстранения от управлението на епархията си Касиан бил
низложен и на негово място през месец септември 1392г. бил поставен монахът
Йоасаф. В синодалният акт за назначаването му за него е направена следната
характеристика: ”йеромонах господин Йоасаф, човек от младини посветен на Бога и
по род, богатство, начин на живот и почит такъв, който се отказва от светските
власти заради своето спасение и толкова много обикнат не само от царя, но и от
целият онзи град, та с големи похвали и горещи молби се иска за предстоятел от
целия народ”. Съдейки по възхвалата, която Йоасаф прави за патриарх Евтимий в
тази си творба, то след ръкополагането му изглежда отношенията между търновския
патриарх и видинския митрополит са се били подобрили. Но на 17 юли 1393г.
Търновград бил превзет от турците. Йоасаф заедно с престолонаследника
Константин ІІІ Страцимир посетил завоювания град за да се срещнат с тамошния
управител. При това посещение те успели да получат като подарък мощите на света
Петка Търновска, света Филотея и света Теофана. В Похвалното слово на Филотея е
описано пренасянето на мощите от Търново във Видин. През 1396/7г. Видин също
бил завладян от турците. По нататъшната съдба на Йоасаф е неизвестна.
Похвалното слово е свързано с написаното
от патриарх Евтимий житие на светицата и
въпреки различния жанр, се явява негово продължение с описанието за пренасянето
на мощите във Видин..
Годината на пренасянето на мощите в Търново
не е известна, но се предполага, че е станало по време на военните действия на
цар Калоян на юг от Балкана в периода 1204-1206г. Датата на която се чествало
пренасянето е 28 май. След превземането на Търново от турците, мощите били
пренесени във Видин, а след като и той бил превзет били пренесени във Влашко в
Куртя де Арджеш, където се намират и до днес. Празникът на света Филотея се
отбелязва на 7 декември.
Ръкопис:
Панагирик на Владислав
Граматик от 1479г., 564-571.
Издания: Житието е издавано изцяло и
отчасти многократно. Затова по-долу са изброени някои от по-старите или
по-достъпни издания: Аus der panagyrischen Literatur der
Südslawen, Emil Kałužniacki Wien, 1901, стр. 97-115; Сл. Киселков,
„Митрополит Йоасаф Бдински и словото му за Филотея”, В: „Българска историческа
библиотека”, кн. 1, 1931, стр. 169-206; П. Динеков, „Стара българска
литература”, ч.21 1953, стр. 102-106; П. Динеков, К. Куев, Д. Петканова,
Христоматия по старобългарска литература, С, 1961, стр. 398-409, Издание: 1967,
стр. 453-458; П. Динеков, „Старобългарски страници. Антология”, С., 1966, стр.
200-203, ІІ издание: 1968, стр. 261-265; „Стара българска литература, стр. стр.
187-200, бел. стр. 339-341.
ALD
[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]
ПОХВАЛНО СЛОВО И ОТЧАСТИ ЧУДЕСАТА И ЖИВОТЪТ НА НАШАТА
ПРЕПОДОБНА И ТРИБЛАЖЕНА МАЙКА ФИЛОТЕЯ
Написано от господин Йоасаф, митрополит Бдински
Вече устата ни се изпълниха с радост, а езикът ни — с
веселие, да се изразим пророчески1. Днес, когато просия светлото ти
тържество2,
божествени лъчи озаряват нас, които [идем] да ти поднесем похвала според силите си, и
просвещават всички, които празнуват с любов. Затова елате усърдно и пристъпете
с горещи сърца, нека се постараем да се причестим с просвещение! Защото причинителката
на нашето тържество не само че е украсена с постнически лъчи, но чрез учението на
апостолския дар тя предлага и красотата на величието. Ето защо и ние, като се отдадем
на по-голямо старание, нека се подготвим да приемем в изобилие от нейния таен
дар.
Коя е тя? Казвам: украсената с нетленен венец Христова
невеста – говоря за преподобната Филотея; Филотея — всеосвещеният орган на Духа,
пречестното жилище на Спасителя и на неизречения промисъл, грижовната учителка
на Божието слово, просветената чрез лъчите на боговидението, носителката на
вдъхновения език, велегласната проповедница на истината; Филотея — голямата и
неизказана слава на праведниците и постниците; вселенската похвала; Филотея —
която разлива живителните струи на спасителното учителство; която с думите и с
живота си оросява и напоява човешките души, що са изсушени от греховния зной; чрез
любовта и желанието на Спасителя тя е доблестният изобличител на безбожните
веления на суетата; многоблагоуханният съсъд на Светия Дух.
След като нейният живот беше описан великолепно и разнообразно
от мнозина любомъдри и ветии3, позволи ми се и на мен, като последен
— апостолски да се рече, — да припомня, взимайки в ръка отчасти вече казаното
от някой.4
Знае се и облакът знае да затуля слънцето, а продължителното време лесно да
внася забрава в добрите повествования. Ала когато твоите дела се показаха
по-големи от чудо, о славна майко, кой език ще изкаже преславните ти чудеса, що
дръзко си придобила от Бога? И пак: кой от земнородените достойно би могъл да
изговори подвизите и страданията, всенощните бдения и стоене и дивните борби,
чрез които съвършено си победила мъчителя, врага, и се показа по-твърда от
желязото? Макар че носеше земна, многострадална и тленна плът, тя низвергна
безплътния и въздушен княз в бездната и съвършено го умъртви; тя възлюби от душа
заповедите на Христа и чрез страданията му поревнува и да ги върши; тя учеше да
презрем плътта, защото прехожда, и да се грижим, за душата, безсмъртната вещ.
Тя казваше: ,,Женихо Христе5, тебе желая и търся, за тебе страдам,
и всички красоти на света готова съм да дам, само за да придобия единствено
Тебе.” Тя не се уморяваше да го желае, пребиваваше в пустинни гори и острови,
скърбеше лежейки в тясна колиба, лишена и озлобена. И се провикваше с думите на
апостола6:
,,Кой ще ме разлъчи от Христовата любов? Нито гладът, нито жаждата, нито
раните, нито зверската ярост!” И подобно на Давид пееше: ,,Ето, трудът е пред
мене, докато вляза в божието светило.” И: ,,Моето лице тебе поиска; искам, Господи,
твоето лице, защото съм уязвена от твоето желание, безсмъртни женихо Христе.” И
пак в ума си постоянно се поучаваше на онова пророчество, което казва: ,,Кога
ще ида и ще се явя пред божието лице? Моите сълзи ми бяха хляб и денем и
нощем.”7
Затова, с желание когато погледна от небето към земята, Бог, който стои
по-високо от всяка власт, възнесе към небето твоето смирение и го постави
отдясно на престола. Поради това ние се нуждаем от невеществен език, за да
изкажем нейното богоподателно застъпничество; защото, като видяха, небесните
сили се преудивиха и непрестанно славят Твореца, който е дал на земнородените
победа над безплътните. И пак: Кой, като е телоносен и земен, е в състояние да
изкаже по подобие на Бога възмездията и всичките неща, що силният ти стори, и поличбите
и чудесата, с които се изпълни вселената и се напои четирикрайната земя, а
морето и всеки град и страна се обогати? Защото славата ти, дадена от Бога,
навсякъде се разпростря.
О, многопрославена, света и пречестна Филотейо, надари
ме със слово, в отворената уста. Макар и да е дръзко, аз, който се обогатих
чрез многото ти дарове, рабски ще възпея твоите величия, щом се докоснах до
тях. О, преподобна майко, макар светото ти тяло да е приело смъртта, ала и след
нея ти пак живееш безсмъртен живот сега: дори и земята, смутена, запази
девственото ти тяло недосегнато от тлението, а и след смъртта [ти] чрез твоите
преславни чудеса Бог се яви на земните по милост. Защото се наслади от
небесните блага, в които и ангелите дори желаят да надникнат. С венец на глава
ти стоиш пред жениха Христа. В небесата на царя на славата и на земята ти се
явяваш царица, облечена в нетленна риза, що си изтъка поради постническия си и
любомъдър живот. С тебе явно се сбъдна онова Давидово и богоотеческо [предсказание],
което [казва]: ,,Застана царица вдясно от тебе, облечена в позлатена и
многоизпъстрена дреха.”8 Приближете се към нея и вижте я,
ублажете я, царице, и усърдно я прославете, цареви синове, та и вие да се
прославите! Принесете вяра като съсъд и почерпете миро с пребогата целителност,
която дава помощ срещу всякоя печал и без съблазън наставлява и душите, и
телата да опознаят Бога! Проникнете се към нея така: ,,Ти си блажена между
родовете, затова справедливо царе ти принасят дарове. Дойдоха ти молителки от
цялата земя и раболепно стоят царски дъщери между твоите почетни. И най-богатите
от народа ще умоляват лицето ти.”
Нашият град днес се весели в твоя памет и осветява
предградието, събира околните страни и призовава четирикрайната [земя], украсявайки се и ликувайки, че има в ръце
голямото богатство — твоето богоугодно и нетленно тяло. Дъщерята на царя, на
великия Бог, тебе съзерцава в ковчег, отвътре със златни ресни, облечена в
слава и преукрасена. В ,,Песен на песните” дивният Соломон тебе възпява, като
казва: ,,Коя е тя, която възлиза от пустинята като стълб от кадилно
благоухание, което разнася всякакъв аромат — миро, смирна и ливан?”9
Защото ти ревностно си тръгнала по следите на драгоценното миро Христово. Ти
наведе ухото си и чу и видя въпиющия:
,,Излезте, дъщери сионски, срещу цар Соломон [Христа]
и погледайте го във венец, с който го е увенчала майка му в деня на сватбата
му, във време на сърдечното му веселие!”10 И що са това твоите величия и
преславни тайнства, о, чисто вместилище на поднебесното миро, о, божествени
храме, земни човеко, тяло, родено от земя, а недосегаемо за тлението, стълбе
животворен, славо на жените, о, богатство, по-светла от всяко чисто злато и
по-блестяща от всяка твар и от слънцето, земя осветена, от която бесовете са
прогонени, защото ти надмина природата на земнородените, защото ти възлезе
скоро в Христовия брачен чертог. Ти си чула гласа на божествения: ,,Дойдете,
които любите небесната слава, приемете я с мъдрите деви; той запали свещта си и
сега ти си съжителка на ангелските чинове и събеседница на небесните сили, или
ти живееш и след смъртта си; с великите си чудеса ти си озарила изобилно цялата
вселена; във всяко време на всекиго непрестанно ти помагаш: поиска ли ти някой
нещо или подири твоята закрила, той не се връща посрамен от тебе.
Тук прочее ще се обърнем към живота на преподобната и
да поставим като на свещник нейните деяния, та да развеселим усърдието на слушателите
на словото и с истината да огласим слуха у всички. Не малко полза ще извлекат
онези, които с усърдие биха се опитали да се запознаят с нея; от какъв род
произхожда и в кой град или в коя страна се роди преподобната Филотея,
доблестната и мъдра дева и майка. Ако някой от искрено празнуващите, силно разпален
от любов пожелае [да узнае] това, ще се постараем да го запознаем, макар че
главните мисли ще вземем от службата, която чрез ръководещия разум ни отвежда
към него.
Прочее, най-честната, първична и истинска нейна родина,
от която произтича и славата на рода й, е светлейшият и най-знаменит на Изток
Сион; неговите жители го нарекоха Йерусалим. Това име тя прие от най-красивия и
свещен храм. Първом се наричаше Салим, [което значи] земя тлъста и тучна, земя,
която дава мляко и мед според писанието; тя е наречена и земя на обетованието —
нея Господ обеща на Авраамовите внуци. След години път [тя се сдоби] втора,
която много не отстъпва на първата и с големината и хубостта на зданията си, с
множеството си народ, с многото си богатства, [където] право да се рече, тя
беше вкоренена. Коя е тя? Тракия Памфилийска, която е вразумена и просветена от
светлия и боговдъхновен апостолски език, който е уста Христова — говоря за
апостол Павел. По какъв начин и тя й стана отечество, ще се изтъкне, за да разберат,
които внимателно изследват.
Когато често ставаха пленявания в Палестина
йерусалимска и [пленените] биваха разсявани из множество различни места, и родителите
на тая всесвещена Филотея дойдоха от това място в славния и знаменит град
Моливот. Прочее, в него живееше [баща й], славен мъж, но име Йоан. Той беше почетен
със сан патриций и беше много богат, изпълнен с всяка премъдрост – на слова и на
дела. Той беше и благочестив. Постоянно се упражняваше в божиите заповеди и в
подаяния. Денем и нощем присядаше в божествените храмове и щедро простираше
ръка към всички, които се нуждаеха. И си взе жена – и тя от много благородна,
от царска кръв, и се казваше Ирина. С всякакви добродетели и с нрав подобна на
своя съпруг. Когато се измина немалко време, те родиха тази добра девойка, начело
и виновницата на нашия празник, за мене най-сладкото нещо и име, съименницата
на Бога — Филотея, що небесният отец благослови и освети още в майчината й
утроба. Но да се изразим според Павел: ,,О, бездна от богатство, премъдрост и
знание у Бога! Колко са непостижими неговите съдби и неизследваеми неговите
пътища! Защото, кой е познал ума на Господа? Или кой му е бил съветник?”11
Разказват, че когато се родила, тази преблажена
девойка била отгледана с небесно и невеществено мляко: по никой начин от
майчината си гръд тя не пожелава да вкуси нищо. Когато се изминават три години,
майка й достига края на живота си и се преселва в жилището на праведниците.
Като вижда, що става с девойката и че тя не се докосва дори до земна храна, нейният
баща, учудвайки се в себе си, непрестанно славеше Бога, който върши велики и
преславни [дела]. Прочее, той я възпита за велика слава.
Девойката порасна и изучи края на всяко книжно учение.
В събота и неделя тя се приобщаваше с божествените тайни. След причестяването
със светото тяло и с кръвта на нашия Господ Исус Христос тя приемаше по малко
хляб и квасено сочиво12; питието й беше вода, разтворена със
сълзи. Това тя вършеше само да си поддържа тялото. По цяла седмица тя минаваше
без храна: прилежно само се молеше и се поучаваше по Давидовите псалми, из
храмовете благославяше Господа и беше се предала на целомъдрие и благоговение,
като никой друг. С нея се сбъднаха думите на дивния в божествените [неща] и
премъдър Соломон: ,,Честната старост не е в дълговечността и не с броя на
годините тя се измерва.”13 Защото тя поглеждаше само към Бога,
единственият мъздовъздател; за земните и тленни неща тя съвсем не се грижеше.
Някои от знатните напомняха на баща й да я задоми.
Когато слушаше за това, преподобната девойка силно негодуваше, но най-вече се
надсмиваше; с голямо огорчение тя ги пропъди, понеже считаше съвета им за
празнословие. А на баща си тя се молеше, като казваше: ,,По никой начин да не
възприемаш техния съвет. Както осветена ме възприе от майчината ми утроба, така
се и погрижи нетленна да ме представиш на безсмъртния жених — Христос. Ала
макар че тя не искаше, когато навърши четиринадесет години, баща й реши да я
омъжи, понеже само чрез нейния род се надяваше да придобие потомство. Тя имаше
вече и годеник. Поради благородния си произход, поради добродетелния си живот и
поради големите си богатства той беше най-подходящ за Филотея. По църковните
устави той беше удостоен със сан четец. Името на жениха беше Константин; той
беше на седемнадесет години. След като се извърши благословението на брака и
[младоженците] влязоха в чертога, девойката каза на младоженеца: ,,О, богомъдри
момко знай добре, че животът на този свят и временното богатство на този суетен
век не са нищо друго, освен сън в сянка и благоволение на духа; през
седемдесетте години се свършва животът на човека. А пък в небесата има богатство,
което не изчезва и което се пази за онези, които се боят от Бога. Затова
послушай мене, която много ти желая доброто, и ние ще се опазим непорочни през този
си живот. Мнозина, които се отдадоха на сласти, се лишиха от безкрайното богатство
на Оногова.” А момъкът, като изпълни душата си с божието посещение и като
промени лицето си от радост, каза: ,,Да бъде благословен Господ, който те е
сподобил да пребиваваш в страха му и който те е научил да познаваш истината.
Наистина, госпожо, с божията помощ отсега нататък в нищо няма да отстъпя от
твоя съвет. Защото апостолът рече: ,,Всичко мога чрез Христа, който ме укрепява.”14
И пак рече: ,,Времето нататък е ограничено, та ония, които имат жени, да бъдат,
като че нямат15, и ония, които имат богатство, да
бъдат като тези, които нямат. Между това, нека се погрижим да предадем именията
и богатството си в ръцете на бедните и страдащите и да направим Бога наш
длъжник.” Прочее, заедно като си съгряха сърцата чрез божията благодат, и
двамата решиха да пазят девството си непорочно.
Когато изминаха 6 години, баща й достигна края на
живота: той се отиде във вечните обители. После, след като тя поживя не малко,
като просвети всички подобно на слънцето, като храни бедните и като направи
мнозина богати, и съпругът й Константин завърши живота си и в непреходните
векове ликува, заселвайки се в обителта на праведните. А преподобната девица
разпусна всичките си слуги и обогати достатъчно бедните. Тя прислужва на
прокажените, прикрива техния гной с позлатените си ризи и им предаде златния си
пояс. После тя се отдалечи в пустинята. Близо до нейния град [Моливот] има
езеро, наричано Богатото. То е много пространно, понеже има голяма широчина и
дължина. В него има много острови. Преподобната девойка взе една от рабините си
и се засели в най-предния остров, където намери и църква. Тя си построи малка
колиба. През цели седем години усърдно се предаде на апостолски живот, като
изтощава тялото си чрез пост и бдение. Настанила се в пустинята, тя водеше там невеществен
и ангелски живот; обхождаше всички стръмни места и пропасти; хранеше се само с
пустинни растения, и то с неудоволствие и лошо. А кой ще разкаже за тогавашните
й поройни сълзи? Кой ще изкаже честите й и непрестанни стенания? Така като
придоби тя мъжествен разум в женското си тяло, като някаква паяжина тя
разстройваше всички дяволски козни. Ала въпреки че живееше толкова тежко, тя
приемаше радушно всички, които идваха, и всички напътстваше, за да разберат Бога,
и мнозина освободи от прелестите на идолопоклонството; други пък от
еретическото мъдруване, тя ги приобщи към съборната и апостолска църква; на
немалко насочи съдбата по иноческия и страстотърпеливия път. Благодатта на Светия
Дух, която слезе над светите апостоли и ги надари с лечебни дарове, за да
лекуват всеки недъг и всяка рана, осени също така в тази преподобна, за да извършва
различни изцеления, както рече Господ в Евангелието: ,,Който вярва в мене, делата,
що аз върша, и той ще върши, и по-големи от тях ще върши.”16 Затова, които
дойдоха с вяра, получиха в изобилие дарби да лекуват. Между тях беше в една жена,
на която и двете ненки бяха заболели и която страдаше от тежка болест, що служителите
на медицината наричат хирея. За седем дни тя се излекува чрез молитвите на
преподобната и чрез помазване с масло от светите икони. По всички страни най-много
за нея се заговори. Някой си мъж от същия град Моливот, по име Евтимий, който
беше хром с единия си крак, щом чу за преславните чудеса на преподобната, отиде
на острова в престоя там седем дни. След като със сълзи и умиление си разказа
болестта, преподобната му рече: ,,О, човече, дето ти страдаш, то се дължи на
невъздържаността на езика ти и на непристойните ти слова. Но дай дума на моя Владика,
на Христа, че ще поставиш охрана и врата, които да ограждат устата ти!” И щом той
даде дума, светицата веднага се докосна до ногата му. И - о, чудеса твои, царю
Христе! — веднага, щом стана, той намери, че ногата му е здрава като другата. И
той си отиде, радвайки се и благославяйки Бога и преподобната.
Като се отдаде на обичайната си молитва и като отправи
умолително ръце към небето, преподобната съгледа едно божествено видение:
Светъл и невеществен юноша дойде при нея и й каза: „Напусни пустинята и иди в
небесните обители. Защото на тебе подобава да оставиш тялото си тук на земята,
а духът ти да се пресели в небесните селения.” Освен това, от небето се чу и
следният глас: „Ела, скривалище на чистотата и нетленно цвете на целомъдрието,
ела в много тихите селения, в небесните сенници, в светлината на светиите, в
неизречената радост, в нетлението и покоя на праведните! Насити се, наслади се
от своя желан, наслади се на пророческите ликове, на апостолите, на съсловието
на преподобните! Заедно с мъдрите деви влез в небесния чертог, във вечното
селение! Наслади се от славата, от красотата, от съпребиванието, от сиянието,
от радостта на своя жених и сладък Творец. С добротата си по-красив от човешките
синове, невидим, неизказан, милосърден, човеколюбив, благоутробен! Приеми
благата, приготвени още при сътворението на света! Ти си чула прочее по-рано:
,,Пътя свърших и вярата опазих17, а и сега [чуй]: ,,[Чуй] в по-ясно,
виж и наклони ухото си към онова, що око не видя и лениво ухо не чу и не се
възкачи на сърцето на унил човек; що Бог приготви за онези, които го обичат.18
И забрава своя народ, плътските помисли и бащиния си дом, тленното и [от пръст]
създадено тяло, защото царят пожела твоята красота].”
Щом разбра, че ще си замине от този свят, тя тутакси
се отдаде на молитва и обля със сълзи земното си лице, казвайки: „Човеколюбче,
Владико и Боже, не изоставяй мене, твоята убога рабиня, която заради твоето
пресвето име напусна всичките хубости в света и с гореща вяра и топла любов
тръгна само след тебе. Всещедри Господи, и сега заповядай на мирния ангел мирно
да приеме убогата ми душа и да не ми бъде възпрепятствано от нечистите, скверни
и лукави бесове да вляза там, и ме сподоби със смелост, за да застана пред
страшния ти престол, защото си благословен во веки веков, амин!
След това изпрати в града и повика целия причт от
църковни служители и целия монашески чин, що пребивава в околността, и им заповяда,
като рече: „През една нощ ми се представи един светлоносен юноша, с образ неописуем,
приличащ на слънце, и ми рече: ,,След няколко дни ще те повика Христос, когото
си обикнала от млада, и прочее. Заповядай, рече, на църковния причт, който е в
града да устрои и да подготви погребението ти. Ето, днес вече се навършва
четвърти ден.” Като чуха, всички изпаднаха в умиление и прибавиха плач към
плача и ридание към риданието, понеже не можеха да понесат раздялата с учителката
си. И като стенеха от средата на сърцето си, всички викаха умилително: ,,Ти, о,
блажена майко, в тоя наш от Бога живот ни бе учителка и спасителка; всеки от
нас, без разлика на възраст, нека плаче за това; още и пустинята и островите,
непрестанно напоявани от твоите сълзи!” А преподобната, като обля по обичая си
земята със сълзи, каза: ,,Не, отци и братя, не! Така с плач не съкрушавайте
душата ми! Чувайки Павел, който в древността говореше към вас и към вселената: „Не
казвам, братя, вие да не знаете за починалите, за да не скърбите, както
другите, които нямат надежда във възкресението”19 — нека всички се
отдадем най-вече на молитва! Заедно с мене потрудете се малко в този час: заедно
нека всички да извършим всенощно бдение!” Щом се свърши бдението, тя ги напъти
към добродетелите според обичая си, прости се с тях и веднага изрече: „В твоите
ръце предавам духа си.”20
И захванаха да прииждат люде, носейки своите болни,
които страдаха от различни недъзи. Щом се докоснеха до честния ковчег на преподобната,
всички получаваха пълно изцеление. Честните мощи на преподобната бяха изпратени
в града с кадила и свещи и тържествено положени в светейшия храм на нашата Владичица,
Пресветата Богородица, която местните наричат София.
Езикът не може да разкаже подробно колко чудеса
станаха там, какви ли не различни недъзи се излекуваха и бесове се изгониха. Аз
ще съкратя словото си, като изложа едно или две от чудесата.
Някой си мъж, по име Навкратий, от знатните и
прославени [люде] на град Амория, беше
поставен за войвода в Елада. Нему се случи да води война с безбожните агаряни и
да бъде победен заедно с войската си. Агаряните ги взеха и ги отведоха пленени
в Сикелия. С тях беше взет и друг един, по име Артаван, по сан стратилат от
град Филомилия. Когато стигнаха в Сикелия, те бяха затворени в мрачна и люта
тъмница. Когато всички се видяха в такава беда, Артаван започна да им разказва
за чудотворната дейност на преподобна Филотея — колко бесуващи излекува, колко
слепи направи да прогледат и как извърши да оздравее болен, който страдаше от
проказа и беше съвършено изтощен от болестта и който седеше до кивота на
преподобната. Един ден преподобната се явява на еклесиарха, като му казва:
,,Съблечи дрехата на прокажения, намажи цялото му тяло с масло от неугасимото
кандило на пречистата Богородица и го обвий с моята мантия; след четиридесет
дни Господ ще го посети.” Щом видя видението, еклесиархът със страх стана в
тутакси изпълни, каквото му се заповяда. След това, като се яви пак, преподобната
заповяда на прокажения да се изкъпе в банята. И — о, кой ще изрече, както би се
следвало, твоите дарования, царю Христе! — след като се изми, той съвършено
оздравя, какъвто беше след раждането си — казваше [Артаван]. Всички тия и тем
подобни неща им разказа Артаван. Преподобната извърши и премного други и още по-големи
чудеса, които, казваше той, моят помрачен и беден ум изпозабрави.
Като изслушаха това, войводата и онези, които бяха с
него, се развълнуваха и казаха: ,,Нека извършим всенощна молитва към нашия Господ
Исус Христос и към преподобната. Може би Господ ще се смили над своите раби, като
не обърне внимание на греховете ни, той ще прояви милост към нас благодарение
на молитвите на преподобната.” Те извършиха обещаното, а войводата се провикна от
дълбочината на сърцето си: ,,О, преподобна и богоблагодетелна майко, триблажена
Филотейо, макар че и до днес не можахме да узнаем безкрайното ти множество
дарове и чудеса, ала ние вярваме, че със силата, що ти е подарил Христос, ти
можеш [да извършиш] каквото поискаш. В този час избави ни от неизбежната беда
на тази тъмница, развърти тежките окови, с които са обковани ръцете и нозете
ни, та след като се избавим от неправдите, заедно с всички да ти пеем
благодарствени песни!” Щом заспаха след молитвата, преподобната им се вести,
като им каза: ,,Станете, всички вкупом излезте от тъмницата! Отвориха се
тъмничните лостове, разкъсаха се железните ви окови чрез благодатта на моя Христос!”
Когато се пробудиха от сън, те видяха, че веригите се бяха разкъсали, че
тъмницата сама се беше отворила и че никой не ги възпрепятстваше да си отидат.
Те обаче не отидоха веднага у дома си, а в светлото жилище на преподобната.
След като влязоха в църквата с голямо благоговение, със сълзи като обливаха
тялото на преподобната, с ръце като прегръщаха честния й ковчег, като
коленичеха и си допираха лицата до земята те отправяха голяма благодарност към
всесилния Бог и към преподобната. А когато се завърнаха по домовете си, във
всички области и страни те станаха проповедници на чудесата [на преподобната].
С такива дарби, с такива благодеяния и с такива награди великият дарител, Бог,
награждава своите угодници. Защото, които през кратковременния живот на земята
се подвизават, са велики на небето и получават безкраен [живот].
Когато великият цар Калоян прие българското царство
той превзе и всичката гръцка земя. Достигайки до онзи град, той го превзе и
като взе тялото на светицата, го пренесе в своя град [Търново]. Когато чу,
патриархът заедно с причта и целия синклит с народа излязоха да я посрещнат със
свещи и с благоуханни кадила. И след като целунаха ковчега на светицата,
тържествено го положиха в преименития храм на пречистата Богородица и в царския
град Търново21.
След като се измина много време, през 6902 [1394]
година, пак в трети индикт, когато поради неизвестни божии тайни срещу онова
място се извърши гневът и голямото агарянско нашествие — уви, стана и пълното
тъжно разорение на тоя град заедно с околните. Не зная как, по попущението на
всесилния промисъл, чиято дълбина на съдбините е голяма, с него се сбъдваше
онова Йеремиево псалмопение, което казва: ,,Пътищата на Сион тъгуват, когато
всяка възраст от мъжки пол падна под оръжие”22; когато се извършваше
невероятно чудо, що пак Йеремия тъжно възпява: ,,Проляха кръвта им като вода
около Йерусалим и нямаше кой да ги погребе; изоставиха труповете на рабите за
храна на птиците небесни и телата на преподобните ти — на земните зверове.”23
И пак: „Глас се чува в Рама, Рахил плаче за децата си и не иска да се утеши,
защото ги няма.”24 Прочее, тогава бяха казани, а сега се
сбъднаха предсказанията: ,,И отритна жилището в Силом, скинията, в която
обитаваше той между човеците — да се изразим псаломски, — и предаде в плен
своята сила и своята слава в ръцете на врага, и презря своето наследие.”
[Сбъдна се] и най-трогателното [предсказание], а именно: ,,И свещениците му
падаха от оръжие, а и вдовиците му не плачеха”25, според писанието:
,,Изпрати им гнева на яростта си, уви! и ярост, и гняв, и скръб, изпратени чрез
жестоки ангели.”26 Тогава архиереите и гражданите умилително
биваха гонени, подлагани по много начини на мъки и издевателства. И, о, беда! И
патриархът беше заточен заради благочестието си, онова светило на светилата и
христоподобен образ! Тогава от премного се чуваше: ,,По-добре беше слънцето да
изгаснеше, отколкото да замлъкне Евтимиевият език!” Съжалявам те, и църкво,
съжалявам те напразно поради това разорение! На тебе говоря, търновска славо!
От каква на каква се превърна! Тогава в непрестъпната светая светих влизаха скверни
нозе; тогава се изпълни и казаното някога от Господа: ,,Когато видите мерзостта
[на] запустението да стои на свето място.”27 А свещеници, уви! и люде и множество
тълпи страдаха на открито; те нямаха нито молитвени храмове, нито пък се
ползваха — подобно на нечестивите — от законни правдини. В един глас всички
жалостно викаха най-после: „Като виждате нашето страдание, бойте се!” А и още
по-жалостно като се провикваха, те казваха: ,,О, земя и небе, страдайте заедно
с вас!” Над нас се изпълни Давидовото: ,,Очаквах състрадател, но го няма, и
утешител, ала го не намерих.”28 Затова умилно призоваваха
безчувствената твар за състрадание. Чрез проявения от Бога гняв биде позволено
на враговете люто да се разяряват на благочестивите, и голяма беше дързостта на
нечестивите срещу благочестивите. О, безсрамие! И мнозина се прехвърлиха към
непристойната Мохамедова вяра: едни като се ужасиха от страх, някои като се омекчиха
чрез ласкателства или като бяха победени чрез материална придобивка, други пък
се присъединиха към враговете, като — поради простотията си — се подмамваха
чрез писма и хитрост. Промисълът често пъти има обичай да подлага
благочестивите на изкушение, като отрано им е приготвил на небето безкрайна
награда, а на враговете, по същия начин — безкрайни и вечни мъки.
Когато настъпи втората година, нашият преблагочестив
цар29
благоволи да изпрати в гореспоменатия [град] Търново своя превъзлюбен,
доблестен и мъдър син, по-добре — христолюбивия нов Константин, а с него и наше
смирение, поради някои необходими и важни царски работи. С Христовата благодат
като пристигнахме на мястото тържествено, със слава и блясък, по царски и
архиерейски ние бяхме приети от местния княз с голяма почест и внимание за
дълго време. И там докато пребивавахме ние, така дойде до слуха на наше
смирение и на благочестивия ми цар, че всесветото, честно и мироблагоуханно
тяло па преподобна Филотея сияе в един от манастирите на Владичицата и Божия
майка, като озарява всички с лъчите на целебните дарове. Когато венценосецът чу
това със слуха си, прие го с голяма наслада и сърдечно се възпламени от божествена
любов. Подобно на елен, който е възпламенен за водни извори, той пожела по
някакъв начин да се наслади и да придобие нетленното съкровище на свещените
мощи на преподобната. Като намери благоприятно време, той намисли един съвет,
добър и достоен за похвала. Веднага той изпрати при търновския княз един от велможите
си, за да поиска не сребро и злато, не и нещо друго — тленно и малотрайно, а
всехвалния ковчег на преподобната. Защото що щеше да му бъде повече любимо,
отколкото тялото на преподобната? Винаги той разсъждаваше в ума си така: ,,Дори
до половината на моето богатство готов съм да дам всичко — било злато, било сребро,
било бисери, било скъпоценни камъни; от сърце всичко ще дам, от всичко ще се
лиша, само да получа съкровището, що желая.”
Князът, като чу за това, веднага стана благоразположен
и с всяко усърдие и бързина както във всичко, така и в този [случай] го послуша
и ни подари многожеланото. Като се научи за това, от радост царят помисли, че е
на високо, а не че стъпва по земята. С голямо благоговение като разцелува свещените
мощи и като им се наслади достатъчно, той изпрати първом нас у дома. Когато
вдигахме благоговейно светото и преподобно тяло и впрягахме колесницата, ние най-богато
украсихме ковчега на свещеното съкровище, като го обвихме сияйно с багреници и
платове. А след като го натъкмихме още и с благоуханни масла и с ароматични кадила,
радостно се отправихме за у дома, пеейки и възпявайки Господа. Когато преминахме
границата на онази страна с божията помощ дойдохме в своята, щом се научил, целият
причт на нашия град заедно със свещенослужителите и левитите, облечени с бели и
свещени одежди, със свещи и благоуханни кадила, още и целият монашески лик и
простият народ от целия град и страна ги посрещнаха, всички викащи единодушно:
,,Слава Богу във висините! На земята днес ни се даде мир и благословение!”30
Когато се сгъстеше, безчисленото множество от христолюбиви и благословени люде изглеждаше
като морска повърхност; при съпровода на тялото всички поради сгъстеността си
образуваха единна маса, подобна на вода, която се вълнува А когато достигнахме
нашата велика митрополитска църква — всечестния храм на нашата Владичица и Богородица,
тържествено положихме пречистото и много възпято тяло на преподобна Филотея.
На мене е необходим много ум, за да я възхваля. Ала
коя достойна песен да й поднесе любомъдро нашата немощ? С кои похвални цветове
да я украсим достойно? Наистина земният ум изнемогва, когато види изложени извършените
от нея велики дела! Блажен е наистина нашият град, защото има за наследство
всеосвещените ти мощи, триблажена Филотейо! На него е възложено да ги съхранява
и да ги пази. Блажен е и самият нар Константин — по възраст млад, а по разум
хилядолетен, който при другите си големи подобрения прибави и това, [че се
погрижи] да се пренесат мощите ти, преподобна, и на вечнопомнимата и всесвета преподобна
Петка, а още и на триблажената царица Теофана: нему това допринесе голяма
прослава, охрана на тялото и закрила на душата. Също така блажени сме и ние,
които приехме в нашия град наистина, справедливо казвам, вашето троично събрание:
озарявайки го с лъчите на благодатта, вие подавате нетленно спасение на онези,
които идват в него. Поради това, макар и да не можем да [ти] поднесем достойна
песен, а според силата [си] ако и да е дръзко, вярвам, че ще я приемеш като
онези две лепти, [що спуснала бедната вдовица в съкровищницата]31. Затова нека никой да не се лишава от
званието и никой да не се срамува от нищетата [си]. Защото славната Филотея
безвъзмездно раздава дарования, пролива изобилни милости, които превъзхождат
трудовете на всички, та всеки, който има несъмнена вяра, да дойде и чрез опит
да разбере осъществяването на своето желание. Елате вие, които имате неподвижни
членове и многогодишни недъзи — предстои общо награждаване на всички. Днес станаха
преславни, дивни и чудни неща, в нашия град и в дома на великия цар, защото ангели
невидимо те ублажават заедно с нас, множество архангели те славят: защото като
херувим щом прелетя от земята в небесното царство, ти се яви като псаломска цевница32
на цялата вселена; защото чрез тебе непрестанно се слави творецът на всички.
Затова справедливо на тебе усърдно се покланят благоговейно и царе, и князе, и
всеки от свещените чинове; ние виждаме как тържествено те внасят свещеническите
ръце отвъд завесата в непристъпната светая светих. Със заставали пред тебе
архиереи и с дароносни ангели сега ти шестваш по земята с чистия вървеж на
света душа. Прочее, елате днес с мене, христолюбци, духовно тържествувайте
заедно с пастирите и архиереите; искам да празнувам празника, който е
равноименен и равнославен на всички празници. Елате, с благогласни песни, нека облажим
общата застъпница на християните, избавителка за опечалените, освобождение за
пленените, възвръщане за заточените, щедра кърмачка за сираците, милостив
упътвач в истината за децата, неизразходваемо богатство за бедните. Наистина,
колко е дивна твоята любов към подобните ти по природа! Този вселенски лик днес
кой събра освен тебе, която си достигнала серафимите и която стоиш безплътна
пред престола на славата, въз който ясно съзерцаваш Бога и го молиш за нас и за
людските грехове?
О, всеславна майко, богоблажена Филотейо, която прие
днешните ни молитви, не преставай да се молиш за нас на Бога с когото ти сега
беседваш направо лице с лице, а не като чрез огледало и чрез гадание. Изпроси
ни душевна и телесна невредимост! Като чедолюбива майка приеми тези наши
молитвени и детски недомлъвки! Бъди помощница на озлобяваните. Въздигни
свещените си ръце над стадото, що ни повери твоят Създател и Господ!
Ходатайствай непосредствено, щото както ние, така и те да се сподобят с
небесното царство! Надари този град, който ти е възложен и който наследи твоите
славни мощи, със спасение и освобождение от всяка злоба на езичниците, от
нападенията на варварите! Избави го от всеки богопопустен гняв и от ярост!
Утвърди и запази от изпитания държавата на твоите христолюбиви царе [Срацимир и
сина му Константин]! Запази и царете, които в благочестиво настроение целуват
свещените ти мощи и които с радостна душа почитат тържеството ти! Защото ти
имаш превъзхождаща сила, ти имаш непреодолима крепост: защото извърши в Христа
много подвизи, защото постигна съвършенство в добродетелите, защото си
подражателка на Спасителовите страдания, защото си равночислена с ангелите. Дано
не се изтощиш в молитвите си за нас, защото тебе придобихме за ходатайка на
нашето спасение. Отвори вратите на твоето милване, подари [ни] милостите на твоето
благоутробие, приема нашите умилителни молитви, въздай ни твоето благодатно благословение,
та всред веселие и спасителна радост винаги да извършваме твоето молитвено тържество
за слава и похвала на превъзпятата и единосъщна Троица, на която подобава всяка
слава, чест и поклонение всякога, сега, винаги и във вековете на вековете,
амин!
БЕЛЕЖКИ:
1.
Пс. 126:2: Тогава
устата ни бяха пълни с веселие, и езикът ни - с пение.
2.
Въз основа на
този пасаж се предполага, че словото е било произнесено на 28 май 1395г. – денят,
който е отбелязан в Панагирика като празник на пренасянето на мощите на света
Филотея.
3.
Ветия – оратор,
ритор, майстор на словото.
4.
Става дума за
Евтимий, тъй като описанието на живота на света Филотея, което прави Йоасаф е
сходно по съдържание с житието написано от патриарха.
5.
Тъй като
монахините са били считани за Христови невести, то патриарх Евтимий и Йоасаф сравняват
отшелничките с мъдрите невести от евангелската притча
(Мат. 25:1-13), които старателно се подготвили и бдително очаквали своя жених.
6.
Римляни, 8:35: Кой
ще ни отлъчи от любовта Божия?
7.
Пс., 41:3: Сълзите
ми бяха хляб за мене денем и нощем.
8.
Пс., 44.9: Царски
дъщери има между твоите почтени жени; Отдясно ти е поставена царицата в офирско
злато;
9.
Песен на песните,
3:6;
10.
Песен на песните,
3:11;
11.
Римляни, 11:33;
12.
По време на пост
има редуване на суха храна и готвена, варена храна. Сочивото е общо название на
готвената, варена, топлинно обработена храна. При приготвянето й в определени
дни може да се използва и растително масло (олио, зехтин, шарлан). Дума се
използва и досега, но като диалектна за вариво (боб, грах, жито), чорба, ошаф, сок
от туршии;
13.
Премъдрост
Соломонова, 4:8;
14.
Филипяни, 4:13
15.
1 Коринтяни, 7:29;
16.
Йоан, 14:12;
17.
2 Тимотей, 4:7;
18.
Пс., 45:10-11;
19.
1 Солунци, 4:13;
20.
Лука, 23:46
21.
Манастира „Света Богородица
Темнишка”. Предполага се, че той се е намирал на мястото на днешния храм
„Успение Богородично”.
22.
Плачът на Еремия,
1:4;
23.
Псалми, 78:1-3;
24.
Еремия, 31:15;
25.
Пс., 77:60-64;
26.
Пс., 77:49;
27.
Даниил 8:13; Даниил
11:31; Матей 24:15; Марк 13:14; Йоасаф сравнява превземането на Търново с
разорението на Йерусалим;
28.
Пс., 68:21;
29.
Цар Иван
Страцимир (1395-1397)
30.
Лука, 2:14;
31.
Става дума за
притчата за бедната вдовица, която дарила съвсем малка сума на храма, но това
било всичко, с което тя разполагала. Затова Христос казал, че тя е дала много
повече от другите, които оставили много повече пари, защото те дали от излишъка
си, а тя дала залъка си (Марко 12:41-44, Лука 21:1-4).
32.
Цевницата –
свирка, флейта.