ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
СВЕТА ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА ЗЛАТА
(ХРИСИЯ)
Житието на света Злата Мъгленска е било
публикувано в Санаксирния Нов Мартирологий,
съставен под редакцията на свети Никодим Атонски (1749-1808). От намиращите се
в сборника жития 46 са написани от свети Никодим. Останалите са написани от
българският свещеник Петър от София, Николай Малакс, Теофан Солунски, Николай Кирко и
Георги Коресо, епископ Мелетий
Китроски, Кесарио Дапонт, йеромонах Йоаким и Йона. Тъй като някои от мъчениците пострадали след първото издание, то техните
жития били включени за първи път във второто допълнено издание на сборника.
Както се вижда от самия текст известието
за мъченическата смърт на света Злата е било съобщено на автора от участника в събитията отец Тимотей.
Издания:
Сборника с жития е с пълно заглавие: Νέον
Μαρτυρολόγιον,
ήτοι Μαρτύρια
των νεοφανών
μαρτύρων των μετά
την άλωσιν
της Κωνσταντινουπόλεως
κατά διαφόρους
καιρούς και τόπους
μαρτυρησάντων.
Συνταχθέντα
εκ διαφόρων
συγγραφέων
και μετ'
επιμελείας
ότι πλείστως
διορθωθέντα,
εν οις
και ικαναί
ακολουθίαι
προσετέθησαν.
Първото издание е било издадено през 1794г. във Венеция: (Διαφόρων
συγγραφέων,
Νέον Μαρτυρολόγιον
εν Αθήναις),
второто допълнено издание е било в Атина през 1856 (Διαφόρων
συγγραφέων,
Νέον Μαρτυρολόγιον
Εκδ. Στεφ.
Κ. Σκάθαρου,
Τυπ. Φ. Καραμπίνη
& Κ. Βάφα, εν Αθήναις
1856) и пак в през Атина 1961г.( Νικοδήμου Αγιορείτου,
Νέον Μαρτυρολόγιον,
Αστήρ, Αθήνα
1961). В изданието от 1856г. житието се намира на стр. 258-261. Публикацията
по-долу е направена по руския превод: Петръ Соловьевъ, Христианские мученики, пострадавшие на востокѣ
со времени завоевания Константинополя турками, СП,
1862, стр. 275-279.
ALD
Пострадала през 1795г., през месец октомври
СВЕТА ВЕЛИКОМЪЧЕНИЦА ЗЛАТА (ХРИСИЯ)
Светата девственица и невеста Христова Злата се родила и пострадала в Мъгленската българска епархия, в село Златена1. Дъщеря на беден прост селянин, тя се украсявала както с душевни, така и с телесни добри качества: душевни – твърда вяра в Бога, девственост и целомъдрие; телесни - красота, заради която и се сдобила със славата да приеме мъченически венец.
Един местен турчин, прелъстен от рядката красота на Злата, решил да намери удобно време и каквото и да стане да удовлетвори своята гнусна страст. Веднъж Злата заедно с други жена отишла в гората за дърва. Сладострастният турчин, уговорил другарите си негодници и с тяхна помощ я хванал и я отвел в своя дом. Той в началото се постарал да я съблазни към исляма с разни обещания и й дал дума да се ожени за нея; при отказ я заплашвал с изтезания. Злата била поразена от неочакваната дързост, ни най-малко не се смутила. Като призовала на помощ светото име на Господа Иисуса, тя мъжествено отговаряла: „Аз вярвам и се покланям само на Господа Иисуса Христа, Той е единствения мой Жених, от който аз никога няма да се отрека, каквото и да правите с мене, дори да ме насечете на части!”
Поразени от такъв отговор, турците видели, че ще им е трудно да склонят на своя страна тази девойка с обикновените средства и че трябва да се измисли нещо друго. Те прибягнали до жени, които според тяхното мнение, които са несравнимо по-способни от мъжете към измами, особено когато имат работа с подобни на себе си жени. На тях поверили нещастната девойка и наредили да не пренебрегват никакви средства за да я склонят. И какво ли не правили с мъченицата тези вещици? Какви хитрости не употребили, за да съблазнят нещастната към исляма? Всичко било напразно! Блажената била глуха за техните увещания и твърда като камък в Христовата вяра.
Накрая раздразнените туркини повикали родителите и (трите) сестри на мъченицата, като им наредили да употребят цялото си влияние върху девойката и да я принудят да приеме исляма; като в противен случай заплашвали да убият непокорната, а тях да подложат на жестоко наказание и пълно разоряване.
Страх обзел родителите и сестрите на Злата. Те я умолявали да приеме ислямът. Но техните искания, молби и сълзи не могли да смекчат твърдото сърце на Злата.
— Дъще наша, скъпа наша дъще! — като ридаели, казвали бащата и майката, — смили се над родителите си и обичащите те твои сестри! Нима ние всички трябва да загинем заради теб. Отречи се привидно от Христа! Така ще спасиш себе си и нас. Христос е много милостив! Той ще ти прости греха, предизвикан от нуждата и насилието.
Можете да си представите тази борба, която протичала в душата на мъченицата, между чувствата на естествена любов към родителите и дълга на истинската християнка!
Молбите на бащата и майката и горчивите сълзи на сестрите раздирали чувствителното сърце на Злата; тя би трябвало да отстъпи, изглежда, на гласа на природата, но твърдостта на убежденията и невидимата сила на Господа победили съмнението на мъченица и дяволските козни. Умната и великодушна Злата, сърцето на която горяло от пламенна любов и твърда вяра към Христа, победила естествените чувства; тя превъзмогнала чувствата на плътта и кръвта, защото връзките на родството я влачели към вечна гибел; близките на сърцето й, като я умолявали, сами не разбирали какво искали.
„Ако и вие ме принуждавате, - казала тя на родителите и сестрите си, - да се откажа от Христа, истинския Бог, то вие не сте ми родители и не сте ми сестри! След това аз се отказвам от вас. Вместо вас мой баща ще бъде Господ Иисус Христос, майка – Владичицата Пресвета Богородица, а светите мъченици и мъченички ще бъдат мои братя и сестри!” Такъв бил отговорът на мъжествената Злата. За нея се изпълнили изреченото от пророка Давид: „Защото баща ми и майка ми ме оставиха, но Господ ще ме приеме.” (Пс. 26.10). Или: „И врагове на човека са неговите домашни.” (Мат., 26.10).
Когато неверниците, особено похитителят на девойката, видели, че всичките им старания не довели до нищо, те оставили своето лукаво убеждаване и прибягнали към безчовечни изтезания. Отначало, в продължение на три месеца, злодеите ежедневно били невинната жертва с пръчки, после изрязвали от нейния гръб ремъци и ги провесвали пред очите й, за да предизвикат у нея голям ужас; кръвта от изтерзаното й тяло струяла на потоци от нея и покривала целия под. Но и тези жестокости не наситили тяхното зверство: тъй като мъченицата оставала още жива, то нечестивите нагорещили железен прът и пробили главата й от едното ухо през другото; дим излизал от устата и ноздрите й.
Света Злата понасяла всички мъчения с непоколебимо мъжество и с някакво свръхестествено търпение. Невидимата сила на кръста и непобедимата любов към Разпънатия я укрепявали.
До мъченицата достигнал слух, че в селището се намира игуменът на светогорската ставроникитова обител – отец Тимотей – духовника на нейния баща (Този благочестив мъж и ни разказа за мъченичеството на Злата). Тя изпраща при него един християнин и поискала от него да се моли за нея, та да я удостои Господ за завърши богоугодно подвига на мъченичеството.
Жестоките и кръвожадни гонители не се удовлетворили от своите зверства. Те се срамували, че слабата девойка ги е победила неистово и е останала жива. В своето ожесточение против страдалката, те я окачили в един пущинак и насекли на малки части нейното девствено тяло. Така добрата Злата, очистена като злато в огнището на жестоките страдания предала светата си душа в ръцете на безсмъртния свой Жених и приела двойния венец на девството и мъченичеството! Християните тайно взели нейните изтерзани девствени останки и с подобаващо благоговение и чест ги предали на земята.
БЕЛЕЖКИ:
1. Село Златина, Мъгленска област е носило това име до 1926г., а след като било завладяно от гърците било преименувано на Хриса (Гърция, ном Пела), а преди да приеме името на светицата след нейното мъченичество през 1795г. се е наричало Слатина. В гръцкия текст на житието от 1856г. обаче мъгленската епархия все още е била наричана българска. То е разположено недалеч от руините на град Мъглен.