ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
СВЕТИ ЛУКА ОДРИНСКИ
Житието на свети
Лука Одрински е било публикувано в „Атонския патерик”. Най-вероятно житието е
дело на неговия наставник Висарион или на някой от неговите
ученици.
Издания: Афонский патерик или жизнеописание святых, на Святой
Афонской горе просиявших. Часть 2, 1897, стр. 235-249; Афонский патерик -
2008.Откъс от житието е публикуван от Петър Петров в сборника
„По следите на насилието”, ч.2, 1988, стр. 444-445.
ALD
23 МАРТ
Страдание на светия преподобномъченик Лука
Светият преподобномъченик Лука бил
родом от Адрианопол. Родителите му били християни – баща [му се казвал] Атанас, а майката Домница.
Оставайки след смъртта на баща си сирак на 6 години, Лука се възпитавал в крайна
бедност с всички лишения. Притисната от всички страни от бедност, майката го
дала на един загорски търговец като момче по търговската част. Благонамереният
търговец, взел момчето при себе у дома, отнасял се с него не като с подчинен,
но като с роден син, като заменил в това отношение баща му.
Веднъж стопанина на Лука заминал в Русия по търговски дела,
където взел със себе си и Лука, който по това време бил на 13 години; завръщайки
се оттам, той отседнал в Константинопол, без да подозира, каква дълбока скръб
очаква там нещастния сирак. Така, един ден той излязъл от дома, в който те били
отседнали, и, скарвайки се с едно турче, започнал да го бие; виждайки това, турците,
които се намирали там се хвърлили върху Лука, като разярени зверове и, като го хванали,
искали да го убият. Лука, се изплашил извънредно от тяхната свирепост и като не
намирал никакъв изход да избегне ръцете на ожесточените защитници на турчето,
завикал: «Пустите ме, аз ще се потурча». Думата «потурча» моментално променило
свирепостта на турците, а един от тях, ага, веднага го взел и, отвеждайки го своя
дом, заставил Лука да се отрече от Христа и да приеме мохамеданската вяра. Нещастното
момче, тъй като било застрашено от свирепост и се бояло, да не започнат да го
бият и мъчат, поради своето детско лекомислие се отрекло от Христа – извора на
живота, Твореца на небето и земята, не мислейки за последствията от отричането.
Но когато Лука се успокоил и дошъл на себе си, тогава видял, в каква пропаст се
е хвърлил, заменяйки светлината на тъмнина; при което душата му страдала, а сърцето
му се обливало с горчиви сълзи; вместо обичайната радости и веселост настъпили
скука и тъга, и той горчиво се разкайвал за своята постъпка.
Агата, виждайки Лука печален, започнал да го утешава, да
го ласкае и да обещава да му даде всевъзможни блага. Но Лука, въпреки своята младост,
в този случай се проявил като истински мъж и на всички обещания и ласки на служителя
на Мохамед гледал с презрение, и се гнусял дори да слуша за тях. Като завършек
на скърбите и свободата на нещастното момче била ограничена, тъй като не му позволявали
да излиза от дома, боейки се, че да не би Лука да се измъкне от ноктите им. Но,
въпреки това, Божия промисъл, виждайки, че момчето, поради своето детско лекомислие
и заради страха, макар и да се отрекъл от християнската вяра, но горчиво се разкайва
за това, му дал възможност да си отиде от дома, който станал за него ненавистен
и мерзък. Намерил удобно време, той известил своя стопанин търговеца и молил, той да го освободи от тази неволя, за
която той сам бил виновен, при това колкото може по-скоро, докато не му е било
извършено гнусното обрязване.
Получавайки тази нерадостна вест, търговецът веднага
отишъл при руския посланик1, на който обяснил всичко подробно, молейки
го за защита и покровителство и също по-скоро да избави от погибел бедстващото момче.
Посланикът, като изслушал заявлението, веднага изпратил при агата, искайки да дадат
Лука на неговия стопанин. Но агата чрез изпратения отговарял: тъй като никой
насила не е принуждавал Лука да се отрече от християнската вяра и да приеме мюсюлманската,
а той сам доброволно е дошъл в неговия дом без всякакво насилие, то затова никой
няма право да го иска обратно.
Когато изпратеният си отишъл, агата опасявайки се, с
да не би да поискат повторно Лука, му завързал ръцете и насилствено го обрязал.
Научавайки за този гнусен обред, извършен над нещастния момък, посланика, виждайки,
че вече цялото начинание е изгубено и че исканията ще бъдат безполезни, посъветвал
търговеца да извести Лука, та той, като избере удобно време, да избяга от агата
и да отиде направо в руското посолство.
През същия този ден търговецът известил на Лука да избяга
от този дом, което след няколко дни момъкът и сторил: оставил завинаги този злополучен
дом, в който неговите детски уста произнесли страшните думи на отричане от Животодаващия
Христос, и, прибягвайки в Галата, той отишъл при руския посланик, който наредил
да свалят от него турските дрехи и да го облекат в християнски; и в същия този
ден го изпратил в Смирна, а от Смирна в Тир. Тук той заболял; болестта от ден на
ден ставала все по-опасна и го приближавала към смъртта. По това време той горчиво
се разкайвал, боейки се, да не би страшната смърт да го похити без покаяние, като
затова помолил да повикат при него духовник, комуто на изповед да разкаже всичко,
което се е случило с него. Духовникът, като го утешил, го посъветвал да не се предава
на отчаяние, а да възложи всичките си надежди на промислителя Бог, който се
грижи за нашето спасение, който ще го удостои и него със спасение, защото на
него самия са известни съдбите; при това от съображения за предпазливост при
това положение, в което той се намира, опасявайки се, да не би турците по
някакъв начин да не узнаят скритата от тях тайна, го посъветвал да се отдалечи
в светата Атонска гора и там като в тихо и безметежно пристанище, сред опитни и
процъфтяващи в добродетели мъже, да се сдобие със своето спасение.
Лука прел с радост добрия съвет на духовника и още щом
болестта се облекчила и той почувствал у себе си достатъчно сила, та да е възможно
да потегли на път, той заминал за Атон.
Като пристигнал в Света гора Лука постъпил в лаврата
на преподобния Атанасий. Като поживял там известно време, той се преместил в
Иверския манастир, където заявил на иверските старци, че поради лекомислие и от
страх се е отрекъл от Христа и че по насилствен начин е бил обрязан. Старците, като
изслушали Лука, го изпратили в Предтеченския скит при духовник, който, като прочел
над него огласителни молитви, го помазал със свето миро и Лука, получавайки печата
на Светия Дух, отново бил върнат в лоното на Православната църква.
В Иверския манастир Лука пребивавал немного време и
скоро се преместил оттам в Ставроникитската обител и бил облечен в иноческо
одеяние. Но, и там също той не могъл да се установи и скоро се преместил в
Зографския манастир. Врагът на човешкия род не му давал покой, навеждал разни
изкушения, смущавал душата му и не допускал дълго да се установи на едно място.
Накрая, по Божие попущение, изкушението го довело до там,
че, не като не можел да търпи враждебните нападки, той оставил светата Атонска гора
и отново се върнал в света. Пристигайки в Кидония, той започнал да си търси из
тамошните църкви работа като клисар, но там нямало такава. Оттам той замина в
Мосхонисия, а после в Митилини и в Смирна, но никъде не получил работа.
Така, срещайки се навсякъде с неуспеха и при това боейки
се от свирепстващата тогава чума в Смирна, той отново се върнал в Света гора и
постъпил в Ксиропотамския манастир. Там той не пребивавал дълго и оттам се
преместил в обителта Котломуш, а оттам, след като минало известно време, се преместил
в Предтеченския скит, където при изповедта разказал на духовника за своите изкушения.
Духовникът, като изслушал Лука, го посъветвал да постъпи в който и да е скит и
обещал да му оказва съдействие, но тъй като Лука бил млад и още нямал брада,
то, според тамошните скитски порядки, никъде не го приемали. Накрая с
ходатайството на духовника той бил приет в Григориатския манастир, но и оттам заради
козните на всезлобния враг, който не му давал покой го прогонили. Всички тези изкушения
му били нанесени по Божие попущение, за негова душевна полза. Това се вижда от следното.
След като бил изгонен от Григориатската обител, Лука започнал
да се смущава: «Какво означава – мислел той - че отвсякъде ме гонят?» – и, прехвърляйки
на ум целия си живот, той се спрял на това: «Светата Атонска гора е спокойно
пристанище за всички, които търсят своето спасение, тук водят безмълвен и
добродетелен живот множество иноци, и те всички се наслаждават на мирен спокоен
живот; а защо аз не мога да се установи нито на едно място и местейки се от
обител в обител, никъде не намирам покой? Разбира се, че за всичко това няма
друга причина, освен тази, че аз нося на себе си положения върху мен по насилствен
начин скверен печат на дявола – обрязването. Затова, за да умиротворя себе си е
необходимо да изповядам Христа пред Неговите врагове, да пострадам за Него от
тези, пред които аз, нещастният, от страх се отрекох от Него и като пролея за моя
изкупител Иисуса кръв, да се помиря с Него».
След това Лука отишъл при своя старец и му съобщил за
намерението си да пострада за Христа. Но старецът не одобрил неговия стремеж да
страда за Христа, тъй като виждал, че е твърде млад, за да му позволи да иде на
великия подвиг на мъченичеството; при това го плашел и неизвестния край. Затова
му казал: «Ако никой не иска да те държи в своя манастир, то аз ще се съглася
да се оттегля с теб някъде, и да бъдем неразделни през целия си живот». Но, въпреки
това, нищо не могло да отклони Лука от мислите да пострада за Христа. Затова
той оставил Григориатската обител и пристигнал в скита света Анна при своя
познат йеромонах Висарион, който го приел с бащинска любов и като го видял
печален, пожелал да узнае причината за неговата скръб. Лука, без да крие нищо, му
разкрил за себе си всичко подробно, а също и желанието да понесе мъчение за
Христа. Висарион, като го изслушал, казал: «Намерението ти да пострадаш в името
на Иисуса Христа е прекрасно, но я се погледни: та ти се още така млад и неопитен,
че се страхувам за теб дори само при мисълта, че ще попаднеш в ръцете на враговете
на нашия Господ Иисуса Христа, турците, които тъй немилостиво ще те мъчат и изтезават,
та се опасявам, че вместо да се въздигнеш измъчван заради Христа да не се случи
тъй, че ти от страх отново да се отречеш от Него. А моя съвет към теб е такъв:
остани тук, в нашия скит, и безмълвствай, и Господ, като види твоето покаяние, ще
ти прости и без мъчения твоето отричане от Него, което е било направено от
детско лекомислие». Но Лука останал твърд в своето намерение да пострада за
Христа и никак не се съгласил със съвета на Висарион. Виждайки непреклонната мисъл
на Лука, Висарион го изпратил за по-голямо вразумяване при духовника Ананий. Но
и Ананий, макар да обяснил на Лука всички ужаси и мъки, не могъл да го убеди да
не се подлага на такъв велик подвиг и затова го посъветвал да изпита себе си и да
се подготви както трябва за мъченически подвиг, за което Лука охотно се съгласил.
Приемайки от духовника килийното правило, Лука започнал
да се подвизава в пост, бдение, молитва и коленопреклонение, имайки постоянно наум
кръстната смърт на Господа наш Иисуса Христа. Но коварния дявол, който ненавиждал
подвижниците Христови и сега не го оставил на спокойствие. Така, той въоръжил
против него учениците на Висарион, които започнали да молят своя старец, та
Лука да се отдели от тях.
По това време, по Божи промисъл, пристигнала край бреговете
на Атон лодка, пътуваща през Митилин за Смирна, а Висарион с духовника решили да
изпратят Лука в тази лодка в Митилин, на което той се съгласил и бил блажен, тъй
като желаел да извърши своя мъченически подвиг в този град. След това Лука започнал
убедително да моли Висарион да го подстриже във великия ангелски образ и да го съпътства
на мъчението. Висарион склонил на молбата на Лука, подстригал го в монашество,
и, като приготвил всичко необходимо за пътуването, на 10 март те напуснали Света
гора, а 13-ти пристигнали в Тенедос. Там блаженият Лука, виждайки турци, казал на
Висарион:
– Отче! Ето и тук има турци, дали да не им се предам и
да пострадам за Христа, и да извърша на това място моя подвиг?
О, благочестива ревност и любов към Христа! Божествената
любов, сгряла младото сърце, го заставяла да забрави всичко и дори самия живот.
Тя желае само едно: колкото може по-скоро да се отдели от тялото и вечно да живее
с най-сладкия Иисус. Но Висарион, тъй като не желаел постъпи противно на
благословията на старците от скита, му забранил да се предава на това място за
мъчение и затова те заминали по-натам и скоро благополучно пристигнали в Митилин,
и, слизайки на брега, се настанили в дома на свещеника Партений. В това време дявола,
желаейки да отклони блажения Лука от мъченическото страдание за Христа, започнал
да всява в сърцето му хулни помисли, при това с такава адска сила се въоръжил срещу
Лука, че Висарион бил принуден да чете над него заклинателни молитви. Още щом Лука
се умиротворил и сърцето му станало спокойно, веднага отишли в църквата на света
великомъченица Варвара, където за укрепване се приобщили към светите Христови тайни.
Връщайки се от църквата, Лука се облякъл в турски дрехи и като получил
благословия от стареца Висарион и свещеника, и, като им дал целувка за Христа, се
отправил към сградата, където било низшето съдебно седалище. Но там по някаква
причина не го пуснали при съдията.
Не постигайки целта, Лука отишъл в мехкемето2,
където влязъл без затруднение, дръзновено се изправил пред кадията и го попитал:
– Кажи ми, съдия, допуска ли закона да бъде оскърбено
и да бъде осмяно дете, да кажем примерно аз?
– А кой ти се е присмял? – го попитал кадията.
– Осмя ме и смъртно ме оскърби един мюсюлманин, който
ми даде лъжлив печат – дръзновено отговорил светия мъченик.
Съдията, не разбирайки за какъв печат става дума, наредил
на Лука да му го покаже. Тогава мъченикът, приемайки срама заради Христа Бога за
слава, а безчестието за чест, започнал да надига долната част на облеклото си.
Съдиите, разбирайки за какво става дума завикали:
– Спри и не смей да си разголваш тялото! – Тогава мъченикът
се обърнал към тях и казал:
– Когато бях още 13-годишно дете, аз от страх да не се
лиша от живота приех вашата вяра, без да разбирам аз нещастния, че заменям истината
за лъжа, а светлината за тъмнина, – всичко това аз направих, както ви казах, от
страх, тъй като по това време живота ми се намираше в опасност. Но когато
навърших пълнолетие, то разбрах, че вашата вяра е лъжовна и богопротивна и че този,
който вие наричате пророк, не е пророк, а измамник. И така, сега пред вас безстрашно
се отричам от вашата вяра и изповядвам предишната си християнската, която е
светлина, истинен път и вечен живот. А също вярвам и се покланям като на истинен
Бог, на Господа наш Иисуса Христа, в Който ако и вие не повярвате, както аз, то
ще погинете за вечния живот и ще се мъчите във вечния огън, заедно с вашия
Мохамед.
– Откъде си? – го запитал съдията.
– Тукашен, – отговорил светия мъченик.
– А къде живя до сега?
– В Русия.
– А защо не остана там, а си дошъл тук да оскърбяваш съдиите
и да говориш разни дързости?
– Защото, – благодушно отговорил христовия мъченик, –
нашите свети книги ни повеляват, че където някой се е отрекъл от своята вяра,
там трябва и да я изповяда.
– Как дойде тук?
– На руски кораб.
– Къде си се настанил?
– Никъде, направо тук дойдох.
Съдията, подозирайки че мъченика не е с ума си, се обърнал
към другите чиновници, които били там, като им казал: «Този юноша е побъркан,
изпитайте го дали ще успее да познае своите обувки или няма да може?»
Чувайки тези думи, светия мъченик веднага излязъл и
като взел своите обувки, ги донесъл при съдията и казал:
– Напразно мислиш, че съм побъркан, виж - обувките ми,
аз ги купих тук, в този град.
– Жал ми е за тебе, дете мое! – казал съдията все едно
от съжаление. – Послушай ме и остави твоите глупави думи, иначе ще бъда
принуден да те предам на такива мъки, за каквито ти никога и не си чувал; помисли
за това добре и размисли; на какво си се решил ти?
– Аз вече отдавна размислих за всички тези мъки, – със
спокоен дух отговорил светия мъченик, – именно заради това дойдох тука; правете
с мен каквото искате, но аз за нищо на света няма да се отрека от чистата и
непорочна моя вяра и се покланям на моя Господ Иисус Христос, от Който аз се
отрекох тук поради невежеството си.
Мюсюлманите, виждайки твърдостта на светия мъченик и за
да го отделят от Христа, употребили по време на делото различни обещания и
ласки, а после и заплахи, но мъченикът, като твърд диамант, останал непреодолим
за съблазните.
Съдията, виждайки непреклонността на мъченика, заповядал
да го отведат в низшия съд и да го дадат под надзора на назира3.
Тук светия мъченик бил подложен на страшен побой от немилосърдните слуги на
назира заради това, че помолил за благословия и молитви от митилинския митрополит4,
който бил дошъл при назира по своя работа. Митрополитът, научавайки за доброволния
мъченик, веднага разпратил по църквите грамоти, приканвайки всички християни да
се молят за страдалеца на Христа Бога. Междувременно, назирът ту с разни
обещания, ту с ласки, а накрая даже изявявайки желание да го осинови, се стараел
да отклони Лука от християнската вяра, но всичко било напразно: Христовият воин
твърдо стоял против съблазните. През това време назира то повикали в джамията
за да прочете някакъв царски указ, за където повлекли и мъченика. В джамията
имало множество мюсюлмани, които след прочитането на указа се приближили към мъченика,
започнали да го ласкаят и да му обещават разни почести, ако остане в мюсюлманската
вяра, но светия Христов страдалец твърдо и мъжествено отблъснал хитростта дявола,
който го изкушавал за да го отклони от пътя, който вече бил близък до края. В
този случай злобния враг започнал да употребява всички усилия, за да не допусне
Лука да извърши докрай подвига. Но силата на молитвите, произнасяни в църквите из
целия остров за светия мъченик, привлекли към него Божията благодат, която го
укрепила против съблазните и умъдрила неговата уста да отблъсква всички нападения
на служителите на Мохамед, изобличавайки заблуждението им, таке че самите врагове
се удивявали на мъдростта и мъжеството на слабия отрок. Както се вижда, неизменно
се изпълниха за него думите, казани в Евангелието от Иисуса Христа: А когато ви
предадат, не се грижете, как и какво да кажете; защото в този час ще ви бъде
дадено какво да кажете. Защото не вие ще говорите, но Духът на вашия Отец ще
говори във вас5. Защото аз ще ви дам уста и премъдрост,
на които няма да могат да противоречат, нито да противостоят всички, които ви
се противопоставят6. Мохамеданите от срам и злоба скърцали
със зъби, раздразнени, че не са могли да победят юношата, който така дръзновено
изобличил тяхното заблуждение. И само му казали: «Даваме ти три дни срок, размисли
добре за себе си, изповядването на нашата вяра ще бъде за тебе причина за
радости и всякакво благополучие, а упорството ще ти навлече горчиви мъки и
безчестна смърт»; после наредили да оковат нозете на мъченика в окови и да го
хвърлят в затвора.
През цялото това време вървяла в църквите усърдна
молитва за мъченика, а когато узнали, че са го заключили в затвора за три дни,
то митрополитът и Висарион, стареца на блажения Лука, започнали да търсят средства,
по какъв начин да дадат на Христовия страдалец утешение чрез приобщаването му
със Светите тайни. За изпълнението на това свято дело се намерил един
благочестив християнин, който доброволно позволил да го заключат в затвора, уж
за неплатен данък. Него го сложили в затвора заедно със светия мъченик. От този
благочестиво християнин блажения Лука се удостоил да приеме пречистите Тайни на
нашия Господ Иисуса Христа и да се причести с тях.
След три дни назира, повиквайки при себе си мъченика, му
съобщил, че ако той не се отрече от Христа, то ще бъде обесен. Но светецът отговорил,
че остава непоколебим в своята вяра. И така назирът, като загубил всякаква
надежда за съблазняване на блажения Лука, заповядал да го обесят. Когато отвели
светия мъченик на мястото за екзекуция и му била надяната на шията примката,
тогава палачът, издевателствайки, казал на страдалеца:
– Изповядай Мохамед, великия наш пророк и ние ще те пуснем.
Но светия мъченик отговорил:
– Вярвам в моя Господ Иисуса Христа и на Него Единствения
се покланям.
Тогава друг служител с насмешка казал:
– Тогава нека дойде твоя Христос и да те освободи от
нашите ръце.
Казвайки това, варваринът опънал въжето нагоре и светия
страстотърпец Христов, увиснал във въздуха, като предал своята чиста душа в
ръцете на Бога през 1802 година, на 23 март, в неделя, през втория час на утрото
по източно отмерване на часовете7. Светото тяло на преподобномъченика
Лука оставало да виси на мястото на екзекуцията три дни и три нощи. Бидейки охранявано
от Всевишния Творец, то никак не пострадало от въздушните промени, а, напротив,
било бяло, очите и устата били спокойно затворени, така че мъченикът изглеждал
като спящ най-мирен и спокоен сън; при това от страдалческото тяло се разнасяло
на далечно разстояние необикновено благоухание, което християните като виждали,
то прославяли Бога, който бил укрепил младия юноша (само на шестнайсет години),
който мъжествено се подвизавал и получил мъченически венец.
След три дни свалили тялото на светеца от бесилото, завързали на шията му голям камък и после, като го сложили в лодка, навлезли навътре в морето и го хвърлили в бездната. Но вместо светото тяло да потъне в морските вълни, то заедно с камъка останало на повърхността на морето, а на мястото, където била лодката се надигнала страшна буря, която щяла да я погълне заедно с палачите. Виждайки неминуемата за себе си гибел, палачите от страх се върнали на брега. С настъпването на нощта мощите на светия мъченик били намерени от християните на брега на морето, които, както се виждало, били изнесени от онази невидима Божия сила, – и с подобаваща чест били предадени на земята. Останалите дрехи на преподобномъченика придобили целебна сила. Така че от съприкосновението с тях няколко болни получили изцеление. Според молитвите на светия славен преподобномъченик Лука, Спасителю на света, удостои ни и нас да стъпчем с Твоя помощ всички козни, които ни нанася ненавиждащия доброто дявол и ни удостои в деня на Страшния съд да застанем отдясно с всичките Твои угодници. Амин.
БЕЛЕЖКИ:
1. Свети Лука Одрински е бил обесен през 1802г. на 16годишна възраст, а е бил погърчен на 13 годишна възраст, т.е. около 1799г. Руски посланик в Цариград в периода 28 май 1797 — 9 юли 1802г. е бил Василий Степанович Томара (1740-1813).
2. Мехкемето е шериатско съдилище, начело на което стоял кадия.
3. Назърът е изпълнявал длъжност на надзорник на даден град или район, който контролирал приходите от държавните имоти и вакъфите. Възможно е да става дума за наиба, който се е явявал заместник, пълномощник на кадията в даден район или област.
4. Вероятно става дума за митилинския митрополит Йеремия (1783 – 1809)
5. Мат. 10.19-20
6. Лук. 21, 15)
7. В осем часа сутринта