ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
Житие на свети Георги Нови
Софийски от йеромонах Илия
Съществуват българска и руска версия на житието на свети Георги Нови
Софийски. Българската е дело на очевидеца на събитието поп Пейо от София. В гръцкият превод на житието, който е бил публикуван в
Новия мартиролог (Νέον
Μαρτυρολόγιον,
А., 1856, стр. 23-33) името на автора е сгрешено и там е наречен поп Петър. Руската
версия е била направена от поп Илия през 1538г. по поръка на Макарий (тогава
новгородски архиепископ, а по-късно всерусийски митрополит) за да бъде включена
в създадените под негово ръководство сборник с чети-минеи. Руската версия е
била направена въз основа на разказаното от зографските монаси Прохор и
Митрофан. Митрофан и Прохор пристигнали в Русия в състава на дипломатическата
турска мисия на Искандер Чауш и Андриан Грък. През 1538г. те посетили Новгород
и в Псков, където гостували на Макарий и му разказали за притесненията, на
които турците подлагали християните в поробените земи. В руската версия са смесени
събития от живота на свети Георги Нови Софийски и свети Георги Най-нови
Софийски, който бил обесен на 26 май 1530г.
Най-вероятно Прохор и Митрофан са разказали за свети Георги Нови и
Най-нови, а Илия е объркал разказите. Освен това Илия е използвал за образец
Житието на свети Йоан Нови, което също е дало отражение на съдържанието и
композицията. Българската версия
има две редакции: пространна и кратка. Пространната
е представена в следните преписи: Хилендарски № 479 (Х4), Белградски от началото
на XVII в. (Б), Гилфердингов от 1714 г. (Г), Хилендарски № 799 (Х2), Софийски
от 1798 г. (С1), Хилендарски № 663 (Х3), Софийски № 281 (С2), Хилендарски № 715
(Х4). От тази група е и печатното издание от 1855г., направено в Самоков. Кратката
редакция е представена от Рилския (Р) и Еленския (Е) преписи. Руската версия има
четири редакции: Разширена, Основна, Съкратена и Кратка.
По-долу е публикувана руската разширената
версия на основната редакция. Тя е
запазена в три преписа: Царски (Ц) от 1553г., Соловецки 514 (Сол) от 1569г. и Софийски 1424 (Соф) от края на ХVІ- началото
на ХVІІв.. Царският препис се съхранява в ГИМ, а другите два в ГПБ.
Ръкопис:
Текста се публикува по Царския препис на майския миней (ГИМ,
Синод. собр., № 180 (802), лл. 1140—1144 об.).
ALD
[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]
26 МАЙ. МЕСЕЦ МАЙ, 26 ДЕН. МЪЧЕНИЕ НА СВЕТИЯ И СЛАВЕН ХРИСТОВ
ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ГЕОРГИ НОВИ, МЪЧЕН В БЪЛГАРСКИЯ ГРАД СРЕДЕЦ1. СТИХ ЗА СВЕТЕЦА: ТЪЙ
КАТО ТИ И С ОГЪН БЕШЕ ИЗКУШЕН, ГЕОРГИ, И ЗА ХРИСТА КРЪВТА СИ ПРОЛЯ, И СЕГА С АНГЕЛИТЕ
СТОЕЙКИ ПРЕД ПРЕСТОЛА НА СВЕТАТА ТРОИЦА МОЛИ СЕ ЗА ТЕЗИ, КОИТО ТЕ ПОЧИТАТ
Благослови, отче!
Апостолските наместници са приемници на Божия
дар и неговата сила, пастири и осветени учители, възприели дар от Светия Дух, защото
просвещават неверните с чудодейни сили и добро учение и обръщат заблудените към
истината. А пък аз, смиреният, не съм овладял нито дар чудотворен, ни
проповеднически. А и откъде?! Кой би ми преподал простор на разума, та да пристъпя
към изложението на тази повести, тъй като и аз самия, като обичащ насладите на
настоящия живот съм недостоен за това. И бих искал за се уподобя на възприелите
Божия дар, но повече се надявам на техните молитви и вярвайки в Отца и Сина и
Светия Дух, в Троица прославяния единен Бог, и от Него моля помощ за да се
разтворят устата ми. Самият Христос Син — Словото Божие, роден без семе от Светата
Дева е казал: «Не можете нищо да сътворите, ако то не ви бъде дадено свише от Моя
Отец!»2 Ето така и аз, убогия, започвам с помощта
на Светата Троица, Отца и Сина и Светия Дух, и молитвите на светия великомъченика
Георги Нови, за който и започвам словата на тази повест.
При царуването на благочестивия и
христолюбив велик княз Йоан Василевич3, самодържец на цяла Велика Русия във
Велики Новгород управлявал църковното кормило светейшият архиепископ Макарий4. При
него във Велики Новгород дошли двама монаси от Света гора Атонска, от манастира
на светия великомъченик Христов Георги Кападокийски5, наречен Протат6. Единият
със сан презвитер, на име Митрофан, а другия — Прохор. Архиепископът ги приел
любезно, по неговия обичай да приема странстващи, и ги почел.
Светейшият Макарий бил мъж, преизпълнен с
всякакви добродетели и достигнал възрастта на Христос7,
не само приемал странници, обличал и хранил нищите, но бил и прилежен мъчениколюбец.
По това време негов любим труд бил, както на пчелата — меда, отвсякъде да донася
и наедно да събира жития на древните светци, прославили се с въздържание, и
повести за подвизите на мъчениците, които са се появили в неотдавнашни години и
са пролели своята кръв за Христа. Тъй като много от светците били предани на забвение,
подобно на лъчезарно слънце, покрито с мрак и не осветяващо вселената, или като
небесните звезди нависоко, скрити зад облаци, или като злато, и бисер, и скъпоценни
камъни, погребани под земята и праха. Както и казах по-горе, светителят не
скрива под крина, а поставя на свещник техните добродетели8.
И той почел тези двама монаси, обърнал се
към тях с думи за беседа и започнал да ги разпитва, как се държи християнството
и колко големи са притесненията от страна на поганците. И те много разказаха за
насилията и гоненията на безбожните скверни сарацини над християните и подхванали
за подвига и мъките на светия, прославен великомъченик Георги Нови. А архиепископът,
още щом само чул за него, поиска по-подробно да узнае, как и по какъв начин е бил
мъчен, и ги помоли да разкажат за това. И те, допълвайки се един друг, започнаха
подробно да разказват за страданията на мъченика и за неговия подвиг.
Това станало, — разказали те, — по време
на царуването на нечестивия, безбожен, скверен турски цар Селим9. Този
нечестив цар тайно предприемал против християните такива жестоки гонения и
насилия, каквито не бил извършвал нито един от древните гонители и нечестиви
царе. Древните наистина са вършили против християните явни гонения и по тяхно
време са се появили много мъченици. А този нечестив и скверен, наистина
предтеча на Антихриста, подобно на змия, тайно, с някакви хитрини граби и
поглъща християнските деца от мъжки пол. Всяка трета година той разпраща по всички
свои области и по много царства свои пратеници и писари и им нарежда да отидат
с войници там, където има жилища на християни. И ако у християнина намерят три
сина, то те взимат двама за царя, а третия оставят на родителите. А пък ако
християнина има единствен син, то и него отнемат насила. И набират от тези християнски
деца до дванадесет хиляди, а понякога и до двадесет хиляди, на възраст от пет
до десет години (по-големи и по-млади от тези не взимат), и ги отвеждат при царя.
А царят нарежда на своите талишмани, т.е.
попове, и дервиши, т.е. игумени, и шейхове, т. е. архимандрити, и сеити, т. е. владици, да ги обрежат в своята неправедна и нечестива
вяра. А те, по царска повеля, правят всичко това с тях: и ги обрязват в тяхната
нечестива сарацинска вяра, и ги учат на техните Мохамедови съблазни. А после
царят заповядва да ги учат в училища на всякакво военно дело: и за битка, и на конна
езда. И царят им оказва голяма чест, когато достигнат мъжка възраст: те биват наричани
«царски еничари». Те дотолкова биват прелъстени, че забравят не само християнската
православна вяра, но и своите родители, собствените баща и майка. И става така,
че започват да проповядват на християните своите догмати и ги убиват по-лошо, отколкото
самите сарацини. А ако поганците намерят богат човек, преизпълнен с
добродетели, силен, храбър, с висок ръст и с красиво лице, то започват
за го клеветят без да е виновен, говорейки за него на царя, пашите и сеитите, че «този човек хули нашето Мохамедово предание». И самите те
се явяват като свидетели. А над оклеветения невинен християнин те извършват насилие:
без никакъв разпит му нареждат да се обреже в скверната сарацинска вяра и да се
откаже от чистата и непорочна християнска вяра. А ако той не приеме тяхната
нечестива вяра, то го мъчат до смърт с жестоки мъчения, а имуществото му
прибират в царската хазна. И вече мнозина така са пролели своята кръв за Христа
и са се увенчали с мъченически венци от животворната десница на всеобщия Цар —
Христа, нашия Бог.
За един от претърпелите такива страдания и
предстои да стане дума, за Георги — доблестния воин на Иисуса Христа, преизпълнен
с благодат и Дух Свети. А кой е бил той и откъде? По какъв начин се е удостоил
с венец и е бил причислен към лика на подвижниците?
Средец е български град, родина на този мъжа,
произхождащ от благочестиви родители-християни: баща на име Йоан и майка на име
Мария10. Баща му бил много известен и много именит и принадлежал не към
вторите, а към първите велможи на великия град Средец. Родителите му с времето
се състарили, но до дълбока старост оставали бездетни и, както някога Авраам с
жена си Сара11, отправяли непрестанни молитви към Бога и
Пречистата му Майка и великия Христов мъченик Георги, който е от Каподокия,
ходили в църквата на светия великомъченик Христов Георги12 и
раздали много милостиня, та Бог им изпратил дете. А Бог, знаещ всички помисли
на хората, със своето милостиво око наблюдава всички и на просещите от него с вяра
подава моленото, както самия той и е обещал, казвайки: «Молете и ще получите! Искайте
и ще ви се даде! Хлопайте, и ще ви се отвори!»13 Така и те молили, и Бог им дал дете от мъжки
пол. Те с радост го отнесли в църквата на светия великомъченик Христов Георги,
и той бил кръстен от презвитера в името на Отца и Сина и Светия Дух, а в светото
кръщение бил наречен Георги.
Възпитали го с добри напътствия и в страх
Божи. След време го дали на някакъв учител да изучава Божественото писание. А отрокът,
укрепяван от Светия Дух, бързо изучил цялото Божествено писание и изпреварил своите
връстници в учението, в мъжеството и по красота, както древния целомъдрен Йосиф14.
А нечестивите, които завиждали на възрастта му и красотата на лицето
му, поискали да го откъснат от светата и непорочна
християнска православна вяра и всеки ден търсели и не намирали против него
обвинения, тъй като благодатта и Светия Дух го пазели. А когато той достигнал
двадесет и пет годишна възраст15, неговите
родители отишли при Бога, а той останал в дома на своя баща. А сеитите, т.е.
епископите, започнали да го прелъстяват, казвайки: «Георги, остави християнската
вяра в Разпънатия! Не подобава на тебе, толкова красив, да оставаш в християнската
вяра! Премини в нашата добра вяра, послушай божия посланик Мохамед и повярвай в
нашата сарацинска вяра, признай нашия закон!» И започнали да му слагат на главата
тафа16, каквато самите те, безбожните, носят на своите глави когато
ходят в джамията и служат на Мохамед според сарацинската вяра и закон, когато
принасят скверна жертва на бесовете; и когато ядат, и на когато отиват на война.
А свети Георги възразил на сеитите, казвайки така: «На нас, християните, не
подобава да приемаме погански обичаи и да носим на своята глава тафа! А ако вие
ми нареждате да се откажа от Христа, истинския Бог, в името на който съм кръстен,
то в кого вие ми нареждате да вярвам? В Мохамед ли, който нито е от Бога, нито е
Божи пророк, нито апостол, а пълководец на сатанинските полкове?! Носейки
хоругвите на дявола, вие самите сте се отклонили от истинния път!» И като
изповядал ясно Христа, Твореца на небето и земята и на всичко видимо и невидимо,
той ги заплюл в лицата, нарекъл ги безбожни, и укорил сарацинската вяра. А тафата,
като я взел, я хвърлил на земята и я стъпкал с нозе. И рекъл на себе си Георги:
«Защо стоиш? Сега Христос те призова! Нощта на този живот отминава и се приближава
ден. Временното отминава, а вечното, доброто остава вечно. Дошло е време за
подвиг! Устреми се към предстоящия подвиг, «докато женихът не е затворил
вратите»!»17
А нечестивите, чувайки това от устата на
светеца, подтиквани от срам и гняв, се разсвирепели срещу него и като хванали
светеца, го повели при съдията с голямо поругаване и срам. И започнали да го клеветят,
говорейки така: «Той хули и укорява нашия закон и вяра». А съдията се удивил на
величественото му тяло и красотата на лицето му, на което вече започнала да
расте брада, като заел в съда своето обичайно място и с уважение повикал мъченика
по-близо до себе си. А когато този застанал пред него, започнал ласкаво да му говори
така: «Аз съм слушал за тебе много, че си порядъчен и храбър мъж, как така ти
укоряваш нашата благочестива и всемогъща вяра. Нашата вяра е такова: тя се
отнася до чисти мисли и в сърцата възпламенява към себе си любов, придава благотечение
на живота и дълголетие. Не пребивавай повече в неведение, не погубвай добрия си
произход, и храбрия взор, и сладостта на наслажденията на този живот, но се подчини
на царската заповед, изпълни волята на този, на който се подчиняват много
царства и ти ще бъдеш във великия български град Средец началник на воеводите и
ще получиш от царя много почести и дарове. И достойната за присмех християнска
вяра остави, приеми преданията и законите на Мохамед и ще наследиш с нас, като
наш истински брат, най-сладкия за човека живот!» Докато двуличния и коварния
говорил всичко това, Георги въздигнал към небето духовните си очи, призовавайки
на помощ Господа, който е рекъл: «Не учете по-рано, какво да кажете или как да отговаряте
в този час, когато в Мое име бъдете въведени пред царете или князете: ще ви бъде
дадено слово, пред което не ще устоят всички, които ви се противят»18. Със
земните си очи той погледнал на мъчителя и смело отговорил: «О, хегемоне, ти мислиш,
— казал той, — че увещавайки ме с ласки и красиви думи, ще можеш да ме отлъчиш
от моя Христос?! Да не бъде това! И никога да не допусне Господ, такова да ми
дойде на ум! Всичко това е замисъл на врага на истината, на твоя баща сатаната,
който, като се е вселил в тебе, е намерил достоен съд и с твоите уста говори с
мен, принуждавайки ме да се откажа от истинния Бог и се надява да ме докара до
пагуба. По-добре ти самия сега изслушай от мен тайнството на истината! Моля те,
отхвърли Мохамедовото предание, лъжливите закони, и се удостои се да станеш свят
син, като приемеш светото кръщение!» И с тези думи, въздигайки ръце и устремил
очи към небето, той възкликнал така, че всички да чуят: «Няма да се отрека от
Тебе, Христе, с безначалния твой Отец и Пресветия Дух, сега, и преди, и във
вечни векове, амин!» А мъчителят (като не
могъл повече да изтърпи съпротивата на Георги, който хулил техния бог пред
многочислена тълпа народ и проповядващ истинния
Бог, а сарацинската вяра, или, по-добре и по-вярно е
да кажем, тяхната измама, до край разобличил) наредил на войниците да разкъсат
дрехите на мъченика. И този по-бързо от казаното се оказал стоящ гол сред тълпата,
но облечен в името на Христа. А този, който му бил подготвил много страдания,
поглеждайки към мъченика, казал: «Откажи се от християнската вяра! — както вече
ти казах. — А ако пък не, то аз според онова, което добре ми повелява нашата вяра
ще наредя не само зле ще разкъсат плътта ти, но и друго по-лошо! Аз ще изпитам
естеството на твоята плът с нетърпими мъки и накрая ще те предам на най-тежка
смърт, а тялото ти ще заповядам да изгорят в огъня, така че и костите ти да се превърнат
в прах!»
А христовият мъченик казал: «Защо се бавиш?!
Постъпи както искаш! Аз вече ти казах и сега ще кажа: «Аз съм християнин, и затова
никога няма да предпочета никого вместо своя Създател». А Мохамед и сарацинската
вяра проклинам и предавам на анатема! Ето какво аз мисля, господине, друго нищо
няма да постигнеш, причинителя на несправедливостта, и затова ме изпрати при моя
желан Владика и Бог! В името на любовта към моя Христос аз съм готов да приема
с радост всичко това».
Опитният и жесток мъчител, чувайки тези
думи, се възпламенил от гняв и веднага наредил на четири войника да го разпънат
на земята и безмилостно да го бият с жилави пръчки. А мъченикът не проронил нито
един звук, освен думите от псалма «избави ме Боже»19 и останалата част от псалма. А мъчителите
му стигнали до такава жестокост, че раздробили неговата свята плът и когато пръчките
се вдигали във въздуха, цялата земя под
лежащия върху нея се обагряла с кръв. Виждайки всичко това, страдалецът насочил
км небето своите духовни очи: «Благодаря Ти, — казал, — Христе с Отца и Светия
Дух, че си ме удостоил да пострадам за Твоето свято име!» «А погибелните синове»,
— както ги нарекъл мъченикът се преизпълнили срещу него с такава ярост, че го
изтерзали тъй жестоко, че той се лишил и от гласа си. След това, когато вече
настанала вечерта, го вързали с вериги и като мъртъв труп го хвърлили в тъмницата.
През тази нощ неговият немилостив мъчител
свикал при себе си на съвет князете, сеитите и палачите и им казал: «Как, по
какъв начин и на какви мъчения да го предадем, та да е най-злото от всички
мъчения, но така, че да не умре веднага?» И един от злите и немилосърдни палачи
казал: «Трябва с ножове дълбоко да прорежем тялото му от коленете и до шията, да
запалим лоени свещи, т.е. направени от мас, и да ги поставим в раните му». И този
съвет се харесал на всички.
Сутринта, заемайки своето обичайно място, съдията, подобен на звяр, наредил да доведат пред него мъченика, ако
този още не е умрял. А той се явил със светло лице и радостна душа. Поглеждайки
на него, съдията бил изумен, как може да бъде с такова светло и радостно лице и
как в такова разкъсано и изтерзано тяло все още се държи душата му?! И му казал:
«О Георги, сега те очакват нетърпими за човешкото естество мъки!» А светецът отговорил:
«Прави каквото искаш! Аз съм готов да пострадам в името на моя Христос до
последния си дъх!» И мъчителят заповядал на немилосърдните палачи да нарежат с ножове
цялото му тяло от главата до нозете, та да се получат дълбоки рани. Когато
ставало всичко това, светецът стоял като непоколебим стълб, не казвайки нищо, а
само призовавал на помощ Бога. А когато запалили лоените свещи, т. е.
направените от мас и ги поставили по цялото му тяло, а огънят на свещите така
се разгорял, че не се виждало какво стана с тялото му, плътта му започнала да
се топи, като восък от огън, а кръвта му непрестанно текла и се леела на земята.
А лоените свещи, разтопявайки се от силния огън, се вливали в раните му.
И мъчителят заповядал за го разнасят с
горящите свещи през целия град. А поганците, издевателствали над него, биели тъпани,
а някои казвали: «Не хули божия пратеник Мохамед, неговото учение и сарацинската
вяра!» А христовият мъченик като имаше на уста псалмите «Господи, чуй молитвата
ми»20 и «Да помогне Всевишния на живеещия»21 обръщаше нагоре духовните си очи. И
множество народ се стекъл на неговото поругаване: верните — за плач и ридание, а
нечестивите се нахвърляли върху него подтиквани от бесовете. А някои от християните
му казвали: «Георги, пожали се и пощади своята младост! Ти можеш да живееш на
друго място, земята е просторна и широка. Не се посрамвай пред толкова хора!
Подчини се на царската повеля, а ние бързо ще те изцелим от раните!» А светецът,
обръщайки се към нечестивите, ги заплюл в лицето и казал: «Вие ли сте моите изцелители?!
Христос е целител на моята душа и тяло». И още казал на благоверните: «Защо вие,
които знаете всичко, се присъединявате към замисъла на нечестивите и ми говорите
това? За този си грях вие ще бъдете осъдени по-строго от неверните! Защото в
Божественото писание е казано: «Ако не сега, то въпреки всичко ще умрем, но това,
което сме длъжни, трябва да го свършим!»22 Моят Христос пише в Евангелието: «За този,
който проповядва името Ми пред човеците и аз ще го изповядам пред Моя Отец,
който е на небесата. А пък който се отрече от Мене пред човеците, то и Аз ще се
откажа от него пред светите ангели.23 Пътят е кратък, защото живота е кратковременен».
А поганците, имайки намерение да го изгорят,
разпалили сред града голям огън. И отново с големи изтезания повлекли светия христов
мъченик Георги към подготвеното място за екзекуция, а той изнемогнал и паднал безмълвен
на земята, само движейки устни, отправяйки към Бога тайни молитви. А когато огъня
се разгорял силно, нечестивците хванали светия мъченик и христов страстотърпец
Георги, едва жив и едва дишащ, понесли го към огъня и го хвърлили в огъня.
А благоверните християни дебнеха за да вземат
мощите на светеца. А нечестивите се досетили за замисъла на християните и хвърлили
в огъня много кучета върху мощите на светеца, та костите да се смесят и мощите
на светеца да не могат да бъдат разпознати. Но тъй като Бог искал да прослави
своя угодник, на небето внезапно се появил облак с дъжд и страшен гръм, и
загасил огъня, така че не останала дори миризма на пушек. А нечестивите, виждайки
това необикновено чудо, изпаднали в ужас и се разбягали. Облакът с дъжда и
страшния гръм продължил целия този ден и нощ. И се явило велико чудо над мощите
на светеца: там, където изгорили тялото му, се появила ярка, подобна на слънце
светлина, така че осветила цялото това място. И благоверните започнали да се
стичат там, където видели светлината, а нечестивите, от страх, не смеели дори и
да дръзнат да се приближат до това място.
А протопопът на съборната църква на светия
великомъченик Георги Победоносец и славен мъченик, който е от Кападокия, отишъл
при съдията, за да даде подкуп и да изпроси мощите на светеца. Тогава в славния
град Средец църковното кормило управлявал светейшият митрополит кир Йеремия24.
И когато протопопът отишъл при него, той подробно разказал на светейшия
митрополит Йеремия за светия мъченик. А митрополитът, бързо се вдигнал с целият
свещен събор и христолюбивия народ, отишъл при мощите на светеца с псалми и пеене
и с благовонни кандила и благоуханни аромати, запалил много свещи и започнал да
разгребва пепелта, където се появила светлината, и намерил костите на светия мъченик
Георгия, неповредени от огъня. А костите на кучетата се бяха превърнали в прах
и пепел.
А много хора, православни християни се
бяха стекли и Бог отново показа чудо. Там, където бяха водили светеца из града
и където на земята непрестанно беше капала кръв от тялото му от горенето на запалените
свещи, и през тази нощ от капките от кръвта му, които били по земята, засияла светлина,
все едно горят свещи, все едно сияят небесните звезди. И христолюбивия народ, като
взе мощите на светеца, ги отнесли в църквата на светия великомъченик Георги и с
големи почести, с псалми и песни ги положили в ракла, където те лежат и досега
и дават изцеление на идващите с вяра.
И много знамения и чудеса станаха от мощите
на светия великомъченик Георги Нови: за недъгавите — изцеление, а други пък се освобождавали
от нечестив дух, а слепи и хроми намирали здраве; казано по-просто, страдащите
от всякакви недъзи получаваха изцеление. А тези, които бяха взели по пътя пръст
с кръвта на светеца, когато водели христовия мъченика из града, от тази кръв и пръст
също станали знамения и велики чудеса, и страдащите от всякакви недъзи получавали
изцеление.
Ето така Георги, преминавайки през вратата
на мъчениците, посрами безбожните сарацини и прояви подвиг на такъв страстотърпец
и мъченик (заради което и е бил увенчан с венци от ръцете на основоположника на
подвизите Христа Бога), че се прослави не само в град Средец, но и се издигнал
до горния Йерусалим, станал сподвижник на небесните воеводи и се причислил към
лика на мъчениците, стоейки пред престола на Светата Троица, имащ дръзновението
да се моли за нас.
А светия и прославен христов мъченик
Георги бил мъчен, както по-горе вече казах, в българския град Средец, през 7022
(1514) година, индикт 2-го, месец май, 26-й ден25.
Мъченичеството и подвизите му бяха записани
в славния град на Велика Русия Псков според благословията и повелята на Макарий,
светейшия архиепископ на богоспасяемите градове Велики Новгород и Псков, през
7047 (1539) година. А ги е записал смирения монах и презвитер Илия от църквата
на преподобния и богоносен отец Евтимий, който живееше в дома на архиепископа на
Велики Новгород.
И нека този, който прочете или чуе за мъчението
на прославения христов страдалец Георги, Господ Бог да му даде милост и в Съдния
ден да го удостои за застане откъм дясната ръка на престола му, когато дойде да
съди живи и мъртви и да въздаде на всеки според делата му, на Господа наш Христос
Спасител, нему слава с Отца и Пресветия, Благ и Животворящ Дух, сега и преди, и
във вечни векове. Амин.
БЕЛЕЖКИ: