ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Писмо на цариградския патриарх Теофилакт (933-936) до цар Петър І (927-969)

Това писмо се намира в един ръкопис от началото на XIV век, който се пази в Амвросиевската библиотека в Милано (под № 270, Е. 9 sup., olim T. 89, 17, 3x13 cm, л. 171 r — 173 b). Цариградския патриарх Теофилакт е чичо на съпругата на цар Петър І – Мария-Ирина. Това писмо се счита за най-старото сведение за появата на богомилството. От текста на писмото се вижда, че то е било предшествано от друго, по-кратко послание на патриарха, в отговор на отправени писмени запитвания от цар Петър І.

Настоящия текст се публикува по превода на Васил Златарски, История, 1.2, стр. 804-810, Приложение № 11, като само на места са заменени някои остарели думи и изрази, за да е по-достъпен текста за съвременния читател. Текста на писмото е публикуван и в ИБИІХ / ГИБИ V, стр. 183-189 .

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

Писмо до Петър, цар на България, от патриарх Теофилакт, ... [съставе]но... хартофилакс Йоан...

Колко голяма ценност е, о духовни наш сине, най-добър и най-знаменит [от роднините], вярна и боголюбива душа, особено ако тя се оказва на владетел и предводител, каквато е вашата, която знае да обича и почита доброто и полезното. Защото тя, като живее за себе си благоразумно и управлява полезно държавата, не само предприема добри работи, но и промишлявайки за всеки поданик твърде грижливо, съветва най-доброто и това, което води към спасение. А какво е по-добро и по-спасително от истинска и искрена вяра и от здраво схващане [разбиране] относно божественото, чрез което с чиста съвест ние служим на единния най-чистия и преснет бог? Защото това съставя същината на нашето спасение, която ти сам не само почиташ най-вече от всичките [хора] и всякога я прокарваш с всичко старание, но и насочваш всеки поданик към това постоянно, всеки ден и час, и подготвяш [собств. обработваш]; и ако коренът на горчивината и вредната къклица тайно били посеяни от виновника на злото и сеяча на подобни неща — защото нечестивецът [дяволът] никога не прекратява злините и никак не отстъпва от своето коварство и козни, то ти сам от корен [ги] изтръгваш, като чистиш по-трудолюбиво и нас подбуждаш, като викаш на помощ — да позволя на божествения огън на истината да ги унищожи. Змеевидната и многоглава хидра на нечестието нека бъде погубена и всяко възпалително средство на лъжата и на незаконната сеитба да бъде обърнато в пепел и цялата нива на поданиците ти да бъде запазена във вярата. А понеже тебе ти бе отписано [отговорено] вече за новоявилата се ерес по питания [въпроси], то и сега, след като узнахме по-обстойно проклетото учение, пишем отново по-ясно и по-пространно, както ти поиска, а пишем с ясен слог, излагайки голи фактите, чрез прости букви, както ти пожела.

Всички такива, о христолюбче, нека бъдат разделени от твоята богоуправлявана власт на три разреда, защото не е нито хубаво, нито справедливо, щото заблуждаващите се по простота и неведение и учещите другите на злоба и лукавство и тласкащите [ги] в погибел да се подлагат на еднакви наказания; но първите от тях и учителите на чужди за църквата учения (л. 172 г), отхвърляйки и проклинайки собственото си нечестие, съгласно с 19-то от никейските правила нека се прекръщават, като се извършва над тях всичко по образеца на кръщаваните. Защото тяхното нечестие е манихейство, смесено с павликянство, следователно поради това и тяхното свещенство трябва да се отменява. Другите пък от тях, които били заблудени от предните и били увлечени не поради порочност, а поради своята простота и невежество, бидейки не в състояние да обсъдят [да разберат] точно догматите, но все пак се покорили и приели ереста, то [като такива], които имат кръщение от православни, да не се прекръщават, а да се подпечатват чрез помазване със свето миро, както [се прави] на новопросветените деца. А [колкото за] свещениците от тях, също и те, като проклинат явно [открито] ереста и дават записки, писмено отричане от ереста и изповядване на православната вяра, трябва да бъдат приемани. Ония пък по третия разред, които нито са учили, нито са се учили или са претърпели, или са извършили нещо според техните мръсни нрави, а по незнание са се присъединили без подозрение към тях като към аскети, божем богобоязливи и добри, или ако са прекарали с тях някое време, за да чуят по-пълно основните начала на ереста, отпосле, след като чули отвратителното учение [и] го узнали, се отдръпнали и се отчуждили от тях — всички тия да бъдат приети след четиримесечно отлъчване, защото изцяло [взето] те се въздържали от общение с тях. И свещениците от тях безпрепятствено да получат свещеничество. А за свещеник, който е подал донос, нека бъде достатъчна епитимия дотогавашното му бездействие, а за в бъдеще нека има свещенодействието без отговорност. И тъй нека така да се проявява вашата христолюбива грижа за разкайващите се.

А ония, които [продължават да] остават в злото и [да] боледуват от неразкаяност, църквата божия, като [ги] отсича като изгнили и вредни членове и ги предава на постоянно осъждане, подлага [ги] на проклятие. Гражданските пък закони на християните — понеже ти, о най-разумни от мъжете, поиска да ти се пише за тях какви са — смърт определят за тях, подлагайки [ги] на смъртно наказание и особено когато виждат, че злото все повече пълзи и надвисна, погубвайки много [хора]. Но все пак ние, без да допускаме подобно нещо [т. е. смърт] — защото [това] е невъзможно, — се изказваме за това, което е прилично за църквата (л. 172 г) и за нашата уредба, именно по никой начин преди разкаяние [да не става] обръщане [т. е. връщане в църквата] или преди някои от тях да прогледнат и да [ги] изцели единният човеколюбец и милостивец и оня, който не желае смъртта на грешника, за да се обърне той, както се казва, и да живее [Йезекиил, XXXIII, 11].

Анатемосването на всички тия нека става приблизително така: да бъде проклет от светата и единосъщна и покланяема Троица, от Отца и Сина и светия Дух, всеки, който мисли и вярва не тъй, както светата божия католическа църква, римската и цариградската, александрийската и антиохийската, и оная в светия град, с една реч църквата [която се простира] открай докрай [на света], съгласно с правилата, обредите и догматите на светите и вселенски седем събора.

I. Оня, който казва и вярва, че има две начала, добро и зло, и че един е творецът на светлината, а друг на нощта, един е на човеците, а друг е на ангелите и на другите живи същества, да бъде проклет.

2. За ония, които пустословят, какво лукавият дявол е творец и властител на веществото и на целия тоя видим свят и на нашите тела, анатема.

3. За ония, които злословят Мойсеевия закон и казват, че пророците не били от добрия, анатема.

4. За ония, които отхвърлят законния брак и злословят, какво умножението и трайността [продължението] на нашия род е законоположение на демона, анатема.

5. За ония, които бледословят, какво единният в св. Троица единосъщни син и слово на бога отца станал човек без грях във въображение и привидност, а не наистина, анатема.

6. За ония, които си въобразяват кръста и смъртта на Христа и възкресението [му] като привидни, анатема.

7. За ония, които не вярват съгласно с истината в тялото и кръвта на Христа, в изреченото и предаденото от него на апостолите в “приемете, яжте”, а чудословят евангелието и апостола, анатема.

8. За ония, които напразно брътвят, какво пресвета Богородица не била Дева Мария, дъщерята на Йоаким и Ана, а горният Ерусалим, в който, казват те, влязъл и [от който] излязъл Христос, анатема.

9. Оня, който измисля, какво Приснодева Богородица след неизреченото раждане на сина и словото божие родила друг от сношение с мъж, да бъде проклет.

10. Водачите и учителите на тая старовремска и новоявила се ерес, да бъдат проклети.

11. Египтянинът Скитиан, родителят на тия бледословия, който не се изплашил вседързновено да нарече сам себе си бог отец, и ученикът му Теревинтий, той е и Буда, и той, бидейки син на гибелта (л. 173 г), не се ужасил да назове себе си син божий, и Курвик, той е и Манес, който и сам престъпник побеснял против името на утешителя и Светия дух — тия трима врагове и противници на св. Троица, които си присвоявали божествена слава, и дванадесетте ученици на Манес и техните учения, да бъдат проклети.

12. Павел и Иван, безсрамни деца на безнравствената Калиника, от които биде наречено учредяването на отстъпничеството, и арменецът Константин, манаилитец, той е и Лъжесилван, и Симеон, той е и Тит, да бъдат проклети.

13. Друг арменец Павел, Теодор и Генесий, неговите всеотвратителни деца, Йосиф, той е и Епафродит, Захарий и нечистият Баан, да бъдат проклети.

14. Сергий, той е и син на Дрюин, той е и Тихик проклети, който, въодушевявай от лукавия, горделиво заявил, че той е пак друг утешител и свети дух, той и съчиненията му, и цялата останала верига на тяхната симмория да бъдат предадени на вечно проклятие заедно с всички съобщници и с ония, които съзнателно са ги приемали било в собствената си къща, било на полето, задето и сами се опитали да свалят нашия бог, дори [го] свалили, доколкото това от тях [зависело], от собственото му творение и владичество, като ги нахвърлили [възложили] върху техния съотстъпник, лукавия демон.

Ония, които, о най-добри и най-състрадателни човеко, всичко това и лица, и догмати, и съчинения, прокълняват пред църквата, нека бъдат удостоявани по гореказания ред със заслужения прием, а ония, които не се убеждават и сами според разума на вашето благочестие, нека бъдат подхвърлени или на църковното наричане на проклятието — защото човека еретик, казва апостолът, след първо и второ настояване избягвай, като знаеш, че такъв се е отклонил и греши, бидейки самоосъден (Тит, III, 10—11), или пък на съдебното [изричане] на гражданското наказание. Но все пак трябва всякак да се грижите все още и още [да въздействате], от една страна, със заплаха и с някои по-сурови доводи, а, от друга, с постоянни поучения и увещания и не се съвсем отчайвате в тяхното спасение. Но бъди [ми ти], христолюбецо, бъди глашатай на благочестието, учител на православието, изправител или гонител и изтребител на еретическата заблуда и във всичко най-добро най-силен и най-славен, с което ще се хваля аз не по-малко, отколкото с роднинството и приятелството. И тебе сияещ бляскаво да приеме и царство небесно при посредничеството на пресвета Богородица и на всички светии, амин.