ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
Ватопедска
грамота на цар Иван Асен ІІ
Грамотата е издадена от цар Иван Асен ІІ във
връзка с подаряването на атонския манастир Ватопед на село Семалто, намиращо се
в Серската област. Текстът, в частта, където е била изписана датата на издаване
е повреден, като се различава само, че е издадена през месец април. Тъй като
подареното село се е намирало в района на град Сяр, то вероятно грамотата е
била издадена в периода 1230-1241г., т.е. между битката при Клокотница и
смъртта на царя, като най-вероятно е от началото на този период и е била
поискана с оглед настъпилите териториални промени. В този смисъл може да се
разглежда и сведението на патриарх Евтимий в житието на св. Петка, че
след битката при Клокотница цар Иван Асен ІІ покорил и Света гора, за което
свидетелствали хрисовулите във Великата лавра и в Протата. Протата е управата на
Атон, където са се пазели екземпляри от манастирските документи, тъй че е
напълно възможно патриарх Евтимий да визира и Ватопедката
грамота.
Грамотата е била открита през месец ноември
1929г. от проф. М. Лаксарис и проф. И. В. Пападополус със съдействието на
монасите Аркадий и Александър. Написана е с черни букви върху хартия (бомбицин)
с размери 333х244мм. Според запазените гънки, тя е била свита два пъти по
дължина и два пъти на ширина. По-късно е била залепена на ленено платно, за да
не се къса. На обратната страна на платното е написана: νή
(сигнатура) и „τοϋ βασιλέως
Βουλγάρων”.
Написана е на старобългарски език. Състои се от 27 реда, като от 25 до края
текста е силно повреден. Царският подпис е изписан с червено мастило (киновър),
като височината на буквите е 21.5мм. Пред подписа има кръст, след който е
изписано: „Асен, цар на българите и гърците”, а след него има четири квадратни
точки. Под подписа има дупка в листа, което показва, че вероятно там е бил
прикрепен царски печат. Село Семалто се споменава като притежание на
Ватопедския манастир и в две грамоти на император Андроник ІІ Палеолог
((1282-1328) от 1292г. (подправена) и от 1303г.
Грамотата започва с инвокация – кръст, след
това продължава без аренга и експозиция направо с диспозитива и завършва със
санкция.
Грамотата е издавана многократно, затова тук
са посочени някои от по-старите, респ. по достъпните издания: Ив. Дуйчев, СБК,
2, стр. 40-42, 320-326; П. Петров, В. Гюзелев, ХИБ, т.2, стр.204-205;
Даскалова, Ангелина и Мария Райкова, Грамоти на българските царе, София 2005,
с. 29; М. Ласкарисъ, Ватопедската грамота на царь Иванъ Асеня ІІ, В: Български
старини, 11, С. 1930; М. Андреев, Ватопедската грамота и въпросите на
българското феодално право,С. 1965; Cyril Pavlikianov, The Athonite monastery of Vatopedi from 1462 to 1707, стр. 18-19; archives de l’Athos XXI, Actes de Vatopedi I (des origins a 1329), ed. Bompaire, J. Lefort, V. Kravari and
Изследвания: В. Н. Златарски, История на
българската държава през средните векове, т. 3, 2007, стр. 348-349 (бел. 1 под
черта)
Попълванията на по-големи повредени части от
текста са дадени в квадратни скоби (попълването на отделни букви не е дадено
тук), а допълванията с цел поясняване на текста в обикновени скоби.
ALD
[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]
[† Благ]овол[и царството м]и да надар[и светия манастир „Пре]света Богородица”,
който [е в С]вета гора, наречен [Ватопедски, с]ело, наречено С[е]малто, което лежи в
Серска страна, така че това село заедно с хората и с всичките му права и ста[си и прилежания и прид]обивки да държи и да
обладава този ч[естен] м[анас]тир със самовластна и неотменима власт дотогава, докато живее царството
ми.
А практорите изп[ращани] от царството ми по всяко време, за да вземат данък и да свършат всякакви работи на царството ми, които са: севасти, дуки, катепани, десеткари, псари, апокрисиари, аподохатори и другите останали от малки даже до велики, никой такъв да няма право да има в областта (на манастирския имот) власт дори и нога да постави в метоха на светия манастир, нито да пише, нито данък да взема, нито комод, нито митата, нито аподохия, нито вино, нито хляб, нито зоб, нито деся[тък, нито на а]нгария да ги зове за всякакви работи на царството ми - нито самите тях, нито техните коне, нито техните волове, нито ослите им. Но всички хора на този манастир имат всякаква пълна свобода и да ги притежава настоящия честен и христолюбив игумен Доситей и също после честните и христолюбиви игумени (след него). И неговите данъци, комод, и арико и ангария и останалите според закона на царството ми – то да дават людете ти и да работят на този свят манастир и никой друг да не се бърка. Който ако им нещо напакости, голям гняв [ще изпита от царството ми] ... месец април....
† АСЕН, ЦАР НА БЪЛГАРИТЕ И ГЪРЦИТЕ †