ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Писмо на митрополит Христофор Анкирски до цар Иван Асен ІІ (около 1233г.)

 

Христофор Анкирски е бил изпратен като екзарх на никейския патриарх, отговарящ за европейските предели на разкъсаната след превземането на Цариград от кръстоносците Византия. В писмото митрополит Христофор се противопоставя на желанието на цар Иван Асен ІІ българската църква да получи автономност. Въпреки, че Йоаким І все пак трябвало да иде до Никея за да бъде ръкоположен за архиепископ, то в крайна сметка през 1235г. усилията на царя се увенчали с успех и предстоятеля на българската православна църква получил патриаршеско достойнство.

Ръкопис: Писмото се намира в ръкописен сборник от ХІІІ-ХІVв., открит от Порфирий Успенски в Синайския манастир „Св. Екатерина”, който той отнесъл в Русия. В сборника се съдържа кореспонденция на навпактския митрополит Йоан Апокавк, като между тях са поместени различни актове, предимно решения на поместни събори, но също царски и патриаршески грамоти. Писмото е озаглавено само „До царя”. От изложението обаче не е трудно да се установи кои са кореспондентите, тъй като авторът се представя като екзарх на Запада, а получателят на писмото е владетелят на Загоре и на територията, в която попада диоцеза на Търновската архиепископия.

Използвана литература: П. Ников, Църковната политика на Ивана Асеня ІІ, БИБ, ІІІ, 1930, стр. 84-85 (превод на български, който в осъвременен вид е залегнал към настоящото издание); В. Г. Васильевский, Обновление болгарского патриаршества при царе Иоана Асене ІІ в 1235г., ЖМНПр, ч. 233 март-апрель, 1885, стр. 53-55 (на гръцки и в превод на руски, с обширен коментар); П. Петров, В Гюзелев, Христоматия по история на България,НИ, С., 1978г.,  т. 2, стр. 321-322

 

                                                               ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

До Царя

 

Всеблагочестивейши царю и духовни сине на светейшия мой господар и вселенски патриарх1. Благожелая на твоето царство здраве, благоразположение и спасение от Бога и благопреуспяване. Същото това ти благожелаят и светейшият ми господар, вселенският патриарх, и целият свети и свещен синод. Ти стана истински син на светата вселенска и апостолска църква и съедини добре онова, което преди беше зле разединено, и благоустрои в Загора2 дело най-православно, което никой от твоите предшественици не можа (да направи). Заради това Бог те възвиси и те прослави, и ти даде награда достойна за твоята вяра. Виждаш какви плодове дава коренът на благочестието. Виждаш какви сгради въздига основата на справедливостта. Виждаш до какво величие води пътят на истината оногова, който върви по него. Придържай се прочее у него неизменно, шествай по него, не го напущай, неуклонно върви по него. По такъв начин ти ще живееш дълго време, ще ти се продължи животът, ще се разширят твоите дво­рове, и ще се увеличат пределите на твоето наследство. За­щото колкото лъжата и злодеянието събарят владетелски престоли, толкова справедливостта и благочестието възвисяват, прославят и възвеличават един народ.3 Гледай прочее да не се отклоняваш, нито на дясно, нито на ляво; но върви по тоя среден и най-царски път, който те е прославил и още повече ще те прослави. Откогато пристигнах в страната на превисокия деспот и цар и обичан зет на царство ти4, исках да пиша и съобщя на царство ти за моето пристигане в Западните страни. Защото моето пристигане стана не просто и случайно, та да бъда ограничен при свещенодействията и по отноше­ние на всяка друга църковна власт в едно място или в една страна. Напротив, аз съм изпратен от светейшия господар и вселенски патриарх и от светия и свещен синод като наместник и патриаршески екзарх за целия Запад5 — да произвеждам и извършвам на Запад всичко онова, което подхожда на патриаршеския престол. След като се срещнах в Св. Гора с блаженейшия търновски архиепископ, аз силно пожелах да пиша на царство ти, но светските смущения ми попречиха. Затова аз не можах да явя на царство ти разговорът, който водих с него. Аз го заставях да се върне в своята църква; а той, като се поклони и поиска извинение, отговори ми как­вото му се струваше благословно. Аз обаче не исках да повярвам   това   додето не напиша на царство ти. Но до наша смиреност достига и от друга страна слухът, че този архиепископ дал оставка от архиерейството, и следова­телно, че Търновската църква овдовяла от пастир. Ще се наложи грижата да се назначи друг архиерей. Прочее, ако ти си готов да пратиш на Изток оня, който трябва да бъде ръкоположен, и да получи оттам ръкополагането, то благодарение на Бога и на благочестивото на­строение на царство ти. Ако ли пък някои светски пре­пятствия може би изпъкнат по средата и попречат на това предприятие, нека царство ти избере когото иска, нека го изберат подчинените архиереи на трона на Търновската архиепископия, и нека избраният бъде така изпратен при мене, и да получи от нас ръкополагане пристойно и канонично, като от патриаршеска и божествена ръка, та да бъде той ръкоположен канони­чески и неосъдително. Нека прочее царство ти избере едно от тия двете. А друго някое намерение да не му идва на ум, като например - от ония, от които бъде избран, от тях да бъде и ръкоположен; нито пък друга някоя неприлична мисъл нека не се опита да развали силата на твоята вяра и да наруши съглашенията (договорите) към църквата, защото върховната правда отдава всекиму достойна награда за неговите дела. И ако Бог запечатва договорите към хората, когато бъде приет по средата, така че не е позволено те да се изменят, за да не се разгневи Бо­жеството, то как той да не задържи съглашенията (дого­ворите) към него и църквата, как да не ги поддържа, как да не им дарува сигурност? Така че ако някой посмее да ги наруши, то известно е, че тежко наказание ще последва, защото е страшно да попадне човек в ръцете на живия Бог. Затова моля и съветвам царство ти никак да не огорчаваш Бога; та в ония работи, в които нямаш полза, да не понесеш нито душевна вреда; защото не малка опасност произлиза за хората от нарушенията. Осмелих се да напиша това на благочестивото ти царство, като те моля от една страна, а от друга бащински те съветвам. И аз зная, че моите съвети ще бъдат приети от царство ти. Бог от небето нека му дарува дълъг живот и изпълнение на неговите желания.

 

БЕЛЕЖКИ:

 

1.     Никейския патриарх Герман ІІ (1222-1240)

2.     Става дума за България, но е използвано Загора, тъй като охридския предстоятел е носел титула архиепископ на цяла България. По това време охридския архиепископ се избирал от архиереите на поместната църква и е бил ръкополаган от тях, а както се вижда от писмото търновският архиепископ не е имал такъв статут, а е трябвало да бъде ръкополаган от патриарх/папа.

3.     Христофор намеква за победата на цар Иван Асен ІІ при Клокотница през 1230г. и за поражението на Теодор Комнин, както и за последвалото разширение на българската държава, както.

4.     Става дума за епирския деспот Мануил Комнин (1230-1240), който бил женен за дъщерята на цар Иван Асен ІІ.

5.     Христофор Анкирски бил назначен за екзарх с патриаршеска и синодална грамота от 6 март 1232г. (Miklosich, Acta graeca, III, 65), в резултат от постигнатите споразумения между деспот Мануил Комнин и Йоан Ватаци. Под Изток в писмото се имат предвид малоазийските части на Византия, а под Запад се визират европейските територии.