ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Писмо на цар Иван Александър изпратено до венецианския дож Андрея Дандоло

 

Писмото на цар Иван Александър до венецианския дож Андрея Дандоло (04.01.1343-07.11.1354)) е било изпратено от Никопол на  04.10.1352г. С писмото се потвърждавала издадената от цар Иван Александър грамота от 1347г.

През ноември 1351г. генуезката флота начело с Паганино Дория се отправила на поход срещу българските пристанища Созопол, Несебър и Варна. Генуезците успели да превземат и разграбят Созопол и Урдовиза. На 13.02.1352г. обаче генуезците били разбити в морско сражение край Босфора от съюзния арагоно-венециански флот. Въпреки това на 16 и 21 март 1352г. генуезкия флот отново демонстрирал своята сила срещу Несебър и Созопол. На 6 май 1352г. генуезците сключили мир с Византия, а след това изпратили пратеничество начело с Карлого Спинола до българския цар за да се уредят обтегнатите отношения. Венеция изпратила нова флота към черноморския регион начело с Марино Фалиеро (по-късно дож на Венеция в периода 11.09.1354-17.04.1355г., като бил екзекутиран заради опита му да монархизира републиката). Той се срещнал с цар Иван Александър в Никопол и предал на българския владетел писмо на дожа Андрея Дандоло. В отговор на това писмо на 4 октомври цар Иван Александър изпратил настоящото. На 10.10.1352г. византийският император Йоан V Палеолог се срещнал с Марино Фалиеро и било договорено остров Тенедос да бъде отстъпен на Венеция срещу изплащане на парично обезщетение. Писмото на българския цар било изпратено чрез венецианския консул във Варна Марко Лионардо.

Писмото  не е достигнало до нас в оригинал, а е запазено в 4 късни преписа. При правенето на преписите е възпроизведен не само текста, но има и кратко описание на самото писмо. Описателните текстове са дадени по-долу с курсив, за да се отличат от съдържанието на самото писмо. Вероятно оригиналният документ е съдържал саморъчния завързан подпис на царя и това е станало причина текста да бъде оприличен на смесица от арабски, български и гръцки букви.

 

Ръкописи:

А = Венеция, Държавен архив(ASV), Codice Trevisaneo (Codice di Bernardo), стр. 446-447. Сборникът е съставен между 1415-1418г. от неизвестно лице, като в него са включени извлечения от секретните архиви на Венеция за периода 630-1394г. По- късно сборникът принадлежал на Бернардо Тревизано (1652-1720) и днес се нарича с неговите имена. Известно време сборникът бил в Императорската библиотека във Виена, а след Първата световна война бил върнат в Държавния архив във Венеция.

М1 = Венеция, Библиотека Марчиана, Mss. lat. Clase X cod. CLXXXI (3179), f. 346-347. След смъртта на Бернардо Тревизано горепосочения сборник А преминал в Апостоло Зено, който направил копие, като го допълнил с документи обхващащи периода 686-1512г. Този препис бил притежание на А. Луиджи, а след това на Авадеус Свайер, който през 1794г. го подарил на библиотека Марчиана.

М2 = Венеция, Библиотека Марчиана, Mss. lat. Clase X cod. CССX (3559), f. 765-767. Преписът е направен от горепосочения сборник А през ХVІІІв. от Михаел Джасич. Неговият племенник Павел Джасич го продал на  09.02.1832г. на Джовани Роси, а от него сборникът постъпил в Библиотека Марчиана.

С1 = Венеция, Музеят Корер, cod. Cigogna 2672, f. 395-396. Преписът е направен от сборник М1 през ХVІІІв. от Джамбатиста Верей Баседжио, който го подарил през 1838г. на Емануеле Чиконя, а от него кодексът попаднал в музея Корер. Този препис съдържа също важни допълнителни бележки.

С2 = Венеция, Музеят Корер, cod. Cigogna 2851, f. 166. Апостоло Зено съставил подробен индекс-регести на съдържащите се в Сборник А документи. Текста на регеста е следният: „ 1352г., ден 4, октомври. В Никопол. Йоан Александър, по Божия милост цар на Загора, на всички българи и гърци до височайшия и велемощен приятел и брат господин Андрея Дандоло, дож на Венеция, а също и на неговия Благороден съвет, поздрав и любов. Пише, че е получил писмо от дожа, с което е дошъл в неговото царство благородникът Марино Фалиер, негов посланик, когото той приел благосклонно, както всички венецианци, което направил за да ви разбере. Царят се е подписал с букви отчасти гръцки, отчасти български или изглежда персийски, а именно: Александър, по Божия милост цар на България и Загора. Година 1352.”

Издания: F. Maria Pelegrini, Giornale dell’itala letteratura, XVII, Padova, 1807, p. 5-32, 113-144, 1808, p. 49-80, 193-224 ; Ив. Дуйчев, СБК, 2, стр. 137-149(двуезичен), П. Петров, В. Гюзелев, ХИБ, т.2, стр.255-256; В. Гюзелев,В: ”Средновековна България в светлината на нови извори”, С, НП, 1981г. (превод и обстоен коментар), стр. 156-186 (номерацията на ръкописите е по това издание); В. Гюзелев, „Венециански документи за историята на България и българите от ХІІ-ХІVвек” (съдържащ двуезичните текстове на А и С2), С, 2001г., стр. 78-80.

                                                               ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

Отвътре:

В името на Христа – Амин!

1352, ден 4, октомври, в Никопол.

Иван Александър по божия милост цар на Загора, на българите и на гърците до велелепния и могъщ приятел и прескъп брат господин Андрея Дандоло, дож на Венеция, заедно с неговия благороден съвет, поздрав и любов.

Получихме едно писмо, изпратено чрез благородния мъж, господин Марино Фалиеро,  което разбрахме и за което ви отговарям, че винаги съм желал и желая да имам ваше пратеничество и го очаквам. Моето царство винаги се е отнасяло и се отнася с почит към вашата държава и вашата община и спрямо всяко друго лице, което идва в моето царство. [Също ако самите търговци биха искали да дойдат в моето царство със свои стоки], моето царство ви обещава и се кълне в славния Христа и Дева Мария и света Петка Търновска и в моята душа, че ще бъдат здрави и сигурни за имота и личността си, където и да искат да отидат и да пребивават, според договорите и клетвата, които по-рано ви дадох.

Йоан Александър цар на всички българи и на гърци †

Горепосочените букви са от миниум [киновар] и означават: Иван Александър, по божия милост цар на България или на Загора, а са букви отчасти гръцки, отчасти български или персийски.

Отвън: Съдържанието на малките български или персийски букви отчасти гръцки, отчасти смесени с български, мисля че означава: До прескъпия г[осподин] Андрея Дандоло, дож на Венеция.