ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Договор на Иванко, син на Добротица, с генуезците от 1387 година

Договорът между Иванко и Генуа

Договорът е бил открит в тайния архив на Република Генуа от барон Силвестре де Саки и първо е бил оповестен в доклад през Френската академия на 7 януари 1814г., а след това е бил публикуван.

В бележката за съдържанието на регистъра е отбелязано само: „Договор с господин Мурад бей. Договор с господаря на Соркат. Договор със сина на господин Добротица. Всички тези договори бяха сключени от Джентиле де Грималди и Джаноне ди Боско, пратеници на Община-Генуа”. Баронът е публикувал договорът под заглавието: „Traité concli entre le Podestà de Pera, Jean de Mesano, et les Ambassadeurs Génois, Gentile de Grimaldi et Gianone del Bosco, d’une part, et  les Ambassadeurs de Juanchus, filis Dobrodiza, prince Bulgareq d’autare part” . Именно оттам титлата „български принц”, която действително е била използвана в смисъл на дук, херцог е преведена като княз. Но в случая по-скоро е употребена в смисъл на първенец. В изданието на Дуйчев пък съкращението „d-num” , т.е. „г-н” е преведено като „деспот”. Думата „деспот” действително има значение на господин, господар, но в случая е дадена като втората по значение титла във византийската и българската ранглисти, но в латинския текст е дадено само съкращението на „доминум” употребено в смисъл на „господин”. По-натам думата е използване не само в съкратен, но и в пълния си вариант. „Като „господин” се титулува и велбъждкият владетел Константин Деян в грамотите си, тъй че има основание да се приеме, че именно тази дума е била използвана от Иванко. За разлика от Константин, Йоан Драгаш се титулува като деспот, което показва, че двете думи не са използвани като равнозначни, тъй като са използвани поотделно за двамата в един и същи документ. В договорът е споменат документ на Иванко, в който той се титулува: „по Божия  милост г-дин Иванко (d-nus Juanchus)“. Документът е назован „litteras patentes”, което Гюзелев превежда като „Утвърдително писмо”, а Златарски и Иширков като „отворено писмо – грамота”. По-правилно е второто. Използваното название има за цел да отличи публичните от частните писма, които пък на латински се обозначават като „затворено писмо” (litterae clausae), тъй като са били запечатани и не са били предназначени да бъдат общодостъпни. Не е изключено Иванко всъщност да е издал грамота подобно на Дубровнишката на цар Иван Асен, Брашовската на Иван Страцимир и писмото-грамота на цар Иван Александър до венецианския дож, а този договор да е подобен на Дубровнишкия договор на Михаил ІІ Асен. От изложението в договора обаче по-скоро следва да се направи извод, че се касае само за документ, с който са упълномощени пратениците да го представляват.

Интересното е, че в резултат от дипломатическата активност на Джентиле де Грималди и Джаноне ди Боско са сключени договори с Иванко и Мурад І, а на следващата година е похода на Али паша срещу Варна. В изложението на Нешри обаче прави впечатление, че докато великия везир настъпва срещу крепостите намиращи се под управлението на Иван Шишман, то изпращането на отряд срещу Варна е било предизвикано от местни, които обещали да заловят владетеля си и да предадат града на турците. Изглежда намерението им не се осъществило напълно, тъй като градът не бил предаден на турците. Но не е изключено Иванко да е бил убит или принуден да избяга, тъй като повече не се споменава в изворите, а през 1390г. Мирчо се титулува като владелец на Силистра и на земята на деспот Добротица. В този смисъл не трябва да е изненадващо, че в текста няма нито клаузи, нито дори споменаване за евентуално турска агресия и евентуалните мерки ако се случи такава, тъй като е възможно да е имало някакви договорености с Мурад да не напада владенията на Иванко.

Разделянето по параграфи е направено по публикацията на Златарски, но в договора липсва номерация и затова цифрите са в скоби. Първият параграф се явява встъпление, в който са посочени лицата сключващи договора и описание на техните пълномощни. Втория параграф вече по същество обявява сключването на мир между двете страни. Третият параграф се отнася да правата, които ще иман поданиците на договарящите се страни на територията на другата държава. Четвъртият параграф забранява на генуезките кораби на нападат земите на Иванко, доколкото по време на влошените отношения нападенията са били именно по море. Петият параграф разглежда случаите, в които имущество на поданик на едната страна неправомерно се е озовало на територията на другата и се разпорежда, че трябва да бъде върнато на законния  й притежател. Шеста глава регламентира съдебния имунитет на генуезците на територията на Иванко, както и стълкновителни норми относно компетентния съд, който следва да се произнася по спорове с международен елемент. В същия параграф е уредено установяването на консул на Генуа в земите на Иванко, а също и важния въпрос за морската република свързан с корабокрушенците. Параграф 7 регламентира, че наказателната отговорност е лична и за извършеното може да бъде санкциониран само извършителя. Параграф 8 се отнася до обезщетения за причинени вреди и за полагането на съдебна клетва от свидетелите. В параграф 9 регламентира възможността поданиците на договарящите се да напуснат другата страна, в случай че между тях възникне нова война. Параграф 10 регламентира свободната дейност на генуезците на територията на Иванко. Това е и първият по време от запазените български договори, в който е регламентиран статута на най-облагодетелствана нация, т.е. че генуезците имат право да получат по-благоприятно третиране, ако такова е осигурено на поданиците на друга държава. Параграф  11 е свързан с уреждане на следвоенното положение относно освобождаване на задържани лица. Параграф 12 е с фискално съдържание и регламентира дължимото мито за внос, износ и транзитно превозване на стоки. Параграф 13 се отнася до уреждане на проблема с имуществото на починал генуезец. Параграф 14 се отнася до приемането на сключения договор от страна на Иванко, т.е. до ратифицирането на постигнатото споразумение от негова страна. Параграф 15 съдържа санкциите свързани с нарушаване на договора. В параграф 16 е включена заключителната част, описваща подписването на договора. Параграф 17 не е част от самия договор, а съобщава за направения препис. В някои издания погрешно се твърди, че запазения текст е самия оригинал. Както се вижда от параграфа, оригиналът се е намирал в Пера, а изпратеното в Генуа е официален нотариален препис. Това не намаля ценността на документа, тъй като съдържанието на оригинала е възпроизведено точно в официалния препис за метрополията.

Ръкопис: ASG – Archivo Segreto, Materie politiche, n. g. 2729, bjasta 10, mappo 1, 25, f. 4r-5r.

Използвана литература: В. Н. Златарски и Г. И. Кацаровъ, „Договоръ на княза Иванко, синъ Добротичевъ, с генуезците от 1387 година”, София, Придворна печатница, 1911; Sylvestre de Sacy, „Memoire sur un traité fait entre les Génois de Pera et un prince des Bulgares”, 1827; а след това и в : Notices et extraits des manuscrits de la bibliothèque royal de Paris, XI, p. 58, 65-71; W. Heyd, 1885, Histoire du commerce du Levant au moyan-âge, Leipzig, p. 532-533; Марин Дринов, "Нови паметници за историята на българите и на техните съседи", Трудове на М.С. Дринова, І, 1870, с. 79; П. Петров, В. Гюзелев, ХИБ, т.2, стр. 284-291; Ив. Дуйчев, СБК, 2, стр. 185-197, Васил Гюзелев, “Очерци върху историята на българският североизток”, стр. 127-140.

                                                               ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

 

 

В името на Господа, Амин.

 

(1) Благородните и властимащи мъже, г-дата Джовани де Мецано (d-ni. Johnannes de Mezano), подеста на Пера и на генуезците в Ромейската империя, Джентиле де Грималди (Gentiles de Grimaldis), Джаноне дел Боско (Janonus de Boscho), посланици и пълномощници (procuratores) на преславния г-дин Антониоти Адурни (Anthoniotti Adurni), по Божия милост дож на генуезците и защитник на народа, и от Съвета на старейшините на град Генуа, както и от Службата на осемте граждани (officii octo civium), учредени да уреждат и разглеждат делата на Изтока (Orientes); за това упълномощаване, възложено от г-н дожа, Съвета и Службата на посочените господа Джентиле и Джаноне, свидетелства публичния акт с пълно, всеобхватно и достатъчно пълномощие, като този акт е написан от ръката на Петра де Бергалио (Petra de Bergalio), нотариус и канцеларий на Генуезката община на 22 март 1387 година от името на Генуезката община и на всички генуезци, в която част и от света и да се намират от една страна и от друга страна видните и мъдри мъже, г-да Коста (Costa) и Йолпани (Jolpani), посланици, пратеници и специални пълномощници за изложеното по-долу, изпратени от благородния и властимащ г-дин, г-дин Иванко (d-num Juanchi), син на благородния приснопаметен г-дин Добротица (d-ni Dobordize), с пълно и достатъчно пълномощие, както се вижда от отвореното писмо (litteras patentes), написано и подписано със собствената ръка на споменатия г-дин Иванко, който се е подписал така: „по Божие милосърдие, г-дин Иванко (misericordia Dei, d-nus Juanchus)“, писано на 13-ия ден на настоящия месец май, което беше представено днес от споменатите посланици на по-горе споменатите господа и посланици, от името и от страна на посочения господин Иванко и всичките му поданици, в присъствието Съвета на старейшините на казания подеста и на цяла Пера, чиито имена са:

 

Рафаел де Ама (Raffael de Ama)

Людовик Вайролус (Ludixius Vayrolus)

Лука Узусмарис (Lucas Ususmaris)

Джовани Панчиа (Johannes Panchia)

Доминик Марибоно (Dominicus Maribonus)

Филип Рубенс (Philippus Rubens)

Дарий Спинула (Darius Spinulla)

 

(2). Споменатите страни, споменатите имена дойдоха и заявиха, че са дошли за добър и истински вечнотраен мир. Именно, споменатите страни, споменатите имена си опростиха взаимно една на друга всички беззакония, разпри, насилия, грабежи, убийства и всичко останало, което са си нанесли една на друга по какъвто и да е начин и както и да е до този ден и час, като споменатите страни, споменатите имена си обещават, едната страна на другата и другата на първата, чрез тържествени обещания, изходящи от едната и от другата страна, че няма да се обиждат, а ще поддържат и пазят вечно този мир съгласно по-долу изложените съглашения, тежести, обещания, положения и условия.

Отказват се от всякакви възражения, че гореспоменатия мир не е сключен както (е посочено) по-горе и че долупосочените съглашения, обещания и условия не са направени, както е посочено по-горе и по-долу и не е станало така, че те са сключени с измама, с заплаха, действие, условие без основание и за всякакви други права.

(3) Гореспоменатия г-н подеста и гореспоменатите посланици от името и страна на гореспоменатата община и генуезците обещаха на споменатите г-да Коста и Йолпани от деня на сключването на настоящия мир да се отнасят, държат добре и благосклонно с господин Иванко и с неговите поданици така, както се отнасят с които и да е други поданици, които се намират в земите на същата община Генуа и добросъвестно да пазят стоките и вещите на народа и поданиците на г-н Иванко, да им предоставят правата и правосъдие, като се създават условия да им се оказва същото от всички и от отделни жители на Генуа, т.е. ако някои лица са увреждали народа и поданиците му, то от деня на сключването на този мир, ако увреждането би продължило, в което и да е място територията на споменатата община, според това, което счете за по-добре самата община или на управителя-председател на гореспомената община, като се спазва точно справедливостта.

(4) Забранява се на всякакви генуезки кораби или на такива, които са изпращани от Генуа, да причиняват вреди на гореспоменатия господин Иванко и на народа му, на земите и на места му.

(5) Също ако се случи, някой да докара вещи или стоки на някой генуезец и с тях се установи земите или местата на споменатия господин Иванко, то тези лица и стоки ще бъдат връщани и предавани обратно, като междувременно ще се съхраняват и пазят на територията му. По същия начин се постановява и за онези лица, които избягат от областта на господин Иванко и се установят в земите на общината.

(6) Обратно, Коста и Йолпани, посланици, обещаха на по-горе посочените господа, подеста и по-горе посочените посланици, които се задължават от името на община Генуа и от името за всички и поотделно генуезци, да приемат всички и  отделните генуезци във всички земи и места, които са намират или ще бъдат под тяхна власт и да ги почитат, уважават, приютяват и се отнасят към тях благосклонно и вярно и пазят по суша и по море, здравите и корабокрушенците, тяхното имущество и да не допускат да им пречат и да не създават пречки, нито да бъдат обременявани, нито да се обиждат или да допускат те да бъдат обиждани, но да се отстраняват от тях всички вреди, обиди и насилия на своята територия и област, в земите и местата, които се намират или ще се намират под тяхна власт и в която и да е друга част на света; да приемат в собствените си земи консул на Генуа, който да раздава право и правосъдие на всички генуезци по отношение на всички граждански и наказателни правни спорове, които ще възникнат между тях или между тях и поданиците на господин Иванко, като ищецът ще се обръща към съдът на ответника. На консулът, който ще бъде избран ще се оказва съдействие, съвет, подкрепа и покровителство, за да може той да изпълнява службата си да управлява и ръководи всички генуезци, които често пребивават на територията му, а на него и на другите генуезци ще отдава и оказва пълно правосъдие за всичко останало, което попада под неговия съд и юрисдикция. Генуезци трябва да се смятат всички онези, които консулът обяви, каже или назове, че са такива или онези, които притежават такава репутация.

(7) Също горепосочените Коста и Йолпани, горепосочените посланици, обещаха на горепосочените господа, подеста и посланици, че той ще се отнася добронамерено и любезно с всички генуезки консули, които се намират в неговата територия и ще ги изслушва тях и всеки от тях и ще разглежда кратко и бързо всички дела, които се отнасят до него, както това е угодно според съвестта на този господин, така че те да бъдат заслужено удовлетворени. Освен това се обвързват и задължават да предоставят на горепосочения консул или консули, които ще бъдат изпратени или избрани, удобно, подходящо и необходимо място, на което да могат да се построят лоджия и църква, където генуезците, които пребивават и често ще идват в неговите земи да могат да се спират, да се настаняват, събират и за да не ги закачат и обезпокояват, нито да позволяват да бъде закачан или обезпокояван някой или някои от горепосочените генуезци за престъпление или провинение, сторено или извършено от някой или някои други генуезци. Никой невинен да не бъде наказван заради извършено от друг престъпление или провинение, а извършителите да понесат своите наказания. Както се казва: „От киселото грозде, които биха изяли бащите, няма да изтръпнат зъбите на синовете” (Йезекил, 18, 1) и обратно. Така синът няма да бъде наказван за престъплението на баща си и обратно. Относно тези злосторници и престъпници консулът на Генуа, който се намира на мястото на стореното престъпление ще разпита и ще се произнесе както намери за добре, прилагайки правосъдието.

(8) Също горепосочените пратеници обещаха, че самия благороден господин Иванко ще дава на генуезците добра, вярна и законна сметка за всички щети, грабежи, кражби или насилия, извършени над генуезци от деня на сключването на този мир, за които са узнали и са обявили консулите на Генуа или консула, който пребивава в неговата територия, за извършени от поданиците и подвластните на господин Иванко или други лица, независимо от тяхното положение, така че горепосочените генуезци да получат пълно удовлетворение за гореказаното бързо и без каквото и да е разследване. И освен това обещаха, че когато се призоват гърци, българи или други да се явят като свидетели срещу генуезци, те ще трябва да се закълнат с необходимите и потребни обреди преди да се допуснат да свидетелстват в който и да е съд.

(9) Също горепосочените посланици и пратеници обещаха, че сам благородният господин Иванко ще защитава всички генуезци на своята територия от каквито и да е било лица по отношение на техните имоти и личност и ще ги пази и охранява всички генуезци и техните имущества по цялата му територия. И ако господин Иванко поиска да наруши горепосочения мир или общината на Генуа започне да води с него война, то тогава самия господин Иванко се задължава да се грижи и да пази генуезците и техните имоти, да им даде и отстъпи кораби, с които те да могат в подходящ и достатъчен срок да напуснат територията му, да изнесат от нея личните си вещи и стоки в срок от един месец, а солта и корабите си в срок от шест месеца, така и по такъв начин, че да могат да напуснат неговата земя лично и с нещата си; и обратното така да се постъпи с неговия народ и поданици, които се намират в земите на общината.

(10) Също така, горепосочените пратеници и посланици обещаха и тържествено се съгласиха, че благородния господин Иванко няма да забранява в териториите, които той притежава или ще притежава, на генуезците винаги и по всяко време да могат и да имат възможност да изнасят от споменатите негови земи и от владенията му по своя свободна воля всякакви неща, стоки и храни, които сами те са купили или са придобили по какъвто и да е начин. Той няма да забранява на споменатите генуезци да купуват из неговите територии всякакви стоки и припаси, освен по време на глад. В този случай е допустимо той да обяви забрана или ограничения за споменатите генуезци дотолкова, доколкото той е постановил това спрямо всички останали чужденци. И ако се случи той да окаже някому милост за припасите, той се задължава да даде същата възможност и на споменатите генуезци.

(11) Също така казаните пратеници и посланици както и по-горе обещаха, че споменатия господин Иванко ще освободи всеки и всички генуезци, които се намират в неговите земи и градове, заедно с техните жени, наложници и деца, включително незаконните такива, така че той да не може да задържа по какъвто и да е начин някой генуезец или някого от семейството му, в което да не включват робите, но да им даде възможност те да отидат където пожелаят като приятели на господин Иванко и да се смятат, че са генуезци и всички от техните семейства, които консулът на Генуа обяви за такива.

(12) Също горепосочените пратеници и посланици обещаха, че господин Иванко ще пази и съхранява всички и поотделно вещи и стоки, които принадлежат на горепосочените генуезци и няма да изисква, взима или събира, нито да допуска да се  изисква, взима или събира от споменатите генуезци за техните вещи или стоки, които се внасят, превозват или изнасят от неговата територия както по море, така и по суша, повече от 2 процента от стойността им, като иска 1 процент за внос и 1 процент за износ. В тези вещи обаче няма да се влизат кораби, злато, сребро, истински бисери и други скъпоценности, които ще се внасят или изнасят или ще преминават транзитно свободно и необложени с каквито и да е мита и налози и трябва да се считат и третират като свободни и необлагаеми с мита и налози от самия господин Иванко, поданиците и чиновниците му, но трябва винаги да се разбира, че гореспоменатите генуезци се задължават да плащат горепосоченото мито, когато сами продават или разменят горепосочените вещи или стоки, но когато не продават или не разменят, те по никакъв начин не са длъжни да плащат нещо за тях, с изключение на вещи и стоки, които се донасят от тях и се изнасят за някои други места и за които трябва да се плаща само 1 процент. И на самите генуезци да не може да се налагат някакви други глоби, заеми или тежести на територията на господин Иванко, наложени от него, неговите поданици и народ.

(13) Също гореспоменатите посланици и пратеници обещаха, че гореспоменатия господин Иванко в срок от два месеца, от момента на узнаване за сключения мир, ще върне на наследниците на покойния Лодиксий де Гасто (Lodixii de Gasto) онези вещи и имущество на споменатия покоен Лодиксий, които вещи и имущество са достигнали до самия господин Иванко или неговите поданици по време на смъртта на споменатия покоен Лодиксий или на вещо в законите лица, изпратено от страна на общината.

(14) Също така горепосочените посланици както по-горе обещаха, че сам благородният господин Иванко в срок от един месец от деня, когато бъде известен за сключения горепосочен мир чрез официален документ (publicum instrumentum), с клетви и всякакви други обезпечения ще скрепи, одобри и потвърди съдържанието на всичко и поотделно от горепосочения мир, както и да го поддържа вечно.

(15) Горепосоченото, всичко и поотделно споменатите страни, споменатите имена си обещаха взаимно едната страна на другата и другата на другата, с тържествени обещания, произнесени от едната и от другата страна и за потвърждение се заклеха над Светото Евангелие, като се докоснаха до Светото Евангелие, а именно, господин подеста, посланиците и съветът според латинския обичай, като се докоснаха до Светото писание, а горепосочените господа Коста и Йолпани, горепосочените пратеници и посланици по гръцкия обичай: да спазват вечно и да се придържат към всичко и поотделно посочено по-горе както те самите, така и техните народи, поданици и служители, както и ония от споменатата община и всички генуезци: точно, доброволно и твърдо да го спазват, изпълняват и пазят и да не вършат или да се домогват до нищо против него на каквото и да е основание или причина, която би могла да се каже или измисли, юридическа или фактическа,  под (страх) от наказание и наказанието е 100 000 златни перпери по курса на Пера. Това наказание ще бъде наложено на страната, която не го спазва в полза на онази, която го спазва толкова пъти, колкото се нарушава или не се спазва горепосоченото. Изправната страна ще може да предприема действия за да изиска сумата от страна действала против (нея страна), а също да бъдат реституирани всички и поотделно вреди, загуби и разноски, които са произтекли от това. Независимо дали ще се заплати тази глоба или не, горепосоченото изцяло и поотделно да се спазва точно и вечно. За да се съблюдава и спазва всичко и поотделно горепосочените господа подеста, посланици и съветът заложиха и ипотекираха пред споменатите посланици всички и поотделно имущества на споменатата община Генуа и на града Пера, за които не съществува законна пречка да бъдат заложени. Гореспоменатите посланици (заложиха) всички и поотделно имущества на господин Иванко, сегашни и бъдещи, движими и недвижими блага, които той притежава сега или в бъдеще ще притежава и владее.

(16) Извършено в Пера, в палата за живеене на господина подеста, в горната зала на споменатия палат, през 1387 година от Рождеството Господне, през деветия индиктион, според летоброенето на Генуа, на 27 май, след три часа и преди девет (часа), в присъствието на призованите и поканени за това свидетели: почтеният господин Антонио де Виа (Antonio de Via), помощник-нотариус на курията на господин подеста, Анджелино де Сиримбалдо де Сауло (Angelino de Sirimbaldo de Saulo), Лодиксий де Понте (Lodixio de Ponte), син на покойния Джовани, Лодиксий Карпенето (Lodixio Carpentero), син на Ливрентий, Бартоломео Вилануцио (Bartholomaeo Villanucio), нотариус, публичен преводач, който прочете всичко по-горе казано, като превеждаше на гореспоменатите господа Коста и Йолпани; Джовани де Боцоло (Joanne de Bozolo), нотариус и Рафаел де Виа Кава (Raffaele de Via Cava), син на Джорджо, служител в двора на самия господин подеста.

(17) Горепосоченото е извлечено от тома или книга за договорите на общината Пера, която се намира в господин подеста на Пера, но от оригиналния публичен акт, написан от ръката на от Хектор де Абенери (Hetoris de Abeneriis), нотариус, изложен и публикуван в посочената книга.

 

Антонио де Муртедо де Монилия (Antonius de Murtedo de Monilia), нотариус