ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Сигилий на деспот Алексий Слав

Алексий Слав е първи братовчед на цар Борил и е бил женен за извънбрачна дъщеря на латинския император Анри Фландърски, който удостоил своя зет с титлата деспот. Възползвайки се от усложнената обстановка Алексий Слав се обособил като практически самостоятелен владетел. Първоначално той резидирал в крепостта Цепина, чийто руини се намират недалеч от днешното село Дорково, а след това преместил своето седалище в Мелник.

През месец януари 1220г. деспот Алексий Слав издал настоящата дарствена грамота, в полза на построения от него манастир в Мелник „Света Богородица Спилеотиса“, с която дарил намиращото се в околността на града село Катуница с неговите земи, имоти жители.

Манастирът „Света Богородица Спилеотиса“ е бил разположен върху тераса, южно от мелнишката крепост. Първоначално на това място е имало монашески скит, поместен в пещера, която била включена в манастирския комплекс и се използвала до ХІХв. От там произлязло и името на манастира – света Богородица Пещерна – Спилеотиса. Манастирът е разполагал с три храма: католиконът „Света Богородица Спилеотиса“, черквата „Свети Спиридон” и костницата „Св. Пантелеймон ”, а също с игуменарница, трапезария, библиотека, кула и монашески килии обграждащи комплекса. През 1365г. деспот Йоан Углеш предал „Света Богородица Спилеотиса“ за метох на атонския Ватопедски манастир. Манастирът пострадал още през ХІІІв., но особено разрушително било земетресението през ХVІв., когато значителна част от него се срутила в пропастта. През ХVІІІв. след като отново имало разрушения, при които пострадали католикона и костницата били предприети възстановителни работи, като главният храм бил скъсен от запад, бил направен нов иконостас през 1727г. и ремонт на покрива през 1731г. Манастирът престанал да функционира след Първата световна война.

В момента грамотата се съхранява в библиотеката на Ватопедския манастир в Света гора. Подписът на Алексий Слав е с черно мастило. Запазен е и препис от ХVв.

Издания: Сигилият е издаван многократно, затова тук са посочени някои от по-старите, респ. по достъпните издания: J. B. Papadpoulos et Arcadios Vatopédinos, Un acte offciel du despote Alexis Sthlavos au sujet du couvent de Spéléotissa prés de Melenicon, СпБАН, кн. ХLV, 1933, стр. 4-6; Ив. Дуйчев, СБК, 2, стр. 30-35, 326-330; П. Петров, В. Гюзелев, ХИБ, т.2, стр.202-204;

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

Онези, които желаят благополучието на временните неща и се занимават и радват относно преходните и тленни работи, бързо и свършват и преминават като сън. Онези пък, които заедно с благополучието се грижат за [духовните] блага и обичат благолепието на дома Господен и мястото на пребиваването на неговата слава според псалмопевеца Давид [Пс. ХХV,8], и своята слава по-величествена ще направят и ще немерят някаква малка душевна придобивка. Защото не ще се измами онзи, който е казал: „Казва Господ: ще прославя онези, които ме славят.“ [І Книга на царете, ІІ, 30] Така прочее и ние, след като се преселихме от Цепина в тукашното наше владение Мелник, пожелахме да издигнем из основи честен манастир и да съберем в него сбор от усърдстващи мъже за помен и молитва на нас и на нашите родители и на всички онези, които мислят и вярват благочестиво, който [манастир] по божие желание бързо построихме в една част на Мелник, като изградихме храм и го назовахме на името на пречистата наша господарка Богородица Спелеотиса и го поверихме на тогавашния монах и архимандрит господин Павел Клавдиополит, който като стана по-сетне и владика, остави да игуменства в него настоящия монах Пахомий Кокиарис. На този манастир подарихме селото Катуница, ведно с неговите жители, оттогава и за напред да го владее заедно с всички права и правдини и с неговата околност и цялото владение. Събраните в единомислие в него монаси имат целия приход от него за разпоредба на всички нужди и за всяка друга тяхна служба, а също и паленето на свещи в този божествен храм и всяка друга негова потреба. В него прибавихме и свети изображения, свещени книги и утвари, други някакви неща и животни, които трябва да се изявят подробно в списък, та и нашата държава да има годишен помен и да се поменуват нашите родители. По-нататък свръх тези неща дарихме на казания манастир и градина в Загория от църковните места, която вече бе владяна от казания владика господин Павел. Понеже пребиваващите в този почтен манастир монаси помолиха да бъде неподвластен и неподчинен на епископа и на практора по онова време, то и ние сметнахме това за необходимо и повеляваме чрез настоящия наш сигилий, да няма власт нито епископът по това време, нито практорът да влиза в това село или в манастира да търси каквото и да е или да иска някакви потреби, или за набор, или за даване на добитък, или за ангария, или за парангария, или псомозомия, или друго каквото и да е искане или даване тегоба и да се подвеждат монасите или жителите на това село като подлежащи на всяко и всякакво данъчно и практорско даване. Но нито епископът да има право да влиза и да пипа в този манастир или в казаното село, като предявява като епископ по някакъв начин искания на канонически основания или по някаква друга подбуда - без наистина да е бил извършен сред тях може би душевен грях - освен ако не бъде позован от монасите, и то да влезе безвъзмездно и да ги изпита справедливо и канонически и да излезе отново, без да пипа каквото и да било. Да няма прочее никакъв достъп в него, но само да бъде упоменаван и да утвърждава игуменството, управляващо този манастир, който след нашата смърт трябва да бъде назован от владетелска ръка царски манастир. Освен това и онези, които някога с време биха пожелали да нарушат посветените и утвърдени от нас чрез настоящия наш сигилий неща, както и нещата, които в бъдеще бъдат придадени от някои други лица - било велможи, било владици, било боляри, било монаси, било миряни или просто всички, каквито и да са личности, - и каквито и да бъдат [тези неща], нека Съдникът на всички и бог им въздаде отмъстителен гняв и неговият меч да блесне справедливо в устрем на отмъщение. Защото срам и обида е да бъдат увреждани и тъпкани от миряни онези лица, които са предпочели по-божестения и по-добър жребий. А пък ние прочее повеляваме тези работи да не стават в казания манастир не за друго, но за благочестието и почтеността на монашеския живот, като бива изгонван от мястото онзи, който желае да наруши нашите посвещения. Затова и онзи, който желае да постъпи в манастира за смут в някои неща, ще си навлече божието негодувание и клетвите на светците от векове насам. Този манастир и онова, що е в него, да се зове, както се изтъкна, деспотски и царски и да зависи от неговата [на деспота] личност. Обаче и владиката, ако не е мой сродник, [да не може ?] да се меси или да изявява наследствени права над него, но монасите да имат наследството по предаване и на игуменското място според съвета и желанието на всички да бъде поставян достойният, като получава, както се казва, утвърждаване на владиката по онова време. Затова прочее, като издадохме, подписахме и подпечатахме и настоящия наш сигилий, дадохме го на манастира за вечно утвърждение през месец януари, индикт осми, година 6728 [=1220].

[Писа] и под[писа]: Алексий, деспот Слав