ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Бележка на Осрубче

 

Пинценовите грамоти са се намирали в архива на сплитския патриций Петър Циидрич, където известният далматински историк Иван Лучич (Joannes Lucius) ги преписал. След това предал своето копие заедно с други ръкописи и преписи от разни документи във Ватиканската библиотека. Първото публикуване на документите е станало в книгата му “De regno Dalmatiae et Croatiae”, libri sex, Amsterdam, 1666. Популяризирането на документите станало след като през 1765г. йезуитският свещеник Даниел Фарлати ги издал в знаменитото си съчинение Illiricum sacrum" три документа, от които първият e наречен „Diploma Pincii", а другите два - „Diploma Plesi".

Тези документи причинили известно объркване в българската историография, което дава своето отражение и до днес. Тъй като документите са били подправени чрез антидатиране, това е станало причина да се идентифицира комит Никола с Шишман и оттам Арон, Давид, Мойсей и Самуил са бъдат свързани с династията Шишмановци. Не е известно по каква причина е било извършено подправянето, но най-вероятно ще да е свързано с имотите на храма „Свети Архангел Михаил” и лицата, които имат право да упражняват контрол над тях. Според датировките първия документ би трябвало да е от 994г., а вторият от 1000г. или от 1073г., а четвъртият от периода 1249-1266г. Явно при подправката датировките не са синхронизирани, защото се говори не само за различни владетели, но Пинций и Плезо трябва да са живели поне 79г., за да се споменават както през 994г. така и през 1073г. Има объркване и в периода, в който са живели някои от личностите посочени в грамотата. Държислав /според надписа от Хв. от Книн името и титлата му се следните: Dirzisc(la)v dvce magni/ (969-996/7) е бил жив по време на издаването на грамотата на Пинций, макар да не е споменат в нея. Той е споменат във втората грамота, заедно със съимператорите Василий ІІ (976-1025) и Константин VІІІ, на които е бил съюзник, но за разлика от тях през 1000г. е управлявал не той, а синовете му Светослав Суронья (996/7-1000), Крешимир ІІІ (1000-1020) и Гоислав (1020). През 1073г. не е бил жив никой от тримата, а начело на Хърватия стоял Петър Крешимир ІV (1059 — 1074), който бил удостоен от папата с титлата крал на Далмация и Хърватия, а на Византия Михаил VІІ Дука (1071-1078). В първата грамота, която е на Пинций се разказва за събитията свързани с битката при Велбъжд през 1330г. когато бил убит цар Михаил Шишман, а след Стефан Душан удушил на 11.11.1331г. и баща си Стефан Урош Дечански, като по-късно се провъзгласил за цар. Пинций се представя за сродник на Стефан Душан и нарича българския цар свой чичо. Той бил прогонен от земите си от цар Стефан и първо трябвало да отиде в Търново, а след това се установил в Сплит. Тези данни определят Пинций като представител на привържениците на царица Ана-Неда, която също трябвало да емигрира в Дубровник. Бунтовниците, които е въздигнал цар Стефан в такъв случай ще са съпругата му царица Елена и нейните братя и сестра, по конкретно цар Иван Александър и Йоан Комнин. В този случай изборът на патрона на храма най-вероятно е свързан с именния светец на цар Михаил Шишман. Грамотата е датирана към 9 февруари 994г. Втората грамота е на сина на Пинций – Плезо. В началото й е посочена годината 1000г., индикт ІІІ, по време на управлението на Василий и Константин, хърватския крал Държислав, архиепископ Мартин и княза на Сплит и Клиса Флорин, а в края 1073г. Стефан Душан се оженил за Елена през 1332г. и се провъзгласил за цар на 14.04.1445г. С оглед описаните събития в България и обстоятелството, че ІІІ индикт не отговаря нито на 1000г., нито на 1073г., но пък съответства на периода 01.09.1349-31.08.1350г., което е скоро след провъзгласяването на Стефан Душан за цар, то вероятно това е времето на изготвянето на първия документ на Плезо. Тази датировка обяснява и причината за преселването на семейството – през 1348г. Клиса, където те живеели до тогава според документа преминала под властта на унгарския крал Людовик (1342-1382). В този случай владетеля вероятно не е великия княз Държислав, а хърватския бан Младен Шубич или брат му Георги. При това положение първият документ ще е бил издаден между 1345г. и 1349г. Последният, четвърти документ е една бележка на свещеника Осрубче, който се представя за потомък на Пинций и Плезо. В бележката е посочено, че тя е направена по времето на архиепископ Роджер (1249-1266). Времето на подправянето следователно е станало между 1345г. когато Стефан Душан се е провъзгласил за император и 1666г. когато са публикувани документите.

Издания: Joanis Lucii,“De regno Dalmatiae et Croatiae”, libri sex, 1666, cap. 8, Scriptores rerum hunganicarum, t. III, 1748, p. 1-473; “Illiricum sacrum”, Venetius 1751-1819, 8 vol.: “Ecclesia Spalatensis olim Salonitana”, Auctore Farlato, Venetiis, 1765, p. 110-114, p. 277; “Codex diplomaticus regni Croatiae, Dalmatiae et Slavoniae”, Ив. Кукулевнч-Сакцински, 1874, стр. 96; “Documenta historiac chroaticae periodum antiquara illusrantia”, Фр. Рачки, 1877; М. Дринов, ПСп., кн. ІХ-Х, 1875, същото в Съчинения, I, стр. 329, бел 28.; Васил Златарски, „Тъй наречените „грамоти” на Пинций и неговия син Плезо”, в Годишник на Софийския университет, т. ХV-ХVІ, 1919-1920, стр. 1-58, преиздадена в: „Избрани произведения, т.2, 1984, стр. 267-314.

 

                                                               ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

Аз, най-малкият от всички свещеници, свещеник Осрубче, бях признат по истина и по свидетелство за потомък и наследник на Пинций  и Плезо, както и на другите по-горе назовани. Дадена ми бе църквата „Св. Михаил" от господина Роджер, архиепископ сплитски: и така биде изпълнено и утвърдено от него решението или нареждането на нашите прадеди. И поради това дадох едно парче земя, купена до „Св. Михаил", която купих от Никола, син Сенаризци; свидетели бяха игумен Продан и Телин, монах от „Св. Стефан", за един динар. Желая тя да принадлежи на св. Михаил съгласно с нареждането на нашите прадеди и за спомен на нашите потомци.