ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Грамота на Пинций

Пинценовите грамоти са се намирали в архива на сплитския патриций Петър Циидрич, където известният далматински историк Иван Лучич (Joannes Lucius) ги преписал. След това предал своето копие заедно с други ръкописи и преписи от разни документи във Ватиканската библиотека. Първото публикуване на документите е станало в книгата му “De regno Dalmatiae et Croatiae”, libri sex, Amsterdam, 1666. Популяризирането на документите станало след като през 1765г. йезуитският свещеник Даниел Фарлати ги издал в знаменитото си съчинение “Illiricum sacrum" три документа, от които първият e наречен „Diploma Pincii", а другите два - „Diploma Plesi".

Тези документи причинили известно объркване в българската историография, което дава своето отражение и до днес. Тъй като документите са били подправени чрез антидатиране, това е станало причина да се идентифицира комит Никола с Шишман и оттам Арон, Давид, Мойсей и Самуил са бъдат свързани с династията Шишмановци. Не е известно по каква причина е било извършено подправянето, но най-вероятно ще да е свързано с имотите на храма „Свети Архангел Михаил” и лицата, които имат право да упражняват контрол над тях. Според датировките първия документ би трябвало да е от 994г., а вторият от 1000г. или от 1073г., а четвъртият от периода 1249-1266г. Явно при подправката датировките не са синхронизирани, защото се говори не само за различни владетели, но Пинций и Плезо трябва да са живели поне 79г., за да се споменават както през 994г. така и през 1073г. Има объркване и в периода, в който са живели някои от личностите посочени в грамотата. Държислав /според надписа от Хв. от Книн името и титлата му се следните: Dirzisc(la)v dvce magni/ (969-996/7) е бил жив по време на издаването на грамотата на Пинций, макар да не е споменат в нея. Той е споменат във втората грамота, заедно със съимператорите Василий ІІ (976-1025) и Константин VІІІ, на които е бил съюзник, но за разлика от тях през 1000г. е управлявал не той, а синовете му Светослав Суронья (996/7-1000), Крешимир ІІІ (1000-1020) и Гоислав (1020). През 1073г. не е бил жив никой от тримата, а начело на Хърватия стоял Петър Крешимир ІV (1059 — 1074), който бил удостоен от папата с титлата крал на Далмация и Хърватия, а император на Византия е бил Михаил VІІ Дука (1071-1078). В първата грамота, която е на Пинций се разказва за събитията свързани с битката при Велбъжд през 1330г. когато бил убит цар Михаил Шишман, а след Стефан Душан удушил на 11.11.1331г. и баща си Стефан Урош Дечански, като по-късно се провъзгласил за цар. Пинций се представя за сродник на Стефан Душан и нарича българския цар свой чичо. Той бил прогонен от земите си от цар Стефан и първо трябвало да отиде в Търново, а след това се установил в Сплит. Тези данни определят Пинций като представител на привържениците на царица Ана-Неда, която също трябвало да емигрира в Дубровник. Бунтовниците, които е въздигнал цар Стефан в такъв случай ще са съпругата му царица Елена и нейните братя и сестра, по конкретно цар Иван Александър и Йоан Комнин. В този случай изборът на патрона на храма най-вероятно е свързан с именния светец на цар Михаил Шишман. Грамотата е датирана към 9 февруари 994г. Втората грамота е на сина на Пинций – Плезо. В началото й е посочена годината 1000г., индикт ІІІ, по време на управлението на Василий и Константин, хърватския крал Държислав, архиепископ Мартин и княза на Сплит и Клиса Флорин, а в края 1073г. Стефан Душан се оженил за Елена през 1332г. и се провъзгласил за цар на 14.04.1445г. С оглед описаните събития в България и обстоятелството, че ІІІ индикт не отговаря нито на 1000г., нито на 1073г., но пък съответства на периода 01.09.1349-31.08.1350г., което е скоро след провъзгласяването на Стефан Душан за цар, то вероятно това е времето на изготвянето на първия документ на Плезо. Тази датировка обяснява и причината за преселването на семейството – през 1348г. Клиса, където те живеели до тогава според документа преминала под властта на унгарския крал Людовик (1342-1382). В този случай владетеля вероятно не е великия княз Държислав, а хърватския бан Младен Шубич или брат му Георги. При това положение първият документ ще е бил издаден между 1345г. и 1349г. Последният, четвърти документ е една бележка на свещеника Осрубче, който се представя за потомък на Пинций и Плезо. В бележката е посочено, че тя е направена по времето на архиепископ Роджер (1249-1266). Времето на подправянето следователно е станало между 1345г. когато Стефан Душан се е провъзгласил за император и 1666г. когато са публикувани документите.

Издания: Joanis Lucii,“De regno Dalmatiae et Croatiae”, libri sex, 1666, cap. 8, Scriptores rerum hunganicarum, t. III, 1748, p. 1-473; “Illiricum sacrum”, Venetius 1751-1819, 8 vol.: “Ecclesia Spalatensis olim Salonitana”, Auctore Farlato, Venetiis, 1765, p. 110-114, p. 277; “Codex diplomaticus regni Croatiae, Dalmatiae et Slavoniae”, Ив. Кукулевнч-Сакцински, 1874, стр. 96; “Documenta historiac chroaticae periodum antiquara illusrantia”, Фр. Рачки, 1877; М. Дринов, ПСп., кн. ІХ-Х, 1875, същото в Съчинения, I, стр. 329, бел 28.; Васил Златарски, „Тъй наречените „грамоти” на Пинций и неговия син Плезо”, в Годишник на Софийския университет, т. ХV-ХVІ, 1919-1920, стр. 1-58, преиздадена в: „Избрани произведения”, т.2, 1984, стр. 267-314.

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

От въплъщението на Господа наш Исуса Христа в лето 994, в 9 ден на месец февруари, през времето, когато царуваше светотатственият н нечестив цар Стефан в земята българска и в други страни.

Ето аз, мъж Пинций, отбелязах н записах за спомен на нашите потомци, че ние, макар и да бяхме сродници на цар Стефан, често пъти го изобличавахме за престъплението му; защото той бе ослепил баща си, а нашия чичо, благочестивия господар, праведния християнин, цар Шишман; поради това той отстрани нас братята и своите близки от отечеството ни и (ни) изгони от българската земя, от град Търново, а пък въздигна лъжците и бунтовниците. Баща му пък, бидейки сляп, укоряваше го за нашето изгонване, но той го удуши и остана под бащино проклятие. Ние пък отидохме в Мисия и като излязохме оттам, пристигнахме в Хърватско при светлейшия и благочестив крал Държислав. И той ни прие благосклонно и като добър и благодетелен господар помогна (ни) и ни настани в предградието на Клиса. И тъй тук останахме и приехме истинската католическа вяра според наредбите на римската църква.

И аз, Пинций, заедно с братята си, именно: Армоний, Полемий, Иван, Целестин и с нашата сестра Мурка и с нашите внуци Тетрал, Мартин, Александър, Иван, Павлин, Георги, Панкратий и с моя син Плезо поговорихме и така постановихме, именно: събрахме помежду си пари и ги дадохме на Плезо, за да угоди на Бога: да построи църква в чест на блажения архангел Михаил, на св. апостол Петър и на блажения епископ Мартин. А постановихме така, щото всеки, който занапред бъде от нашия род, да подарява на казаната църква по нещо от недвижими имот, като нива или къща. А понеже тая църква ще бъде паметник на дома и семейството ни, за да се молят на Бога непрестанно за нас и за нашите потомци, установихме, щото никой да не бъде владетел или управител както на самата църква, тъй и на имотите й, освен нашите потомци или наследници, произлезли всякога и непрекъснато от мъжка или женска линия. Ако бъде свещенослужител от нашия род - свещеник или монах, нека владеят казаната църква един след друг, ако пък не стане (някой) от нашия род свещеник или монах, нека нашият род избира от светските човеци някого за капелан. И това ние направихме по съвета и със съгласието на най-достопочтения и най-достойния Мартин, архиепископ сплитски.

И ако някой поиска да постъпва против това нареждане или против желанието ни ще има върху си гняв божий и ще падне под проклятието на светите отци и ще се мъчи заедно с Юда Искариотски.

ТЕКСТА НА ЛАТИНСКИ:

In Christi nomine Amen. Ab Incarnatione Domini nostri Jesu Christi anno noningentesimo nonagesimo quarto, die vero nona mensis Februarii; tempore quo regnabat sacrilegus et profanus Imperator Stephanus in terra Bulgarorum, in caeterisque regionibus. En ego vir Pincius notavi et scripsi ad memoriam posterorum nostrorum, quatenus, nos cum essemus consanguinei Stephani Imperatoris, saepius ipsum propter ejus delictum redarguimus; excaecaverat enim patrem suum, patruum autem nostrum probum dominum Christicolam justum Sismanum Imperatorem. Quapropter nos, fratres ac propinquos suos, ex patria nostra fugavit, et expulit, de terra videlicet Bulgarorum, ex urbe Tarnova; exaltavit vero mendaces ac rebelles. Pater autem ejus caecus existens increpavit ipsum de expulsione nostra; at ipsestrangulavit eum, et remansit in patris maledictione. Nos autem venimus Missiam, et inde recedentes pervenimus Chroatiam ad Illustrissimum et probum Regem Dircislavum. At ille nos benigne recepit et adjuvit tamquam bonus ac benignus Dominus, et collocavit in suburbio Clysii. Illic igitur remansimus et recepimus veram fidem Catholicam secundum institutionem Romanae Ecclesiae.

Et ego Pincius una cum fratribus meis, videlicet Armonio, Pollemio, Joanne, Celestino, et sorore nostra Murca, et nepotibus nostris Tetralo, Martino, Alexandro, Joanne, Paulino, Georgio, Pancratio, et cum filio meo Pleso sermonem fecimus, et ita ordinavimus; videlicet collegimus inter nos pe cuniam, dedimusque eam Pleso, ut obsequium Deo faciat: ut aedificet Ecclesiam in honorem Beati Michaelis Archangeli, et Sancti Petri Apostoli, et Beati Martini Episcopi; et sic ordinavimus, ut quicunque postea fuerit de tribu nostra, ut aliquid dictae largiatur Ecclesiae substantiae, scilicet stabilis, 30ut agrum vel domum: fecimus enim, quod Ecclesia ista sit memoriale domus ac familiae nostrae, ut Deus exoretur jugiter pro nobis, et pro posteris nostris, et ut nullus sit possessor seu ordinator Ecclesiae hujusmodi, ejusque bonorum, nisi posteri, sive haeredes nostri ex linea masculorum, sive faeminarum procreatarum semper perpetualiter. Si vero fuerit sacerdos de tribu nostra presbyter, sive monachus, ut possideat dictam Ecclesiam unus post alium; si autem non fuerit de tribu nostra presbyter aut monachus, ut tribus nostra saecularium hominum eligat capellanum quemlibet; et fecimus hoc cum consilio, et consensu Reverendissimi et dignissimi Martini Archiepiscopi Spalatensis.

Et si aliquis voluerit facere contra istam ordinationem, sive voluntatem nostram, iram Dei super se habeat, et cadat in Sanctorum Patrum maledictionem, et cum Juda Scharioth jugiter crucietur.

(Farlati, Illyricum Sacrum, III, 111. l)