ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Ю. Крижанич за „Сказание за крал Пресиян”

 

            Хърватинът Юрий Крижанич се е родил около 1617-1618г. в Обрих, недалеч от Карловац. Учил е в загребската католическа семинария, Виенската семинария, а след това в университета в Болоня където се изучавал богословие и право. Постъпил в католическата конгрегация за разпространение на вярата и като мисионер посетил много места – Виена, Варшава, Цариград  и др. През 1659г. замитал за Русия където постъпил на служба при руския цар. Униатските му възгледи обаче станали причина на 20 януари 1661г. да бъде заточен в Тоболск. След смъртта на цар Алексей Михайлович, на 5 март 1676г. Крижанич получил разрешение да се върне в Москва, а след това да напусне Русия. През 1676г. постъпил в ордена на йезуитите. На 12 септември 1683г. загинал в битката за Виена като участник в състава на полската армия командвана от крал Ян Собйески.

По време на престоя си в Тоболск той написал някои от своите най-значими съчинения: «Политика», «За божественото провидение», «Тълкуване на историческите пророчества», «За светото кръщение», «Граматическо изследване на руския език (идея за общославянски език)». „Разговори за владетелството” или както е по-известно „Политика” е написано в периода 1663-1666г. в гр. Тоболск. В него се правят препоръки за устройството на държавата и в частност на руската. Крижанич застъпва идеята, че трябва да се избягва чуждото влияние и да се допускат до управлението на страната чужденци. Аргументирайки тази си теза, той дава примери за използването на национално облекло, като се позовава на сказание, в което се е говорело за хан Пресиян. Интересното е, че за главен герой е избран един от малко известните български владетели, както и че има данни в някои от изворите за подобни практики в България. В същия раздел(ІІІ, V, 6) Крижанич цитира Константин Багренородни, във връзка с даденото от него обяснение на думата „сърби”, която той свързва с латинската дума за роби и с „цървули”, а малко по-натам императорът споменава българския архонт Пресиян. Крижанич обаче коректно възпроизвежда посочените от него извори, тъй че е малко вероятно той самият да е съчинил сказанието.  За съжаление в «Тълкуване на историческите пророчества» където са възпроизведени текстовете на някои апокрифи при подбора са избрани такива, които са свързани предимно с Русия и липсва пълния текст на сказанието за хан Пресиян. Не е изключено обаче да става дума за популярните у нас нравоучителни сказания и Крижанич да е възпроизвел основната част от текста и идеята на творбата.

Издания: Ю. Крижанич, Политика, М., 1965, стр. 121-122, 474, Васил Гюзелев - Училища, скрипториуми, библиотеки и знания в България XIII - XV век, 1985, стр. 226

                                                               ALD

Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

Кратки летописни бележки           8 век      9 век      10 век   11 век   12 век   13 век   14 век   15 век   16 век   17 век   18 век   19 век [

Част ІІІ. Раздел VІ. За шиенето на дрехи. Размисли за облеклото.

 

Съкращаване на излишните разходи за дрехи1

 

13. Българският крал2 Пресиян3 (както се говори за него в сказанието) два пъти в годината събирал своите боляри4 на угощение: единият път през лятото, а другият път през зимата и тогава се обличал в дрехи, в които нямало нищо чуждо или другоземно, но (тези) дрехи били изкусно и красиво направени от местна вълна, и от лен, и от кожа и от други местни материали. И със (самото) това кралят убеждавал своите боляри да не пренебрегват дрехите, които виждали на своя крал5. А на големите празници и за (посрещане) на чуждестранни посланици болярите се обличали в чуждоземни дрехи, но бисер и злато не носели.

_____________

 

Текста на хърватски:

 

Stezowàt izbitnijc pràteźnije utràti6

 

Presjàn krâly Bolgârskiy (:iakoźe ob nyem pràvit prípowest:) na wsàko godîsce priprawlyâsze swoyím bolyaróm dwóe gosćênie: iedno w’ létu, drugo w’ zimé: i oblaczâsze se togdà wo swíti, w’ 7 koyich nebiâsze níczeso czúźego ni inozêmskogo; no biâchu swíti iz domasznije wólni, i léna, i kôz, i iz 8 inich domâsznyich podbilîn, umítelno i strôino zdélani. Itîm nawećâcze krâly swoyích bolyâr; da bichu nezgorźàli swît, kotórije wíźachu bit nószeni ot swoegó kralyà. A wo welíkije prâzniki, i dliyaradi poslôw inoródnich, bolyarí oblaczâchu se w’ inozêmkaia sûkna, ali biséra i zlâta nenoszûchu.

 

_____________________

 

БЕЛЕЖКИ:

 

1. Написано в полето отстрани на текста

2. Крижанич счита, че автентичната славянската титла на държавния глава е крал. Според него цар Иван Грозни е „постъпил лошо и неправилно, когато е пренебрегнал славянското име „крал”, което подобава на най-висшия след Бога управник и е приел чуждото, неподходящо, негодно и несвойствено за висшата власт римско име „цар”… Когато управниците на нашия (славянски) род – българите, сърбите и хърватите започнали да пренебрегват своя език и обичаи и нарекли себе си деспоти, архонти, херцози и цера, те погубили всички тамошни благи порядки и устройства и загубили своята чест. И веднага всички тамошни народи се оказали в угнетение. ( Ю. Крижанич, Политика, М., 1965, стр. 627-635, 32:49-56). Гюзелев в превода си е заменил титлата „крал” с „цар”, макар да не е ясно какво точно е било употребено в сказанието.

3. Българският хан Пресиан ((836—852)

4. Вероятно става дума за т.нар. в ханските надписи „хранени люде”; по време на пира владетеля режел месо и давал на всеки от болярите. Това явно се практикувало и в обикновените семейства, защото в някои от запазените народни обичаи домовладелеца разчупва погачата и дава парчета на останалите от семейството да се хранят.

5. Запазено е сведение, че братята на цар Петър І - Вениамин и Иван - продължавали да се обличат в българска носия. (Продължителят на Георги Монах, в ГИБИ, т. 6, стр. 150)

6. Останалото е зачертано

7. Написано над линията

8. Написано над линията