ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

РИЛСКИ ЛЕТОПИС от 1772г.

Йеромонах Йеротей Рилски

 

            Рилският летопис описва предимно събития свързани със съдбата на Рилския манастир, като обхваща периода 1744-1770г. Според бележката в края летописа е написан през 1772г. и е дело на рилския йеромонах Йеротей.

За улеснение в квадратни скоби [] съм поставил някои пояснения към текста.

         Ръкопис: Летописа е написан върху първия празен лист на един Възкресник, който е бил отпечатан през октомври 1715г. в Москва. Ръкописът е писан с един почерк, като в началото и в края бележките са с по-едри букви. С друг почерк са само бележката преди подпис, че авторът на летописа е рилския монах Йеротей, брат на митрополит Серафим Дабробосански, както и една неясна бележка в полето свързана с игумена Теофан.

         Издания: Д. Илков, „Няколко паметници от Рилския манастир” в СНУК., ХІІ, стр. 616-617 – Илков е правил извадки от разни манастирски ръкописи и е събирал устни сведения, при което е допуснал грешка, че летописа се намирал в Големия панагирик на Владислав Граматик, от който също е преписвал бележки за статията; Е. Спространов, „Материали по историята на Рилския манастир” в СНУК, т. 18, стр. 172-174; „Писахме да се знае. Преписки и летописи”, авт. колектив, С., ОФ, 1980г., стр. 300-301 (бележки – стр. 391) – текста е на осъвременен език, но макар  да се твърди, че е по изданието на Спространов, новобългарския превод е доста условен, като  произволно са добавяни и премахвани думи от текста.

        

ALD

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

В предишни години, неизвестно през кое време, беше изгорена Рилската обител, с огън беше изгорена, после историята [на манастира е следната].

[През] 1744 година от въплъщението на сина божий се поднови горната страна [на манастира] до кулата.

През тази година беше игумен архимандрит Герасим сам, и беше настоятел на това дело; през тази година се представи игумена Герасим, [през] месец ноември, 5 ден. Не остави за манастира борч нито една аспра.

После беше игумен Висарион.

[През] 1745 година дойде тефтиш от Цариград - самия мютевелия 1 глоби манастира 11 кесии, [през] тази година остави Висарион игуменството, и остави 3 кесии борч.

След него беше игумен Василий.

[През] 1746 година се поднови на постницата църквата.

[През] 1747 година стана игумен Теофан, този човек беше духовен и изкусен във всички дела. И превзели бяха тогава агаряните манастирските места и планини. И той и неговият брат въстанаха срещу това и с божия помощ възвърнаха ги. След малко време се представи неговият брат хаджи Антим, а след три години се представи и Теофан.

[През] 1753 [година] стана игумен хаджи Мойсей 2, беше той човек добър и четец, и обичаше добри коне. Заради един кон, който пашата искаше от него, а той не го даде, после манастирът даде 7 кесии глоба.

[През]  тази година стана [игумен] Серапион и с Никита държа [манастира] 4 години. [През] 1757 година дойде патриарх Кирил 3 и хиротониса Серапион за архиерей и този патриарх после се потурчи; и остави борч 36 кесии.

[През] 1757 година пак стана игумен Василий след Серапион, понеже повдигна се вражда помежду братята, подстрекавани от врага на завист и гонение срещу Серапион; той остави манастира и взе Щипската епархия, а после остави Щип, та взе Босна и го преименуваха митрополит Серафим.

[През] 1760 беше мор от чума в манастира и през същата тази година остави Василий игуменството и остави борч 36 кесии.

[През] 1761 стана игумен Клеоп. Той беше добър човек, но харчеше нашироко и тая година много милостиня придойде, понеже велик мор бе навсякъде, и остави [Клеоп] борч 84 кесии. И тогава той избяга с брат си във Филибе и се представиха [през] 1771 година 4; единия днеска, другия утре. След Клеоп стана игумен за една година Сергии и беше разпра помежду тях и той забягна във Влашко.

През хиляда седемстотин шестдесет и шеста година бастисаха хайдуци манастира на велики четвъртък. И много манастирски вещи отнесоха: кандила и потири, и всичко което имаше сребърно от­несоха. През тази година дойде патриарх Калиник 5 и хиротрниса Никита. И беше помежду братята завист и гонение срещу Никита и той побягна в Света гора.

[През] 1767 [година] се разтури сръбската клима 6, та се подчини под вселенския патриарх при сул­тан Мустафа 7 и при вселенския патриарх Самуил 8.

Пак за втори път [през] 1769 година дой­доха хайдуци арнаути на [празника] Света Троица и каквото имаше манастирът, всичкото го отнесоха. И оттогава се съсипа Рилската обител, понеже евреите наложиха голяма лихва и стана манастирският борч 100 кесии.

[През] 1769 тръгна турчинът срещу московеца с всичката своя сила, и превзе московецът цялата му влашка и татарска земя до Дунава. И в това време яви се звезда опашата.

Пак втори и трети път тръгна турчинът срещу московеца, ама не успя нищо. И сбъдна се пророчеството. Понеже попита Аврам Бога, казвайки: „Господи, жив ли ще бъде този Измаил; и отвърнал му Бог: „Ще бъде велик сред народите и царе от него ще излязат и ръката му ще бъде над всички и над всичко.” През хиляда седемстотин и седемдесета година. В тези години християните що изтеглиха, не може да се изкаже.

Написа тази история Йеротей, йеромонах рилски, брат на митрополит Сера­фим Дабробосански. Тогава седях в постницата. . . 1772 година. 9

От ръката на йеромонах Йеротей, слуга на светия отец.

 

____________________________

 

БЕЛЕЖКИ:

 

1.      Мютевелия – управител на вакъф.

2.      В полето с друга ръка е изписана неясна бележка: „Остави Теофан аортъ манаст…” – навярно бележката е свързана с финансовото състояние в което игумена е остави манастира.

3.      Кирил ІІ – ипекски патриарх (1757-1763)

4.      Датата е над думата „представиха се”

5.      Калиник ІІ – последния ипекски патриарх (1765-1766)

6.      Става дума за закриването на ипекската архиепископия-патриаршия през 1766. В диоцеза й през време на Османското робство в някои периоди попадали и някои български епархии, както и Рилския манастир. Според султанския ферман от 13.09.1766г. сред осемте архиереи явили се в Цариград и представили подпечатана от тях писмена молба за закриването на патриаршията освен патриарх Калиник ІІ и владиците Гаврил Нишки, Константин Скопски, Митрофан Ужички, Йеремия Белградски, Неофит Самоковски, Гаврил Кюстендилски бил и босненския митрополит Серафим, т.е. брата на автора на летописа.

7.      Мустафа – турски султан (1756-1773)

8.      Самуил І – цариградски патриарх (1763-1768; 1773-1774); през време на неговото патриаршество била ликвидирана и охридската архиепископия-патриаршия.

9.      Бележката обозначена с курсив е с друг почерк.