ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

Мачей Стрьйковски за летописеца Димитър Българин

Мачей Стрьйковски е роден през 1547г.. Починал е между 1586-1593г.Завършил е Краковския университет през 1569г. През 1573г. отишъл във Великото литовско княжество, където служил като разузнавач до 1573г. Негов командир бил ротмистър Александър Гванини, който вероятно го научил да прави планове и рисунки на крепостите. Стрьйковски обходил Литва, Прусия и Московия като подготвил историческо-географска книга. Той я дал на Гванини да я прочете, но той я издал през 1578г. в Краков под свое име. Стрьйковски се обърнал с жалба към краля, който на 14 юли 1580г. издал грамота, с която признал авторството му. През 1574—1575г.като член на делегацията водена от А. Тарановски посетил Цариград, като изпълнявал службата на секретар и художник. Именно при това посещение той се сдобил с някои ръкописи, сред които и с летописа на Димитър Българин. През 1578г. завършил първия вариант на своята хроника. Книгата била издадена през 1582г. в Кьонигсберг и се състояла от 25книги.За написването на своята хроника той изследвал археологически обекти като Рогволодовия камък, Борисовите камъни, а също така през 1575г. посетил района на Варна, като използвал видяното при описанието на станалата там битка през 1444г.

Мачей Стрьйковски изброявайки авторите, от които е черпил данни за битката при Варна е посочил името на Димитър Българин (кн. 18, гл. 1). Това специално внимание е интересно, защото след него е споменал, че е ползвал съчиненията на гръцки и турски историци без обаче да посочи имената им. Същото се отнася и до унгарските хронисти, от които е посочил поименна само Бонфини, като изглежда пропуснатия автор е Ян Туроци. В изброяването липсват и полските летописци, които иначе са често споменавани в частта за битката при Варна – Ян Длугош и Калимах (Филипо Буонакорси). Пропуснати са също и имената на също споменатите в изложението Павел Йовий (лат. Paulus Iovius) и „Географията” (Raphaelis Volaterrani Commentariorum Urbanorum octo et triginta libri. Basileae, 1544.) на Рафаеле Матеи Волатеран (1455-1522).

За съжаление докато в изложението на текста той е посочвал в някои случаи от кои точно автори е почерпил данните, а също при противоречия между кои от тях са, то за Димитър Българин и неговата хроника няма такова цитиране. В Азбучния списък с използвани източници говори не споменава отново Димитър Българин, а на 13-то място след Бонфини и преди Белски говори за Анонимна българска хроника, като не е ясно дали има предвид същото съчинение или е успял да се сдобие с два български летописа.

Списъкът с автори, чийто съчинение са били използвани, в който се говори за Български анонимен летопис

Споменатият български летопис не е известен, нито неговия автор. Може да се допусне, че става дума за Димитър Кантакузин, който е проявявал интерес към историята и в написаното от житието на свети Иван Рилски прави кратък исторически преглед на турското нашествие на Балканите. Но в това изложение той от превземането на Търново, където са били мощите на светеца прескача на падането на Цариград, като в промеждутъка само дава характеристика на Мехмед ІІ Завоевателя. През 1469г. Димитър Кантакузин поръчал на Владислав Граматик написването на Загребския сборник. Другите данни за Димитър Кантакузин са спорни: че е роднина на Ирина Кантакузина – жената на Георги Бранкович,че е роден в Ново Бърдо, който град бил освободен при първия поход на Владислав ІІІ Варненчик, че е брат на убития през 1477г. в Цариград Йоан Кантакузин и евентуално е единия от двамата му братя, които били убити заедно с него, а също, че през 1493г. е подарил икона на един от храмовете в Несебър. При всички случаи Димитър Кантакузин е съвременник на битката при Варна или най-малкото се е родил съвсем скоро след нея. Тъй като в Житието на свети Иван Рилски, а също и в Посланието до Исай той изразява своят скръб заради турското нашествие, то е твърде възможно да е проявил интерес към походите на Владислав Варненчик и да ги е описал в някаква историческа бележка. Такава обаче няма включена в Загребския сборник, което ще рече, че ако той е въпросният Димитър Българин, то е твърде вероятно да е написал това съчинение след тази дата.

В средата на ХVв. работи и книжовникът дяк Димитър, възпитаник на по-сетнешния цариградски патриарх Нифон, който в обширния послеслов от 1466г. към Законника с правилата на вселенските събори е разказал за свалянето на охридския архиепископ Доротей и поставянето на негово място на бившия цариградски патриарх Марко, както и за военните действия на султан Мехмед ІІ срещу албанците. Но в този разказ той също не е споменал нищо за битката при Варна.

Издания: „Kronika Polska, Litewska, Żmudzka i wszystkiej Rusi”, 1582, стр. 606.

ALD

Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

Кратки летописни бележки 8 век 9 век 10 век 11 век 12 век 13 век 14 век 15 век 16 век 17 век 18 век 19 век [

Аз самият лях там през 1575година.

Бях сред полетата, където нашите предци са загинали.

а сега за тях турците и сърбите са съчинили песни.

Видях и Варна с полето, където орачът прегърбил се от тежък труд,

Се удивява гледайки изгнилите доспехи в браздите,

Изкопавайки тарчи¹, кръгли щитове и шишаци²,

Затъпени саби, боздугани, ризници, дротици³.

Планините, наречени Хемус и Родопа, прославени от музиката на Орфей, но още повече от мъжеството на Владислав⁴.

В планината Хемус, сред албанските, македонските полета

И тракийските, където така дивно е свирил из пасищата Орфей,

Аз видях със собствените си очи, със своя взор,

И бях в самия този ров дълбок, където краля е загинал.

Аз ходих, а един грък ми показваше със скръб местата,

За краля и за убитите християни разказваше.

Потомъкът на Ягело⁵ със своята ръка

Поръси турската земя със кръв,

Заради което вечната памет го е удостоила със слава

И незабравимо име в нашите сърца е съхранила.

Кромер⁶ (кн. 21), Меховский⁷ (кн. 4, гл. 37), Ваповский⁸ (стр. 276), Херборт от Кромер (кн. 15, стр. 176), Йост Деций⁹, Еней Силвий¹⁰, Бонфиний¹¹, унгарските хронисти¹² и Деметрий Български, а също гръцките и турските историци, със [съчиненията на] които се сдобих от един потурчил се унгарец, учен мъж, с който се сприятелих в Константинопол, описват тази битка така, както аз правдиво я изобрази по-горе.

Споменаването на Димитър Българин в изданието от 1582г. (на снимката: края на 2 и началото на 3 ред)

БЕЛЕЖКИ:

1. Тарчът, наричан също и торч (полски - tarcz, старофренски targa - щит) е кръгъл щит използван през ХVІ-ХVІІв., който в средата имал наръчник и острие, като по този начин изпълнявал ролята на щит и ръка държаща шпага). Тежал около 8кг. и се носел на лявата ръка или на ремък на врата. Поради големината си имал отвор, през който да се гледа. Предполага се, че при по-ранни споменавания на употребата му, както в случая, става дума за кончар (таторски Kandzar, полски Koncerz) – тънък прав меч, дълъг около 1.5м., с три или четири ръба, който се използвал за пробиване на брони, заради което бил по-тесен, но по-дебел от двуострите мечове.

2. Шишакът е полусферичен шлем, близък по форма до каската, който се използвал от полските кавалеристи.

3. Дротикът е късо метателно копие;

4. Владислав ІІІ Ягелон Варненчик – крал на Полша (1434 – 1444), крал на Унгария (1440 – 1444) и велик княз на Литва (1434 – 1440)

5. Владислав ІІ Ягелон – велик литовски княз (1377-1381 и 1382-1392) и полски крал (1386 — 1434), основател на династията на Ягелоните.

6. Мартин Кромер (полски: Marcin Kromer), (1512-1589) – епископ на Вармия и полски историк. Автор на съчиненията «За произхода и делата на поляците”, (лат. «De origine et rebus gestis Polonorum libri XXX»), Базел, 1555, състоящо се от 30 книги, което било преведено на полски през 1611г. и «Полша или За разположението, населението, обичаите и управлението на Полското кралство, в две книги» (лат. «Polonia sive de situ, populis, moribus, magistratibus et republica Regni poloniae libri duo»), Кьолн, 1577.

7. Мачей Меховски (1457 - 1523) - полски историк и географ, професор и ректор на Ягелоновия университет в Краков. Автор е на съчиненията „Трактат да двамата сърмати” (лат. „Tractatus de duabus Sarmatiis Asiana et Europiana et de contentis in eis”, изд. 1517 и „Полска хроника” (лат. Chronica Polonorum), изд. 1519, 1521, 1919, 1921

8. Бернард Ваповски (полски: Bernard Wapowski), (1450-1535) – придворен историк на полския крал Сигизмунд І и „баща на полската картография”. Неговата хроника не е запазена, но значителна част от нея е била включена в историите на Беловски и Кромер. Предполага се, че част от нея е и т. нар. „ръкопис на Баворовски”.

9. Йодок Людвиг Деций (немски: Jost Ludwig Dietz) (1485-1545), немец от Елзас, който през 1520г. станал секретар на краля на Полша Сигизмунд I Стари, а след това завеждал монетния двор. Автор е на тритомника «За полската древност» (De vetustatibus Polonorum, 1521).

10. Папа Пий ІІ (1458-1464) със светско име Еней Силвио Бартоломео Пиколомини, известен хуманист, автор на ред съчинения сред които неговата автобиография, „Историята на Фридрих ІІІ, История на Бохемия” и др. Папа Пий ІІ положил много усилия да организира християните в Европа срещу турците и внимателно следял борбата срещу тях, поради което неговите писма също са ценен източник на данни.

11. Антонио Бонфини (латински: Antonius Bonfinius) (1434–1503) – италиански поет и хуманист, работил в двора на унгарския крал Матиаш Корвин. С амбицията да стане Тит Ливий на своето време той написал „История на унгарците в 10 книги” (Rerum Ungaricarum decades), а също други съчинения и преводи. Някои от тях, като „История на Асколи” и „За произхода на Корвините” не са достигнали до нас.

12. Вероятно тук, а и по-нагоре, където отново споменава „Унгарската хроника” има предвид книгата на Ян Туроци, тъй като Бонфини е споменат изрично.