ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ЖИТИЕ НА СВЕТИ ЙОАН НОВИ ТЪРНОВСКИ

 

            Житието се намира в сборник от ХІХв., който бил подарен на 1 март 1884г. от П. Кесимов на Националната библиотека. Той взел сборника през 1850г. от Никола Дончев от Търново. Текста изглежда е бил готвен за печат, тъй като на втория лист има предговор: „Служба на новия свят мъченик Йоан Трапезонски и повествувание за пленяването на Света гора Атонска и за някои християни неправедно убити в България от агаряните. С благословията на Преосвещения и превъзходен православен архиепископ Стефан Карловачки …С труда и с всяко прилежно издирване и по възможност с всякакво поправяне от почтените сред йеромонасите Никифор и Йеротей, светогорски подстриженици…” След думите „Напечата се с финансовата помощ на” предговора приключва, което предполага, че не е бил намерен спонсор за издаването на книгата. На лист 1 е отбелязано „Тази книга се подвърза от почтения кир Константин Йоанович Антопул за негово възпоменание и душевно спасение и за телесно здраве. В Земун. 1824година. Месец юни, 17.

         Откривателят на ръкописа Кесимов при публикуването на житието в сп. „Отечество” прибавил и следната бележка: „Стари люде в Търново, които са били очевидци на мъченическата смърт на свети Йоан, разказват за това приключение много подробности, незаписани от двамата иноци, а именно: че мъченикът бил обесен на мястото, където беше телеграфната станция от вън града; че турците държали мъчениковото тяло три дни на бесилката; че всяка вечер се явявала светлина над главата на мъченика; че на третия ден някои християни тайно, през нощта, го снели и погребали; че тогава било дълго бездъждие, но три дни подир погребението валял едър дъжд, на който силните порои изкопали от гроба тялото мъчениково, завлекли го до стръмния дол от наречените „Горни порти” и го изхвърлили долу край реката; че тялото му било чисто и неповредено; че в ония страшни по Заверата времена за християните българи не са могли нито да помислят, за да почетат мъченика с погребението му в някой черковен двор и с въздигане на какъв да е паметник над гроба му. Събрали се скришом, каже преданието, неколцина по-решителни, вдигнали тялото от край реката и го закопали в градините срещу гората, без да узнаят това турците. Днес ни гробът мъчеников се знае къде се намира, нито спомен е останал за мъченика у народа.”

         В житието Търново е наречено също Трапезонт, което е името на единия от укрепените хълмове на средновековната българска столица. Свети Йоан Търновски не била да се бърка със свети Йоан Трапезундски, Акермански (дн. Белгород Приднестровски) и Сучавски, който е живял около 1330г. и чието житие е написано от Григорий Цамблак.

         Сборника съдържа: служба на св. Йоан Търновски (л.5а), житие на св. Йоан Търновски(л.24а), питически стихове за същия св. Йоан Търновски (л.24а), Повествувание на пленяването на Света гора от турците (л.42а),питически стихове за св. Богородица(л.54а),Повествувание за страданията на България от агаряните (л.55а).

         Сборника се състои от 61 листа, (22х19), текст 14.5х13), новоуставен едър шрифт, черковно-славянска редакция с новобългарски и сръбски примеси

         Издания:”Исторически паметници по времето на Заверата”, БКДС, С, 1884, стр. 1-18, от Б. Цонев само е споменат в „Опис на ръкописите и старопечатните книги на Народната библиотека в София”, НБ, С., 1910, т.1, стр. 379-381, № 350 (69), частично в: „По следите на насилието”, ч.2, стр. 462-464

ALD

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

МЕСЕЦ ЮЛИ, 16 ДЕН, СЛОВО И ЖИТИЕ, И МЪЧЕНИЕ НА СВЕТИЯ МЪЧЕНИК ЙОАН НОВИ ТЪРНОВСКИ, КОЙТО ПОСТРАДА ОТ ТАМОШНИЯ МЪЧИТЕЛ, ПО ВРЕМЕ НА ЦАРУВАНЕТО В ЦАРИГРАД НА АГАРЯНСКИЯ ЦАР МАХМУТ

 

               

В годината от Христа 1822.

Предисловие към мъченика. От „Премъдрост Соломонова”:

„Да похвалим праведника, да се развеселят хората”.

Благослови отче, пречестити.

Къде си Василий Велики, на думи и на дело велик; къде си не само на Източната, но и на всяка православна църква стълб и основа; къде е оня небеснословен твой език, да възхвалиш сега новия мъченик, който със своята кръв извиси твоя труд и изписа всичко, което си изписал с много твой пот за мъчениците; къде си, ще кажа, да предложиш оня пресладък твой език за [прослава на] мъченика, защото това е незлобива добродетел и недовършена радост, и готова помощ за християните;

Той дойде и се показа и в нашето последно време, като човек украсен с мъченически венец, достоен да кажеш ти, устата на моя Христос: „Василий, тъй като доволно е паметта на такъв мъченик за ползване, задоволително е възпоменаването на такъв мъченик за направление и светлина на нас, седящите в смъртната сянка. Понеже ти си рекъл: „добродетелният човешки образ е светлина за спасяващите се, защото ги направлява към пътя на живота". Кой друг е достигнал намирането на такова подобие на мъченик, който да е в едно светлина, и мир, и благоухание небесно, невидимо наставляващ към добродетелен живот окаяните грешници. Кой друг, казвам, би могъл да рече освен от твоя серафимски език, който е говорил и това богопросветено: (защото както огънят за мигновение изпраща към окото блясък, за да то просвети, и аромата да благоухае, също и благото дело е потребно да бъде последвано за полза). Ако това е така, а ти, вселенски учителю, ела при нас днес да възхвалиш и този мъченик Йоан. Но понеже си рекъл за оня богословски дълбок кладенец, да бъде съединен с тебе, защото и сам пишеш, нека двамата заедно стоящи единодушни, нека не се отделим по-долу днес в това призвание, но нека възприемем и него, понеже си ни сподобил да имаме мъченик от ония, за които оня богословски език рече: „нека измежду другите дела, които ни направляват към благочестие, първите, които да ни направляват, нека да са мъчениците. Те са същински словесни жертвени агнета, истински проповедници, поругатели на лъжата, разорители на измамата, потопяват греха, очистват света. Такъв се яви и светия мъченик Йоан, понеже всичко негово ни обогатява днес.

Прочее, какво искам да кажа и за кого; тъкмо за еретиците, които говорят против източното благочестие: че нашата православна църква няма да удостои мъченик, когато той се отврати от друга вяра [и се върне] пак към нашето православие. Но този днешен неизписан мъченик Христов, който е почетен с многочислените мъченици, ще затвори устата на такъв многоглав звяр, както е пророчествал и великия Василий. Това ще разбере всеки, който е истински приятел. Всичко до тук казахме като малко предисловие, а сега ще привлека вашата любов и ще разкажа за отечеството на мъченика, но молим послушайте усърдно.

Този блажен Йоан бе родом българин, от баща и майка благочестиви християни от град Осман пазар [дн. Омуртаг – бел. пр.], който е в България. И баща му се наричаше Димо, а майка му - Мария. Някога баща му беше голям и почитан търговец, понеже търгуваше навсякъде, а най-вече в немската и италианската земя и въртеше голяма търговия. И през 1812 г. изгуби своето имане заради немските пари, които в тамошната земя се наричат форинти или банкоцедули. Понеже тогавашният немски кесар бе обезценил своите форинти, поради това не само той загуби своя имот, но още много търговци тогава загубиха. Но след загубата той живя малко, почина и отиде при Господа, а също и майка му. А този гореспоменат Йоан, като видя, че остана без родители и без имане, остави родния си край и дойде в царския град Трапезонт (Търново, който някога беше българска столица), за да търси препитание, и тук намери един християнин, който беше плантир (керемидар – маргинална бележка в ръкописа), и му се помоли да го приеме в дома си. Този го видя, че е млад, прие го в дома си, имаше го като син и го учеше да прави керемиди. Не след дълго време, не зная поради какво приключение, някакви лоши хора го подмамиха към разбойничество, той тръгна с тях и нощем започна с тях да обира лавки купецки (търговските дюкяни – маргинална бележка в ръкописа) в Търново. Но турците ги хванаха и ги поведоха да ги бесят без съд, какъвто е техният агарянски обичай. И когато обесиха дружината му и дойде ред и до този гореспоменат Йоан, поради непълнолетието си той още беше немощен и със слаба памет, пък и поради страх от смъртта уплаши се много и като се разтрепери, падна на земята.

Като видяха малодушието му, турците го хванаха за ръка, вдигнаха го и го съветваха да приеме техния закон, ако иска да се избави от смъртта. Той ги послуша - ох, горко! Недай боже - веднага се отрече окаяният от Христа Спасителя. И така го опростиха и тогава му се възрадва тамошният управник и мъчител, който се наричаше Али, постави го в двора си като пръв служител и го ожени за жената на неговия благодетел, който му беше учител в плинарството (майстор на керемидаря – маргинална бележка в ръкописа). Понеже този благодетел и негов учител преди няколко дни беше убит от някакви злотворни и пакостни люде, жена му беше останала вдовица и тя поиска този блажен Йоан, поради което се потурчи и го взе за мъж. Но милостивият Бог не желае смъртта на грешника, но да се обърне и да живее с него: защото и Петър, който трикратно се отрекъл от него, пак го възприел в покаяние. И покаянието, което направи Петър; явно е нашата източна и православна църква, защото с проповядване на евангелието и със смъртта си той прослави Бога. Затова и Бог го прослави на небето пред ангелите си и на земята пред човеците, и не само че го прослави, но още преди даже да се изяви всичко, го нарече и го направи и първовърховен над апостолите. Така и сега днешния блажен Йоан Бог го прослави напоследък пред ангелите си на небето и пред човеците на земята за покаянието и за страданието му, което претърпя даже до смъртта. Понеже изминаха осем месеца от отстъпването им от Христа, двамата с жена си се разчувстваха, осъзнаха своя грях, започнаха да плачат и да ридаят. Най-много плачеше гореспоменатият Йоан пред своите съседи християни, където и да ги срещнеше, и им казваше не тайно, а явно: „Братя и съседи мои любезни! Аз се прелъстих заради този кратък живот и отстъпих от своята вяра многоценна, но сега се разкайвам и няма кой да ме поучи и да ме насочи по пътя на спасението. Ще ви кажа, братя, че аз, макар и да се отрекох при нужда от моята вяра, и досега още не съм стъпил в агарянски мечет (джамия – маргинална бележка в ръкописа), нито на проклетия Мохамед съм се кланял освен на моя Бог Исус Христос. Поради това ви моля, не се бойте ни най-малко от мен, но братски ме поучете какво да сторя, за да се избавя от агарянското изкушение.”

Това и още много говореше блаженият при своите съседи, но те нищо не му отговаряха, само му казваха: „Ние нищо не знаем, брате”, и бягаха от него, като се бояха от беди. Понеже по онова време имаше голям смут между агаряните и гърците, които се проявяваха и за това по онова време агаряните убиваха много християни без беда и без вина, а колко повече и с вина! Затова съседите бягаха от него, на него още повече се разпалваше сърцето за Христа и плачеше горчиво и сам на себе си казваше: „О, Йоане! О, Йоан! Каква участ те е застигнала, та си отстъпил от твоята чиста и непорочна вяра, по-добре би било да си умрял на бесилото, отколкото сега да си жив, но да си изгубил светилото, и не само светилото, но си се лишил от оня вечен свят, но и в този маловременен свят си се лишил от съседство; затова сега плачи и ридай. Това и още много говореше блажения на себе от голяма мъка. А на жена си също говореше: „О, жено! Виждаш ли какво зло направихме; понеже отстъпихме от Бога, и сега нищо друго не ни подобава за направим, освен един на друг да си простим и да търсим своето спасение. Затова аз днес ще ида да търся някой човек, който е изкусен в божественото писание, за да ме поучи и настави по пътя на спасението, и ти ако искаш, ме последвай.” А тя му каза: „Ти иди и когато намериш такъв човек, кой може да те насочи към пътя на спасените, тогава и аз ще те последвам по какъвто и път да тръгнеш.

Тогава блаженият стана, отиде в тамошната митрополия (когато българските царе царуваха в този град Трапезонт, тогава тази митрополия беше българска патриаршия – маргинална бележка) при преподобния Дионисий, протосингел на търновския митрополит Иларион, за да се посъветва с него. Тогава бе празникът на светите първовърховни апостоли Петър и Павел и много народ имаше в митрополията поради храма на митрополитската църква. И той, като отиде в протосингеловата килия, посегна да му целува ръка, но протосингелът не му позволи и рече на турски: „Седни, Мехмед!” На блажения му дожаля и рече на протосингела: „Честнейши отче, моето име не е Мехмед, а Йоан и аз съм дошъл да ви се изповядам, да приема от вас някакъв душеполезен съвет и как бих могъл пак да се присъединя към истинското стадо Христово.” А протосингелът му отговори: „Аз, сине, се страхувам и нищо не смея да те поуча, тъй като сам си отстъпил, и поради това сам се оправи и Бог да ти е на помощ.”

Като чу от протосингела такъв отговор, блаженият Йоан излезе от килията навън и горчиво заплака.

Но в това време се случи там някой си йеромонах, който беше за известно време на служба в митрополитската църква. Той видя този гореспоменат твърде много смутен, съжали го и го повика тайно в своята килия, която му бе дадена от преподобния отец протосингел Дионисий за известно време, вън от митрополията, в двора на църквата „Пресвета Богородица”, и го запита, като каза: „Защо, брате, си така смутен и поради каква вина си дошъл при нашия отец протосингела?”

Блаженият Йоан започна да му разказва всичко подробно за своето отстъпление от Христа, както казахме отначало, изповяда всичко, какво е вършил, и рече: „Аз, честни духовнико, от недобро съм отстъпил от християнската вяра, в агарянска джамия още не съм стъпил, нито съм възприел техните четения и моления; но винаги сутрин и вечер чета канон молебен към света Богородица и акатист, и по няколко поклона правя, и цялото християнско правило изпълнявам в моя дом; но моето сърце пак не иска да се утеши, понеже съвестта ме изобличава заради отричането и винаги се замислям да пролея кръвта си за Христа Спасителя, но не зная дали мога да се спася”.

Но йеромонахът му отвърна и рече: „Брате, Йоане! Бог вижда твоето покаяние и иска да те насочи пак по непорочния християнски път, но само имай търпение, пости и се моли на Бога, както и до сега си се молил. Но за твоята кръв, която ти искаш да пролееш в името Господне, не е мое дело, за да те поуча на това, нито на твоята крепкост, но на Божията преценка трябва да оставим цялата работа „понеже духът е бодър а плътта немощна”, според казаното в евангелието. Брате, Йоане! Преди да се изкушиш с пост, с поклони, с молитва и с голям труд изпроси си помощ от Бога, и тогава пристъпи към мъченичество. Ако ли пък не можеш да направиш това, по-добре е да избягаш с жена ти на друго място, където не ви познават и там да бъдете миропомазани от някой свещеник, и да приемете канона според писанията на нашите свети отци, и така там да се покаете до времето когато Бог стори нещо за вас. А блажения  Йоан отвърна на духовника и рече: „Добре ме поучаваш, честни отче да избягам на друго място, но ми е невъзможно да избягам с жена ми, понеже има деца от първия си мъж, както и ти знаеш. Но аз искам да я оставя и прибягна  под покрова на пресветата владичица наша Богородици, ако искаш и жена ми нека прибегне и тя под този покров, ако ли пък, аз сам ще направя това и Бог каквото желае да ми даде, ще му въздам хвала, и да бъде името му благословено от сега и до века. И като изрече блажения Йоан тези думи пред духовника и се обърна, поглеждайки към иконата на Божията майка (Тази икона я имаше този духовник от Атонската планина от своя манастир, наречен Каракал, дадена му беше заедно с мощи, които са главата на светия великомъченик Меркурий – маргинална бележка) заплака и рече по стихотвореца: „И кое друго прибежище, освен теб, Богородице, упование наше”. Духовникът пък като слушаше от блажения тия божествени слова изречени от него и виждаше, и разпознаваше че е изпълнен с божествена ревност, с думи още повече го укрепи тогава и накрая му рече: „Иди, брате Йоане, и се моли на Бога и Богородица, което да те направляват по пътя на спасението.”

И така блаженият стана и като се поклони, целуна иконата на Божията майка, така също и ръката на духовника целуна и рече: ,,Моли се на Бога, честни отче, за мене грешния”, отиде си. Но след няколко дни се случи, че този духовник имаше нужда от новаци (В България новаците се наричат пари – маргинална бележка), понеже беше длъжник на няколко търговци и си спомни за блажения Йоан, дали той би имал пари, за да вземе от него назаем. Поради това той пак го извика в килията си и му рече: „Брате Йоане, можеш ли да ми намериш назаем до 400 лева (лева е руска дума, а на български се наричат гроша – маргинална бележка) за няколко дни, докато получа от пресвещения митрополит? Аз имам една сребърна кутия, която има четири литра сребро, но се срамувам от народа да я продам, поради което ти я давам вместо залог.”

Блаженият отговори на духовника: „Аз, честни духовнико, бих ти услужил и без тази сребърна кутия, но нямам нари. Но ако искате, аз имам един дискретен и почтен съсед, ще ви заема от него 400 гроша, а сребърната ви кутия ще му оставя като залог за няколко дни.”

Тогава духовникът му даде сребърната кутия и рече: „Покрий я, да не се види” (тъй като на нея бе изобразен кръст и още някакъв светия – маргинална бележка).

И така блаженият тръгна към своя дискретен съсед и като мина покрай една златарска лавка  (лавка е руска дума, а на български език се нарича дюкян – маргинална бележка), не зная какво имаше и какво е мислил в паметта си, отишъл при златаря и му показал сребърната кутия с изобразения кръст и го попитал за цената. Но когато започнал да пита, дошли много християни и агаряни от двора на безбожния бей при този златар и видели кутията, но струва ми се да е било по божие предопределение, за да може от това дело да бъде и почетен с мъчения блажения, както и стана.

Тогава започнали да го разпитват агаряните за кутията и му казали на турски: „Откъде имаш тази кутия?” Той им отговори и рече: „Моя е.” Те пак му казали: „Мехмед! Не ти прилича да имаш такава кутия с изобразен кръст, тъй като ти сега си турчин.” А блаженият Йоан им отговори и рече: „Не съм вече турчин, а християни, изповядвам Христовото име, а вашия Мохамед   проклинам.”

Но като чуха тези думи от блажения, агаряните отидоха и го наклеветиха пред управителя, безбожния Али бей, казаха му и за сребърната кутия. А управителят с голяма ярост изпрати войници за блажения Йоан и им заповяда да го доведат при него. Те веднага тръгнаха, намериха го на онова място при златаря, отведоха го и го предадоха на безбожния мъчител. А мъчителят го запита, като каза: „Откъде имаш тази сребърна кутия, Мехмед?” Блаженият Йоан отговори: „Един човек има нужда от пари и ми я даде.” Но мъчителят пак го запита: „Какъв е този човек, турчин ли или християнин?” А мъченикът отговори: „Християнин е.” А мъчителят пак към него: „Да не е калугер?” А мъченикът отговаря: „Калугер е и се срамува да я продаде, поради което ми я даде, за да я продам аз.” А мъчителят пак към него: „Всичко, което ми каза е добре и вярно, но ще те питам още нещо и право да ми кажеш. Истина ли е, което чух за теб, че ти се представяш за християнин и изповядваш Христовото име, а нашия Мохамед проклинаш?”

Мъченикът отговори с кротък и тих глас: „Истина е, управителю, изповядвам моя Христос, а вашия Мохамед проклинам, както и вашата чалма на главата ми, която сте ми дали” (и я хвърли пред мъчителя).

А мъчителят с голяма ярост му рече: „Ти преди беше християнин и тогава ти мислил ли се винаги да пребиваваш в християнството, кой те принуди да отстъпиш от твоя Христос”.

А мъченикът отвръща: „Заради немощ отстъпих от моя сладък Христос, но сега се разкайвам и днес го изповядвам пред всички вас със сърцето си, и с цялата си душа, и с всичките си помисли, както и [сами] виждате, а от вашия Мохамед се отричам.”

Тогава мъчителят се вбеси и му рече с голяма ярост: „Вместо да ме почиташ, заради това, което съм ти дал, с това ли ми се отплащаш, с неблагодарност?” И тогава повика няколко войници и им рече: „Пригответе фаланга и железа за този, който изповядва Христа.”

Тези отидоха и изпълниха, каквото им беше заповядано, и простряха мъченика на земята и четирима войници го биха немилостиво по краката в продължение на много часове, като се сменяха. Но мъченикът не издаваше никакъв глас, само кротко говореше: „Помени ме, Господи, в царството си”. И когато престанаха да го бият, мъчителят му каза за поругание: „Видя ли твоя Христос?” Но мъченикът му отвърна, казвайки: „Христос е моя Бог на небето и на земята и на всяко място, и може много да помогне, и като каза това, о велико чудо! Скочи на нозе, като че да не е бил никога бит и ходеше пред тях славейки Бога, и беше за удивление на всички сарацини. Тогава мъчителят заповяда да го затворят в тъмница и да го оковат в железни вериги. Така и направиха. И в тази тъмница беше тогава затворен много народ заради царска дация (порция или данък, или на прост български ще рече вергия – маргинална бележка), които свидетелстват, че са виждали всяка нощ голямо светило над мъченическата глава. И когато се молеше на Господ Бог се отделяха железните окови от ръцете и нозете му докато завърши своето молене към Бога, а след приключване на своята молитва, пак му се надяваха онези железни окови на ръцете и нозете му, и това преславно чудо много нощи са го виждали, но не всички, но които са били достойни.

И това е вероятно, понеже мнозина свидетелстват, и казват че до седем дни мъченикът не е вкусил нито хляб, нито вода, от тук можем явно да разберем, че е имал върху себе си благодатта Божия, понеже не искаше от ръцете на нечестивите да взима хляб, нито от ръцете на жена си: понеже когато тя идваше при него в тъмницата, той я питаше като казваше: „Искаш ли, жено, и ти с мен за умреш за Христа или не”, а тя от страх заради агаряните нищо не му отвръщаше на това, а само плачеше. А той пак и говореше: „Ако не искаш и ако ще останеш в мохамеданската вяра, от сега няма да приемам повече от твоите ръце храна”. И така с божията сила беше подкрепян в ония седем дни блажения мъченик.

След няколко дни мъчителят изпита прилежно къде живее гореспоменатият духовник и като разбра, изпрати един от войниците си, доведе го при себе си и го запита за сребърната кутия, като каза: „Твоя ли е сребърната кутия, която имаше Мехмед?” Духовникът рече: „Моя е.” А мъчителят към него: „Но за каква работа си му я дал?” А духовникът рече: „Имах нужда от пари, затова му я дадох, за да я продаде за каквато цена може.” Мъчителят пак му рече: „Имаш ли свидетели, че това е твоята кутия?” Духовникът каза: „Имам.” Мъчителят рече пак: „Досега е била твоя, но отсега не е вече твоя.”

И така той взе сребърната кутия, която беше четири литра сребро, а духовника пусна да си отиде. След това повика от тъмницата мъченика, постави го пред себе си, започна да му говори ласкави думи и рече: „Мехмед! Аз днес разбрах за теб, че си имал нужда от пари и затова си отстъпил от нашата вяра. Моля те, сине, не приемай като зло, че сме те мъчили, тъй като не сме знаели, че ти си бил в такава голяма нужда.” Тогава той му показа куп злато и рече: „Вземи тези 40 000 жълтици и ми искай още каквото щеш, ще ти дам. Избери си в този град Търново най-хубавия дом, който пожелаеш, ще ти дам злато за цената и го купи.”

Мъченикът му рече: „Твоето злато и сребро ще бъдат твоята гибел. Аз, о управителю, едно просих от моя Господ и това искам, да живея в господнята красотата и да посещавам светия му храм.” Мъчителят пак към него: „Ти си обезумял, окаянико, и не знаеш какво говориш, но аз ще ти кажа кротко, послушай моя съвет и се поклони пак на нашия Бог и Мохамед.” А мъченикът рече: „Аз не съм обезумял, о управителю, но право и истината ти говоря, защото искам моя Христос и само на него се покланям и за него искам да умра. А мъчителят пак към него: „Ти се опитваш да ме изпълниш с гняв и ярост с твоите думи, но аз не искам да се разгневя, понеже знам, че думите, които ми казваш не са твои, но може би друг те е подучил на такива думи и на такова развратно дело; затова ни кажи без срам и с дръзновение, кой те е подучил на това развратно дела?” А мъченикът отвръща: „Аз не съм дете, о управителю, та някой да ме подучи, но съм на възраст, пълнолетен мъж, казвам ти, никой не ме е подучил, сам Бог мой Иисус Христос, той ме е научил, и той ме укрепява и вразумява със своя Свети Дух, и не само мене, но и всеки човек, който вярва в него, и той е съдия на живите и мъртвите, неговото царство не ще има край, а не твоя Мохамед, в който ти вярваш. Тогава мъчителят се разгневи и заповяда на войниците да го бият безмилостно и да плюват в лицето му и те така правеха. И когато го биеха и плюваха по лицето му казваха: „Виждаш ли, окаяни и неблагодарни как сега си гол, бит и укорен за единия разпънат Христос.” Но мъченикът им говореше: „Вашите укори и биене ги понасям с радост, извършете с мен и повече, ако желаете.”

Така и с още много видове мъки мъчиха беззаконниците блажения Йоан, но това не е известно, тъй като го мъчеха все нощем тайно, понеже им беше обидно и срамно от останалия народ да изгубят един такъв красив младеж от двора на управителя и се надяваха с много мъки пак да възвърнат мъченика към първото заблуждение и ако го възвърнат, да кажат на останалия народ: „Никак не е мъчен от нас, но пак се разкая сам в себе си и дойде в нашата вяра.”

Но когато видяха, че твърдият христов мъченик Йоан остава непоколебим в християнската вяра, тогава по заповед на мъчителя го отведоха пред тяхното голямо съдилище, което се нарича на турски език (къдийница) и там изпитаха мъченика, и трикратно го попитаха говорейки така: „Агарянин ли си или християнин?” А мъченикът трикратно отвръщаше: „Християнин съм и искал да умра за Христа.” Тогава оня турски съдия (кадия – маргинална бележка) изрече и написа смъртна присъда за мъченика и го поведоха да го обесят вън от града на реченото място. А светецът, вървеше радостно и весело като че ли не на смърт, но на нещо радостно да отива. И когато шестваше из града пред войниците облечен само по риза, се обръщаше на ляво и  дясно,  покланяше се на християните просейки прощение, и прочиташе богородичния тропар и се молеше така: „Пресвета Богородице, спаси ме. Задържан от много напасти към теб прибягвам искайки спасение, О, майко на Словото и Дево, от тежките и лютите ме спаси.” И когато го отведоха до бесилото, мъченикът каза на войниците: „Почакайте малко докато въздам молитви на моя Господ.” Те сториха според желанието му. Тогава мъченикът въздигайки ръце си към небето се помоли тайно на желания Христос Бог, и като направи три големи поклона, обръщайки се към войниците рече: „Сега сторете което ви е заповядано!”. Така и те го обесиха, и предаде блажения велик мъченик Христов Йоан своя дух в ръцете божи, и беше събота, през шестия час на деня, през месец юли, 16 ден. И така извърши своя подвиг и своето страдание, защото желаеше Христа и прие вечно блаженство в царството небесно.

Но след смъртта му нощем някои боголюбиви християни виждали над мъчениковото тяло огнен стълб достигащ до небето. А на втората нощ взеха тайно тялото на мъченика и не знам къде го погребаха.

 

Поучение

 

Такова беше началото, а такъв бе блажения край на светия великомъченик Йоан, достоен за чудо. Как нелицемерната божия съдба бе дарила толкова богато своята милост на този човек, за да се покаже изкушен през цялото време на живота си и попаднал във всяка страст. Но напоследък, когато дойде в покаяние и на мъченическия път, беше смирен и без никакво смущение, без всякакво противоречене и великоречие, понесе до желания край. И кой? Не някой дето е учен в писанието, не дето е изкусен в долната и глупава мъдрост, но и беден от външна мъдрост и оскъден, на тялото слуга, но душевно свободен, не да е благороден по външното неблагородно благородство, но наистина благороден, по божественото благородство, като извърши толкова добродетели напоследък. Понеже колко сълзи е пролял, и колко нощи е стоял на молитва пред Бога, и колко труд е понесъл за името Христово даже и до смъртта, — кой може да изрече; и кой е мислил за такъв дето ще може да постигне такъв блажен край; това не е постигнал в споменът никой. Но ще ви кажа: ако наистина краят се облажава, заради нелицемерния наш владика Иисус Христос, който богато е надарил с милости своя прост и непредпазлив човек, и той бе отклонен от любещото го благо, понеже този чуден Йоан колкото време пребиваваше в отстъпление, никога не забравяше своето християнско молене, но винаги извършаваше в своя дом църковното правило и богородичния акатист всеки път четеше. Още и ходеше с агаряните, но в тяхната молитвеница никога не е отишъл, както вече споменах за това: ходеше в агарянско облекло, но от ден на ден пак в добродетелта успяваше, още и беше притеснен между агаряните, но пак правдата и добродетелта търсеше.

Но ние във всичко сме неизправни, понеже на свободно място сме слуги страстта и когато се намираме на място украсено с добродетелно поучение, сме голи откъм добродетел. Блаженият мъченик макар и да бе паднал, но напоследък трудейки се пак за вярата даже до кръв и се надигна, според казаното „падналия се изправи”. Но ние, които сме благородни и изкусни в учението, винаги се валяме в грехове и не искаме да се изправим ни най-малко, не искаме да се потрудим на плач и на молитви пред Христа Бога. Той за божията заповед и за преданието на светите отци проля своята кръв.  А ние не само преданието на светите отци  сме презрели и пренебрегнали, но и от Бога още не се боим ни най-малко; още и в църквите на молитва стоим, само с нашите устни го похвалваме, а сърцето и мислите ни далеко стоят от него. Заради това съвсем сме неизправни, затова съвсем сме мрачни, затова е затъмнена нашата мисъл, затова и за пост, и за душевен подвиг сме немощни. Но молим братя, докато имаме време, да се обърнем и да разпознаем своето прегрешение. Ако и да нямат подобие тези нрави с най-древните мъченици и преподобни, но макар с този днешния мъченик да се съединим и този да употребим за предстоятел и молител за спасението на нашите души. Понеже и благоразумните наши  учители казват така:  почитта към мъченика е следването на делата му. Затова да последваме и ние делата на този мъченик, сиреч да имаме вяра, надежда, любов, нелукавство, да бъдем в молитвите си сърдечни и нелицемерни, в поста нероптаещи.

И така със сълзи н болезнено сърце да речем към него: Йоане, сладко българско дело и име, душевна радост за българите, похвала за мъчениците, помени и нас недостойните и които някога знаеше като твои и братя, обърни и сега твоето смирено и пречисто сърце за твоите братя и бъди предстоятел пред Бога за спасеше и покаяние наше: и принеси твоите мъченически подвизи и с тях измоли Господа, та да изпрати и на нас недостойните раби своите източници на милостта си, от ония богатства, с които е дарил теб като мъченик. И нека с божия милост и с твоята молитва да се сдобием винаги с дял покаяние и този твой труд. О, дано да стане: всички ние да получим божия милости сега и във вечни векове, амин!