ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ПОВЕСТВОВАНИЕ ЗА СТРАДАНИЯТА НА БЪЛГАРИЯ ОТ АГАРЯНИТЕ

 

            Повестта отразява събития свързани с гръцката завера „Филики етерия” и организираното от нея въстание продължило от 1921г. до 1929г. Въстаническата организация била създадена от гръцки емигранти в Русия и се разпростряла във Влашко, Молдова, а също и в пределите на Османската империя заселени с българи и гърци.Описаните турски репресии спрямо християните са свързани с бойните действия и потушаването на въстанието. Тези събития се отразяват съществено на по-нататъшната история на Османската империя и на поробените народи: последвало ликвидирането на еничарския корпус, началото на Танизмата – периода на турските реформи, а също се засилват националноосвободителните действия на поробените християни на Балканите.Замесването на видни гръцки духовници в заверата улеснило борбата на българите за независима църковна организация.

            Ръкописи:

С: Софийски сборник, НБКМ. Повестта се намира в сборник от ХІХв., който бил подарен на 1 март 1884г. от Пантели Кесимов на Народната библиотека. Той взел сборника през 1850г. от Никола Дончев от Търново. Текста изглежда е бил готвен за печат, тъй като на втория лист има предговор: „Служба на новия свят мъченик Йоан Трапезонски. и повествование за пленяването на Света гора Атонска и за някои християни неправедно убити в България от агаряните. С благословията на Преосвещения и превъзходен православен архиепископ Стефан Карловачки …С труда и с всяко прилежно издирване и по възможност с всякакво поправяне от почтените сред йеромонасите Никифор и Йеротей, светогорски подстриженици…”. След думите „Напечата се с финансовата помощ на” предговора приключва, което предполага, че не е бил намерен спонсор за издаването на книгата. На лист 1 е отбелязано „Тази книга се подвърза от почтения кир Константин Йоанович Антопул за негово възпоменание и душевно спасение и за телесно здраве. В Земун. 1824година. Месец юни, 17”. Сборника съдържа: Предговор (л.1), Служба на св. Йоан Търновски (л.5а), Житие на св. Йоан Търновски(л.24а), Питически стихове за същия св. Йоан Търновски (л.24а), Повествование за пленяването на Света гора от турците (л.42а), Питически стихове за св. Богородица (л.54а), Повествование за страданията на България от агаряните (л.55а), Питически стихове за св. Богородица (л.61б). Сборника се състои от 61 листа, (22х19), текст 14.5х13), новоуставен едър шрифт, черковно-славянска редакция с новобългарски и сръбски примеси. 

Б: Белградски сборник – преписът е направен през 1824г. в манастира в Сланци, Сърбия.

            Издания: Пантели Кисимов, сп. „Отечество”, № 10-13, 26.IX - 17.X.1869г.; ”Исторически паметници по времето на Заверата”, В: Българска библиотека”, 1, БКДС, С, 1884, стр. 33-40; частично от Б. Цонев, „Опис на ръкописите и старопечатните книги на Народната библиотека в София”, НБ, С., 1910, т.1, стр. 379-381, В. Начев, Н. Ферманджиев, „Писахме да се знае. Преписки и летописи”,ОФ, 1984, стр.347-349 (без маргиналните бележки).

Изследвания: Н. Тодоров, В. Трайков,”Българи, участници в борбите за освобождението на Гърция”, С., 1971; Г. Данчев, Хр. Коларов „Белградски препис на летописа за турските зверства в България по време на Гръцката завера.”, В: „Трудове на Великотърновския университет "Кирил и Методий", 16, 1981, № 1, 7-28. Бележки стр. 419 моя

ALD

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

Повествование за страданията на България от агаряните и за няколко благочестиви християни, които бяха избити по места и по градове от ръцете на нечестивите, пак по време на онова смущение и пак през онази 1821година, за което споменах в светогорското повествование.

 

След убиването на патриарх Григорий1 в Цариград през 1821 година от Христа, през месец април, разсвирепелите се навсякъде агаряни започнаха и в България да пакостят на невинните българи, но преди да им събрат и вземат оръжието2, тогава много християни убиваха безпричинно и без съд. И за това свидетелства някой си йеромонах, който се случил тогава по онова време в България, в града наречен Севлиево [бележка: Кипарис], близо до Стара планина, където тече река Росица покрай този градец; и видял със своите очите колко праведни човеци неправедно умрели от ръцете на нечестивите. За малко не пострадал и той, но побягнал и ни разказа за всичко това подробно. Поради това не искам да премълча за тях, но малко отчасти да разкажа за неправедно убитите, пиша не защото ги имам за светци, но тъй като те са спасили своите души и за да се помни и от последния от нашия български род, а също така и от всички други народи.

След убиването на българския митрополит Йоаникий3 [бележка: „Той седеше в българския и царски град наречен Търново, както пишем и в мъченическото житие, но турския цар го извика в Цариград и там го обеси.”], в Цариград побоя се търновския кнез на име хаджи Параскев4, за да не би бил и той убит от турците, и полудявайки5 се хвърли от високите палати и умря. Там го и погребаха него.

От село наречено Трявна, някой богат човек и славен, наричан хаджи Йоан, и той поради агарянски страх, като се отрови, умря.

В село наречено Габрово, Търновски предел, човек един богат и славен, наречен хаджи Христо6, той имаше дадени на Цариградската патриаршия сто хиляди лева [бележка: гроша] под лихва [бележка: под интерес, или с файда], когато чу за убиването на патриарха, се отрови и умря.

В градеца Севлиево имаше един човек благоговеен, прост и незлоблив, който се казваше Еню, той имаше в полето чифлик близо до градските лозя и там държеше своите овце и говеда, колкото ги имаше. Имаше и своя хижа там, и цяло лято прекарваше в нея заедно със своята жена и дечица. На него нападнаха там турците разбойнически през нощта и като го хванаха, многото мъчиха, а след мъченията с меч го убиха и му захвърлиха тялото в един дол и побягнаха. А някои християни, като чуха за това, отидоха там и намериха тялото му, и го отнесоха в града в светата църква на светия пророк Илия, и там го погребаха тайно през нощта, на светия и велик страстен петък.

А друг юноша, наричан Георги, от същия град, който бил сапунджия, когато тръгнал по селата да продава сапун, минавал през една гора и яздел на коня; там няколко турци, скрити в онази гора, и безпричинно го застреляли с пушка. А гражданите, като научиха за това, отидоха и взеха неговото тяло, и го пренесоха в града, и през нощта го погребаха в двора на същата тая църква на светия пророк Илия.

Друг някой си на име Константин от Търново, бил котлар [бележка: бакърджия]; тръгнал с двама свои момъка по селата да продава своите котли; и него безпричинно го убили с пушка близо до едно турско село, което се нарича Аканджилари7; а момците взели тялото и го сложили на коня и го пренесоха в градеца Севлиево, и него го погребаха в същата църква на светия пророк Илия.

Други двама невинни християни, техните имена не знаем, събирали за турския цар овце, наричат ги в техния край бегликчии; и тях безпричинно ги застреляха с пушка близо до село Крушево, което също се намира в Севлиевските предели, там ги и погребали.

Един търговец от град Севлиево на име Георги и той също ходел по селата да продава своята стока. Но турците го хванаха пак в този предел, в една гора, и много го мъчиха, а след мъченията му отсякоха и главата и го хвърлили беззаконните в някаква пропаст, и затова не се намери неговото тяло, но само коня му намерили едни християни.

Друг един християнин родом от Ново село, за неговото име не разпитвах, бил почтен, и пристигнал в онова смутно време от Влашко. Него го хванали и отвели при турския хегемон, съдия в същия тоя град Севлиево, и го хвърлил за няколко дена в тъмницата, а след това го извел оттам, заповядал да му отсекат главата през нощта. Войниците го повели и му отсекли главата край река Росица и там го погребали някои. Но след някое време, след като тялото му било вече изтляло в земята, намерили му костите някакви юноши риболовци и ги отнесли и ги погребали в същата тази църква на светия пророк Илия близо до голямата врата на църковния двор.

Други двама невинни християнина, за техните имена не разпитвах, единият бил от село Батошево, а другият от село Гъбене, тръгнали да отидат в град Севлиево, за да си купят каквото им било потребно за село. Но по пътя безпричинно ги застреляли край гората; селяните тайно отнесли телата им, всеки в своето село и там ги погребали.

А няколко християни от село Габрово тръгнали с каруци да продават ябълки по селата и стигнали близо до едно турско село в същия този предел, и вечерта останали там да пренощуват, но турците ги нападнали безпричинно, убили двоица от тях, за техните имена не разпитах, а другите побягнали.

В град Ловеч убили двама търговци с пушка, за техните имена не разпитвах, и там ги погребали.

А в град Никопол обесили един духовник на име Агапий, светогорски подстриженик от манастира Котлумуш, а още и един мирски свещеник за чието име не разпитвах; там и ги погребали.

В Плевенския предел има един манастир, който се казва Карлуковски, който сега е пуст. И игумена на този манастир, за неговото име не разпитвах, явно агаряните са го наклеветили пред управника, че бил имал много закопано имане в земята. И явно са го хванали, и страшно го мъчили да им покаже манастирското имане, защото и клинци му забивали под ноктите, и езика му изболи, и с всякакви мъчения го мъчили него, и така мъченически издъхнал. Тялото му там го погребали християните

А в град Пирот имаше един духовник, светогорски подстриженик от манастира Хилендар, наречен Йоасаф. И него го обесиха, там е и погребан.

В град Ниш обесиха епископ Мелетий8, там е и погребан.

А в град София, също и в Рила, и в Пазарджик, и във Филиповия град9, и в Казанлък, и в Еския, и в Шумен, и в град Одрин много пакости вършеха нечестивите на християните по тия градове, и голям страх имаха християните, тъй като агаряните от голямо беснеене и свирепстване ден и нощ гърмяха по улиците с пушки и когото хванеха убиваха, а особено по-първите люде, тях най-вече ги гонеха и убиваха, насилия вършеха над християнските жени, а техните мъже ги яздеха като коне по улиците, и това беззаконие вършеха най-много над невинните християни в град Казанлък и в град Ловеч10. По другите градове и селища макар и да беснееха и да гърмяха с пушки, но тия беззакония не вършеха, както в тия две места, само дето плашеха християните и им говореха, че днес или утре ще ги колят като агнета. Още и псуваха, ядяха, пиеха като диви зверове и грабеха християнския имот като вълкохищници, и това вършиха непрестанно четири седмици и повече.

Поради това християните под земята се криеха, и през ония четири седмици бял свят не можаха да видят, и беше велик страх, плач и ридание неутешимо. Така бе дотогава, докато се наситиха кръвожадните врагове; кръв християнска проляха по цяла България. А най-много и най-вече в Гърция много християнска кръв проляха и много народ потурчиха, както и в светогорското повествование казах. И напоследък ако не бяха се укрепили някои гърци в Амория, то не би останал ни един християнин, понеже мислеха и казваха беззаконниците, че ще изтребят целия християнски род. Но истинският Бог наш Исус Христос не им позволи това, но ни пазеше с всякакви чудеса.

Също така и в България с много чудеса Бог ги смиряваше, и нека от многото чудеса за малко от тях да разкажем.

В градът наречен Шумен бяха затворили в тъмницата всички по-първи християни и мислеха да ги погубят с меч11. Но милостивият бог, който не желае гибелта на своите роби, изпрати от небесата дъждовни бури и се уголемиха реките, и излязоха от бреговете си, и много агарянски домове бяха потопени вътре в града. А агаряните виждайки това неочаквано нещо, изплашиха се и пуснаха по-първите християни и никакво зло не им сториха. Също така и в пределите Разградски, и Османпазарски много чудеса показа Бог: едни с гръм порази, други с вода потапяше; това ги уплаши и престанаха да правят зло на християните. И тук се изпълни реченото в псалма: „ако не беше Бог с нас, то живи биха ни изяли” [бележка: Псалом 123, ст. 2].

Ония християни, които живеят в градовете, които са покрай Дунава под властта на пашите като Русе, а също така Свищов и Видин, те само голям страх имаха, а не пострадаха никак от простия агарянски народ, понеже пашите не допускаха да правят това, макар че избиха и там няколко, но със съд.

Сега вече никъде никого не убиват, но турския цар ги е обременил с голям данък и обедняха окаяните християни откъм имане и стенат сиромасите и до днес под иго агарянско, както и виждате всички с вашите очи. Само Бог да бъде милостив към тях и към нас.

Аз, братя, заради вашата любов още много исках да изложа и да напиша за страданията на българите, но когато помислих из дълбочините на паметта си, че откакто България е останала сирак без своите царе, все иначе неправедно страда, сърцето ми се наклони на плач, и се изпълниха очите ми със сълзи, и не можах да виждам словата, които пиша, заради това дотук написах. Вие, които сте отечестволюбци и ревнители за своя род, от това малко повествование се вразумете и за много, и речете всички: Господи Исусе Христе, сине на живия Бог, чрез молитвите на пречистата твоя майка, и на великомъченика Йоан Нови, и на всички твои светии, избави от всякаква напаст всички, които са под агарянско иго, помилуй ги тях и нас во веки веков.

_________________________

 

БЕЛЕЖКИ:

1. Цариградският патриарх Григорий V (1797-1798, 1806-1808, 1818-1821), с рождено име Георги Ангелопулус, роден 1745/1746г. Въпреки че за да предпази християните в Османската империя от репресии Григорий V отлъчил Александър Ипсиланти след преминаването на река Прут, на 10 април 1821г. патриархът бил низложен и обесен на портата на патриаршията, след което тялото му било влачено от разсвирепялата се тълпа и хвърлено в морето. Тялото било извадено от гръцки рибари и било погребано в Одеса, а през 1871г. тленните му останки били пренесени в Гърция. Гробът му се намира в атинския катедрален храм „Свето Благовещение”. През 1921г. гръцката православна църква го е канонизирала за светец.

2. Преди гръцкото въстание много българи държали оръжие по домовете си. Когато тръгнали да го събират мнозина го скрили или закопали. Петър Цончев пише, че габровци „заровили в земята 12 коли с пушки и 40 товара с барут и куршуми" (П. Цончев, „Из общественото и културно минало на Габрово”, С, 1934., стр. 286).

3. Търновският митрополит Йоаникий (1818—1821). В едно изложение от 1 декември 1822г. Иларион Критски съобщава, че на 12 юни 1821г. неговият предшественик Йоаникий бил осъден от султана (Ив. Снегаров, „Старият Търновски църковен кодекс”, В: Годишник на Соф. университет. Богословски факултет, Т. ХІ, София, 1934, стр. 21).

4. Търновският първенец хаджи Параскев, се хвърлил от високия Ени Буюк хан в Цариград, където се случил по онова време и се убил (В. Берон, „Археологически и исторически изследвания”. Търново, 1886, стр. 201).

5. Много от богатите съзаклятници предпочели да се самоубият, защото тогава срещу тях не започвало наказателно производство, а ако останели живи и бъдели осъдени, то освен смъртната присъда е щяло да им се наложи като наказание и конфискация на имуществото.

6. За хаджи Христо Рачков вж. П. Цончев, „Из общественото и културно минало на Габрово”,  С, 1934, стр. 281-283)

7. Дн. село Петко Славейково, Габровски окръг

8. Нишкият митрополит Мелетий (1815-1821) бил обесен на моста по заповед на тамошния мухафъз Хюсеин паша Гаванзоглу.

9. Пловдив

10. За извършените от турците репресии в Ловеч и Казанлък вж. също Г. Димитров, „Княжество България”, т. II, Пловдив, 1896, стр. 114.

11. За репресиите в Шумен вж. също Г. Димитров, „Княжество България”, т. II, Пловдив, 1896, стр. 115. Клането е било насрочено за 9 юли, но вечерта на 8 градът бил сполетян от силен порой, който причинил големи щети. Това изплашило турците и те, считайки че това е знак свише се отказали от заплануваното.