ALD * HISTORICAL
MATERIALS * ALD
ПИТИЧЕСКИ
СТИХОВЕ ЗА СВЕТИ ЙОАН НОВИ ТЪРНОВСКИ
Стиховете следват Житието на свети
Йоан Нови Търновски, който бил убит мъченически на 16 юли 1822г.
Ръкописи:
С: Софийски
сборник, НБКМ. Повестта се намира в сборник от ХІХв.,
който бил подарен на 1 март 1884г. от Пантели Кесимов на Народната библиотека. Той взел сборника през
1850г. от Никола Дончев от Търново. Текста изглежда е бил готвен за печат, тъй
като на втория лист има предговор: „Служба на новия свят мъченик Йоан Трапезонски. и повествование за пленяването на Света гора
Атонска и за някои християни неправедно убити в България от агаряните. С
благословията на Преосвещения и превъзходен православен архиепископ Стефан Карловачки …С труда и с всяко прилежно издирване и по
възможност с всякакво поправяне от почтените сред йеромонасите Никифор и Йеротей, светогорски подстриженици…”.
След думите „Напечата се с финансовата помощ на” предговора приключва, което
предполага, че не е бил намерен спонсор за издаването на книгата. На лист 1 е
отбелязано „Тази книга се подвърза от почтения кир Константин Йоанович Антопул за негово
възпоменание и душевно спасение и за телесно здраве. В Земун. 1824година. Месец
юни,
Б: Белградски
сборник – преписът е направен през 1824г. в манастира в Сланци, Сърбия.
Издания: ”Исторически
паметници по времето на Заверата”, В: Българска библиотека”, 1, БКДС, С, 1884,
стр. 19;
ALD
Стихове питически за този свят великомъченик
Йоан
Богатства Йоан от агаряните
придоби,
той добре и мъдро ги разпиля.
Потъпка Мохамед и неговия закон,
и беше възлюбен от Бога
Вседържителя.
Оставяйки всичко земно суетно,
възлюби и живот мъченически.
И умря за Христовото име
преславно,
в името на което прие царството
небесно.
Заради това и аз грешния се
покланям пред него,
и за мен недостойния така го
моля:
О, Йоане,
свети молителю1,
славни Христов мъченико,
Моли за мене Спаса Христа,
да ме въдвори в райските места.
_____________
Бележки:
1. В
текста стои думата „корбечниче”. В съчинението има
някои русизми, за които в ръкописа има поставени
пояснителни бележки в края на листовете. Напр. думата „плинар”
е обяснена като „керемидар”, „лавка” като „дюкян” и „мечеть” като „джамия”. За думата „корчебниче”
няма такова пояснение. Като остаряла руска
диалектна дума „корчебник” се използва за кръчмар,
който продава тайно водка (Севск. Орл.
Слов. Акад. 1914). Иначе като архаизъм в руския, а и
в българския език за кръчмар се използва също „корчемник”.
С оглед контекста обаче думата изглежда е производна на „корчить”
(Ворон., 1892), в смисъл на просене, молене.