ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ПОВЕСТВОВАНИЕ ЗА ПЛЕНЯВАНЕТО НА СВЕТА ГОРА АТОНСКА

 

           

            Повестта отразява събития свързани с гръцката завера „Филики етерия” и организираното от нея въстание продължило от 1921г. до 1929г. Въстаническата организация била създадена от гръцки емигранти в Русия и се разпростряла във Влашко, Молдова, а също и в пределите на Османската империя заселени с българи и гърци.Описаните турски репресии спрямо християните са свързани с бойните действия и потушаването на въстанието.Тези събития се отразяват съществено на по-нататъшната история на Османската империя и на поробените народи: последвало ликвидирането на еничарския корпус, началото на Танизмата – периода на турските реформи, а също се засилват националноосвободителните действия на поробените християни на Балканите.Замесването на видни гръцки духовници в заверата улеснило борбата на българите за независима църковна организация.

            Ръкописи:

С: Софийски сборник, НБКМ. Повестта се намира в сборник от ХІХв., който бил подарен на 1 март 1884г. от Пантели Кесимов на Народната библиотека. Той взел сборника през 1850г. от Никола Дончев от Търново. Текста изглежда е бил готвен за печат, тъй като на втория лист има предговор: „Служба на новия свят мъченик Йоан Трапезонски. и повествование за пленяването на Света гора Атонска и за някои християни неправедно убити в България от агаряните. С благословията на Преосвещения и превъзходен православен архиепископ Стефан Карловачки …С труда и с всяко прилежно издирване и по възможност с всякакво поправяне от почтените сред йеромонасите Никифор и Йеротей, светогорски подстриженици…”. След думите „Напечата се с финансовата помощ на” предговора приключва, което предполага, че не е бил намерен спонсор за издаването на книгата. На лист 1 е отбелязано „Тази книга се подвърза от почтения кир Константин Йоанович Антопул за негово възпоменание и душевно спасение и за телесно здраве. В Земун. 1824година. Месец юни, 17”. Сборника съдържа: Предговор (л.1), Служба на св. Йоан Търновски (л.5а), Житие на св. Йоан Търновски(л.24а), Питически стихове за същия св. Йоан Търновски (л.24а), Повествование за пленяването на Света гора от турците (л.42а), Питически стихове за св. Богородица (л.54а), Повествование за страданията на България от агаряните (л.55а), Питически стихове за св. Богородица (л.61б). Сборника се състои от 61 листа, (22х19), текст 14.5х13), новоуставен едър шрифт, черковно-славянска редакция с новобългарски и сръбски примеси. 

Б: Белградски сборник – преписът е направен през 1824г. в манастира в Сланци, Сърбия.

            Издания: Пантели Кисимов, сп. „Отечество”, № 10-13, 26.IX - 17.X.1869г.; ”Исторически паметници по времето на Заверата”, В: Българска библиотека”, 1, БКДС, С, 1884, стр. 20-31; частично от Б. Цонев, „Опис на ръкописите и старопечатните книги на Народната библиотека в София”, НБ, С., 1910, т.1, стр. 379-381, В. Начев, Н. Ферманджиев, „Писахме да се знае. Преписки и летописи”,ОФ, 1984, стр.342-343 (без маргиналните бележки).

Изследвания: Н. Тодоров, В. Трайков,”Българи, участници в борбите за освобождението на Гърция”, С., 1971; Г. Данчев, Хр. Коларов „Белградски препис на летописа за турските зверства в България по време на Гръцката завера.”, В: „Трудове на Великотърновския университет "Кирил и Методий", 16, 1981, № 1, 7-28

        

ALD

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

Повествование за пленяването на Света гора Атонска от агаряните, и за това колко манастири има, и колко бяха монасите пребиваващи там, и колко са манастирите, които останаха пусти без монаси, и в колко още се намират монаси. И за бягството на монасите, и за избиването на няколко от тях по места, по времето на царуването в Цариград на Махмуд турския цар1.

 

Понеже, братя, заради вашата любов упоменах в мъченическото житие2 за смущенията и междуособната война3, която имаха гърците с агаряните, поради това сега искам пространно да ви разкажа, но преди това искам да разкажа колко манастира има в Света гора Атонска, а после и за смущението, за възпоминание и подражание на вашата любов, но моля усърдно послушайте.

В цялата Света гора Атонска има 20 царски манастири, които са зидани още преди идването на агаряните в Европа: от гръцки царе, и български, и сръбски. Има 13 скита и деветстотин килии, които са градени в пустинята4. Имената на царските манастири са следните:

1.                                   Първият се нарича Хилендар - славянски манастир, в който живеят четиристотин монаси българи.

2.                                   Вторият е Зограф - славянски манастир, в него живеят двеста и петдесет монаси българи.

3.                                   Кастамонит - гръцки манастир, тук живеят шестдесет монаси гърци.

4.                                   Дохияр - гръцки манастир, тук живеят сто и петдесет монаси гърци.

5.                                   Ксинов - гръцки манастир, тук живеят сто монаси.

6.                                   Русико - гръцки манастир, тук живеят осемдесет монаси гърци и българи.

7.                                   Ксиропотам - гръцки манастир, тук живеят двеста монаси.

8.                                   Симонопетра - гръцки манастир, тук живеят петдесет монаси.

9.                                   Григорий - гръцки манастир, тук живеят сто монаси.

10.                           Дионисий - гръцки манастир, тук живеят сто монаси.

11.                           Свети Павел - гръцки манастир, тук живеят деветдесет монаси.

12.                           Велика лавра - гръцки манастир, тук живеят петстотин и петдесет монаси: гърци, българи, власи.      

13.                           Каракал - гръцки манастир, тук живеят шестдесет монаси, гърци и българи.

14.                           Филотей — гръцки манастир, тук живеят осемдесет монаси.

15.                           Ивир - гръцки манастир, тук живеят четиристотин монаси, гърци и българи.

16.                           Кутлумуш - гръцки манастир, тук живеят сто монаси.

17.                           Ставроникита - гръцки манастир, тук живеят петдесет монаси.

18.                           Пантократор - гръцки манастир, тук живеят шестдесет монаси.

19.                           Ватопед - гръцки манастир, тук живеят четиристотин монаси, гърци и българи.

20.                           Сфигмен - гръцки манастир, тук живеят шестдесет монаси, гърци и власи. 

Дотук са имената на царските манастири. Имената на скитовете пък са следните:

1.                                   Скит Света Анна, тук живеят триста монаси, гърци и българи.

2.                                   Скит Кавсоколиби, тук живеят сто и петдесет монаси, гърци и българи.

3.                                   Скит Лако, славянски, тук живеят шестдесет монаси, само българи.

4.                                   Скит Предтеча, тук живеят сто монаси, гърци и власи.

5.                                   Скит Валашеский, тук живеят петдесет монаси, само власи.

6.                                   Скит Свети Пантелеймон, тук живеят шестдесет монаси, гърци и българи.

7.                                   Скит Капсали, тук живеят тридесет монаси, гърци и българи.

8.                                   Скит Свети пророк Илия, тук живеят осемдесет монаси, само руси.

9.                                   Славянски скит Света Богородица, тук живеят петдесет монаси, само българи.

10.                           Гръцки скит Свети Димитър, тук живеят шестдесет монаси, само гърци.

11.                           Руски скит Черни вир, тук живеят петдесет монаси, само руси.

12.                           Славяно-сръбски скит Света Троица, тук живеят двадесет монаси, сърби и българи.

13.                           Скит Благовещение, тук живеят шестдесет монаси, гърци и българи.

Дотук написах за царските манастири и скитове.

В ония деветстотин килии живеят във всяка килия по трима или четирима монаси. Броят на всичките монаси, които са в царските манастири, скитовете и килиите е седем хиляди сто и петдесет. И цялото множество що бяха там, живяха в душевна любов един към друг, и цялата Света гора Атонска бе в мир и тишина от много време.

Но в хиляда осемстотин двадесет и първо година от Христа по Божие допускане и излезе от Русия някакъв бегски син на име Александър Ипсиланти4, родом грък, и дойде в Молдовлахия и Каравлахия, и повдигна всички власи против Махмуд агарянския цар, след това с писма5 разбунтува и повдигна Морея6 и цяла Елада, и всички острови по морето, или общо да речем и цяла Гърция.

Царят агарянски пък, като разбрал за това дело, като разсвирепя, обеси цариградския патриарх7 през месец април, заедно с много от духовния клир. Гърците, научили се за убийството на патриарха, още повече се разсвирепяха и се въоръжиха против този цар и завладяха със своите кораби8 цялото Аморейско и Еладско море, дойдоха и до Светата гора Атонска с кораби по море и обиколиха Атонската гора, невинните монаси не знаеха нищо за това дело. Но гърците, които бяха на корабите, изпратиха писмо до монашеския Събор9 (Бележка: В Атонската гора никой не заповядва на манастирите, а монасите избират помежду си от 20-те манастира 20 монаси и те съдят и седят на мястото, наречено Карея и това се нарича събор), пишейки следното: „Свети отци, молим ви, въстанете и вие в наша помощ, понеже ние имаме писмено позволение от руския цар Александър Павлович10 да купим (Бележка: да съберем) войска и до днес сме завзели всички острови и цялото море е наше”. Монашеският Събор писмено им известява следното: „Ние не можем да въстанем против агаряните, понеже сме немощни, нито имаме такава войска, която би могла да се противопостави и да устои на бой. Ние сме слаби и недостойни, не можем да извършим такова дело”. Гърците, като приеха писмото и го прочетоха, пак им написаха отговор, съдържащ следното: „Ние не искаме да ви вземаме за войници, вие пак ще имате своя чин, вие само народа възбунтувайте, а ние ще воюваме”.

По онова време беше дошъл в Атонската гора един княз, на име Манолаки11, родом грък от град Серес, той се бе крил четири месеца в един манастира Сфигмен; тогава и той се появи и показа своето писмо, казвайки пред монашеския Събор: „И аз съм изпратен от руския цар да бъда вожд на народа от Светогорските предели”. Монасите, чувайки от него такива слова, бяха в голямо удивление и недоумяваха какво да сторят, само толкова му казаха на него: „Ние не знаем нищо, а ваша воля е да правите каквото искате; ние искаме да си гледаме нашия монашески чин”. Княз Манолаки пък, като чу тези отговори от монашеския Събор пак отиде в гореспоменатия манастир и се скри там. Турците по това време имаха един кораб (Бележка: Кораб на гръцки се нарича фергада) с шестдесет войника в Солунското море, изпратени от солунския паша на стража. Гърците неочаквано ги нападнаха, а те видяха, че не ще могат да се опрат на гърците, оставиха кораба, излязоха на сухо и побягнаха в Света гора и се затвориха в манастира Ксиропотам. А гърците взеха кораба и каквото им беше потребно взеха от него, а след това го запалиха всред морето и си отидоха от тук. Турците пък стояха три дни в упоменатия манастир, а след това монасите ги пуснаха през нощта и тайно ги преведоха до град Солун. Солунският паша12 бидейки неблагодарен за тая добродетел и изпрати писмо до Събора, в което се казваше: „Вие сте се съединили с гърците, затова сте оставили да запалят моя кораб, поради това ще го платите”.

Монасите, чувайки такъв отговор от пашата, твърде много се възмутиха и бяха в недоумение. Но тогава, пак по онова време, пристигна известие от остров Касандра13 (Бележка: Този остров е отдалечен от атонската гора до 15 часа), че са се вдигнали всички касандрийци против турците с всичките си села и са избили всички турски началници. В селото наречено Портаря, убили турския сердар с шестдесет негови войника14 и наближили град Солун при едно място, наречено Палами15. Други пък жители, които живееха по селата, които са близо до светата Атонската гора, като чуха такова известие за Касандра, въстанаха и дойдоха в Атонската гора в манастира наречен Сфигмен при оня княз Манолаки, за когото вече говорих, и му рекоха: „Господарю Манолаки, искаш ли да ни бъдеш вожд, за да въстанем и ние против турците?”. Князът, който още преди това беше готов за това дело, с голяма радост стана от място си и рече: „Искам да ви бъда вожд, само вие всички да сте съгласни?” Те му рекоха: „Ние за името Христово и за нашето отечество всички искаме да умрем, само да се избавим от врага”. Тогава князът ги отведе на едно място, наречено Провлак, събра ги и ги записа, и се намериха на брой три хиляди воини, всичките пешаци (Бележка: Понеже мястото е каменисто, затова всички са били пешаци, не може да идат конници). Монасите, като видяха това неочаквано дело, много се изплашиха, и като се събраха пак на Събор, повикаха и княз Манолаки да дойде на събора, но той не пожела да отиде (Бележка: Монасите се изплашиха по следната причина: понеже нямаха нито достатъчно жито, нито барут, нито нещо друго приготвено за воюване. Ако имаха известие от някого преди година, биха се подготвили. Но нямаха известие от никого, затова повикаха княза на събора да му кажат да не възмущава народа, а той не възприе), а само с писмо им отвърна, казвайки: „Свети отци, не бойте се, останете в мир и тишина, аз искам сам да воювам срещу агаряните”. Така тогава с това княжеско писание се приключи и Съборът, и Манолаки го венчаха за княжеството16 и го препасаха със сабя, и князът взе своите три хиляди войници и тръгна с тях към едно село, наречено Извор. А турският началник, който беше в това село, научавайки за страшното дело, побягна да отиде в град Солун и достигна до село Ляригово и там го посрещнаха селяните ляриговци с оръжие и го убиха, а всичките му слуги с меч поразиха. А княз Манолаки тръгна от тука със своята войска и пристигна до едно село, наречено Варвара (Бележка: Това село е отдалечено от Света гора на един ден път), и раздели своето войнство на две - една част изпрати на мястото, наречено Чаяз, за да хване по пътя на река Струма, която тече през България (Бележка: Тази река тече от планината наречена Витоша и се влива в морето). А той самият тръгна с другата войска и започна да завзема Coлунския край и достигна даже до град Серес (Бележка: До този град са четири дни път от Света гора и там е все широко поле). Той окаяният не знаеше, че Александър Ипсиланти бег е бил победен от турците в Молдавия, но се надяваше да е преминал Дунава, да е превзел цяла България и да е пристигнал до град Адрианопол ((Бележка: Този град Адрианопол сега се нарича от турците Едирне), понеже така го лъжеха другите гърци, които бяха по морето с кораби, и му донесоха известие, казващо следното: „Ние сме ходили с нашите кораби до града наречен Енес, където тече от България реката наречена Марица, и видяхме да носи мъртви човешки тела. Но това не беше истина. Този княз Манолаки да би знаял, че Ипсиланти е победен в Молдавия, не би се отделил от Света гора Атонска и би опазил себе си по някакъв начин, но не знаеше сиромахът, понеже не можеше за добие известие отникъде, ни по море, ни по сухо. И така той вървеше да приближи град Серес със своето войнство и когато пристигна до едно място, наречено Ерибуджак, това е едно поле, голямо и широко, там има големи кули (Бележка: Пиргове или турнове.), съзидани още от древни времена, в тях се бяха затворили турците, и срази се с тях люто, и биха се до 3 часа. След това турците, виждайки че гърците са все пешаци, тогава излязоха от кулите всички, които бяха конници, и тяхното число бе до две хиляди: и така заобиколиха княз Манолаки. Той се би люто, но видя, че не ще може да устои против тях и заповяда на своята войска да бяга, и така побягнаха, но с малко войска, понеже много войска погина там заедно със своите камандати (Бележка: Главатари или стотници). И така се завърна онова малко войнство и отиде пак обратно на остров Kacaндpa. А другата негова войска, която беше близо до Солун, много време се би с турците, и като видяха турците, че не ще могат да ги победят, тогава събраха още войска, до шест хиляди все конници и три хиляди евреи, които имаха при себе си, и когато дойдоха близо до гърците, пуснаха най-напред ония евреи, а турците след тях тръгнаха и направиха щурм (Бележка: Юрюш) и сякоха четири часа при едно село наречено Галачищи; тук паднаха четири хиляди турци, обаче победиха; и така побягнаха гърците и оттам. Едни от тях отидоха с княз Манолаки на остров Касандра, а други отидоха близо до Атонската гора до едно място наречено Провлак, и си направиха лагер. Турците започнаха да завземат гръцките села и с огън ги палеха, и със земята да ги сравняваха и колкото гърци живи хванаха едни с меч убиха, а други ги с огън изгориха. И така достигнаха до онова място, което се нарича остров Касандра, и страшно се сякоха с гърците и там гърците ги победиха, понеже имаха помощ и от морето, от всички ония гърци, които бяха дошли с множество кораби от другите острови. И така се върнаха турците назад, до едно място на шест часа път далеч. А там близо до Солун, имаше един манастир, наречен „Св. Атанасий”, в който пребиваваха до сто монаси. А турците отидоха там и разориха манастира и със земята го сравниха, и всички монаси с меч поразиха, а игумена им на кол го набиха и на огън жив го изпекоха. А оттам пак се върнаха и стигнаха до мястото наречено Каламария, което е едно широко поле и там хванаха осемдесет светогорски монаси, които бяха там, и ги обесиха всичките. Оттам пак се събраха 10 хиляди турци и тръгнаха пак срещу гърците и се биха здраво с тях от първи юли до месец ноември, но нищо не успяха да направят. Ако да не би била турската подлост, не биха били победени гърците, но измисли турският цар Махмуд следната измама: написа лъжливо писмо до касандрийските жители, в което пишеше: „Поданици мои и любезни мои люде, знам, че не сте виновни вие за това зло дело, а оня разбойник, който е между вас; заради това изгонете го от вас, за да бъдете мирни и седем години ще сте освободени от данък от мое царство, и ще дам на вашите жени да носят злато и сребро на себе си, и още много други големи добрини ще добиете от царството ми” - такива думи им изпрати царят написани. А друго тайно писмо изпратил до своя паша, в което му пишел още като влезе в остров Касандра, всички с меч да погуби. А касандряни, окаяни и безумни, като прочели царското писмо и като не разбрали хитрото коварство на царя, възрадвали се. И като се събра целият прост народ при своя княз, ох простота, глупава и сляпа, и му казаха: „Господин Манолаки, искаме да се предадем на турците, ти върви у вас си, ако ли не искаш - ще изгубиш главата си”. А князът, чувайки от тях такива думи, и виждайки, че ги говорят със злоба, веднага взел своята войска и като ги качил на четири кораба, побягнал в Атонската гора и там пребивавал няколко дена, но като видял, че там има оскъдица на жито, както и по-рано известих за това, вдигнал се и оттам и тръгнал да иде в Аморея, но по пътя се разболял и умрял. Турците тогава влязоха в остров Касандра на осмия ден на месец ноември и веднага откриха своето коварство и се разсвирепяха подобно на вълци посред овце и извадиха остри мечове и сякоха три дни и три нощи, и изпосякоха всички от мъжки пол от малки до големи, тяхното число е четиринадесет хиляди, тези от женски пол поробиха, а селата сравниха със земята. Тук бе плач и ридания до небесата, тогава наистина се изпълни реченото: „Рахил плачеше над чедата си, но нямаше кой да я утеши”17; така бе и с гръцките майки и така бе запустение на Касандрия.

Монасите, като научиха за станалото, започнаха да плачат и горко да ридаят, едни умираха поради страх, други от глад, а трети бързо закопаваха манастирските богатства в земята, някои оставиха своите манастири пусти и побягнаха с кораби в Аморея. Беше тогава такова голямо смущение и страх, каквото не може да се изрече. А след запустението на Касандрия дойде пашата със своята войска близо до Атонската гора и изпрати писмо до монасите, в което така пишеше: „Покорете се с мир на нашия цар и не се бойте, никакво зло няма да ви се случи, нито моята войска ще допусна да влезе във вашата Атонска гора, само се покорете и изпратете при мен няколко от вашите старци, с които да побеседваме и да сключим мир. Ако ли не искате да се покорите, то с меч ще ви унищожа, както и Касандрия”. Монасите като приеха писмото и като го прочетоха, веднага се събраха на събор и направиха съвет и решиха да се покорят на турците, пък каквото бог даде. И избраха помежду си двадесет и четири стари монаси да отидат при пашата и да сключат мир. И така отидоха те на едно място, наречено Метангич и сключиха такъв мир: да не отива пашата в Атонската гора, а само малко турци да изпрати за защита и за сигурност. И така се завърнаха ония стари монаси в Света гора. А лукавият паша няколко дни не стори нищо, тъй като беше сключил мир, но изпрати във всеки манастир по сто турчина и започнаха страшно да притесняват монасите, да им пакостят, започнаха да ги мъчат за злато и сребро. След това и пашата поиска от манастирите да му дадат осемстотин хиляди лева (Бележка: гроша), а монасите нямаха откъде да дадат толкова пари. Тогава започнаха да продават волове, овце и манастирските кози, и безценни църковни вещи, филони и епатрахили многоцветни, златни потири и всякакви скъпоценни вещи, и пак не можаха да съберат оная сума, която искаше пашата от тях. И отидоха при пашата, и помолиха му се да чака малко време, докато придобият нещо отнякъде и се наплатят. Той им даде шест месеца срок (Бележка: ваде), но поиска да отидат при него четиридесет монаси и да стоят за залог и уверение. И те така направиха, отидоха 40 монаси при него в двора му. А той, по-свиреп и от звяр, започна да ги мъчи в тъмницата с глад и жажда и с биене, и така мъченически умряха ония невинни монаси. А останалите монаси, които бяха останали тук-таме из манастирите, и те започнаха да бягат - едни в гръцката земя, други в руската и немската земя, и така запустяха много манастири велики и царски. От които първият пуст е Сфигмен, вторият Кастамонит, третият Ксинов, 4-я Русико, 5-я Симонопетра, 6-я Свети Павел, 7-я Каракал, 8-я Филотей. Също така и от скитовете и килиите повечето са запустели, но не знаем кои и колко са. За колкото сме слушали, че са пусти, за толкова и писахме. Днес все още се намират тук и там по манастирите няколко монаси, но твърде малко.

И то пак да благодарим на бога и на неговата майка и за това, понеже съхрани и манастирите невредими (Бележка: защото останаха целокупни от агаряните) и много от монасите. Такова страдание и запустение Света гора не беше страдала друг път от никого, освен от римския папа, който се наричаше  Лъв18, който още повече монаси бе избил и много манастири беше изгорил и даже беше ги сравнил със земята. Но милостивият бог заради молитвите на своята пречиста майка бе помогнал и по-красиви манастири от ония първите бяха съзидани и с повече монаси се бяха умножили. И днес знам и вярвам, че Владичицата наша Богородица, която ни е помощница и покровителка, тъй като Света гора е нейна градина19, пак може с нейна помощ да се съберат и повече монаси. Тя е ходатайка пред своя син за монасите, които живеят в тишина и безмълвие и вървят в пътя на непорочните. Чрез нейните молитви господ да се помилва нас и всички православни християни, сега и за вечни векове.

 

______________________

 

Бележки:

 

1.              Султан Махмуд ІІ (1808-1839)

2.              Става дума за житието на св. Йоан Нови Търновски.

3.              Става дума за гръцкото въстание от 1921-1929г. организирано от Филики етерия („Дружество на приятелите”).

4.              Александър Ипсиланти Младши е внук на Александър Ипсиланти Старши  (1725-1807), драгоман на Високата порта (1775), воевода на Влахия (1775-1782, 1796-1797), воевода на Молдова (1786-1788) и син на Константин Ипсиланти (1760-1816) – велик драгоман на Високата порта (1796-1799), воевода на Молдова (1799-1802), воевода на Влахия (1802-1806). В текста с Молдовлахия  е обозначена Молдова, а с Каравлахия – Влахия. Александър Ипсиланти преминал река Прут, по течението на която преминавала границата на Русия за Влашко на 22 февруари 1821г. и обявил началото на въстанието. Бойните действия обаче не били успешни за въстаниците. На 6 юни 1921г. при Драгашан Александър Ипсиланти бил разбит и трябвало да се изтегли в Австрия, където бил хвърлен в затвора.

5.              На 20 юни 1921г. в Морея пристигнал брата на Александър Ипсиланти – Димитър,  който носел специални пълномощни.

6.              Въстанието на Пелопонес избухнало на 25 март 1921г.

7.              Цариградския патриарх Григорий V (1797-1798, 1806-1808, 1818-1821), с рождено име Георги Ангелопулус, роден 1745/1746г. Въпреки че за да предпази християните в Османската империя от репресии Григорий V да отлъчил Александър Ипсиланти след преминаването на река Прут, на 10 април 1821г. патриархът бил низложен и обесен на портата на патриаршията, след което тялото му било влачено от разсвирепялата се тълпа и хвърлено в морето. Тялото било извадено от гръцки рибари и било погребано в Одеса, а през 1871г. тленните му останки били пренесени в Гърция. Гробът му се намира в атинския катедрален храм „Свето Благовещение”. През 1921г. гръцката православна църква го е канонизирала за светец.

8.              По това време гърците имали 615 кораба с общ тонаж 153 580т. и 37 526 моряци, (Тодоров, Н., „Филики етерия и българите”, С,  1965, стр.  14.

9.              Централната управа на Атон се намира в Карея. Съборът на антипросопите (Кинотисът) се състои от представителите на двадесет главни манастира, които се наричат антипросопи, избирани от всеки манастир за едногодишен срок.

10.       Руският цар Александър І Павлович (1801-1825). Александър Ипсиланти бил негов адютант и генерал от руската армия. Русия официално обявила, че не подкрепя действията на въстаниците, но Ипсиланти уверявал, че това е само дипломатическа маневра. Отношенията между двамата останали обтегнати и Ипсиланти бил освободен от австрийския затвор със съдействието на следващия руски император Николай І на 22 ноември 1927г. (За позицията на царя вж. Н. Михайлович, „Император Александър I. Опить исторического исследования”, 2 изд., Петроград, 1914, с. 430).

11.       Под името княз Манолаки е обозначен Емануил Папас (1772-1821). Той бил син на свещеника Димитър от Сяр, откъдето идва прозвището Папас.

12.       Солунският валия Абдулабуд паша произхождал от християнско семейство, но бил потурчен на осемнадесетгодишна възраст и се издигнал до поста солунски управител, като по време на въстанието през 1821—1822 г. разрушил Касандра и Негуш.

13.       Халкидическият полуостров има три разклонения: западното е Касандра (Палене), средното е Ситония (Лонгос) и източното е Атон (Света гора). В най-тясната на Касандра по време на Гръко-персийските войни през 480г.пр.н.е. е бил прокопан плавателен канал и затова авторът го е нарекъл остров. Тясната шийка през която е прокаран канала се нарича Провлака и представлява равнина дълга около 6км. и широка около 2км. Населението на Касандра се вдигнало на въстание през 1821г. и се сражавало до 1822г. когато турските войски начело с Абдулабуд (Лобут) паша го потушили.

14.       На 28 март 1821г. един отряд, командван от етериста Никола Солиотис, нападнал турските мюлтезими - събирачи на данъка в с. Порта (Портаря).

15.       Село Паламиди.

16.       Емануил Папас е бил провъзгласен за архистратег на Македония.

17.       Йеремия, 31:15. Рахил починала преди синовете си Йосиф и Вениамин, а в цитираното пророчество тя символизира всички израелски майки, които оплаквали далечните й потомци, които били избити и отведени в плен, след като страната била завладяна от асирийците и вавилонците.

18.       Вероятно се има предвид папа Лъв ІХ (1049-1054), който с помощта на норманите започнал да подчинява православните епархии в Южна Италия, на което се противопоставил българският архиепископ Лъв, който бил подкрепен от цариградския патриарх Михаил. С тези си действия папа Лъв предизвикал Великия разкол между католици и православни. Мъченичеството на зографските монаси е станало на 10 октомври 1275г. след Лионската уния през 1274г., когато е бил папа Григорий Х (1271-1276) и тогава православните манастири също за били засегнати заради усилията на византийския император да наложи постигнатото споразумение.

19.       Според преданието пътувайки за остров Кипър св. Богородица спряла на  Атон, където проповядвала и го определила за своя градина с думите: „Нека това място бъде моят жребий, който ми се дава от моя Син и Бог".