ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

БЕЛОВСКА ХРОНИКА

Беловската хроника е запазена в два преписа: Попконстантинов и Погеоргиев. Първото публикуване на летописа е направено по Попконстантиновия препис от Н. Начов през 1898г. в сп. „Български преглед”, а по-късно и от Христо Кодов в „Опис на славянските ръкописи в библиотеката на Българската академия на науките”. С., 1969, 256—258. Попгеоргевия препис е бил публикуван от Петър Мутафчиев през 1915г. в студията му „Стари градища и друмове из долините на Стрема и Тополница" (Мутафчиев, П. Избрани произведения в два тома. Т. 1, С. 286—396). Стефан Захариев в „Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишка каза. (С, 1973., стр.54—55) без да посочи какъв източник е използвал, е преразказал съдържанието на летописа, като съдържанието съответства на Попгеоргиевия препис.

Настоящата публикация се прави по Попконстантиновия препис.

От Попконстантиновия препис на Беловската хроника е запазен само един лист. Листа е бил намерен между книгите на починалия поп Константин от село Голямо Белово. След това е бил даден на друг местен свещеник – поп Мика да го прочете. Синът на поп Мика – Христо Попмиков запазил листа и по-късно го предал на Начов. Ръкописът е на груба, тънка хартия, като листа е с размери 43 на 16см. Целият ръкопис е написан с един и същ почерк, но Начов предполага, че е станало в различни периоди, тъй като е имало известно подобрение на изписването. На едната страница има 2 сведения, които са отнесени към годините 1366 и 1620. После следват неточни статистически данни (включени са и тук със ситен шрифт) за населението на няколко държави. Останалата част от летописа продължава на следващата страница. Във втората част на летописа част от съдържанието е сходно с това на известния летопис на поп Методий Драгинов. Наличието на статистическите данни между двата хронологически текста е основание да се предположи, че става дума за запазени части от две отделни хроники, като на едната е запазен краят, а на другата – началото.

Публикуваният от Мутафчиев препис е копие от ръкопис, който принадлежал на беловския поп Георги, което било направено от неговия племенник. По време на Априлското въстание поп Георги бил заловен от турците, подложен на изтезания, вследствие на които починал. Тогава се изгубил и неговият ръкопис. В този препис е запазена и липсващата част от Попконстантиновия препис:

„В лето 1040 създадена била (църквата) от някой си Георги, който бил брат на княз Дамян. Той не се женил, ами се калугерил в манастира „Седемте престола", който е край Искър а. Той съзидал до 20 църкви и манастири много, калугерското му име било Гавраил. Той съзидал манастир в гората Лефка, където е сега Спасовата църква, наречена „Възнесение Христово". В манастира имало пет параклиса малки: „Успение Богородично", „Св. пророк Илия", „Св. апостол Петър и Павел", „Св. архидякон Стефан" и „Св. апостол Йоан Богослов". Имало 90 калугери и църквата при метоха се наричала „Св. 40 мъченици". Кога се чепинци изтурчиха в лето 1620 вдигна султан Ахмед войска на Мора, та пусти по морето 105 хиляди войска и по сухо 150 хиляди войска, та тогава дойдоха в Пловдивския край и преминаха 6 паши през него. Тогава един паша, името му е Мехмед, заплашил планинските села, че на връщане щат всичко да правят и да секат християните, ами да се изтурчат, та да бъдат свободни от данък и от ангария. И всите села планински тогава се изтурчиха от страх, тогава и чепинците изтурчиха. Някой си Хасан ходжа, който бил с пашата, преди всички други потурчил поповете поп Костадин и поп Георги, и поп Димитри; на деня на Св. Георги потурчи ги. (И турчили) до 15 август. Които се съпротивиха—убиха ги, да се уплашат (другите). Та така: които се потурчиха — дадоха им воля да разсипят църкви и манастири. И разсипаха от Станимака до Баня Самоковска 218 църкви, църкви с манастири — 32. Много пакост извършиха изтурчените тогава, разсипаха и манастира „Възнесение Христово" в Белово и убиха до 20 души калугери, а други побягнаха. И това стана в лето 1620 и поповете бягаха от Костандово."

Преразказа на Захариев с някои малки различия е близък до текста на Попгеоргеивия препис. По тази причина, а също и заради някои интересни бележки за останките от миналото в региона ето и част от този преразказ:

„Там стои и досега в развалини мястото дето са вадили и работили желязо в маданите и леярниците. В това село Българите са имали и особени правдини, докато се потурчили цепинските помаци. Те са воювали задължително при турците под име „харибаджии” (един вид къси и широки копия), от които „харби” още се намират по някои къщи ръждясали и захвърлени. На един час разстояние на юг от селото на един връх в планината наименуван Раковица има е просторна крепост с черква „Преображение Христово”, развалена, дето за завоюването на тези места отишъл Гази Дауд паша да покорява българите, те се събрали от близките села, та се затворили в тази крепост и се бранили много време с оръжието си; и най-после като видели, че не ще може да устоят против турската сила, те се предали с някои условия и по заповед на пашата сами разсипали крепостта и черквата. На същата посока ½ час от селото има и друга църква развалена „Свети 40 мъченици”, дето е бил метохът на царският манастир „Възнесение Христово”, съграден през 1040г. от княз Георги, брат на българския цар Петър І Делиян на мястото наричано Левка Гора (може би „Лъвска гора”. Черквата види се е била със седем кубета и пет отделения (параклиси), т.е. „Възнесение Христово”), „Успение на Пресвета Богородица” с една чудотворна икона, „Свети Апостоли” „Свети Архидякон Стефан” и „Свети Иван Богослов”. В този великолепен манастир са живеели 90 българи калугери, които са преписвали повечето черковни книги; и същия княз Георги като бил направил и манастирът „Седемте престола” при река Искър в софийското окръжие, той се подстригал там за калугер и се преименунал Гаврил, където и починал. Войниците на Даут паша, като покорили българите в Раковица, нападнали Спасовският манастир, та го опленили, изклали 30 души от калугерите, а другите изпреварили, та бягали в Цепина, дето българите още се държали. На този манастир били подвластни цепинските села Белюво и Загорово, на които приходите от десятъка след завоеванието посветили на царския архив (тефтерхане) в Цариград на име Гази-Дауд-паша-вакуфу. После, когато се потурчили помаците, разорили и черквата дето стоят сега само стените и едно пробито кубе…”

В квадратни скоби съм направил някои пояснителни добавки. Правописът за улеснение е осъвремен, но е запазен архаичният език на текста по Попконстантиновия препис, тъй като в настоящите встъпителни бележки се намират осъвременените варианти на другия препис. С полуосъвременен език летописа с някои неточности е публикуван и в „Писахме да се знае. Преписки и летописи”, съставители . В. Начев и Н. Ферманджиев, С., 1984г. (стр. 274-275), с пояснителни бележки (стр. 371-373), а частично последната бележка е публикувана и в сборника съставен от Хр. Петров - „По следите на насилието. Документи и материали за помохамеданчвания и потурчвания”, С. 1972г., т.2, стр. 359-360).

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

1366. Между село Белюва и село Сестрима: на место наречено Раковица, имало кале, та от страх сви села у нетре прибегновале и чували са. Като дойде Мурат да бие Филибе, оплашиле се християне, занели ключове от калето и поклонили се сос дар да будат рая; он повелел да разсипат калето, и они оплашили се, та разсипали и манастира, що бил на име „Преображение Христово". Това лето расвалиха и велики логор, и кале между село Баткун на Чепинско, имало у него църква прекрасна на света Богородица успение;

2. Кога се чепинци истурчили: на: 1620 [година], тогава по планини, по Гюмюрчинско, по Филибелиско: 74 села се потурчиле :

[Следва празно място и до края на първата страница са следните иначе неточни статистически данни:]

На турско има люде . . . 49: милиуна: 49000000

На Русия има хора . . . 38: милиуна: 38000000

На Франция има хора . . . 25: милиуна: 25000000

На Свекия има хора . . . 05: милиуна: 5000000

Нeмция има хора . . . 36: милиуна: 36000000

На Венаак има хора . . . 2: милиуна: 2000000

На Данимарка има хора . . . 2: милиуна: 2000000

Ингилис има хора . . . 15: милиуна: 15000000

На Спания има хора . . . 10: милиуна: 10000000

На Портогалия има хора . . . 2: милиуна: 2000000

Брандибур има хора . . . 7: милиуна: 7000000

Влашко хора . . . 10: милиуна: 10000000

[Следва празно място до края на страницата. На следващата страница са следните летописни данни:]

1. Парво кога узе турчин Белиград султан Селиман беше от Христа лета: … 1620.

Убиха Янкула кнеза, що владуваше.

2. Будима града кога узеха турци и други многу градища у Немско плениха. Беше ва лето 1541, тамо се сконча и Селиман.

3. Пак полазиха турци, сам везир сос 245 хиляди войска, та поразиха у Немско многу градове. Достигнаха и до царски грат Виена и обиколиха гу, та гу държеха осем месеци затворен, а они склониха да се предадат. Сос божия помощ довтаса Йоан крал Лешки, та ги изгониха сос много поругание и сичко им узеха. Гониха ги до Белиград, многу исбиха. Беше ва лето 1684.

4. Пак на 1717 от Христа насилиха се немци, та исгониха турци от Немско превзеха си свите градища, узеха и Белиграда.

5. Пак насилиха турци ва лето 1739, кога дойдоха немци до Халкалии, та ги исгониха, избиха много и узеха пак Велиград [Белград] турци. . .

6. Ва лето 1620: вдигна султан Ахмед войска на Мора, та пусти по морето гемии: 105; сос войска, и по сухо до 150 хиледи войска. Тогава дошле по Филибелиска страна да заминат 6 паши. Та некой паша, Мехмед името му, заплашил селата планински, защо на връщане щат сичко да робат и да сечат християните, ами да се истурчат, та да будат свите слободии от данок и от ангариа. Та свите села планински тогава изтурчиха се от страх. Тогава и чепинци изтурчил некой Хасан хоча, що бил сос пашата. Парво се потурчиле поп Костадин, и поп Георгия, и поп Димитар на ден светаго Георгия. Турчиле ги до августа 15 ден. Кои се съпротивиха и убиха мнозина от тях да се уплашат, та така пощо се изтурчиха, дадоха им волиа да разсиповат манастире и църкве и разсипаха от Станимака до Баня Самоковска църкви 218 и манастире 32. Много пакост сториха истурчените, Тогава са разсипале и манастир на Белово „Вознесение Христово". Тоя манастир бил создан от некоегу си Георгия, бил брат на Дамяна кнезу врачанскому. Он неженил се, ами се калугерил на манастир Седмий престоле, който е край Искъро. Он созидал до двадесет церкви и манастире много [след реда на празното място на реда е написана цифрата 8], име му калугерско Гавриил. Той созидал манастир на гора Лефка, що е сега Спасова църква на име „Вознесение Христово." У манастир имало 5 параклиса мали на име „Успение Богородично", „Свети пророк Илия", „Свети апостоле Петра и Павла", „Свети архидякон Стефан" и „Свети апостол Йоан Богослов". Имало братя 90 калугера и църква на метоха „Свети 40 мучеников", кога се чепинци из[турчили]. . .