ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

За дяловете на Българската земя

Разказът „За дяловете на Българската земя” е добавен към т.нар „Чирпанска (Герова) преправка” на Паисиевата история, чието преписване е направено от трима писари със средствата на чирпанския учител монаха Харитон. Дело на този Харитон са и още две преправки на Паисиевата история известни като „Втора Змеевска”(1831г.) и „Харитонова”(1832г.).

Ръкописът се съхранява в ГБ, Москва под № Ф.87 №50. Съдържа 120+VIII л. и е с размери 4˚ (21,5 х 16,0) см. Първоначално се е съхранявал в Румянцевия музей под № М. 1731 Преправката съдържа следните глави: За заглавието на тази книга. За предисловие. За родословието на Маврубир. За славяно-българските прародители.За Илирик. За цар Троян. За Константин и Лициний. За Асен І. За Крум и за Никифор. За Йоан Владимир. За Йоан, патриарх Търновски. За Асен Втори. За синовете Александрови. За цар Георги. За Георги Арбанас (т.е. Албанеца – бел. м. АЛД). За Божията милост и за преславното чудо на светителя и великия чудотворец отец Николай, който бил на Туловското поле под Мъглиж. За българските учители. За светците. За второто разорение на България. За написването на имената на кралете и царете. За дяловете на Българската земя. Кратка история за българския род. Подбуждане на българския род към добродетели.”. Преправката започва с: „Латинеца Маврубир пише за славянския род, откъде произхожда …” и завършва с: През тази 1488 година побягна Гъргур и Мария, сестрата на Лазар, сръбския деспот в дома на Мехмед бег и двамата приеха турската вяра. До тук е краят на гърците, българите, сърбите, албанците. Бяха изтребени като от потоп от турския меч. Биха се с турците 127 години, започнаха да са бият в годината 6869 (1361-б.м. АЛД) и се биха дори до годината от Адам 6996 (1486-б.м. АЛД).

На последните листи има 7 бележки, от които ще приведа изцяло две, тъй като може да служат за ориентир за изготвянето на ръкописа и ползването му преди да попадне у Найден Геров. Първата гласи: „Нека бъде известно, че с усърдието и спонсорството на монаха Харитон беше в годината от сътворението на света 7339, в годината от въплъщението Христово 1831, когато седеше в град Чирпан и поучаваше децата на книжно четмо се преписа тази история от трима писари, освен четиринайсетте листа.” Другата преписка гласи: „Да се знае кога е изгорял Калофер за първи път, в годината 1793, Гергьовден преди Великден в събота. После пак след 11 години в годината 1804 на Гергьовден в събота преди Великден; през годината 1850 (Гергьовден – доп.м. АЛД) и Великден бяха заедно”. От тези бележки се вижда,, че преписът е направен през 1831г., като има бележка и за събитие от 1850г. През лятото на 1864г. ръкописът вече е бил притежание на руския консул в Пловдив Найден Геров. Тогава В. Ламански направил извадки от ръкописа и през август 1869г. в статията си „Болгарская словестность ХVІІІ века” в „Журнал министерства народного просвещения”, т.145, СПб. 1869 стр. 107-123 е публикувал и текста на разказа „За дяловете на Българската земя” (стр.120-121).

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

Българската земя се разделя на четири части: Първата част е Мисиния или …[съдейки по изложението по-натам думата вероятно е „Загора” – б.м. АЛД] и колко градове има в България: Белоградчик, Неготин, Фетисла, Берковица, Кутловица, Видин, Враца, Уряово, Лома, Лович, Никопол, Севлиюво, Плевен, Свещов, Столичния град Терново, Руси, Арбанас, Радостол, Селитра, Ряово, Разград, Мачин, Джумая, Шумен, Козла, Кесаково, Пазаржик, Преслава, Баба, Тулча, Каварна, Варна, Козложа. Всички тези градове са в Загория, между Стара планина и Дуная от Черно море до Ветисла 33 български градове.

Част втора, колко български градове има в Тракия: Созово, Бабайски, Сара, Нона, Адриан, Бургас, Айло, Месеврия, Айтос, Палчик, Мало Терново, Карибат, Жеравна, Узунжово, Аскюю, Чирпан, Захра, това е Велта, Загора, Янбол, Сливен, Котел, Казанлак, Карлово, Етрополи, Филибе, Стена, Пазарджик, Самоков, Ихтиман, Златица, Пещера, София, Радомир, Дупница, Жумая, Кюстендил, Баня, Брезник, Тран, Пирот, Враня, Лесковиц, Ниш, Круша. Тия всичките градове са в Тракия, между Страра планина и Трача планина, от Черно море и от Адрианово до Ниш, 43 български градове.

Част трета, колко български градове има в Македония: Новай, Козястена, Скеча, Гюмюрджина, Смилян, Захна, М. Просечена (?), Драма, Филиопус, Неврокоп, Меомия, Баня, Меленик, Сера, Демирхисар, Жумая, Дохрян, Петрич, Радовиш, Вийница, Срумница, Щип, Когани, Паланка, Кратово, Коматово, Тиквиш, Веляс, Фелерис, Скопе, Балжа, Водин, Новград, Негош, Катраница, Вардар, Трищина. Тези всичките градове са в Македония между планината Деспота и между Гърция, 37 български градове.

Част четвърта, колко български градове има в Дардания: Охрит, старата столица на българите, Битола, Прилип, Нивопазар, Дяково, Елбасан, Призрян, Тетово, Калканда, Шкодра, Река, Дебра, Ужеца, Горна река, Долна Дебра, Скендр, Крушивица, Кораб, Новосело, Блясово, Бер, 31 градове.

Тези всички градове са в Дардания, граничеща с венецианците. Това е западната страна на българите, Тракия е източната страна на българите, Македония 4 южната страна на българите, Загоре е северната страна на българите. Край.