ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

За славянските учители

Разказът „За славянските учители” е добавен към т.нар „Чирпанска (Герова) преправка” на Паисиевата история, чието преписване е направено от трима писари със средствата на чирпанския учител монаха Харитон. Дело на този Харитон са и още две преправки на Паисиевата история известни като „Втора Змеевска”(1831г.) и „Харитонова”(1832г.).

Ръкописът се съхранява в ГБ, Москва под № Ф.87 №50. Съдържа 120+VIII л. и е с размери 4˚ (21,5 х 16,0) см. Първоначално се е съхранявал в Румянцевия музей под № М. 1731 Преправката съдържа следните глави: За заглавието на тази книга. За предисловие. За родословието на Маврубир. За славяно-българските прародители.За Илирик. За цар Троян. За Константин и Лициний. За Асен І. За Крум и за Никифор. За Йоан Владимир. За Йоан, патриарх Търновски. За Асен Втори. За синовете Александрови. За цар Георги. За Георги Арбанас (т.е. Албанеца – бел. м. АЛД). За Божията милост и за преславното чудо на светителя и великия чудотворец отец Николай, който бил на Туловското поле под Мъглиж. За българските учители. За светците. За второто разорение на България. За написването на имената на кралете и царете. За дяловете на Българската земя. Кратка история за българския род. Подбуждане на българския род към добродетели.”. Преправката започва с: „Латинеца Маврубир пише за славянския род, откъде произхожда …” и завършва с: През тази 1488 година побягна Гъргур и Мария, сестрата на Лазар, сръбския деспот в дома на Мехмед бег и двамата приеха турската вяра. До тук е краят на гърците, българите, сърбите, албанците. Бяха изтребени като от потоп от турския меч. Биха се с турците 127 години, започнаха да са бият в годината 6869 (1361-б.м. АЛД) и се биха дори до годината от Адам 6996 (1486-б.м. АЛД).

На последните листи има 7 бележки, от които ще приведа изцяло две, тъй като може да служат за ориентир за изготвянето на ръкописа и ползването му преди да попадне у Найден Геров. Първата гласи: „Нека бъде известно, че с усърдието и спонсорството на монаха Харитон беше в годината от сътворението на света 7339, в годината от въплъщението Христово 1831, когато седеше в град Чирпан и поучаваше децата на книжно четмо се преписа тази история от трима писари, освен четиринайсетте листа.” Другата преписка гласи: „Да се знае кога е изгорял Калофер за първи път, в годината 1793, Гергьовден преди Великден в събота. После пак след 11 години в годината 1804 на Гергьовден в събота преди Великден; през годината 1850 (Гергьовден – доп.м. АЛД) и Великден бяха заедно”. От тези бележки се вижда,, че преписът е направен през 1831г., като има бележка и за събитие от 1850г. През лятото на 1864г. ръкописът вече е бил притежание на руския консул в Пловдив Найден Геров. Тогава В. Ламански направил извадки от ръкописа и през август 1869г. в статията си „Болгарская словестность ХVІІІ века” в „Журнал министерства народного просвещения”, т.145, СПб. 1869 стр. 112-114 е публикувал и текста на разказа „За славянските учители” (стр.120-121). Съдържанието на текста на места почти дословно възпроизвежда едноименния разказ на Паисий Хилендарски, но на места се отклонява: добавено е, че Методий е имал светското име Михаил и е споменато името на майка му Мария, че Търново се наричало Мисиния, че българските митрополити не са 4 както е в историята, а 5 като е добавен този в град Роман, а също в синхрон с разказа за второто разорение на България завладяването на страната е отнесено към времето на султан Селим ІІ.

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

Необходимо е да си припомним за българските светии и учители Кирил, Методий, Климент, Саватий, Наум, Еразъм, Ангеларий, по кое време са съставили писмена и книги на славянски език: в лето Христово 845.

По времето на иконобореца цар Михаил, сина на Теофил имаше двама братя Михаил и Константин. Те се родили в град Солун от баща на име Лъв, а майката пък Мария, сановита и богата, и добродетелен човек. А по-старият му син Михаил станал български воевода, понеже тогава Солун бил под българска власт и след 10 години оставил воинския чин и приел монашески чин, и бил наречен Методий, а брат му Константин бил по-млад от Методий, а той бил учил звездочетство в Цариград. И той също, по съвет на своя брат Методий, оставил света и приел и той монашески чин, имал чист, непорочен и свят живот. А по това време царувал в България Омуртаг, а Методий пристигнал в Търново. Но тогава Омуртаг търсел художник иконописец, за да му зографиса палатите. И повикал цар Омуртаг свети Методий и така му заповядал царя: да му нарисува в онази палата зверове и птици и подобни ловове. А свети Методий не нарисувал това, но нарисувал Второто пришествие Христово толкова хитро (изкусно – б.м.) и страшно, отдясно подобие на рая, а ляво подобие на вечните мъки. Тогава цар Омуртаг бил само оглашен. Когато царят видял това изображение, много се изплашил, дошъл в чувство и казал с умиление: блажен съм, защото се обръщам отдясно.

По това време, тогава Методий случил удобно време и говорил на цар Омуртаг да приеме християнската вяра. И се обърнал цар Омуртаг на това, и изпратил при царица Теодора, и дошъл от Цариград епископ, изпратен от царица Теодора, и покръстил цар Омуртаг и го нарекъл на име Михаил, по името на цар Михаил, сина Теофилов. И папа Николай изпратил двама епископи, Павел и Формоза. И те покръстили много от българския народ по това време, но също и Методий и Кирил, защото те им говорели и ги учели на техния български език. Затова Кирил и Методий били убедени от цар Михаил Български и от царица Теодора и от други българи, да приемат епископство, да идат да учат българите и другите славяни на християнска вяра и ги нарекли български апостоли. И цар Михаил Български повикал Кирил и му казал, да изведе писания на български език. А той казал: как мога аз да извърша такова дело, други философи двеста години са се трудили и не са успели? След това свети Кирил постил 40 дни, молил Бога и извел 40 слова: А, Б, В, Г, С, Е, Ж, S, З, И, и останалите, и написал първо от Евангелието на Йоан: „В началото бе словото” до края и показал това на цар Михаил Български и на цариградския патриарх Игнатий. И те много го похвалили и му казали да учи българите и славяните по техния език и превеждали от гръцките книги на български език и дошли в Охрид при архиепископа Климент. Той бил родом българин и четели на латински и тук се събрали 5 учители от български род, които заели елинската премъдрост, писанието, Климент, Саватий, Наум, Еразъм, Ангеларий. Тези всички свети 5 мъже бяха от българския език и така със светите Кирил и Методий бяха 7 изкусни и премъдри учители, и така събирали изрядни речи от българите, от сърбите, от русите, от москалите, от славяните, от ляхите. Те много време събирали речи от тези народи, докато съставили Псалтира и евангелията и много други български книги, които и досега гърците знаят и четиримата патриарси, Цариград, Йерусалим, Синая, Света гора и всеки род. Казват: българска книга, а не сръбска или славянска. Но свети Кирил и Методи после били поставени за епископи на славяните в Морава. Не Сръбска Морава, която тече през Шумадия, но друга Морава, при морето Океан, което се нарича море Балтинско или Помарийско при Бранденбург. Там няколко време учели ония славяни на християнска вяра. И така после поради този народ нарекли писмото и книгите славянски. Но гърците, както е изначално казват и досега български книги, а не иначе. Така първо българите възприели писмената и книгите, и светото кръщение. Макар русите и сърбите де се превъзнасят, че първо те са приели светото кръщение и славянските писмена. Но не е така, всичко е лъжа, не могат да представят никакво свидетелство. Макар и русите да пишат за това, но гръцките и латинските летописи правят известно, по кое време българският крал Тривелий или Теоктист е приел светото кръщение с всички българи през 703 година и държали благочестието 50 години, понеже нямали писмена на своя език, а четели и писали на латински и гръцки, затова не били крепко утвърдени във вярата. Затова пак отстъпили в поганство тъкмо българските царе, а не целият народ, защото българите били кръстени още от апостолите. Но когато пренесли царския престол от Дардания, сиреч от Охрид в Загора, във великия град Мисиния, т.е. Търново, българските царе отстъпили от благочестието и бяха в идолослужение 92 години. Пак Бароний пише на лист 908, че през 845 година Омуртаг или Михаил, както пише Барон, приел светото кръщение с целия български народ. От ония времена и досега българският народ неотстъпно живее в благочестива вяра.

Тук накратко ще стане дума за русите. Руската княгиня Олга приела светото кръщение през 958 година, Бароний на лист 1043, но с няколко там човека от руския род, а имали гръцки свещеници, а не славянски. Тогава русите никак не умеели да четат по славянски. После крал Владимир Руски и Киевски приел светото кръщение през 1008 година, Бароний на лист 1079, като целият руски народ се покръстил по нужда. Та известно е, че преди това българите всенародно са приели кръщението, така също и славянските писмена и книги, 205 години по-рано от русите. А сърбите тогава бяха под [властта на] папата и държали римската вяра. Няма нищо нито в латинските, нито в гръцките летописи за сърбите, по кое време римляните са ги покръстили, но през лето Христово 1101 сръбският жупан Неман приел светото кръщение, но не целият сръбски народ, а няколко твърде малко.

По-късно архиепископ свети Сава, Неманев син, през 1190 година обърнал целия сръбски народ към православната вяра. Така и сърбите 345 години след българите приели християнската вяра. Така българите по-рано от всички славянски народи приели православието. По-рано поставили цар и патриарх, и започнали да четат на своя език. Латинският летописец Маврообир, френският летописец Буефир така казват: сърбите са най-непотребни от всички славянски родове, защото яко хулят Божия закон, затова. Разбери, благочестиви читателю описаното тук, да помниш, по кое време българските царе са си поставили патриарх в Търново от българския език през 853 година.

Българският цар Симеон Лабас, приел царството от баща си Михаил, а при Михаил римският папа три годни заповядвал на българите, защото и папските епископи Павел и Формоза покръстили много български народ. Но по това време римският папа отстъпил от благочестието, затова българите изгонили от България папските епископи Павел и Формоза. Тогава цар Симеон Лабас останал под Цариградската патриаршия известно време. Но гърците искали от българските царе за поставянето на Търновския архиепископ много злато и сребро. Но Симеон Лабас започнал с голяма войска бой с гърците за това светокупство. Затова много време воювали, защото взимали данък за поставянето на архиерейство и поради друг гняв, който имал към гърците, той отстъпил от Цариградската патриаршия и искал да се присъедини към римляните. Затова гръцките патриарси, всичките четирима, едно, за да създадат с българите мир и съгласие, и друго, да не ги изоставят в римската ерес с голяма молба призовали цар Симеон Лабас всичките му барони и гръцките патриарси дали благословия и поставили в Търново самовластен патриарх и докъдето българите царували, поставяли патриарси и епископи от своя български род, след патриарха и митрополити. Пръв бил охридският митрополит, втори преславският митрополит, трети софийският митрополит, четвърти видинския митрополит, пети романския митрополит на двете Влахии и имали много подчинени епископи. Така имали в тези пет града и царски палати, и седели там велики барони, поддържали българската войска и събирали данък от народа. Затова българските царе са имали в Охрид, в Преслав, в София, във Видин, в Роман пет барона, които били първи след царя и организирали българската войска. Такова устройство и управление имали до втория цар Селим. Тогава цариградските патриарси с турска помощ и насилие пак присвоили Търновската патриаршия под своя власт поради злобата, която имали към българите, още от началото. Затова не поставят от българския език епископ от българин, но все от гърците поставят. Триклета завист гръцка. После ще докажа.