ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

За българските светци

Разказът „За славянските учители” е добавен към т.нар „Чирпанска (Герова) преправка” на Паисиевата история, чието преписване е направено от трима писари със средствата на чирпанския учител монаха Харитон. Дело на този Харитон са и още две преправки на Паисиевата история известни като „Втора Змеевска”(1831г.) и „Харитонова”(1832г.).

Ръкописът се съхранява в ГБ, Москва под № Ф.87 №50. Съдържа 120+VIII л. и е с размери 4˚ (21,5 х 16,0) см. Първоначално се е съхранявал в Румянцевия музей под № М. 1731 Преправката съдържа следните глави: За заглавието на тази книга. За предисловие. За родословието на Маврубир. За славяно-българските прародители.За Илирик. За цар Троян. За Константин и Лициний. За Асен І. За Крум и за Никифор. За Йоан Владимир. За Йоан, патриарх Търновски. За Асен Втори. За синовете Александрови. За цар Георги. За Георги Арбанас (т.е. Албанеца – бел. м. АЛД). За Божията милост и за преславното чудо на светителя и великия чудотворец отец Николай, който бил на Туловското поле под Мъглиж. За българските учители. За светците. За второто разорение на България. За написването на имената на кралете и царете. За дяловете на Българската земя. Кратка история за българския род. Подбуждане на българския род към добродетели.”. Преправката започва с: „Латинеца Маврубир пише за славянския род, откъде произхожда …” и завършва с: През тази 1488 година побягна Гъргур и Мария, сестрата на Лазар, сръбския деспот в дома на Мехмед бег и двамата приеха турската вяра. До тук е краят на гърците, българите, сърбите, албанците. Бяха изтребени като от потоп от турския меч. Биха се с турците 127 години, започнаха да са бият в годината 6869 (1361-б.м. АЛД) и се биха дори до годината от Адам 6996 (1486-б.м. АЛД).

На последните листи има 7 бележки, от които ще приведа изцяло две, тъй като може да служат за ориентир за изготвянето на ръкописа и ползването му преди да попадне у Найден Геров. Първата гласи: „Нека бъде известно, че с усърдието и спонсорството на монаха Харитон беше в годината от сътворението на света 7339, в годината от въплъщението Христово 1831, когато седеше в град Чирпан и поучаваше децата на книжно четмо се преписа тази история от трима писари, освен четиринайсетте листа.” Другата преписка гласи: „Да се знае кога е изгорял Калофер за първи път, в годината 1793, Гергьовден преди Великден в събота. После пак след 11 години в годината 1804 на Гергьовден в събота преди Великден; през годината 1850 (Гергьовден – доп.м. АЛД) и Великден бяха заедно”. От тези бележки се вижда,, че преписът е направен през 1831г., като има бележка и за събитие от 1850г. През лятото на 1864г. ръкописът вече е бил притежание на руския консул в Пловдив Найден Геров. След това книгата попаднала в сбирката на Григорович, а след смъртта му постъпила в Румянцевия музей. В. Ламански направил извадки от ръкописа и през август 1869г. в статията си „Болгарская словестность ХVІІІ века” в „Журнал министерства народного просвещения”, т.145, СПб. 1869г. На стр. 114-115 е публикувал текста на разказа „За славянските учители”. Съдържанието на текста представлява съкратен вариант на разказа на Паисий Хилендарски за българските светци, но на места има някои отклонения: към имената на повечето от ръководителите на българската държава и църква е добавено „Търновски”, което обаче не за всички е исторически оправдано и съответно в историята няма такава добавка, св. Сава е наречен Саватий, св. Никодим е посочен като Прилепски мироточец, докато според Паисий той е живял в Охридско, а мощите му били в Албанския Белград, т.е. в дн. Берат, Симон Петровски от историята е дадено в побългарен вариант Симон Каменски и са добавени св. Петка Търновска, св. Евтимий Сръбски, св. Манасий Габровски и св. Игнатий Туловски . Подредбата на имената съвпада с тази на Паисий, но при все това авторът е счел за необходимо на направи някои отклонения.

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

Събрани са имената на светците от българския език [език е употребено в смисъл на народ – б.м.]:

1. Свети крал Трифилий, наречен Теоктист монах, в лето 703, Охридски крал¹. 2. Свети цар Михаил Терновски, в лето 863². 3. Свети цар Йоан Владимир Терновски³. 4. Свети цар Давид Терновски, в лето 980⁴. 5. Свети Йоан патриарх Терновски⁵. 6. Свети Теофилакт, патриарх Търновски⁶. 7. Свети Евтимий, патриарх Търновски⁷. 8. Свети Йоаким патриарх Търновски⁸. 9.Свети Климент, архиепископ Охридски⁹. 10. Свети преподобни Наум, близо до Охрид¹⁰. 11. Свети преподобни Еразем Охридски¹¹. 12. Свети Ангеларий, учител Охридски¹². 13. Саватий, епископ Охридски¹³. 14. Свети Николай, архиепископ Охридски¹⁴. 15. Свети Иларион, архиепископ Могленски. 16. Свети преподобни Никодим, мироточец Прилепски¹⁵. 17. Свети отец Йоан Рилски чудотворец. 18. Свети Лука, братанец на свети Йоан. 19. Свети преподобни Гаврил Лесновски. 20. Свети преподобни Прохор Пшински. 21. Свети преподобни Йоаким Сарандопорски.22. Свети праведни Йоаникий Девически¹⁶. Тези четирима свети отци са били ученици на свети Йоан Рилски. 23. Света Параскева Търновска под Средец. 24. Свети преподобни Теодосий Търновски. 25. Свети Марко, митрополит Преславски¹⁷. 26. Светия отец Козма Зографски. 27. Свети преподобни Симон Каменски. 28. Светия отец Скитски Филотей. 29. Светия преподобен отец Пимен Зографски. 30. Свети и праведни Михаил Воин от село Потука. 31. Свети Великомъченик Георги Софийски. 32. Света мъченица Васа, девица от страната Солун. 33. Свети преподобни Димитър Бесарбовски Нови, неговите мощи пък сега са в град Букурещ. 34. Свети мъченик Ангел Нови воин. 35.Свети мъченик Николай Нови Софийски. 36. Свети преподобни мъченик Манасий Габровски¹⁸. Светите 25 мъченици в Зограф изгорени с огън от латинците по времето на българския цар Калиман¹⁹: 1. Свети Тома, игумен. 2. Свети Варсонуфий. 3. Кирил. 4. Михей. 5. Симон. 6. Иларион. 7. Яков. 8. Мартиниан. 9. Йов. 10. Киприян. 11. Сава. 12. Яков. 13. Козма. 14. Сергий. 15. Мина. 16. Йосиф. 17. Йоаникий. 18. Павел. 19. Антоний. 20. Евтимий. 21. Дометиан. 22. Партений. Има още три имена, защото са били бегълци; Светите 14 мъченици, които са от град Тиверия, тъй като не яли месо по време на светия велик пост били избити от турците²⁰. 76. Свети преподобномъченик Игнатий Туловски²¹. 77. Свети преподобномъченик Евтимий Сръбски.

Съборът бил по време на гръцкия цар Василий Македонец и българския цар Михаил, и при немския кесар Лодовик, в годината от Рождество Христово 867.

БЕЛЕЖКИ:

1. Става дума за хан Тервел.

2. Става дума за княз Борис-Михаил;

3. Става дума за зетя на цар Самуил княз Иван Владимир;

4. Става дума за брата на цар Самуил – Давид. Комитопулът Давид бил убит от скитащи власи в м. „Красивите дъбове”. Няма средновековни данни да е бил канонизиран. Възможно е заради името брата на цар Самуил да е бил отъждествен с племенникът на сръбския крал Стефан Първовенчани, син на брат му Вълкан – жупана Димитър, който се замонашил под името Давид и е упоменат от Константин Костенечки в житието на княз Стефан Лазаревич като светец.

5. Не е имало търновски патриарх с името Йоан. Няколко от охридските архиепископи са носили името Йоан, но най-вероятно става дума за известния български книжовник Йоан Екзарх.

6. Става дума за един от най-видните християнски автори - охридският архиепископ Теофилакт Български, по народност е грък от Еврип.

7. Патриарх Евтимий Търновски (1375 – 1393).

8. Паисий има предвид патриарх Йоаким ІІІ (1283 – 1301), който бил убит по нареждане на цар Тодор Светослав. Има запазено житие също на първия търновски патриарх Йоаким І (1227–1246, от1235 патриарх).

9. Свети Климент Охридски е бил Велички епископ, а не архиепископ.

10. Под „близо до Охрид” се има предвид, че е пребивавал в основания от него манастир „Свети архангел Михаил”, който е разположен край Охридското езеро.

11. Става дума за раннохристиянския светец Еразъм (Еразмо) Лихнидски, който проповядвал през ІVв. в Лихнида (дн. Охрид).

12. Става дума за ученика на Кирил и Методий Ангеларий.

13. Става дума за ученика на Кирил и Методий Сава. Няма данни да е бил охридски епископ.

14. Според Паисий Хилендарски този Николай ръкоположил св. Иларион Мъгленски за епископ. Според житието на св. Илирион обаче, името на архиепископа, който го е ръкоположил е Евстатий. Архиепископ Николай Чудесни е споменат в житието на св. Йоан Владимир като негов наставник.

15. Свети Никодим Елбасански бил българин, пострадал на 11 юли 1722г. Според Паисий Хилендарски той бил от Охридско. Според Филарет („Святые южних славян”) неговите мощи били пренесени в Света гора.

16. Според Паисий Хилендарски Йоаникий Девички се подвизавал в Девича гора, Грачанска епархия и бил последовател на св. Йоан Рилски. Неговите мощи се пазели в Девичкия манастир. Тъй като манастирът се намира в Косово, той няколко пъти е бил нападан от албанците – през 1912г., 1941г., през 1999г. и през 2004г., като е бил оскверняван и параклиса с гроба на св. Йоаникий Девички.

17. Става дума за преславският митрополит, който пренесъл мощите на св. Петка от Епиват в Търново при управлението на цар Иван Асен ІІ.

18. Става дума за Матей от Габрово, който се замонашил под името Манасий, а след това се подстригал във великата схима под името Онуфрий. Умрял мъченически на 4 януари 1818г.

19. Нападението срещу Зографския манастир било извършено на 10 октомври 1275г. при управлението на цар Константин Тих и патриарх Игнатий. Загинали 22 монаси и 4 светски лица.

20. Става дума за 15-те Тивериополски мъченици пострадали през 362г. при гоненията предприети от император Юлиан Отстъпник (361-363): епископите Тимотей и Теодор, свещениците Петър, Йоан, Сергий, Теодор и Никифор, дяконите Василий и Тома, монасите Йеротей, Данаил, Харитон, Сократ, Комасий и Евсевий. Храмът в Струмица, в който се пазели мощите им е бил възстановен от комит Таридин по нареждане на княз Борис-Михаил, като мощите били пренесени по времето на цар Симеон І. Охридският архиепископ Теофилакт Български написал обширно житие на светците.

21. Игнатий Туловски явно е свети Игнатий Старозагорски, който загинал мъченически в Цариград на 8 октомври 1814г. Тялото му било откупено от светогорския монах Григорий, който го отнесъл в Атон, където пристигнал с мощите на 20 октомври.