ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

БАТКУНСКИ ЛЕТОПИС

Летописът е публикуван за първи път от Христо Попконстантинов във в. „Свобода", бр. 1070, 7 април 1893г. Тук е използвана по-късната публикация на летописа от Попконстантинов, който е включил текста в пояснителните бележки към статията си за Чепино в СНУ, С., кн. 15, 1896г. стр. 230-231). Попконстантинов възпроизвежда текста на летописа след като коментира публикувания от Стефан Захариев в „Географико-историко-статистическо описание на Татар-Пазарджишка каза.С, 1973., разказ на поп Методий Драгинов, като дава следното сведение: „Паметна бележка за същото събитие се намирала и в българския хронограф на манастира св. Петър, находящ се на 2 часа на юг от т.-Пазарджик. Този хронограф е виждал г-н д-р Владос от Пловдив и си е снел, ала доста погрешно – види се по неразбиране дотам на езика – един превод на гръцки. Съдържанието е различно от онова на обнародваната от Захариев паметна бележка. Привеждаме съдържанието на превода от г-н д-р Владос, който има добрината да ни даде един препис”. Както се вижда от това пояснение Попконстантинов е счел, че става дума за погрешен препис на разказа на поп Методий Драгинов. Всъщност обаче става дума за отделен летопис, който е по-кратък от разказа на поп Методий Драгинов.

Баткунския летопис е публикуван и от Г. Димитров в „Княжество България в историческо, географическо и етнографическо отношение”. Т. 1, С, 1894., с. 111, без да посочи използвания източник, като се забелязват някои различия от изданието на Попконстантинов. Предполага се, че Димитров е използвал публикацията на Попконстантинов, но подведен, че става дума за неточен превод на разказа на Методий Драгинов е направил някои поправки.

По-долу летописа е възпроизведен по изданието на Христо Попконстантинов в СНУ, като в наклонени скоби с курсив са дадени различията, които има в публикувания текст от Г. Димитров.

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

През 1670г. султан Ахмед завоюва против Мора и изпрати през морето 105 кораба и по сухо 150 000 войска /и изпрати през морето 105,000 души войска и по сухо 150,000/. Тогава заминаха през Пловдив 6 паши, от които единият се казваше Мехмед паша. При минаването си застраши родопските села, че ще ги оплени при завръщането си и ще изколи християните, и ги съветвал да се потурчат, за да станат свободни от данъци и от ангарии. От това, като се уплашиха селата, приеха ислямизмът. В онова време се потурчиха и селата в Чепина /Цепина/, /г/дето биде изпратен някой си Ходна (?) ходжа /Хасан Ходжа/, който придружаваше пашата и обрязва първо свещениците: поп Константина, поп Георгя /поп Георги/ и поп Димитра на ден Св. Георги. До 15 август 1670. /в публикацията на Димитров липсва годината/ потурчиха всичките, а ония, които се възпротивиха, заклаха ги, за да уплашат и другите. А на потурчените дадоха позволение да опустошат манастирите и черквите /църквите/. И опустошиха от Станимака до Самоковското село Баня 218 черкви и 32 манастира /манастири/ и много /още/ други опустошения нанесоха.