ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

За времето на второто разорение на България, по какъв начин е станало

Разказът „За времето на второто разорение на България” е добавен към т.нар „Чирпанска (Герова) преправка” на Паисиевата история, чието преписване е направено от трима писари със средствата на чирпанския учител - монаха Харитон. Дело на този Харитон са и още две преправки на Паисиевата история известни като „Втора Змеевска”(1831г.) и „Харитонова”(1832г.). Към Дряновския препис на Паисиевата история също има добавен такъв разказ за второто разорение, но е по-кратък и по съдържание е близък до текста на Спиридоновата история от 1792г.

Ръкописът се съхранява в ГБ, Москва под № Ф.87 №50. Съдържа 120+VIII л. и е с размери 4˚ (21,5 х 16,0) см. Първоначално се е съхранявал в Румянцевия музей под № М. 1731 Преправката съдържа следните глави: За заглавието на тази книга. За предисловие. За родословието на Маврубир. За славяно-българските прародители.За Илирик. За цар Троян. За Константин и Лициний. За Асен І. За Крум и за Никифор. За Йоан Владимир. За Йоан, патриарх Търновски. За Асен Втори. За синовете Александрови. За цар Георги. За Георги Арбанас (т.е. Албанеца – бел. м. АЛД). За Божията милост и за преславното чудо на светителя и великия чудотворец отец Николай, който бил на Туловското поле под Мъглиж. За българските учители. За светците. За второто разорение на България. За написването на имената на кралете и царете. За дяловете на Българската земя. Кратка история за българския род. Подбуждане на българския род към добродетели.”. Преправката започва с: „Латинеца Маврубир пише за славянския род, откъде произхожда …” и завършва с: През тази 1488 година побягна Гъргур и Мария, сестрата на Лазар, сръбския деспот в дома на Мехмед бег и двамата приеха турската вяра. До тук е краят на гърците, българите, сърбите, албанците. Бяха изтребени като от потоп от турския меч. Биха се с турците 127 години, започнаха да са бият в годината 6869 (1361-б.м. АЛД) и се биха дори до годината от Адам 6996 (1486-б.м. АЛД).

На последните листи има 7 бележки, от които ще приведа изцяло две, тъй като може да служат за ориентир за изготвянето на ръкописа и ползването му преди да попадне у Найден Геров. Първата гласи: „Нека бъде известно, че с усърдието и помощта на монаха Харитон беше в годината от сътворението на света 7339, в годината от въплъщението Христово 1831, когато седеше в град Чирпан и поучаваше децата на книжно четмо се преписа тази история от трима писари, освен четиринайсетте листа.” Другата преписка гласи: „Да се знае кога е изгорял Калофер за първи път, в годината 1793, Гергьовден преди Великден в събота. После пак след 11 години в годината 1804 на Гергьовден в събота преди Великден; през годината 1850 (Гергьовден – доп.м. АЛД) и Великден бяха заедно”. От тези бележки се вижда,, че преписът е направен през 1831г., като има бележка и за събитие от 1850г. През лятото на 1864г. ръкописът вече е бил притежание на руския консул в Пловдив Найден Геров. Тогава В. Ламански направил извадки от ръкописа и през август 1869г. в статията си „Болгарская словестность ХVІІІ века” в „Журнал министерства народного просвещения”, т.145, СПб. 1869 стр. 107-123 е публикувал и текста на разказа „За времето на второто разорение на България” (стр.117-118).

Текста е издаден в новобългарски превод в сборника с документи „По следите на насилието – документи и материали за налагане на исляма” съст. П. Петров, С., т.2, стр. 150-151. Тъй като някои думи, които и до сега се употребяват със същото значение неизвестно защо са били променени, то има някои незначителни различия между текста на това издание и настоящото.В квадратни скоби [] съм сложил някои мои пояснения.

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

За времето на второто разорение на България, по какъв начин е станало

По времето на Мохамед втори, когато завладя Цариград и му се роди един син на име Селим втори, когато бе на възраст 16 години, поиска тайно да убие баща си, та той да се възцари над турското царство. Когато Мохамед научил за своя син, че върши такава работа, веднага заповяда на своите съветници да му избодат и двете очи без милост. Селим пък, без да извърши нещо; избяга през Черно море в Татарската земя и татарският господар го прие и живя тук до смъртта на баща си. Когато султан Мохамед умрял, той се вдигнал оттам, взел 125-хилядна татарска войска от Карам, защото се боял от своите турци, и пристигнал Селим в Цариград и се укрепил на турското царство.

Тогава някой си цариградски патриарх, наследник на ада, дявол друг, втори Юда, нов Арий, отишъл на поклонение при цар Селим и му казал: «Царю многолетни, има твои поданици, българския род, сурови хора, непобедими в бран. И ако не ги усмириш до край, то те пак ще въстанат против тебе и ще си вземат своята земя от тебе; но [ако] разориш техните началнически места и градоначалниците им и тогава ще бъдеш мирен от война, защото [с] този суров български народ най-напред с нашите гърци 985 години непрестанно бой се били гърци и българи.» Тогава султанът с голяма се взря в него и го попита: «Та къде е тяхното началническо място?» А патриархът рече на Селим: техният престолен град е Търново, а в Тракия — Адрианград.» Тогава се вдигна с голям гняв срещу България в годината от [Рождество] Христово 1522. Селим разори Тракия от Адрианград до град Средец, а един каймакамин, Мурза Татарски, с 46-хилядна татарска войска покрай Дунав и Стара планина разсипа цялата страна от Черно море до Видин, а в Македония той изпрати своя везир с 33-хилядна войска; започвайки от Драма даже до Босна потурчил всичко. Доспат планина тогава потурчил, Чепино Крупник, Кочани, всички тогава потурчили — херцеговинци, албанци, босненци. В някаква кратка немска история се намира за този Селим, че когато разорил българската земя, много народ, млади юноши и красиви девойки, избирал и със сила ги похищавал и ги събрал в Едрене и ги записал еничари, т. е. на турски език „нови ученици”, и ги отвели в турската войска до 325 хиляди млади юноши потурчени. Само от мъжки пол били толкова, а от женски — кой знае [колко]? Тогава и Търновската патриаршия изгориха с огън, и патриарха заклаха с меч. В това време голяма мъка имаха хората, скръб върху скръб, жалост върху жалост, плач и горчиво и жално ридание по своето българско царство, така също и по своите чеда — майките и бащите им и сродниците бяха под неутешимото ридание и въздихание. И голяма бе по онова време на онези хора жалостта и тъгата под турско иго; [турците] избирали които били хубави църкви и ги обръщали на джамии. Така отнемали манастирски и църковни места и големите домове от християните, ниви, ливади, лозя, планини [?] и всички прилични места — където каквото искали, всичко завладели и убили всички християнски първоначалници и похитили именията им. Така оня пръв род хора, при които било завзето българското царство, имали жалост и плач, докато преминал онзи човешки род, а последният свикнал постепенно да живее с турците, а също турците с християните. И отначало турците много бяха свирепи и големи грабители, но после постепенно се научиха от християнския ред и донякъде престанаха и се засрамиха безсрамно да похищават християнските вещи и именията им и до днес, обаче окаяните в днешно време пак нямат никакви права, нито справедлив съд.