ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ИЗ ДНЕВНИКЪТ НА ПОП МАРИН ПОП СОФРОНИЕВ

Поп Марин поп Софрониев

Поп Марин поп Софрониев е бил роден на 14 декември 1837 г. в гр. Ловеч в семейството на свещеника поп Стефан. След смъртта на жена си поп Стефан се замонашил в Троянския манастир и приел духовно име Софроний. Заради калугерството на баща си Марин Софрониев се подписва и Калугеров. Поп Марин първо учил при даскал Манол в Ловеч и при баща си в Троянския манастир. През 1851г. Марин Софрониев постъпил в семинарията в Одеса, а след това завършил и висшето духовно училище при Киево-Печорската лавра в гр. Киев. През пролетта на 1854г. се завърнал в Ловеч и станал учител. През 1856 г. се преместил в Севлиево, където учителствал до 1865 г., когато станал свещеник.

След Освобождението Марин Софрониев бил назначен за първи председател на окръжния съд в Севлиево, която длъжност заемал до 1879 г. Изтезанията при ареста след Априлското въстание влошили и без това крехкото му здраве и той починал на 18 януари 1883г. на 47г. Бил погребан в двора на храма „Св. Илия" в Севлиево, близо до олтара. На надгробната му плоча е било написано: „Архиерейски наместник иконом Марин Софрониев починал на 18 януари 1883г.”.

Марин Софрониев имал богата лична библиотека, която според запазения каталог към 1862г. включвала 183книги, от които 53 църковни, 51 художествени, 21 на чужди езици, 17 по история и география, 24 по педагогика и философия, 8 по математика и 4 по медицина. Тъй като летописът е по-скоро личен дневник, то в него не са вписани някои от най-интересните епизоди от живота му: участието му в местния революционен комитет и срещата му с Васил Левски. Тази предпазливост е била съвсем оправдана, защото той е бил арестуван и книжата му са били претърсвани веднъж след залавянето на Левски и втори път след Априлското въстание.

Съдържанието на дневника по долу е представено в по-голямата си част, като не са включени само няколко страници съдържащи събития от личен характер.

Издания: Харалан Вълчанов, „Севлиево, 1842 — 1942”, С., 1942, стр. 129—147;„Писахме да се знае. Преписки и летописи”, авт. колектив, С., ОФ, 1980г., стр. 349-361, бележки: стр. 419-425.

ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

ПРЕДИ ДА ДОЙДА В СЕВЛИЕВО ОТ ЛОВЕЧ, КАКВО ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНО НЕЩО СЪМ НАПРАВИЛ В ЛОВЕЧ

Най-първо на 17 април 1854г. ме оставиха помощник на моя учител Манол¹. После поради това, че не можахме да се споразумеем с моя другар Коста Стойнев и понеже ми дадоха от Долното училище 300 гроша повече отколкото горе, сиреч 700, то аз отидох в Долното училище помощник на у.[чителя] Янко на 8 април 1855г., който през тази година се ожени. Но на другата година ми дадоха 2000, но не можахме да се сговорим с у.[чителя] Янко и напуснах шест месеца предварително с надежда да ида в Търново при някой търговец. И тъй като заминах през Севлиево, оставиха ме там за учител, на 5 ноември 1856г.²

ДОСТОЗАМЕЧАТЕЛНИ ЗАБЕЛЯЗВАНИЯ

1856, ноември, 5, 1856г. Дойдох в Севлиево от Ловеч за учител и се пазарих за 3500гроша. В това време бяха господарите на Света гора с учителя Николай³. И аз ходих в Габрово да ги посрещна на 28 декември⁴. Като дойдох нов учител в Севлиево казах за пръв път слово⁵ на 13 ноември, на свети Йоан Златоуст и като започнах да чета от книга, угасна ми свещта. Тогава през зимата, февруари месец се разболях на умиране и лежах долу в черковната одая. В туй време ми донесоха едни чорапи от Тодора, тогава тя се беше оженила и едно писъмце. Догдето лежах болен Димитър Матьов ме гледаше, който идваше при мен в училището за другар, защото ме беше страх като всеки млад.

1857. Подбудих господарите да поправят училището⁶, което беше започнало да се срутва. И на другото лято през 1858г. го завършиха напълно. И тогава на 26 октомври светиха вода в училището с голямо тържество, както и децата казаха словца, за което бяхме похвалени от Георги Кескинов във вестника⁷.

1858, септември, 1. Явиха се комети. Едната излизаше сутрин откъм север и залязваше на изток, а другата, която беше по-голяма, и се задържа повече време, комай до 5 октомври, се явяваше откъм север над Крушовския баир и залязваше към югозапад. На 10 декември в Севлиево се сгодих.

1859. На 11 януари се венчахме (правихме сватба) и на сватбата ми бяха дошли от Ловеч Коста п. Васильов със стопанката си и с майка си, хаджи Влади Иванов със стопанката си, учителят Манол с брат си Такия, и вуйчовия Беню. В това време беше дошъл митрополитът от Търново Григорий⁸, който беше дошъл на мястото на митрополит Неофит, когото с голям зор бяха изпъдили от Търново. И тъй като Григорий се случи на сватбата ми, венча ме с голям обред и облечен с одеждите си ни заведе до дома. Тогава бе дошъл и ловчанският владика, българинът Иларион⁹, в Севлиево, който бе на сватбеното ми угощение във вторник вечер. 1859, 3 май. За пръв път направих на учениците изпитване¹⁰ и беше дошъл учителят Тодор Бурмов¹¹ от Габрово да изпитва учениците. След изпитването ходих със стопанката си в Ловеч на гости.

1860. На 19 октомври ми се роди първото дете Марийка, в понеделник вечерта около 2 часа, на деня на свети Иван Рилски. През февруари 1860г. писах укорителна статия за духовника Пахомий¹², защото и той беше писал за нас и за господарите. И като дойде вестникът събраха се неговите привърженици да ме изпъдят от училището, но не можаха да сполучат. И оттогава се породи срещу мене завист. На 11 май за пръв път направих да се празнува денят на светите Кирил и Методий¹³, което стана тържествено. В това време се отрекоха българите от Цариградската гръцка патриаршия. В това време и Русия беше дошла на река Прут със 100 000 войници, за да иска освобождението на българите¹⁴, и поради тази причина беше изпроводил султанът великия везир в Румелия да разучи страданията български, за които му дадоха от всеки град жалби, както бяха ги подбудили цариградските българи.

В това време бяха започнали в Севлиево да въдят пашкулено семе, защото бяха надошли от Италия да го вземат и по-първата година цената му беше стигнала 1500—2000 гроша оката. (Пашкулите бяха стигнали цена 40 гроша оката.) Затова тая година всеки си извади пашкулите на семе, даже и аз имах 12 оки пашкули, и ги извадих на семе, но не можах да го продам, защото много му падна цената, и така си и остана, та го хвърлих¹⁵.

На 2 юли ме извикаха господарите у Спиридонови, дето вадеха бубено семе, за да им чета вестниците, и там намери време Н. С. да се кара с мен, понеже беше ми враг, заради статията срещу духовника, тъй като той бе приятел на д[уховника] Пахомий. Но пак нищо не можа да стори, защото не му уйдисаха на ума.

Юли 8. Толкова бях притеснен за пари, щото ми се отщя и света: защото нямахме в къщи ни една ока брашно, и в кесията си нямах ни една пара; смаях се какво да правя, от общината — няма, не дават. Няма кой да ми помогне, от кого да искам. Най-после, след много молби пред епитропите, те се смилиха и ми дадоха 50 гроша.

На 19 юли тъй като духовник Пахомий имаше срещу мен завист, като се събрахме вечерта у тях двамата, рече ми някоя и друга приказка, че ми дотегна и домъчня, щото и на 20, на празника на свети пророк Илия ходех невесел; хеле се поутеших, като отидохме на бахчията с Христо Генов и с хаджи Ангел¹⁶ и с други да обядваме.

В това време падна бубеното семе до 350 гроша, та загубиха много хора. Аз също не продадох, но остана уж за подир.

На 15 август ходих в Троянския манастир да продавам книги. На тръгване ни откраднаха един Елински Лексикон, който беше на хаджи Ангела. На 17 август си дойдохме от манастира. И като си прегледах сметката от продажбата, излезе че 60 гроша съм похарчил от кесията си, такъв кяр съм кярувал.

На 27 август, в събота вечерта около 10 часа удари такъв един силен град, че потроши из града керемидите по къщите, и очука тъй лозята, щото и пръчките изпочупи, и много животни по къра изби и рани, и папурите събори на земята. На 28 август ме улови страшна една треска, която ме държа даже до 5 септември. Като се мина една неделя пак ме повтори треската, та през ден ме тресеше. Но слава Богу след 1 месец премина, след като ме смаза добре.

Около 29 септември дойде моя баща¹⁷ в Севлиево да ме види и обеща да ми даде 30 ведра вино, защото нямах.

В това време започна да се издава нов вестник от господина Раковски в Белград под название „Дунавски лебед"¹⁸. И духовникът Паисий заплати, за да дохожда в града ни вестникът.

На 30 октомври се жени в Севлиево моя съгражданин Васил за момичето на Гатя Никитоулу и ме поканиха мене за кум и аз склоних и го венчах. По това време бяха започнали да идват татарите, които Русия бе изпъдила, а Турция прибрала, и разпрати ги султанът по градовете и селата да ги хранят като гости българите и турците.

На 29 декември дойдоха в Севлиево 4—5 души, които се представиха като руснаци от Владимировска губерния; продаваха икони и щампи. И аз си взех една икона от тях.

1861. На 18 февруари ходих в Ловеч заедно със севлиевския духовник, който каза слово в Д[олната] черква.

На 18 април падна сняг, а после такава дебела слана, че повреди всичките овошки и попари лозята.

На 30 април направихме изпит на момичетата и гражданите дадоха на надзирателката на девиците подарък¹⁹.

На 4 май направихме [изпита] на по-малките ученици във Взаимното училище. На 11 май направихме изпита за по-главните ученици и гражданите с нищо не ни се отблагодариха; по каква причина не можахме да разберем. Причината разбрахме после, това бил неприятелят Н.

На 20 май ходих в Търново на разходка, и понеже в неделята бе Константиновден, ходихме на 3—4 къщи на посещение. Там научихме, че дошли във Видин и в Каазлъча руси да канят българите да отидат да живеят в Русия. И после като си дойдох в Севлиево се уверих, че това било истина, защото получих една брошура²⁰, в която се съветват българите да не си оставят отечеството и да ходят в чуждо.

На 15 юни дойде известие, че е умрял султан Абдул Меджид²¹ и на негово място се възцарил брат му султан Абдул Азис²², за когото правихме три дни веселби (теклик).

На 18 юни се яви опашата звезда, която излизаше откъм север и до сутринта обикаляше към югозапад, а залязваше на изток. Задържа се до около 5—6 юли.

На 4 юли се научихме, че имало било т. е. скоро се появил някой си човек светия в Силистра, в село Калипетрово, родом свищовец, който изцелявал болни от каквито и да е болести: слепи проглеждали, хроми оздравявали и прочие. И тъй от много градове и села отишли болни за изцеление. Така също и от Севлиево отидоха мнозина болни от различни болести на 13 юли. Дойдоха си на 5 август, но нито един от болните не получи изцеление, и види се, че ще да е бил лъжлив тоя светия.

На 15 август ходих сам на Батошевския манастири²³.

После се научихме също, че силистренският светия бил лъжесветец, името му било Ангелуш Гакуузин.

На 2 октомври сутринта в понеделник, в 12 часа, ми се роди момченце. В този ден дойде в Севлиево видинският валия, който отиваше за нов паша във Видин, и ходихме от училището с учениците да го посрещаме. Името му беше Сюлейман паша.

На 8 октомври кръстихме момченцето ни Стефан.

На 21 октомври дойде в Севлиево даскал Петко Славейков, понеже беше представител на Севлиево в Цариград заради Българската йерархия²⁴, и като не можаха нищо да свършат²⁵, върнаха се от Цариград всичките представители, та заедно с тях и даскал Петко да си вземе сметката²⁶. И като дойде ходихме на 22 октомври у у[чител] Никола по обед на гости, а вечерта дохожда Петко у дома. В това време беше се вдигнала партията на С. да ме пъдят от училището, и уж учителя Петко ги убеди и на 23 октомври вечерта казаха ни господарите господин Миню моя кум и господин Минчо, че ще стоим и занапред на същата цена, на която сме стояли, т.е. за 5500. И ние склонихме. На 25 октомври каза слово даскал Петко в черквата за любовта. И в същия ден тръгна да си ходи и аз отидох да го изпроводя до Габрово с коня на кума Миню. На 27 октомври се върнах от Габрово.

На 29 октомври чувам, че се повдигнаха партията на С. пак да ме пъдят и да ми намаляват заплатата. И тъй Г. Н. С. повдигна всичкия град с неговите клевети и лъжи, за да ме изпъдят от училището, че той щял да намери най-евтин учител и по-учен, с 3—4 езика. И като не можа да направи така, че да ни изпъдят, започна да действа да ни намалят заплатата. И тъй от 5500 ни намалиха заедно с даскал Никола²⁷ на 4000 за година. На 5 ноември.

На 10 ноември пак се бяха повдигнали да ме пъдят и да поставят даскал Янко, който беше дошъл в Севлиево. Но и с това не можа да стане нищо. И тъй си отиде даскал Янко в Ловеч, като не знам какъв да кажа²⁸. . .

1862 година я започнахме нито твърде весело, нито твърде скръбно.

Около 5 февруари падна дамла²⁹ на Гената Колчов и докараха хекимина³⁰ от Търново да го цери. В това време бяха излезли на стопанката ми по страните някакви пъпки. И тъй започна хекиминът, когото наричаха Костаки, да я цери и на 20 февруари, когато си тръгна да си върви в Търново, понеже не бяха още заздравили пъпките, отидох с него до Търново да взема цяр за нея и за мен, понеже пък аз имах сух сърбеж по кожата си от 4—5 години. Дойдох си от Търново на 22 февруари и употребихме цяровете и оздравяхме. И аз се освободих от сърбежа, а булката ми от пъпките.

Около 25—26 февруари се повдигнаха в Севлиево да не искат мюдюрина си. И проводиха във Видин с мaxзap³¹ един турчин и един българин Петър Банков, които си дойдоха на 20 март от Видин и казаха, че мюдюринът Сюлейман бей ще се вдига, той беше от Ловеч, и че щял да дойде нов.

На 11 март ходихме на разходка с конете до горната воденица и там Иван Ц. ме попържа както си ще, подучен от Н. С, моят най-главен неприятел в Севлиево.

На 20 март мина през Севлиево даскал Никола Златарски³² — Търновски за Ловеч, и дохожда в училището да се видим.

На 30 март отидоха Минчо чорбаджията, Маньоолу и Иванчо Пешов във Видин да станат мурафа с Мехмет ефенди сандък еменията³³ и мюдюринът Сюлейман бей, да ги не искат вече те да са на работа; отидоха с още четирима турци от Севлиево.

На 30 април си купих 4 кози да ги доя за в къщи. В това време покараха лозята и показаха, че ще имат занапред добро грозде. Духовника Пахомий, моят неприятел, победих. Той беше отишъл в Цариград и оттам беше проводил едно безчестно писмо в Севлиево до приятелите си, в което обезчестяваше Тъпчилеща³⁴, Бурмов и други от цариградските български първенци. Аз взех това писмо с една леснота и го изпроводих в Цариград до Бурмов. Заради това писмо го изпъдиха от българската църква с дървен блъсък [диалектно – бой, като поговорка: „да не ядеш дървен блъсък”]. Байле баша, байле траш [тур.: за такава глава, такова бръснене].

На 13 май се ожени Димитър Матьов за Станка, на Христо Джамбазоулу момичето, което беше и даскалица на момичетата. И на сватбата ми дадоха риза.

На 12 юни се разнесе слух, че уж българи повдигнали война в Габровска Стара планина³⁵, с какво намерение после ще научим. Не можахме да научим този слух, който се разнесе какъв беше. Само туй стана вероятно, че Черна гора³⁶ и Сърбия³⁷ се вдигнали против Турция и станал голям бой в Черна гора. От цяла Турция се събират войски за Черна гора, както редовни войски, така редифи³⁸ и башибозуци.

На 1 юли отидох със севлиевските господари в Ловеч, които бяха отишли за Мехмет ефенди за хоханите, и за мюдюрина³⁹, и догдето да си свършат работата, стоях заедно с тях в Ловеч 6 дена. Там се видяхме с Партений Стоянов. В това време се беше разболяла баба ми, преди да отида в Ловеч, от тежка болест дори до смърт, но по тоя случай дойде от Казанлък един хекимин Димитраки, който я възвърна от смъртта. Аз пристигнах в Ловеч, когато тя беше почнала да оздравява. Много разбойници се появиха също, че започнаха даже и ракарите (?) да бият и убиват и от страх не смеехме да отидем дори до лозята.

На 28 юли повдигна гражданите моя неприятел Н. да се проверяват сметките на чорбаджиите и на епитропите, пък и мен гледа да ме изкара борчлия. И тъй направи, че освободиха предишните епитропи и оставиха [някои], един от които беше чичо му Спас.

На 29 юли, в неделята, в тези раздори казах слово в черквата, от което слово разбрах, на Нетко не му станало хубаво, та пак се беше разярил срещу ми. В това време беше откраднал хаджи Харитон от Батошевския манастир църковни одежди, които той беше изпросил от Божи гроб. И го хванаха, и го изпъдиха от манастира, а заради него бяха повдигнали простаците голям шум из града и се караха с господарите: защо да го пъдят от манастира. И при този случай Н. пак се надигна срещу ми и не ме искаше вече в училището занапред. А аз, като бях заборчлял на общината с около 3000 гроша, нямах пари и за харчлък, пък и не ми даваха парите още, и в къщи детето ми беше болно, та в този случай само Господ ми беше на помощ, защото аз не знаех къде съм. Реших аз уж да ида на Троянския манастир на 12 август вечерта, тръгвам си. . .

[Пропуснати са няколко листа със семейно съдържание]

На сутринта на 17 ав[густ] се върнах в Севлиево. И там с какво да се утеша, Н. С. моят враг направил така със своите интриги и лукавства, че хората да ме изпъдят от училището, събрал и подписи от тях, вече всичко е свършено, не ме искат. А аз в този случай, от съда обезчестен, пък и без пари нямам никого, който да ми помогне в нещо! Ох! ох! жалко за мен викам, какво да направя! Не зная къде ходя, какво правя от скръб.

На 19 август в неделя вечерта тръгнах да се поразходя, на връщане срещнах Христо, на Нетко брат му, който ме повика и ме почерпи една ракия и ми каза пак да се върнем да се поразходим. И като се върнах с него той ми каза: при това положение трябва да отидеш при батя и да му се помолиш, защото тъй като е повдигнал срещу тебе хората да те пъдят от училището, пак тъй може да те върне от решението им, друг цяр няма за теб.

На 1 октомври ходих с бача Марин Дандола в Габрово, когото бяха проводили от Севлиево заради первазите на моста. На връщане минахме през колибите Драгановци, където и спахме. Когато дойде Димитровден, на 26 октомври аз като видях, че не ме искат в училището за учител, изнесох си книгите и казах на господарите, че ще си изляза от училището, защото не ме пазариха пак, пък и другите не ме щат. А те ми казаха да стоя още една неделя и аз склоних и останах да стоя.

3 ноември. Дойде едно момче от Тетевен да търси място за учител, и тъй като мене не ме искаха, противниците ми пазариха него за учител⁴⁰. И събраха се в училището моите врагове без господарите и ми казаха следното— ти вече ще си излизаш от училището, вече съвсем не те искат. И аз си излязох. После уж пазариха стария учител Никола заедно с тетевенското даскалче. Но и даскал Никола напусна. И тъй оставихме училището на 6 ноември и се видяхме свободни.

На 7 ноември бяхме седнали с даскал Никола и с още двама други приятели в училищната стая и пиехме ракия, и се утешавахме един друг, загдето ни бяха изпъдили, и ето че дойде един човек — Петю Банков, и ми рече — да дойдеш в кафенето на кума си Миню, че те викат. И аз взех да мисля за какво ли ме викат. Като отидох в кафенето видях, че там се бяха събрали градските първенци. И като ме приканиха да седна казаха ми: тебе сега те изпъдиха от училището, от което ние не сме доволни, затова намислихме да ти съберем 45—50 деца и да ти дадем 2500 гроша за година да ги учиш долу в Девическото училище. И при тоя случай аз, за да не стоя съвсем празен през зимата, склоних да събера определените ми деца долу в училището. И като ги събрах и започнах да ги уча, от ден на ден започнаха бащите на децата от Горното училище да ги пращат при мен и подписаха, че ще ми дават по 50 гроша на дете за година. И аз ги прибирах, тъй щото се събраха до 80 деца и нямаше вече място къде да стоят, та аз взех да връщам някои. Ако да беше имало място къде да седят децата, щяха да се подпишат всичките граждани за мен, освен 10 души мои врагове. И тъй като видяха враговете ми, които мислеха съвсем да ме оставят без работа, че аз пак се настаних, те се съгласиха за тая същата цена да ме оставят в Горното училище.

И тъй на 13 ноември се събраха в училището и ме повикаха, и ми казаха пак да се съединим. И аз им казах, че желая да се съединим. Казаха ми: за 2500 ще стоиш да учиш главните ученици в клас, даскал Никола и даскал Васил за по 1500 гроша ще учат малките деца в училището. Аз не скланях за толкова малка цена, но господарите ми казаха послушай ги, и аз склоних, но не с благодарност. И наченах да си уча главните ученици, без да се меся на училището в нещо. Сега отново започнаха някои да ме уговарят срещу същата цена да прибера да уча и момичетата (които бях разпъдил), както съм ги учил и преди това, но аз отказах.

На 27 ноември като се бях научил, че в Казанлък търсят учител, писах две писма до хекимина Димитраки, който беше от Казанлък, ако имат нужда от учител да ида там срещу 6000 гроша на година. За това нямам никакъв отговор от Казанлък.

На 26 декември сутринта около 11 часа срещу Никулден се запали плевнята в хана на кума Миню; не знам дали от някой душманин, или случайно, но отиват на помощ и отървават хана от пожар и само плевнята стана на пепел.

Ето пристигна благополучно и Рождество Христово. На 25 декември срещу 26 през нощта ходихме цяла нощ с някои мои приятели заедно с габровските цигулари и посетихме 5—6 приятелски къщи. И тъй добре-зле вече изкарахме 1862 година и забравих всичките лоши случки, които претеглих през тая година, с надежда дано се случи 1863 година, в която навлизаме, по-добра за мене, и дано я прекарам със семейството си заедно здраво, весело и с благополучие. Дай Боже!

1863. Ето започнахме 1863-а година нито зле, нито някак добре, защото ни беше нагазил един салгън всички ни в къщи.

На 1 януари ходих на поздравление с господарите, които ме повикаха. Радостно и весело ходих с тях. Имах един помощник от Тетевен — Васил, когото бяха поставили моите неприятели в моя вреда и с намерение съвсем да ме изпъдят от училището. Отиват при него този ден приятелите му, моите неприятели, на поздравление в училището, и понеже на общата стая ключът беше у мене, те използвали това за причина да викат защо аз да държа ключа, а не го оставям на Васил, и започнали да ме попържат и хулят най-различно, там се случил един мой приятел и чул това, и тъй с гняв и ярост проводили момче да ме търси. И то ме намери и ми каза, че чорбаджиите дошли в училището и искат ключа от общата стая. И аз отидох и намерих там все мои неприятели, отворих им, а те разгневени върху мене като зверове и започнаха да ми думат различни укорителни думи, та малко остана и да ме бият, а аз претърпях мъжествено всичко, и да бяха ме били пак щях да претърпя, какво щях друго да правя, то няма край. После, като научиха моите приятели всичко това, идват вечерта в кафенето на кума Миню, където бях и аз, и започнаха да разказват как са ме хулили и как най-много ме е хулел хаджи Никола Конов, един от главните мои неприятели, казваха, че ние с туй не сме съгласни, те да укоряват у[чителя] Маринча, ние ще изпъдим техния слепок даскал Василя, когото те поставиха, без да ни питат. Като чуха това нещо и чорбаджиите се разсърдиха и казаха, че и те са съгласни утре това да се свърши. На мен ми дожаля тогава и ми се доплака, като видях, че се намериха малко помощници и покровители за мен.

На 7 февруари дойде писмо от гръц. владика Григорий⁴¹ до севлиевските граждани да изберат 3—4 души представители, които да отидат в Търново и да му определят заплатата. В този случай първенците избраха мене и още двама представители да идем в Търново за владишките работи, но като чуха това моите врагове започнаха да уговарят⁴² да не изпращат мене. И тъй — отхвърлиха мен, а определиха други трима. А аз понеже си имах работа в Търново, защото ме беше викал моя приятел господин хаджи Захари Княжески⁴³, който беше тержуманин⁴⁴ при руския консул, за да се видим, тръгнах. Отидох и аз в Търново с представителите на 18 февруари, там поминах много добре с тях. Ходихме и при консула⁴⁵, да го видим. Той обеща да подари някоя книга за училището. Аз се върнах на 22 февруари от Търново, а представителите останаха, за да видят какво ще се реши за владиката. На 4 март си дойдоха представителите от Търново, и нищо не бе се решило.

Около 12 март се събраха в училището епитропите училищни и църковни, и градските чорбаджии, и ме повикаха да им кажа кое момиче да представят за даскалица, а аз да ходя да й наглеждам уроците. Обещаха ми да ми дадат още 1000 гроша плата. И тъй представихме Еленка⁴⁶, на хаджи Ангела момичето за даскалица под мой надзор. В това време купихме орташки с Хинко Владьов един дюлюм⁴⁷ място долу на Мармамария, дето сеехме и черници; купихме го за 300 гроша.

Ето дойде и Възкресение здраво и благополучно, но малко съм къс откъм парите. Възкресение беше на 31 март.

На 1 април вечерта ми дойде на гости от Габрово Тишко Проданов с жена си Марийка и с двете си деца Продан и Петър. Този Тишко ми беше най-искрен приятел и стоя у дома дори до петък, до 5 март. Но в сряда, на 3 март, докато беше Тишко у дома, обраха злодейци Люцкан на търновския път, който отивал с жена си на гости в Търново. Пак в сряда през нощта заклаха две момчета току до града, оттатък реката под Функата, които били отишли да ловят риба. И в четвъртък сутринта ги намериха хвърлени в реката, заклани, а главите им оставени на брега.

27 април. Раздаде се 14 оки памучно семе от царщината на хората без пари, да го сеят, за да опитат дали ще може да стане по България. Царят султан Абдул-Азис взел 490 000 оки памучно семе от Америка, за да го проводи в България да го сеят. И така сяха го и някъде стана, а някъде съвсем не можа да стане. Това лято раздадоха на хората от Севлиево бубено семе, букурещко, но като почнаха да го хранят измря и не стана. И в голяма загуба влязоха хората, защото листа нямаше и се купуваха оката по 40 и до 60 пари. И аз бях взел 6 драма семе, че едва 200 драма пашкули извадих.

На 4 юли ходих до Ловеч да се разходя и да се видя с приятели и с моя учител Манол, който си беше отишъл от Ловеч (той стоя в Ловеч 12 години) в родния си град София преди 3 години. Но бяха го повикали пак в Ловеч за учител и дошъл беше наскоро, та се разходихме добре из Ловеч с него. В туй време беше станало по Севлиевско много страшно от злодейците, защото обираха и убиваха човеците по пътищата. Дошъл беше един царски човек калаасъ⁴⁸ в Севлиево да търси лошите, и тъй — улови по къра 3—4 злодейци живи, а трима уби. И улови 3—4 от агаларите в Севлиево, които били ятаци и от село Малкочево чорбаджията Алилаа улови, който също е бил ятак на харсъзите. Но след една неделя го пуснаха от Ловеч малкочевеца Алилаа.

На 7 август пазариха чорбаджиите един чешмеджия за 25 000 гроша да им докара вода в града от извора, който е при стария бент на Дюс Табаха. В това време започнаха да правят и в долния край на града Взаимното училище.

Този чешмеджия, когото пазариха на 7 август, не се нае да докара вода за чешмите и тъй си отиде.

На 28 август ходих в Търново с две наши момчета Стойчо Хинков и Гочо Драгошипов, които ми и поеха разноските, за да отида при руския консул Василий Кожевников, за да го примоля да ги изпрати в Русия да се учат в императорските училища. Но той само ни даде надежда и ми каза нека си идат момчетата, а аз ще пиша и ако има места ще ви отговоря. И така през септември се върнахме⁴⁹.

На 18 септември си отиде тетевенчето Васил, когото бяха оставили за инат моите врагове миналата година по Димитровден, за да изпъдят мен, и тъй то като видя, че нищо не ще може да направи, тъй като нищо не можеха да направят и тия, които го крепяха, тръгна си. И тъй останахме пак двама в училището със стария д[аскал] Никола.

На 20 септември пазариха друг чешмеджия да доведе вода за чешмите — уста Никола от Казанлък.

Този чешмеджия започна да прави чешмите и беше разкопал доста много, но се разболя и умря на 7 октомври.

На 7 октомври вечерта дойде едно писмо от един приятел на даскал Янко,, който приканва севлиевци да го вземат за учител.

На 14 октомври ходих в Габрово на сбор, ходих да се разходя. И приятелят ми Тишко ме повика и седях у тях два дни на гости. Като си дойдох в Севлиево даскал Янко дойде сам да ме моли да го представя за даскал, но не го искаха, и пазариха пак мен с даскал Никола Иванов. Само мен пазариха за 4000 гроша. На 30 ноември се завърши Долното училище и господарите сложиха за учител едно момче Кръстьо да ни помага в училището.

На 30 декември заведох в Ловеч кума Миню, Христо х[аджи] А. Данов, Иванчо Пашов и Татьо Ломйов, защото ги беше наклеветил В. абаджията, че били седжии⁵⁰, ядели от сиромасите. Отидоха с тях още 20 човеци да ги оправят.

1864 година. Започнах я не твърде весело, защото господарите ги бяха викали да ги съдят в Ловеч, а и на мен, като на обществен човек не ми бе твърде добре, и освен това моите врагове бяха започнали да правят давия⁵¹ с господарите, те бяха Митю Войводата и Първан Недьов, а оттук, от Севлиево, ги подкрепяха и подбуждаха Спиридон, Недко, син му Василчо, зет му и други мои врагове.

На 2 януари през нощта към 5 часа ми се роди момиченце, което и кръстихме на Богоявление, на 6, Евангели, на името на кръстницата.

На 5 януари вечерта си дойде от Ловеч X., който клеветеше чорбаджиите, за да си подкрепи работата по-добре. Вечерта ония, които бяха на страната на чорбаджиите, ме накараха да направя жалба за Севлиевския мезлиш⁵² и аз я направих през нощта.

На 6 януари, сутринта на Богоявление, като си излязоха хората от черквата, дойдоха в училището, около 400—500 души, и като одобриха жалбата, която аз бях написал, удариха си печатите всичките и отидоха с жалбата в конака да се представят на мезлиша, и тъй в конака се събраха до 600 души. Мюдюринът с мезлиша заедно потвърдиха жалбата заедно с писмените молби и направиха едно изложение до ловчанския каймакамин⁵³ да пусне чорбаджиите, защото са без вина. А X. го вика мюдюринът в конака и пред народа го наруга всякак като един мюзевирин⁵⁴ и лош човек. Но X. пак отиде в Ловеч да клевети и да действа, но нищо не можа да направи, защото му се уловиха клеветите, че са напразни.

На 21 януари си дойдоха господарите от Ловеч, придружени от мубаширин⁵⁵, който разбра, че всичко, което е приказвал X., е клюки и клевети и си замина. А гражданите много се разпалиха срещу X.., и като се събраха на 9 февруари в училището, повикаха Х. и му казаха да не се меси в градските работи. А той непокорен — не иска да склони, но гражданите го изпъдиха от училището с блъскане и отидоха в конака и казаха на мюдюрина да го затвори и да пише на каймакамина, че го не щат в града.

И тъй — запряха го и стоя 23 дни запрян, после го закараха в Ловеч. Там дал писмена молба до каймакамина, че няма да се меси в градските работи и го пуснали.

На 10 март проводих статийка да се вмести във вестника, в която статийка писах повече за ловчанския владика Иларион, а по-малко за X., защото владиката повече действаше да се запрат севлиевските чорбаджии.

На 13 март почнаха да преминават през Севлиево черкези, разпъдени от Русия. Султан Абдул Азис ще ги настани в полето, където им правят къщи.

На 19 април беше Възкресение, което прекарах весело, но времето беше студено. Да се знае, че тая година се разлистиха лозята след Гергьовден, толкова беше студена пролетта. По това време беше излязло повеление от царщината да се правят пътищата, по които минава пощата, и започнаха да ги правят.

На 4 юни даскал Никола моят другар враждуваше срещу ми, понеже аз се занимавах с подвързване. Бях взел да подвързвам една наустница, а той ми направи пакост като скри обризалото (ножът), понеже беше негово. А аз наточих обризалото, което ми беше дал Тишко и си свърших работата⁵⁶.

На 6 юни ходих в Ново село⁵⁷ за празника Света Троица в храма, който е на калугерките⁵⁸. Там ме приеха радостно.

На 8 юни, като си дойдох от Ново село П. М., от когото бях купил градината, която е до нашата градина, ме обади в съдилището. Бяха ми обещали градоначалниците да ми дадат пари да се наплатя, а после не ми дадоха. Аз поисках да се върна, да разваля пазарлъка, а той ме обади в съдилището и ме запряха, та стоях 7 часа затворен, догдето ме отърват чорбаджиите.

На 15 август ходих с булката си и с двете си деца Венко и Вангели заедно с балдъзата ми Анна с кола на Троянския манастир.

На 6 септември дойде руският консул от Търново и отседна у моя кум Миню. Щеше да ходи в Троянския манастир, но ние го поканихме да отиде на Батошевския манастир и той до вечерта замина. На 7 септември отидох и аз на Батошевския манастир, заедно с мен дойдоха и две ловчанчета — Димитър и Яким, имаше и един французин сахатчия⁵⁹ — един аршин висок, и той дойде на манастира с цейтората си, която беше взел от Търново. Там на Батошевския манастир руският консул искаше да венчае сахатчията с цейтората си, но аз казах на игумена да не ги венчава без позволение от града. И тъй не ги венчаха. И на сутринта си дойдохме със сахатчията в Севлиево. А р[уският] консул отиде по планината да разглежда и после си отиде в Търново през Габрово.

На Димитровден не ме спазариха и аз оставих училището, чак на 9 ноември ме спазариха за 4500 гроша.

На 12 декември, на св. Спиридон, в събота, се представи от този свят (умря) приятелят ми поп Никифор, който остави 4 дечица сирачета.

На 25 декември, на връх Рождество, отидох на Габрово със стопанката си и с малкото си момиченце Евангели на гости на приятеля си Тишко. Беше ми проводил майка си с кончето си, заедно с един човек да води кончето. И тъй стояхме в Габрово чак до 30 декември, а се върнахме обратно с шейната на П. Тишко. Докато сме били в Габрово, кумът Миню сгодил момичето си Евангели за х[аджи] Петър Даноулу, на 28 декември, от това аз се зарадвах превъзходно.

1865 г. Започнахме здраво и весело новата 1865-та година. По това време имаше нови руски цванци по 20 копейки Турското правителство забрани да се употребяват и телалинът⁶⁰ нарочно вика за това.

На 22 януари заедно с булката си отидох в Ловеч на сватба. Аким Стоянов Шишков от Харманите взема на дядо Пенчо момичето Донка. И тъй направихме в Ловеч сватбата. Но като отидох в Ловеч заварих баща си болен и оставих една жена да го гледа. На 28 януари през нощта баща ми умря и на 29 го погребахме в Горната църква, където и служеше. А ловчанският владика⁶¹, който враждуваше срещу ми, направи така, че да не взема нищо от бащините вещи, защото той бил калугер и на мен не ми се падало да вземам. Всичките неща останаха в църквата.

На 30 януари си тръгнахме за Севлиево, но през деня времето стана лошо, със сняг и фъртуна. Жените бяха в шейни. Едвам пристигнахме в Срабе и там стояхме два дни, защото лошото време се продължи.

На 2 февруари, като стана по-меко времето, тръгнахме от Срабе и едва вечерта пристигнахме в Севлиево.

На 23 февруари спазариха гражданите един турски учител Сенаа ефенди и аз започнах да уча турски.

На 20 март ходих в Ловеч и обадих владиката на ихтияр мезлнши⁶² заради бащините ми неща, които беше задържал, и ихтияр мезлиши издадоха нареждане да си прибера бащините неща и аз си ги прибрах и занесох в Севлиево на 23 март.

На 4 юли ходих в Габрово, където ме бяха повикали, за изпити. Там се видяхме с госпожа Петра Ангелова, свищовска учителка. По този случай, за изпитите, си дойде и учителят Петко Рачов Славейков от Цариград, който ни разказа, че духовника Пахомий Севлиевец, с когото аз не бях добре, защото той искаше да ме изпъжда от училището и беше повдигнал срещу ми неприятели, същият този Пахомий, който беше и проповедник, каза ни Петко, че се бил потурчил в Цариград и го нарекли Махмуд.

9 август. Иванчо х[аджи] Ангелов⁶³, когото знаех за искрен приятел в Севлиево, ми бил най-страшен неприятел и само търсил причина как да ме обезчести. Лично ми се показвал приятел, а бил таен неприятел и зломисленик. И тъй като бях бил брат му Тодор⁶⁴ в училище за някакво нарушение, Иванчо намери това за причина на пазара пред много народ да ме обезчести всякак, като ме нарече пияница, чапкън⁶⁵, дженабет⁶⁶, утанмас⁶⁷ и прочее.

А аз за неговата сестра Еленка положих труд и я изучих за малко време, и я представих, и придумах народа, та я оставиха за учителка на девиците, защото беше саката.

В това време се чуваше и по вестниците се пишеше, че владеела страшна холера в Цариград и по други околни градове, и много хора измрели от холерата⁶⁸.

На 24 септември дойде от Ловеч Пано Кунчов Рогозаров⁶⁹ за учител. Бяха го повикали за учител моите неприятели Н. С. и други, заедно с Илия Денчов, който ми беше приятел, но беше вече надъхан от неприятелите ми. И тъй представиха за главен учител Пано Кунчов в неделя на 26 септември, а мен не ме и попитаха дали ще остана поне.

На 3 октомври мина през Севлиево главният управител на Туна вилает Мидхат паша⁷⁰.

На 14 октомври доведоха Пано Кунчов в училището, когото бяха спазарили за учител, заедно с Пенка Кочова Маньова, а на мен ми казаха неприятелите Н. С, Иван Маньоулу, Иван Цачоулу, Златьо Унджиов и други, че вече няма да съм учител. И ме накараха изведнъж да предам училищните книги на новия учител, а аз да си прибирам нещата и да се махам от училището. Тъй аз окаяния си прибрах всичко и наскърбен, и обезчестен от неприятелите си отидох си.

На 26 октомври на Димитровден се караха моите приятели кумът Миню, Христо хаджи Петков Данов, Христо Геньов и други с неприятеля ми Н., загдето ме пъди от училището, но нищо не можаха да направят. И аз вече останах празен и без работа.

На 4 ноември тръгнах с поп Ненчо⁷¹ за Русе, където той печаташе Редовното Българско Евангелие, което му бях поправял аз, и той ми пое разноските, за да съм му другар. На 4 ноември пристигнахме благополучно с файтон в Русе. Там преседяхме до 16 ноември и си дойдохме в Севлиево на 18 ноември. Тъй като седях без работа в Севлиево, придумах по-главните ученици да ме искат мен, а да не искат новите учители и те подадоха жалба до чорбаджиите, а също тъй и до мюдюрина. Като се случи това неприятелите ми Н. С., х[аджи] Колю, Вешко, Цачоулу, Илия Денчов, Иван Маньоулу и Ханчо Ботьов отиват в конака на 2 декември и ме наклеветяват на мюдюрина, че съм бил имал да давам на общината 3000 гроша. Те извадиха лъжливи свидетели, които направиха твърдение, че съм бил останал длъжен 2800 гроша. Лъжливите свидетели бяха х[аджи] Хинко Бечката и Цоню Лопков. И тъй ме изкараха борчлия и ме запряха, макар аз да казвах, че нямам да давам нито една пара. Но никой не ме слуша и ме затвориха, а Иванчо Пенчов ми ставаше поръчител вечер, за да си спя у дома. На 4 декември ме повикаха в училището, където се бяха събрали и приятелите ми, и неприятелите ми и там ме увещаваха всичките, като ми казваха: ние знаем, че нямаш да даваш нищо и че не си борчлия, но като не стоиш мирен и като ходят учениците из града и го разделят — изкарахме те борчлия, и ние няма да станем лъжливи. Затова ти ще дадеш разписка, че си борчлия, а ние ще ти ги подарим. Аз не исках да скланям да давам разписка, но те ме притискаха и уговаряха: дай разписка сега, че се отърви, след време ще се смилят хората над тебе и нищо няма да ти вземат, сега само да стане кефа на някои си. И аз дадох разписка за 6 месечен срок. И от жалост вече не можех да си намеря място. На 5 декември отидох в Ловеч да се поразходя и отседнах у вуйчови Маринчови. Там престоях 3—4 дена. И ме поканиха долнокрайци и владиката да ме опопят на мястото на иконом поп Коста, който беше умрял, и да поема Долнокрайската черква, аз не им се врекох и си отидох на 9 декември в Севлиево. На 25 декември Рождество Христово отидох в черквата на мястото, където си седях; и Пано, новият учител дръзна да ме пъди от трона, но аз не се махнах и после казах с жалост това на господарите. На втория ден Н. Ковачев⁷², ловченски учител, заедно с Първан⁷³ и с едно турче ходиха на гости на г-н Пано Рогозаров в училището и стояха 3—4 дни в Севлиево.

1866. Започнахме я тази година и да би дал Господ да я изкараме живо и здраво. Всеки се радва на новата година, само аз сиромахът съм умислен, кахърен, смазан, обезчестен и в джоба си нямам две пари; че как ще я карам новата година, Бог да ми е на помощ. С туй се утешавам, Бог е милостив.

На 22 януари ходих с Иванчо Пенчов и с Пенчовия калфа Иван Дедов от Гъбене в Ловеч, на гости на Аким, седяхме там два деня. Тъй като аз ходих из Севлиево без работа, при това и безпаричен, от сърдечно и душевно притеснение отидох до Ловеч само да се поразходя. Ходих и при владиката⁷⁴ на разговор и той пак ме покани да ме опопи и аз като че ли склоних, но пак рекох да си помисля и се прибрах в Севлиево. И пак ходя празен, никой не ме пожалва, никой не се смилява над мен, и най-искрените ми приятели се отрекоха от мен. И никой не иска нито да ме погледне, нито да ми помогне нещо или пък да ме утеши. Даже и най-искреният ми приятел — господин Тишко Проданов от Габрово, който не забравяше да ми пише всяка неделя, и той се отрече от мене, аз му пиша, а той се прави, че го няма в Габрово, и че не ми получава писмата. Помислете колко ми се е увеличила скръбта, но няма друго спасение освен търпение. Приятелите били приятели само тогава, когато те знаят, че си в добро състояние, малко като те усетят, че си паднал в зло състояние, всеки бяга от тебе, и никой не ще да те знай, като че ли не те познава. Това го опознах и опитах много добре. Но пак казвам: „Бог да ми е на помощ”.

На 15 февруари отидох в Търново, където ме изпроводи Иван Семоулу да заведа момчето му Цвятко в Търновското училище да се учи. Оставих го там, наредих го и престоях два дена. Ходих и при Стефан Карагьозов на фабриката и му разказах за моето изпъждане от Севлиево, казах му и за записа и той обеща да ми помогне, само да ида и да обадя севлиевците, но аз не рачих да ги обаждам. Повика ме приятелят ми даскал Пенчо в Марнополе и заедно със Сенаа ефенди ни нагости вечерта. Спахме у тях. Даде ми назаем и една лира за харчлък и си дойдох в Севлиево.

21 февруари. Като гледах, че не ще се изкара на глава да ходя празен, спазарих къщата⁷⁵ на Дабювица да уча в нея момчета и тя на драго сърце ме пусна и аз събрах двадесетина деца да ги уча срещу 6 гроша на месец. В този случай някои от неприятелите ми пак наскочиха да ми препятстват и да не ми дават да уча частно момчетата, но като се поопитаха, нищо не можаха да ми сторят. И аз си учех момчетата, колкото да не съм без работа.

Великден наближава, аз нямам ни една пара, за децата трябват обувки и дрешки, че и за мене, няма пари. Как ще прекарам Великден и аз не зная. Но милостивият Бог не ме остави, сиреч намерих способ как да прекарам Великденът. Като посъбрах малко от момчетата, които учех у Дабювица, прекарах и Гергьовден малко-много и аз като хората. И тъй като бях с надежда, че по Гергьовден могат да ме оставят пак за учител в училището, престанах да уча децата в Дабювица. Дано не ме оставят, както ми дават надежда. Но надеждата ми пак остана напразна, защото хората са такива — всеки гледа своето си гайле. Захванаха да режат стрехите на дюкяните, да правят калдъръмите, кой ти гледа даскала, никой се не погрижва. А аз като останах пак празен, и като няма вече откъде да се вземат две пари, почнах да харча от гердана на булката си. И като ще вземам някоя жълтичка от гердана, и аз плача, и тя плаче. И ето че ми дойде на 24 април писмо от Ловеч от гражданите и от владиката с подписи; викат ме да ида да се опопя. Като си приказвахме с булката, на нея, макар и да не й се искаше да стана поп, но като виждаше, че нямам с какво да се уловя, а пък и от половината гердан жълтичките похарчени, каза ми, че вече няма друг изход. И на 19 май отидох в Ловеч, за да разбера дали всички граждани ме искат и дали всички са благоразположени към мен. Но тук срещам пак препятствие. По-многото бяха благосклонни и ме искаха за поп, а неколцина искаха да отхвърлят мен, че да опопят даскал Янко⁷⁶. Но както и да е — събраха се във владишкия конак ония, които ме искаха и ме одобриха за поп с благодарност. И аз склоних и си отидох до Севлиево да се приготвя заедно с Бенко, [синът] на вуйчо Кочо. Вуйчо Кочо ми даде 500 гроша назаем за харчлък. В Севлиево стояхме с Бенко два дни и вече на тръгване от Севлиево ме изпроводи булката с плач, защото отивам да се попя. Тъй и аз си поплаках. И като си дойдохме в Ловеч, на 29 май Иларион Ловчански ме ръкоположи за дякон в Долната черква⁷⁷, където владиковите и моите неприятели направиха едно смущение, заради което смущение владиката ме остави да стоя в неговия конак, а сам той отиде в Русе и си дойде чак на 9 юни.

На 12 юни ме ръкоположи за свещеник (поп) пак в Долната църква „Успение Богородично”.

Сега вече станах поп, но колко ми е мъчно, не мога да си намеря място, срам ме е, нямам за харчлък, пък ме е срам да ида да ръся. Но нуждата ме накара, та се пресрамих и почнах да ходя да ръся както в града, така и по селата и започнах да се виждам с пари и да се съживявам отново.

1867. Посрещнах я благополучно от всяка една страна като поп, да би дал Господ и да я преминем благополучно.

На 26 януари в четвъртък вечерта около 11 часа и половина ми се роди момче Христо. Преминаваме благополучно. Само на 12 юли се разболях тежко, дори до смърт, и лежах около един месец.

1868. Преминахме благополучно и нищо значително (достойно за отбелязване) не ни се случи в тази година — нито добро, нито зло.

1869. Започнахме я весело, благополучно и спокойно.

На 6 май във вторник през нощта срещу сряда в 5 часа ми се роди момиче, което кръстихме на 11 май Нанка, на името на кръстницата й.

1870-та година на 1 януари дойде в Севлиево владиката Доротей⁷⁸. Бяхме ходили с Христо Спиридонов и с Иванчо хаджи Ангелов в Търново да го викаме, нарочно изпроводени от гражданите за него. На 1 януари той служи литургия. За 2 януари бяхме свикали от селата поповете и чорбаджиите, и в този ден пак служи литургия и ме провъзгласи за иконом⁷⁹ в града и каазата.

На 1877-а година, на 3 юли бяха дошли руски войски в Севлиево, за да смирят непокорните турци⁸⁰. Дотогава русите бяха превзели покрай Дунава Свищов⁸¹, Никопол⁸², Русе⁸³ заедно със селата, а Видин бяха обсадили⁸⁴. Тъй щото бяха превзели и Търново⁸⁵, и Габрово⁸⁶, а Шумен⁸⁷ бяха обсадили. В Ловеч и в Плевен⁸⁸ турците още стояха против руската войска.

БЕЛЕЖКИ:

1. Марин Софрониев е бил назначен за помощник на даскал Манол в Горнокрайското училище в Ловеч, в махала Вароша.

2. На път за Търново Марин Софрониев спрял в Севлиево. Местните първенци го харесали и назначили за учител. Тогава той е бил на 19-годишна възраст.

3. Даскал Никола Иванов Гайдарджиолу, роден около 1800 г. и починал на 14. 09. 1871г. Ходил е със севлиевските първенци в Света гора. Владеел гръцки, турски и руски език.

4. Сред севлиевските първенци, ходили в Света гора, били Миню Радкович. Минчо Иванов Чорбаджиоглу, Христо х. Петков, Иван Ат. Манюглу и др.

5. Марин Софрониев е произнесъл словото в севлиевската църква „Св. Илия".

6. Хаджистояновото училище е било построено от видния севлиевски гражданин хаджи Стоян Николов. Строежът на училището започнал през 1842 г. и бил завършен през 1844г. Най-ранните сведения за този бележит българин и неговото голямо дело намираме в анонимната дописка, отпечатана през 1846 г. в първото българско списание „Любословие" (1846, № 17. с. 80).

7. В „Цариградски вестник" са поместени десетина дописки за Севлиево и за развитието на учебното дело в града. За училищното тържество на 26 октомври 1858г. се съобщава в бр. 405 от 15 ноември 1858г. на „Цариградски вестник”.

8. Митрополит Григорий (1858—1867) е последният търновски гръцки владика. На 18.03.1867г. той бил прогонен от Търново, а митрополията запечатана. Григорий избягал в Арбанаси, но настоятелно посъветван от Мидхат паша напуснал и Арбанаси и заминал за Цариград (Виж: Гошев, Ив., „Трявна. . .”, В: „Българска историческа библиотека”, т. 2, 1930, стр. 230—231).

9. Иларион Ловчански (1800—1884) е роден Елена. Управлявал ловчанската епархия двадесет години (1852 — 1872), след което станал кюстендилски митрополит. Той е бил първият избран български екзарх (12.02.1872г.), но се отказал от избора. Макар и българин родом Иларион Ловчански дълго време не определял своето отношение към българската църковно-национална борба. Едва през 1868г. той застанал на страната на българските църковни деятели.

10. Марин Софрониев направил редица прогресивни преобразования в училището. (Беязов, В., „Училище и училищни дейци в Севлиево. 1818—1918”, Росица, Севлиево, № 9 от 9 ноември 1920 и № 10 от 19 ноември 1920г.) Подредил учениците по класове. В първи клас изучавали взаимоучителните таблици, писане на пясък и табла. Във втори клас се изучавали предметите аритметика, геометрия, история, граматика и др. В трети клас — нови предмети и църковно пеене.

11. Тодор Стоянов Бурмов (1834—1906) е роден в с. Нова махала. Габровско. През 1857г. завършил Киевската духовна академия и през същата година постъпил като учител в Габрово. На 3. II. 1860г. той си подал оставката и заминал за Цариград, където взел деятелно участие в борбата за черковна независимост. Редактирал вестниците „Време", „Български книжици", „Съветник" и др. Преди Освобождението е служил в руското посолство в Цариград, а през войната — в руската главна квартира. След Освобождението Бурмов е вице-губернатор в Пловдив, а после в София. Бурмов е бил с консервативни убеждения. (Цонев, П., „Из общественото и културно минало на Габрово”, С., 1934, стр. 682—684).

12. Архимандрит Пахомий (1830-1892) с мирско име Цвятко Димов е роден в Севлиево. Той е бил ученик на Неофит Рилски, при когото отишъл да учи през 1844г. в Рилския манастир. През 1858 г. бил изпратен от управата на манастира във Великотърновската епархия за проповедник. През 1861 г. търновци го избрали за свой представител в Народния събор в Цариград, който трябвало да настоява пред турското правителство за разрешаване на църковния въпрос.

13. Това станало в деня, когато севлиевци заедно с още над 20 български града демонстративно отхвърлили върховенството на гръцкия патриарх.

14. Има се пред вид църковното освобождение. Известието за 100 000 войници на Прут явно е било някакъв слух.

15. През есента на 1860 г. цената на бубеното семе паднала много и „зарарили много хора". (Вълчанов, X., „Занаятчийството в турско време”, В: „Севлиево”, т. 2, 1942, стр. 158).

16. Хаджи Ангел Иванов Севлиевеца (1809 — 1880) е роден в с. Кара Реизово (Болярци), Асеновградско. Отначало учил в Бачковския манастир. През 1824г. е бил изпратен от игумена на Бачковския манастир да следва гръцка семинария на остров Халки, близо до Цариград. След завършването на семинарията продължил своето образование в Атина. През 1830г. управата на Бачковския манастир присвоила всичкото му бащино имущество и той отвратен избягал в Ерусалим, където се установил в един руски манастир. Там го намерили през 1831г. севлиевски първенци и го взели със себе си. Хаджи Ангел отначало бил певец в църквата „Св. пророк Илия", където въвел славянското църковно пеене. После станал търговец и натрупал благосъстояние. В продължение на двадесет години е работил върху своя забележителен труд „Псалтикия" в шест тома, които излезли последователно от 1857г. до 1869г. в Цариград. Хаджи Ангел е дядо на поетесата Мара Белчева.

17. Свещеникът поп Стефан след като се замонашил в Троянския манастир приел името Софроний. Затова Марин се подписва като Софрониев, а също така и Калугеров.

18. „Дунавски лебед" (1860—1861). Първият брой на този вестник излязъл в Белград на 1.09.1860г.

19. Първото девическо училище било открито в Севлиево през 1859 г. по инициатива на Марин Софрониев. Училището се помещавало в метоха на Рилския манастир, намиращ се в двора на храма „Св. пророк Илия". Първа учителка в новооткритото взаимно училище била Станка Христова Джамбазова. След като се омъжила през 1862г., тя престанала да учителства.

20. Става дума за анонимната брошура на Раковски „Преселение в Русия" (май 1861 г.). В тази брошура Раковски заклева сънародниците си да не извършват това самоубийствено преселение и да не се обричат сами на отчаяна гибел. Той пише: „Вие от стопани хора, що сте днес, искате да станете роби! Оставяте си къщите, лозята, нивята, хубавите градини и зелените ливади и отивате да живеете в подземни колиби (бордеи) и под черги като циганите що се скитат йоще по някои си места в България! Отивате в диви и омразни пустини, дето нито трънка дръвце ще видите!. . . Ние това преселение го назоваваме една лудост”.

21. Абдул Меджид (1839—1861), турски султан, издал Гюлханския хатишериф (1839) и Хатихумаюна (1856), направил опит за реформи в Турция.

22. Абдул Азис (1861—1876).

23. Батошевски манастир „Успение на Пресвета Богородица”, на около 20 км южно от гр. Севлиево.

24. За народния събор в Цариград през 1861 г. за църковна автономия от Севлиево бил избран за делегат-представител П. Р. Славейков.

25. През пролетта на 1861 г. българското движение претърпяло тежък удар. Иларион Макариополски бил заточен в Кютахия, навътре в Мала Азия, а по-късно преместен в Бруса; Авксентий — в Болу, градец във Витиния, а после в Измир; Паисий бил заточен в Света гора (Янков, П. Възраждане на българския народ. С, 1971, с. 196).

26. На всеки делегат е била определена издръжка, за да си посреща нуждите в Цариград. На Петко Славейков издръжката не била уточнена и севлиевци му заплатили недостатъчно. За това научаваме от едно писмо на габровци до севлиевци от 19 октомври 1861г., в което се казва: „Господин Славейков всякак заслужава повече поддържане и помощ и според услугите, които направи, за което вярваме, че и вие сами добре сте познали и не е нужно да ви придумваме, само ви напомняме като добри познайници и съседи и сме благонадеждни, че ще се похвали с вас и вашият представител" (Вълчанов, Хр. „Севлиево”, т. I, 1942, стр. 171).

27. Даскал Никола Гайдарджиолу.

28. Марин Софрониев станал жертва на борбите на две групировки в Севлиево, тъй като се ползвал с подкрепата на една от тях..

29. В речника на Найден Геров: „Изстрел, апоплексия, удар, пострел, паралич.

30. В речника на Найден Геров: лекар, вражалец, биляр, врач.

31. Писмена молба.

32. Търновски възрожденски учител, баща на проф. Васил Златарски.

33. Сандък-емени – ковчежник, държавен касиер

34. Христо Тъпчилеща (1808— 1875) и Никола Тъпчилеща (1817— 1893) са двамата братя от Калофер, които се преселили в Цариград и станали едни от най-видните български търговци. Търговската им кантора била в Балкапан-хан. Те били активни участници в национално-църковната борба, а също така и щедри дарители. Подробно за рода Тъпчилещови виж: Начов. Н., „Калофер в миналото”, С., 1927, стр. 473-484.

35. На 12 юни 1862 г. 60 души въстаници водени от учителят Никола Стефанов и гарибалдиецът Коста Евтимов се отправили към габровския Соколски манастир, за да се присъединят към въстаниците на хаджи Ставри, който поел от Търново. Четата била разбита и пръсната. Коста Евтимов убит, а предводителят Никола Стефанов забягнал във Влашко.

36. В началото на пролетта на 1862г. 50-хилядна турска войска навлязла в Черна гора. След упорити боеве черногорците били разбити и турските сили се насочили към столицата Цетине. Благодарение намесата на Русия и Франция военните действия били преустановени и бил сключен мир.

37. На 3 юни 1862 г. в Белград избухнало стълкновение между турците и сърбите, като турският гарнизон в продължение на няколко часа обстрелвал града. В сраженията взела участие и българската легия под предводителството на Раковски. До война не се стигнало и легията била разпусната.

38. Редифите били запасняци.

39. Управител на малък град в турско време.

40. За да прогонят от училището Марин Софрониев, противниците му довели за даскал Васил Тетевенчето, който едвам изкарал една учебна година (1862—1863) и си отишъл.

41. Последният гръцки търновски владика (1858—1867).

42. Да се уговарят.

43. Захари Княжески (псевдоним на Жеко Петров) (ок. 1810/13—1877). През 1863г. се установил в Русе като преводач в руското консулство. Автор е на следните книги: „Коренья на пиянството и каква полза принося на ония, що пият много” (Смирна, 1842); „Введенио в истории болгарских славян" (М., 1847); „Практическо руководство за шелководството" (Цариград, 1859).

44. Преводач.

45. Руски консул в Търново бил Василий Кожевников.

46. Елена хаджи Ангелова учителствала в родния си град 5 години, от 1863 до 1868г. включително. През 1869г. Елена х. Ангелова била извикана в Търново, където била назначена за първа класна учителка в класното девическо училище в града. В Търново тя работила 13 години.

47. Дюнюм, също дюлюм, дунум и дулум - турска мерна единица за площ, почти декар: 919,3кв.м.

48. Караасъ или кърагасъ — полицейски началник.

49. Марин Софрониев отвел при руския консул Василий Кожевников Стойчо Христов и Георги Драгошинов. За Русия те не успели да заминат. След една година двамата направили нов опит да заминат да учат в чужбина, тоя път в лицея в Цариград. Българските търговци използвали идването на румънския княз Куза и спечелили разрешението му Стойчо Христов да замине да учи в Букурещката медицинска школа. През 1870г. той се върнал в Севлиево и бил назначен за лекар на турска служба. През същата година Марин Софрониев го запознал с Левски и той станал член на местния революционен комитет. Заподозрян от турците, Стойчо Христов през 1875г. напуснал Севлиево, за да се върне с руските войски през време на войната от 1877— 1878 г. През 1882 — 1884г. оглавявал първото в страната фелдшерско училище. Умрял на 29 март 1902г. в София.

50. Злонравници.

51. Да се съдят.

52. Съвет, събрание.

53. Околийски управител.

54. Клеветник, клюкар, измамник.

55. Длъжностно лице.

56. Даскал Никола Иванов Гайдарджиолу е бил много добър подвързвач и явно се подразнил, че колегата му се занимава със същата дейност. (Христов, Ив. Хр., „Даскал Никола Иванов. . .”, В: „Векове”, 1977, № 4, стр. 57—59).

57. Севлиевско.

58. Марин Софрониев е посетил Новоселския девически манастир, който по време на Априлското въстание бил изгорен.

59. Часовникар.

60. Глашатай.

61. Иларион Ловчански.

62. Съветници в меджлиса.

63. Иванчо хаджи Ангелов е син на хаджи Ангел Иванов. Той станал първия кмет на Севлиево след Освобождението. Баща е на поетесата Мара Белчева.

64. Син на хаджи Ангел Иванов, след Освобождението търговец.

65. Женкар, развратник.

66. Проклетник.

67. Безсрамник.

68. През 1865г. холерата била донесена в Цариград от харема на египетския хедив.

69. Преди да отиде в Севлиево Пано Рогозаров преподавал в Долнокрайското ловешко училище като помощник на Никола Ковачев от Сопот. („Ловеч и Ловченско), т.3, 1931, стр. 114).

70. Митхад паша (1822-1884) е виден турски реформатор, който от 1864г. до 1867г. бил управител на Дунавския вилает с център Русе. Искал да създаде единна отоманска нация и затова се опитал да слее българските с турските училища.

71. Поп Ненчо Несторов (1824-1890) издал евангелието на новобългарски език през 1865г. в Русе. Издаденото на говоримия български език евангелие естествено предизвикало противодействие на Цариградската патриаршия. Патриарх Григорий VІ на 19 юли 1866г. издал Окръжно писмо, с което обявил, че евангелието е неприемливо, тъй като е написано на „вулгарен език” и се забранявало разпространението му. Българите обаче не се съобразили с патриаршеското решение. (Стоянов, М., „Севлиево в българската възрожденска книжнина”, В: „Севлиево и Севлиевският край”, т.1, С., 1967, стр. 126 — 127)

72. Даскал Никола Ковачев, родом от Сопот, е бил главен учител в Долнокрайското ловешко училище от 1863 до 1870г. (Неделчев, М., „Развитие на учебното дело в Ловеч до Освобождението”, В: „Ловеч и Ловчанско”, т. 3, С., 1931, стр. 114).

73. Първан Кочов Манев от Ловеч бил помощник учител при даскал Янко Христов Бърнев в Долнокрайското училище в Ловеч. След това се захванал с търговия първо като бакалин, а отпосле като табак. (Неделчев, М., „Развитие на учебното дело в Ловеч до Освобождението”, В: „Ловеч и Ловчанско”, т. 3, С., 1931, стр. 113).

74. Иларион Ловчански.

75. Марин Софрониев наел под наем къща и отворил частно училище.

76. Даскал Янко Христов Бърнев или Венко е родом от с. Бърнобци, Дряновско. Той учителствал в Ловеч от 1847 до 1863г., През 1859г. издал в Букурещ Кратка Св. история (вехти и нови завет). Бил е близък приятел с Петко Р. Славейков.

77. Черквата „Св. Богородица" в Ловеч.

78. Доротей, врачански епископ, после софийски и скопски митрополит.

79. Почетно звание, което се дава от владика на свещеник като отличие.

80. На 1 юли 1877 г. един от севлиевските ходжи, отличаващ се с дар слово, като използвал петъчния пазарен ден и събирането на много турци от околността, призовал сънародниците си да се въоръжат и изколят българите. Севлиевци научили за това и изпратили в Търново депутация при главнокомандващия Николай Николаевич. На 3 юли 1877г. един полуескадрон и една сотня казаци били изпратени в Севлиево. В станалото сражение с башибозуците масово участвали и севлиевци, които преградили с коли подстъпите към града. Сраженията продължили до 5 юли, когато пристигнал отрядът на полковник Жеребков с две оръдия. Едва тогава башибозуците отстъпили (Гаврийски, Д., „Освобождението на Севлиево”, В: „Севлиево”, т. 2, С., 1942., стр. 177-183).

81. Свищов бил превзет на 27 юни 1877г. от войските на генерал М. Драгомиров.

82. Никополският турски гарнизон се предал на 16 юли 1877г.

83. Град Русе издържал седеммесечна руска обсада и е бил предаден на 20 февруари 1878г. по силата на сключеното Одринско примирие, предхождащо сключването на Сан-Стефанския мирен договор от 3 март 1878г.

84. Видинската крепост била предадена на 24 февруари 1878г. по изричната заповед на султана, за да се спази Одринското примирие.

85. Търново е превзето от частите на генерал Гурко на 7 юли 1877г.

86. Габрово е бил изоставен от турците. На 13 юли 1877г. в града влезли основните руски части, водени от генерал В. Ф. Дорожииски.

87. Блокадата на Шуменския гарнизон траяла повече от шест месеца. Руските войски влезли в града едва на 18 юли 1878г., след сключването на мирния договор.

88. На 19 юли 1877г. русите завзели Ловеч, но на 27 юли били принудени да отстъпят под натиска на Рифат паша. Градът отново бил превзет от руските части на 3 септември 1877г.

89. Битката за Плевен, отбраняван от Осман паша, започнала на 19 юли 1877г. и завършила на 10 декември 1877г.