ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ЕЛЕНСКИ ЛЕТОПИС

 

Еленският летопис е бил сред книжа на учителя Никифор Константинов. Той е бил преписан от учителя Милан Радивоев и този препис е бил публикуван от Йордан Попгеоргиев.

         Издания: Йордан Попгеоргиев, „Град Елена”, „Периодично  списание”, т. 65, 1905., стр. 98-99; С. Бобчев, „Един Еленски летопис от размирното турско време.”,сп. „Българска сбирка”, 1899г., № 13-14, стр. 602-61;”Писахме да се знае: преписки и летописи”, ОФ, 1984, Венцеслав Начев и Никола Ферманджиев.

        

ALD

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

 

1793г. Дигнаха пак турци война1 с московеца и взе московецът Озия и Измаил. И сториха пак споразумение на Бабадаг, за една година беше войната.      

1788г. Убиха хаджи Михо2.

1798г.3 Убиха бакал Михо и Осман Келеша4.

1793г Убиха чорбаджи Стоян на 1 октомври в неделя, и убиха капужията, и стана войвода Емин ефенди от Самоков и държа 5 години.

1793г. Стана войвода Кара Хасан и много хайдути наби на кол, и държа Търново 3 години.

1796г. Стана войвода Мехмед ефенди Стамболу и изпрати на заточение владиката Матей5.

1797г. И в тази година дойде Кюпрюлюолу с пазавантски аскер, и влезе в Търново, и станаха трима войводи ортаци: Кюпрюлюолу Ибрахим, Хаджи паша и Хаджи Ибрахим.

1798г. Юсеин паша уби Кюпрюлюолу в Караманово и стана Туриас ортак.

1799г. Еленците се съдиха с кузаилъчаните и отърваха Съба Добрюва със султана и Индже войвода6.

1800г. Дойде Мемеш войвода7 от Видин и седя зад Търново три месеца и в тази година дойде Смаил Тръстениклията8, та взе Търново с бой и изпъди Мемиш войвода. И стана той войвода, и платиха хората по два харача, и oвцете платиха два пъти.

1800г. В тази година дойдоха даалийците със султана9 в Елена на Гергьовден и изгориха черквата „Свети Никола".

1800г. В тази година Смаил даде позволение да направят Долната черква „Света Богородица".

1803г. Убиха хаджи Панайот на Илинден10.

1804г. Направи се храма „Свети Никола” наново от основите11. В тази година даалийците изгориха Плаково.

1804г. И в тази година бастиса Мустафа паша Токакчиклията в Тузлука като бягаше.

1810г. Стана глад голям: една ока брашно - 45 пари. И в тази година стана война с московеца12. И московецът заварди дунавските пристанища. И взе Добруджа, Силистра, Тутракан, Русе, Свищов, Никопол, Плевен, Враца, Ловеч, Севлиево. И развали се турската войска на Батин. И солта стана 45 оката.

1811г. Запря московецът турци на остров сред Дунава13 и много аскер измряха от зима и от глад и зароби 200 хиляди войска и подир една година пак ги пусна.

1812г. Сториха война московецът и френецът и пусна московецът френеца в неговата земя и изгори Москва, и изби френската войска14.

1813г. Дигнаха турците война срещу сърбите на Карадаа, та се биха с Кара Георги15, за да отърват Белград от сърбите, дето го бяха взели през 1809година.

1813г. Поднови се параклисът на църквата „Свето Успение Богородично" и направиха отгоре стаите и заградиха от долна страна с ограда наоколо, и в тази година стана голям мор по хората.

 

БЕЛЕЖКИ:

 

1.     Руско-турската война в периода 1787-1792. В хода на войната турците понесли ред поражения. Руската армия превзела Яш и Хотин. След това княз Григорий Потьомкин след дълга обсада превзел Очаков. При вестта за тази загуба султан Абдул Хамид І получил сърдечен удар и починал.  Суворов превзел Измаил, а след това паднала и Анапа. Руският флот командван от адмирал Ушаков удържал победи над турците и по море при Фидониси, Керч, Тендра и нос Калиакра. Австрийците пък превзели Белград. Военните действия приключили с Яшкия мирен договор сключен на 9 януари 1792г. По време на тази война през 1791г. при Бабадаг генерал Голенищев-Кутузов нанесъл тежко поражение на 20 000 турски военен корпус.

2.     За хаджи Михо С. С. Бобчев пише, че „бил влиятелен на времето си човек и турците не можели да го търпят". Бил убит от еленския субаша на едно угощение в село Разпоповци. Сега селото е част от самия град Елена.

3.     В бележка под линия С. Бобчев пише, че годината е била поправена на 1782. Йордан Попгеоргиев я е приел за 1782г.

4.     Бакал Михо е бил брат на поп Дойно Станев (Дойно Граматик). Михо е родоначалник на известния еленски род Бакаловци. Осман Келеша е бил еленски субаша. Бакал Михо и Осман Келеша са били убити от населението за злоупотреби. С. Бобчев разказва следното за този случай: „Таквиз убийства, извършени от колибарите, не са рядкост. Всеки път, когато се виждало, че зле се държи чорбаджията със сиромасите, прави някои злоупотребления, а не можели да се отърват от такъв чорбаджия, те го премахвали с убийство. Това са били един вид селски революции против чорбаджиите, които са изпълнявали тази длъжност като формално избрани от населението и утвърдени от аянина (войводата, пашата в Търново)... Избраният от населението чорбаджия е отивал в Търново и аяните са му давали, в знак на утвърждение една тояга от находящите се в един ъгъл на стаята нарочно за тази цел тояги. Даването на тази тояга е било инвеститурата на чорбаджията. Тоягата е служела за негов патент. С уволнението от чорбаджийството тоягата се е повръщала".

5.     Търновският митрополит Матей (избран през декември 1791, напуснал епархията около 1797г., преизбран през февруари 1800г., починал през 1802г.)

6.     За отвличането на Съба е имало и народна песен: „Мама на Съба думаше: „Събо ле, хайдут Добрюва, не ходи, Събо, не ходи на Кованлъка да жениш, че ти се канят, заканят кованлъшките сеймени, Събо ле, да те уловят, Събо ле, да те потурчат, Събо ле, да те затрият." Съба мама не слуша, на Кованлъка отиде, отиде Съба да жени … С. Бобчев разказва, че след като била отвлечена,  тя била зверски изтезавана, като забивали клечки под ноктите й, за да се предаде и приеме мюсюлманството. Съба Добрюва е била от с. Казаци, а по-късно женена в Елена. С. Бобчев приема, че Султана и Индже войвода са помогнали за спасяването на Съба. Според него споменатия като „Султана” „трябва да се разбира Сава Султана, един от приятелите на Индже войвода". Възможно е обаче да става дума за върбишкият султан Чингиз Мехмед Гирай, за който е посочено по-натам, че е нападал и изгорил Елена на Гергьовден (25 април) 1800г.

7.     Мемиш е бил от хората на Осман Пазвантоглу. След като овладял Търново, той бил обсаждан безуспешно от Плесли-Мехмед паша и Абди паша. В помощ на Мемиш дошли с кърджалийските си дружини Кара Фейзи, Дженекчиоглу, Вейсиоглу и Халил паша. Накрая Търново бил превзет от Исмаил Тръстениклиоглу и Мемиш бил прогонен.

8.     Исмаил Тръстениклиоглу, аянин, управлявал Русе в периода 1795-1806г. Повече за него вж. Вера Мутафчиева, „Кърджалийско време”, Пловдив, Издателска къща „Жанет 45“, 2008

9.     Чингиз Мехмед Гирай, върбишки султан, потомък на кримските ханове.

10. Според запазените спомени хаджи Панайот е бил убит от хора на съперника му хаджи Иван Кисьов, който искал да наследи имотите му и красивата му бездетна жена. Убийството е станало на един от мостовете в „Горния боаз", който оттогава носи името му „Хаджи Панайотов мост". Оттогава между двата рода - Разсукановци и Кисьовци, се породила вражда. Синът на хаджи Иван е известният хаджи Йордан Кисьов, който през 1835г. предал своя кръстник хаджи Йордан Брадата  и  Велчовата завера.

11.  Малката църква „Св. Богородица", която построили през 1800 г., не задоволявала нуждите на еленчани. Те решили да възобновят изгорената от кърджалиите църква „Св. Никола". Според запазените спомени църквата е била строена от много майстори,  които  работели денонощно  и успели да я изкарат за 40 дни.

12.  Руско-турската война в периода 1806-1812г., която завършила с Букурещкия договор от 8 май 1812г. На 26 август 1810г. при село Батин разположено при устието на река Янтра се разиграла битката между руската войска командвана от генерал Н. Каменски и турската ръководена от сераскера Кушакчи. Турската армия направила опит да разкъса блокадата на обсадения Русе. Генерал Каменски атакувал турските подкрепления фронтално с пехотата, а кавалерията командвана от Я. Кулнев ударила противника в тил. В резултат от този успех руските войски завзели крепостите разположени по река Дунав.

13.  Между 17 септември и 3 октомври след неуспешен опит на Исмаил бей да удари в тил руските войски, армията му се оказала блокирана при Калафат. Везирът предложил примирие, а през нощта избягал с лодка в Русе. Руските войски превзели Силистра, което принудило Исмаил бей да се изтегли към София. Този развой на военните действия принудили Османската империя да започне преговори за мир.

14. Става дума за походът на Наполеон І Бонапарт в Русия.

15. Карагеорги Петрович (1762-1817), ръководител на Първото сръбско въстание, княз на Сърбия (1804-1813), основател на династията на Карагеоргиевичите.