ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ЛЕТОПИС ОТ XV—XVI ВЕК

 

            Летописът се намира на лист залепен отвътре на последната дъска на сборник съдържащ Осмогласник-параклитик от ХІVв.. В летописа са отразени военните походи на турските султани срещу Албания, казълбашите, Египет, Родос и Унгария в периода 1448-1526г. Липсата на регионални летописни бележки затруднява локализацията на мястото на съставяне на летописа. Единственото, което е известно, е че книгата е била подвързана в Прилеп през 1682г. и вероятно тогава е бил прикрепен към нея  и летописа..

         Ръкопис: Сборникът се съхранява в Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”. Сборникът е съставен в края на ХІVв. На л. 201б стои следната бележка: „Писа се тази книга в дните на благоверния и христолюбив господин Александър, [произхождащ]от двете страни от царско коляно. В тези времена изпрати Господ измаилтяните по лицето на цялата земя и те излязоха, и поробиха, и опустошиха…”. Бележката е продължавала и на следващия лист, който обаче е бил откъснат.Според някои изследователи споменатият господин Александър е цар Иван Александър, а според други като Зв. Цонев и Ив. Дуйчев е синът на цар Иван Шишман.Сборникът се състои от 201 пергаментни листа с размери 31.8х24см, текста е разположен в две колони от по 41 реда на площ 24х18.5см., уставно писмо, сръбска редакция. Листи 177-178, 183-184, 186 и 200 са били добавени по-късно, те са с воден знак изобразяващ корона със звезда и полумесец. Сборникът се състои от 25тетрадки.На л. 68 има две бележки. На първата му страна се намира следната бележка: „По ижидневието на убогия и грешен Харитон тази книга Октон.”. На другата страна на листа има следната бележка: „За де знае как се потрудихме всички селяни от село Косоврасти, Бог да ги прости. Подвърза се тази книга Октон от поп Яков от Прилеп през 7190г. [1682], през месец юни. На първият лист стои бележка на Константин Станишев, син на Яко Станишев, написана в Москва, че подарява книгата на Народната библиотека на 20 септември 1897г.

         Издания: Зв. Цонев, „Опис на ръкописите и печатните книги”, София, 1910г., стр. 121-12; „Писахме да се знае. Преписки и летописи”, авт. колектив, С., ОФ, 1980г.

 

ALD

 

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости]  [Филми] [Ново]

 

Дойде царят срещу Ивъна1 в лето 6956 [1448].

Дойде царят срещу Скендер бега и му взе Свети град в лето 6965 [1457]2.

Дойде Есе бек срещу Дебър в лето 6974 [1466]3.

Дойде цар Мехметбек срещу Дебърска земя, срещу Скендер бега и пороби и посече през месец май, на 9 ден, в събота, в лето 7024 [1516]4.

И взе цар Селим5 град Мисер6. И уби царя Къзълбаша7 в лето 7032 [1524]8.

И превзе цар Сюлейман9 град Родос в лето 7034 [1526]10.

Отиде цар Сюлейма/н/ срещу унгарска земя, срещу Будим, и разсипа Будим11.

 

_______________

 

БЕЛЕЖКИ:

 

1. Става дума за похода на султан Мурад II (1421 - 1451) през 1448г. срещу Скендербег. Скендербег е прозвище на Георги Кастриоти, означаващо Александър Македонски, което му било дадено заради военачалническите му качества. Той е бил роден около 1405 г. Баща му Гьон Кастриоти като васал на османците го изпратил през 1423г. заложник при Мурад. Скендербег участвал в походите на Мурад, отли­чил се и получил титлата бег. През 1438г. той бил назначен за субашия на вилаета Круя, който някога влизал във вла­денията на Кастриотите. Още тук той започнал да се опитва да се отцепи от Османската империя и повел чрез баща си преговори с Византия. През 1440г. Скендербег станал санджакбей на санджака Дибра (Дебър). Възползвайки се от похода на Владислав Варненчик срещу турците Скендербег се отцепил от Османската империя на 28 ноември 1443г. Той събрал армия от осем хиляди души и с нея нанесъл пър­вите поражения на османците. През 1448г. Мурад II лично оглавил похода срещу него. Султанът скоро трябвало да се оттегли, за да поеме срещу настъпващия по това време срещу него Ян Хунияди.

2. През посочената година султан Мехмед II (1451-1481) изпратил срещу Скендербег 80-хилядна армия начело с Исхак бей Евреиозоглу, към която се присъединил и Хамза Кастриоти. Тогава, из­глежда, е била превзета и крепостта Светиград, която била пострадала и при похода през 1448г. На 7 септември 1457г. Скендербег внезапно нападнал тур­ските войски и ги разбил. В резултат на тази битка било сключено примирие за три години.

3.През 1466г. по жътва турските войски отново нахлули в Албания.

4.Многохилядната турска армия, пред­вождана лично от Мехмед II, достигнала до стените на Круя и обсадила града. След двумесечна обсада султанът се оттеглил като оставил Балабан паша да продължи нападенията. Обсадата се проточила, а през 1467г. Скендербег разбил обсаждащите и в сраженията за­гинал и Балабан паша. Разгневен от по­ражението на своите войски, Мохамед II отново обсадил Круя, но след триседмич­на обсада бил принуден да отстъпи.

5. Султан  Селим I Явуз (1512 - 1520). Получил прозвището Явуз, т.е. „Свирепия” заради жестокото избиване на 40-45 000 казълбаши.

6. Турско наименование на Египет, оттук и град Кайро е наречен Мъсър, по името на страната.

7. „Къзълбаш” е простонародно турско наименование на мюсюлманите шиити, към които принадлежали иранците и египтяните, а също и някои племена в Мала Азия. Шиитите считали, че след смъртта на пророка Мохамед властта в мюсюлманската държава била незаконно заграбена от халифите Абу Бакр и Омар, вместо
да бъде предадена на Али, син на брата на Мохамед и женен за дъщеря му Фатима, комуто по закон се падало да наследи „про­рока". Шиитите вярвали, че имамското достойнство след смъртта на Али се предавало тайно по наследство сред по­томците му, последният от които, дванаде­сетият поред, изчезнал по загадъчен начин. В чест на дванадесетте имами няколко шиитски тюркски племена посели в Иран на чалмите си по дванадесет червени пискюлчета, поради което били наричани „Къзъл-баши", т. е. „червените глави". В началото на XVI в. султан Селим I извършил стра­шен погром над къзълбашките племена в Мала Азия, а част от оцелелите къзълбаши били преселени на Балканския полуостров. Иранският шахиншах Исмаил І Сефеви (1501-1524), който се бил застъпил за казълбашите починал неочаквано на 23 май 1524г. в Ардебил. Въпреки тежкото поражение, което претърпял на 23 август 1514г. в битката при Чилдъран от войските на султан Селим І, благодарение на смута предизвикан от еничарите успял да избегне пълен погром, макар да трябвало да понесе големи териториални загуби.

8.  Годината е сгрешена. Селим I разбил султан Туман бей ІІ ал-Ашраф (1516-1517) в решителната битка при Риданийи, на 23 януари бил щурмуван самия Кайро. На 29 януари 1517г. в града проникнал Туман-бей и в завързалите се улични боеве които продължили три дни загинали около 50 000жители. Въпреки упоритата съпротива Кайро бил завзет, а султан Селим наредил да бъдат екзекутирани 800 знатни мамелюци. Самият Туман-бей успял да пробие обсадата на 2 април и да избяга, но бил заловен с предателство и бил обесен на 15 април. При завладяването на Кайро бил взет в плен и последният абасидски халиф Мухамад ал-Мутавакил ІІІ (1508 - 1516, 1517), който бил принуден да отстъпи халифското достойнство на Селим и на Османската династия, като предал и атрибутите на сана си – меча и мантията на Мохамед.

9. Султан Сюлейман I Законодателят (1520-1566).

10. Годината е сгрешена. Град Родос паднал на 25 декември 1522г.

11. След като на 29 август 1526г. при Мохач Сюлейман разбил унгарския крал Людовик ІІ (1516-1526), той влязъл безпрепятствено в Буда и поставил на трона трансилванския воевода Янош Сапояй (1526-1540). След смъртта на Сапояй, през 1541г. Буда била превзета от турците, а Сюлейман създал от завладените унгарски земи еялетът Буда, в който била въведена тимарската система.