ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ЮЛИЙ КАПИТОЛИН

ВЕР

VERUS IULI CAPITOLINI

Авторите на историите на Августите Scriptores Historiae Augustae, съкратено SHA, Scriptores), или История на Августите (лат. Historia Augusta) е общо название дадено през 1603г. от Исак де Кезабон на група произведения съдържа биографии на римските императори управлявали между 117 до 284г., т.е. от управлението на Адриан до Карин и Нумериан. Авторите на тези произведения са Елий Спартиан (лат. Aelius Spartianus), Юлий Капитолин (лат. Iulius Capitolinus), Вулкаций Галикан (лат. Vulcacius Gallicanus), Елий Лампридий (лат. Aelius Lampridius), Требелий Полион (лат. Trebellius Pollio) и Флавий Вописк (лат. Flavius Vopiscus). Личността и авторството на тези лица е твърде спорна. Немския учен Херман Десау дори изказал хипотезата, че биографиите са написани от един автор, който е живял в края ІVв., а не от 6 различни автора живели по време на споменатите в жизнеописанията императори Диоклециан и Константин. Неговите аргументи са, че за тези 6 автора не е известно нищо друго, стилът им е твърде спорен, използвани са извори от ІVв. Като напр. Аврелий Виктор и Евтропий и някои от персонажите са на лица които са се издигнали едва през ІVв. Според други се касае за 6 различни автора, но за един общ редактор. За първи път биографиите са били напечатани в Милано през 1475г. Автобиографиите се явяват продължение на съчинението на Гай Светоний Транквил «Дванайсетте Цезари».

Луций Цейоний Комод Вер, лат. L. Ceionius Commodus Verus, 15 декември 130 — 169) е бил римски император (161-169) от династията Антонинийте. Баща му - Луций Елий Вер е бил осиновен от император Адриан (11 август 117 — 10 юли 138), но починал преди своя осиновител на 1 януари 138г. Император Антонин Пий (7 юли 138—7 март 161) осиновил Вер и Марк Аврелий (161-180), като след смъртта му двата станали съимператори.

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

I. (1) Знам, че болшинството писатели в своите исторически съчинения са описали живота на Марк и Вер по такъв начин, че първо са запознали читателите с живота на Вер, имайки пред вид не тази последователност, в която те са управлявали държавата, а тази, в която те са живели. (2) Аз пък – пред вид това, че отначало е приел властта Марк, а после пък и Вер, който, наистина, е умрял по-рано от Марк, – счетох за нужно да опиша отначало живота на Марк, а после – на Вер. (3) И така, Луций Цейоний Елий Комод Вер Антонин¹, който, според желанието на Адриана, бил назован Елий, а впоследствие осиновен от Антонин получил имената Вер и Антонин, не се причислява нито към добрите владетели, нито към лошите. (4) За него е известно, че той не се отличавал с особени пороци, не се отличавал и с достойнства. Той живял, без да се ползва напълно свободно от своите права на владетел, но бил с Марк, разделяйки с последния – еднакви и равни права – императорската власт. Но разпуснатите нрави и прекомерната склонност към разгулен живот противоречала на учението, което следвал Марк. (5) Защото той бил простодушен и нищо не можел да скрие. (6) Родния баща на Вер бил Луций Елий Вер, който, бидейки осиновен от Адриан, пръв започнал да се нарича Цезар и, достигнал такова положение, починал. (7) Дедите, прадедите и множество предци на Вер бели консулари. (8) Луций се родил в Рим при преторството на своя баща, осемнайсет дни преди януарските календи² – това е датата на раждането на Нерон³, който достигнал висшата власт. (9) Предците му от страна на баща му били родом в по-голямата си част от Етрурия, а от страна на майка му – от Фавенция.

II. (1) Произхождайки от този род, той, след осиновяването на неговия баща от Адриан, преминал в рода на Елийте и след смъртта на своя баща, Цезаря, останал в семейството на Адриан. (2) Последния заповядал на Аврелий да го осинови, когато, грижейки се за бъдещето на своето потомство, той пожелал да направи свой син Пий, а внук – Марк (3) при условие, че Вер се ожени впоследствие за дъщерята на Пий. Тя била дадена на Марк поради неподходящата възраст на Вер, както ние разказахме за това в жизнеописанието на Марк. (4) Вер се оженил за дъщерята на Марка – Луцила. Вер се възпитавал в Тибериевия дом⁴. (5) Той слушал латинска граматика от Скавр, сина на този Скавр⁵, който бил граматик при Адриан, гръцките граматици – Телеф, Хефестион, Харпократион; риторите Аполоний, Целер Каниний и Херод Атик; латинския (ритор) – Корнелий Фронтон; философите – Аполоний и Секст. (6) Всички тях той много обичал и самия, на свой ред, бил обичан от тях, въпреки това, че той не се отличавал със способности към науките. (7) Той обичал в детството си да пише стихове, а впоследствие – речи. Казват, че той бил по-добър оратор, отколкото поет, а ако говорим истината, – той бил още по-лош поет, отколкото ритор. (8) Което пък потвърждава, че той ползвал помощта на даровити приятели, а това, което е написано от него, както и да се оценя, е съставено за него от други; казват, че в неговото обкръжение винаги е имало много красноречиви и образовани хора. (9) Негов възпитател бил Никомед. Вер обичал удоволствията, отличавал се с извънредна веселост; той бил твърде склонен към всякакъв род прилични забавления, игри и шеги. (10) Достигайки седемгодишна възраст, той бил доведен в семейството на Аврелиите и се възпитавал там, имайки пред очите си нравите и авторитетния пример на Марк. Той обичал лова, борбата на палестрата и всякакъв род упражнения, приети за младежите. (11) В двореца на императора той прекарал като частно лице двайсет и три години.

III. (1) В същия ден, когато Вер получил мъжка тога, Антонин Пий осветил храма на своя баща и проявил щедрост към народа. (2) Когато Вер в качеството си на квестор⁶ давал на народа зрелища, той седял по средата между Пий и Марк. (3) След своето квесторство Вер веднага бил направен консул⁷ заедно със Секстий Латеран. След няколко години той вторично бил направен консул⁸заедно с брат си Марк. (4) Но той дълго не бил в делата и не се ползвал с тези почести, с които бил надаряван Марк. (5) Така, до своето квесторство той не заседавал в сената; по време на пътешествие той не пътувал с баща си, а с префекта на претория; на него не било дадено никакво друго почетно звание, освен само "син на Август". (6) Той се увличал по циркови игри, а също по гладиаторски боеве. Въпреки това, че го обладавала такава страст към наслажденията и излишествата, Пий го държал при себе си, вероятно, защото Адриан, желаейки да го назове свой внук, заповядал на Пий да го осинови. Въобще Пий, както изглежда, е проявявал спрямо него чувство на дълг, а не на любов. (7) Все пак Антонин Пий обичал неговото простодушие и порядъчно поведение и го убеждавал да следва също примера на брат си. (8) След смъртта на Пий Марк му дал всичко – дори го допуснал до участие в императорската власт и го направил свой съуправител, макар сената да връчил властта само на него.

IV. (1) Давайки му императорската власт и предоставяйки му трибунски пълномощия, а после удостоявайки го с консулско достойнство, Марк заповядал да го наричат Вер, пренасяйки на него своето име, тъй като до това време този се наричал Комод. (2) Луций, на свой ред, в управленските дела се подчинявал на Марк като легат на проконсул или като наместник на императора. (3) На първо време Марк се обръщал към воините с речи от името на двамата, и Вер, помнейки за съвместното управление, се държал с достойнство и се съобразявал с примера на Марка. (4) Но когато той се отправил за Сирия, то там той се опозорил не само с невъздържания начин на живот, но и с разпътство и юношески любовни похождения. (5) Казват също, че впоследствие, след връщането си от Сирия, той стигнал до такава разпуснатост, че устроил в дома си истинска кръчма, където ходил даже след пир при Марк, при което там го обслужвали всякакъв род мерзки хора. (6) Разказват също, че той непрестанно нощем играл на кости⁹, усвоявайки този порок в Сирия, и стигнал в своите пороци до там, че можел да си съперничи с Гай, Нерон и Вителий, шлял се нощем по кръчми и лупанарий¹⁰, закривайки глава с обикновена качулка, каквато носят при пътуване, и пирувал с разни скитници; започвал сбивания, скривайки от хората, кой е той, и често се завръщал у дома бит, със синини на лицето и разпознат в кръчмите, въпреки своите старания да остане неизвестен¹¹. (7) В кръчмите той хвърлял големи монети, за да чупи с тях чаши. (8) Той обичал циркови надбягвания, като покровителствал при това партията на зелените¹². (9) Той много често устройвал по време на своите пирове гладиаторски боеве, проточвайки тези пирове цяла нощ и заспивайки на ложето за пиршества, така че го вдигали заедно с постелките и го пренасяли в спалнята. (10) Той спял много малко, имал много добро храносмилане. (11) Марк, знаейки за него всички, си давал вид, че нищо не знае, срамувайки се да упрекне брат си.

V. (1) Разказват, между другото, за един забележителен пир, устроен от Вер, на който, преди всичко, присъствали дванайсет човека, макар да има известна поговорка за броя на пируващите "Седем се угощават, девет се ругаят"¹³. (2) На всеки от гостите бил подарен красив роб, който прислужвал на този гост; на всеки били подарени разпоредител за пировете и поднос; още, подарени били живи домашни и диви птици, а също четириноги – от тези породи, месо на които се поднасяло на масата; (3) на всеки били подарявани също муриновите и кристалните александрийски чаши след всяка тяхна употреба – толкова пъти, колкото пили; били подарени също златни и сребърни бокали, украсени със скъпоценни камъни; били подарени дори венци, изплетени от златни ленти между не сезонни цветя; били подарени и златни съдове с ароматни мазила, имащи вид на алабастрови кутийки; (4) били подарени и талиги заедно с мулетата, водачи на мулета и сребърна сбруя, та гостите да се завърнат с тях у дома. (5) Този пир струвал, казват, към шест милиона сестерции. (6) Когато Марк чул за този пир, той, казват, издал стон и съжалил за съдбата на държавата. (7) След пира до разсъмване продължила играта на кости. (8) Това станало вече след Партянската война, на която, казват, че Марк го изпратил само заради това, та да не безчинства в Рим пред очите на всички, или пък – за да го приучи по време на пътуването към предпазливост, или пък – той, преживявайки ужаса на войната, да се завърне у дома поправен, или пък – за да разбере той, накрая, че той е император. (9) Но в каква степен Марк е постигнал своите цели, – това може да покаже както начина на живот на Вер въобще, така и този пир, за който ние разказахме.

VI. (1) За цирковите игри той се грижил до такава степен, че често във връзка с тях писал от провинциите писма и получавал отговори. (2) Даже присъствайки в цирка и седейки заедно с Марк, той бил подлаган на оскърбления от страна на сините за това, че по най-непристоен начин покровителствал техните противници. (3) Тъй си направил и носил със себе си златно изображение на коня наричан "Крилатия", принадлежащ на партията на зелените. (4) Той поставял в яслите на този кон вместо ечемик стафиди и орехи и заповядвал да го покриват с украсен с пурпур военен плащ и в такъв вид да го водят при него в Тибериевия дворец. Когато този кон умрял, той му направил гробница на Ватиканския хълм. (5) В чест на този кон за първи път започнали да искат за конете златни монети или призове. (6) Този кон бил на такава почит, че партията зелените често искала за него цял модий злато. (7) Когато го изпращали на война против партяните, Марк го изпратил до Капуа. Отдавайки се на пиянство из всички вили, Вер заболял и легнал в Канузия. Брат му побързал за там, за да го навести. (8) Много позорно и недостойно се проявило поведението на Вер и по време на тази война: (9) когато бил убит легата¹⁴, избити легионите, сирийците замисляли да се отметнат и Изтока да се подложи на опустошения, той ловувал в Апулия; в Коринт и Атина той плавал по морето с музика и песни и се задържал във всеки от известните със своите удоволствия приморски градове в Азия, Памфилия и Киликия.

VII. (1) Пристигайки в Антиохия, той се отдал на разкошен начин на живот. Междувременно пълководците – Стаций Приск, Авидий Касий и Марций Вер – в продължение на четири години завършили Партянската война, стигнали до Вавилон, Мидия и завоювали Армения. (2) Вер придобил прозвището Арменски, Партянски и Мидийски, и то пък му било присвоено от Марк, намиращ се по това време в Рим. (3) В продължение на четири години Вер прекарвал зимата в Лаодикея, лятото – в Дафне¹⁵, останалата част от годината - в Антиохия. (4) Той бил обект за насмешки за всички сирийци; запазили са се много шеги, казани от тях на негова сметка в театъра. (5) По време на сатурналиите и през другите празнични дни той винаги пускал израслите в неговия дом роби в столовата. (6) Под влияние на уговорките на своите приближени той все пак двукратно се отправял към Евфрат. (7) Тъй също така се върнал в Ефес, за да посрещне своята жена Луцила, изпратена при него от Марк, най-вече за това, че самия Марк да не отиде заедно с нея в Сирия и да не проучва за неговото срамно поведение, така както Марк казвал в сената, че той има намерение лично да съпроводи своята дъщеря в Сирия. (8) След приключването на войната той предал управлението на царствата – на царете, а провинциите – на свои приближени. (9) После той се отправил за Рим за отпразнуване на триумфа, но неохотно, тъй като Сирия той оставял с такова чувство, все едно това било неговото царство. В Рим той направил триумф заедно с брат си, приемайки от сената тези прозвища¹⁶, които по-рано получил, намирайки се сред войската. (10) За него разказват, между другото, че в Сирия той, по желанието на своята любовница¹⁷, обикновена продажна жена, си обръснал брадата. По този повод сред сирийците се разнасяли много шеги за негова сметка.

VIII. (1) Имало нещо съдбовно в това, че във всички провинции, през които той се завръщал, и в самия Рим, той изглежда, носел със себе си зараза. (2) Чумата, казват, се появила отначало във Вавилония, където в храма на Аполон от златно сандаче, случайно разцепено от един воин, излязъл заразен дух и после се разпространил по земята на партяните и по целия свят. (3) Това станало не по вина на Луций Вер, а по вина на Касий, вероломно завзел Селевкия, която приела нашите воини, като свои приятели. (4) Но римляните биват оправдавани, наред с другите писатели, също и Квадрат¹⁸, който написал история на Партянската война; той обвинява жителите на Селевкия, които първи нарушили клетвата за вярност. (5) Вер изпитвал към Марк такова уважение, че пожелал да раздели с Марк присвоените му прозвища в деня на триумфа¹⁹, който те съвместно направили. (6) Но след завръщането от Партянската война той започнал да се отнася към брат си с по-малко почтение, проявявайки осъдителна отстъпчивост спрямо освобожденците²⁰ и в много случаи се разпореждал независимо от брат си. (7) В допълнение към всичко това, той докарал от Сирия актьори, сякаш това били някакви царе, доведени за триумфа. Най-забележителния от тях бил Максимин, който той нарекъл с името Парис. (8) Освен това, Вер построил на Клавдиевия път вила, ползваща се с много лоша слава. Там той в продължение на много дни гулял сред необикновен разкош със своите освобожденци и приятели Парис, присъствието на които никак не го стеснявало. (9) Той поканил и Марк, който отишъл, за да покаже на брат си почтен и достоен за подражание образец за безупречни нрави. В течение на петте дни на пребиваване в тази вила Марк през цялото време се занимавал с разследването на съдебни дела, докато неговия брат или пирувал, или се готвил за пирове. (10) Имало при Вер и актьор Агрип, по прозвище Мемфий, който той довел от Сирия като трофей от Партянската война, назовавайки го Аполавстум. (11) Той довел със себе си и музиканти, свирещи на струнни инструменти, и флейтисти, и мимически актьори, и шутове, и фокусници, и всякакъв вид роби, които предлагат забавления в Сирия и Александрия. Все едно той е приключил война, която се е водила не против партяни, а против актьори.

IX. (1) Че такова различие в начина на живот и много друго е всяло между Марк и Вер вражда – това не е било очевидна истина, а е било обект на тайни слухове. (2) В частност показателен е следния случай. Марк изпратил в Сирия с права на легат някой си Либон, свой братовчед. Либон се държал там дръзко, както не подобава на порядъчен сенатор, и казвал, че в случай на някакво съмнение той ще пише на своя братовчед. Намиращия се там Вер не можел да го понася. Либон неочаквано заболял и умрял при почти явни признаци на отравяне. Тогава на някой, но не на Марк, се сторило, че Вер коварно го е убил. Този случай още повече усилил слуховете за противоречията между Марк и Вер. (3) Голямо влияние върху Вер оказвали, както ние за това казахме в жизнеописанието на Марк, освобожденците Гемин и Агаклит. (4) На последния Вер, против волята на Марк, дал да се ожени за вдовицата на Либон; когато Вер направил тази сватба, Марк не взел участие в брачното пиршество. (5) Вер имал и други безчестни освобожденци, например Кед, Еклект и други. (6) Всички тях Марк след смъртта на Вер отдалечил под предлог на едно или друго почетно назначение, задържайки при себе си само Еклект, който впоследствие убил неговия син Комод. (7) Тъй като Марк не искал нито да изпраща Луций на Германската война сам, нито да го оставя сам в Рим заради безпътния му живот, то те се отправили заедно, пристигнали в Аквилея (8) и, въпреки нежеланието на Вер, преминали през Алпите. Когато те били в Аквилея, Вер прекарвал времето си само за лов и за пирове, а Марк поел върху себе си всички грижи. (9) За тази война, – по време на която от една страна действали посланиците на варварите, искащи мир, а от друга, нашите пълководци, – ние много подробно разказахме в жизнеописанието на Марк. (10) След завършването на войната в Панония императорите, по настояване на Луций, се завърнали в Аквилея, и тъй като Луций тъгувал за градските удоволствия, те побързали за Рим. (11) Но недалеко от Алтин Луций внезапно бил застигнат от болест, наричана апоплексия; свалили го от колата, пуснали му кръв и после го отнесли в Алтин. Преживявайки три дни и загубвайки способността да говори, той починал¹⁷ в Алтин.

X. (1) Имало мълва, че той бил влязъл някога си в престъпна връзка със своята тъща Фаустина и сякаш той е загинал от това, че неговата тъща Фаустина коварно му посипала по стридата му отрова заради това, че той издал на дъщеря й тайната за своята връзка са майката. (2) Впрочем, появили си е и тези слухове, които са изложени в жизнеописанието на Марк и противоречат на характера на този човек. (3) Мнозина приписват отравянето на Вер на неговата жена, тъй като Вер прекалено благоговеел към Фабия, могъществото на която неговата жена Луцил не могла да понася. (4) Между Луций и неговата сестра Фабия действително имало толкова голяма дружба, че се носел слух, все едно те са се сговорили да лишат от живот Марк. (5) Когато освобожденецът Агаклит издал този им замисъл на Марк, Фаустина побързала да отстрани Луций, боейки се, да не би той да не я е предупредил. (6) Вер се отличавал с красиво телосложение, ласкаво изражение на лицето, пускал си брада почти така, както това правят варварите, бил висок, а намръщеното чело му придавало почтен вид. (7) Казват, че той така се грижел за своите златисти коси, че посипвал главата си със златен прах, та косите му още по-златисти. (8) Речта му била затруднена. Той страстно обичал играта на кости. Той водил винаги безпътен начин на живот и в много отношения напомнял на Нерон, но без неговата жестокост и издевателства. (9) Сред други разкошни предмети той имал една кристална чаша, която той наричал "Крилатия" в чест на любимия кон; големината й превишавала предала, който може да изпие човек.

XI. (1) Той живял четирийсет и две години. Бил император – съвместно с брат си – единайсет години¹⁸. Тялото му е погребано в гробницата на Адриан, в която е погребан и родния му баща – Цезаря. (2) Известен е разказ, съвсем не подхождащ на начина на живот на Марк, че той предложил на Вер парче от свинска матка, намазана с отрова, отрязвайки това парче с нож, от едната страна на който имало отрова. (3) Но е престъпно да се мисли така за Марк, макар че замислите и постъпките на Вер и да заслужавали такова наказание. (4) Защото ние не оставяме въпроса нерешен, но изцяло го отхвърляме като опровергано и неоснователно, тъй като след Марк до наши дни – освен ваша милост, Диоклециан Август, – дори самото ласкателство не би могло да създаде такъв император.

БЕЛЕЖКИ:

1. До осиновяването му го наричали Луций Цейоний Комод, след осиновяването - Луций Елий Аврелий Комод; когато Вер станал съуправител на Марк Аврелий, той започнал да се нарича: император Цезар Луций Аврелий Вер Август.

2. 15 декември 130г.

3. Нерон се родил на 15 декември 37г.

4. За дома на Тиберий вж. Пий. X.4.

5. Вж. Плиний. Писма. 5.12; Гелий. II.15.3

6. 153г. Вж. Пий. VI.10.

7. 154г.

8. 161г.

9. Ирата на кости наподобява играта на зарове, вкл. и че при нея се правели залагания. Затова пристрастието към нея се разглежда като порок.

10. lupanaria, т.е. свърталища, бардаци – б. пр.

11. Подобно е известно за Нерон (Тацит. Анали. 13.25; Светоний. Нерон. 26; Дион. 61.8 сл.), Отон (Светоний. Отон. 2.1) и Комод (Комод. III.7).

12. За цирковите партии вж. Сергеенко М. Е. Жизнь древнего Рима, М.; Л., 1964, с. 250 сл.

13. На латински сентенцията е: "Septem convivium, nevem vero convicium"

14. Марк Седаний Севериан, наместник в Кападокия.

15. Вж. Авид. V.5.

16. ...прозвища - Арменски, Велики Партянски, Мидийски.

17. Името на любовницата било Пантея.

18. Азиний Квадрат. Квадрат е написал на гръцки език история от основаването на Рима до управлението на Александър Север; история на Партянската война се споменава от Стефан Византийски.

19. За "фалшивите" триумфи вж. Тацит. Агрикола. 39.1; Плиний. Панегирик. 16.3; Светоний. Калигула. 47.

20. Освобожденец (лат. libertus, i m ) – освободен роб. След освобождението си робите не ставали пълноправни римски граждани, а имали по ограничени права – напр. при заемането на държавни длъжности.

21. Януари 169г.

22. Вер живял 38 години, а бил император около 8 години.