ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ТРЕБЕЛИЙ ПОЛИОН

TREBELLI POLLIONIS

 

ДВАМАТА ВАЛЕРИАНИ

VALERIANI DUO

Релеф от Иран – Шапур І пленява Валериан І

 

Авторите на историите на Августите Scriptores Historiae Augustae, съкратено SHA, Scriptores), или История на Августите (лат. Historia Augusta) е общо название дадено през 1603г. от Исак де Кезабон на група произведения съдържа биографии на римските императори управлявали между 117 до 284г., т.е. от управлението на Адриан до Карин и Нумериан. Авторите на тези произведения са Елий Спартиан (лат. Aelius Spartianus), Юлий Капитолин (лат. Iulius Capitolinus), Вулкаций Галикан (лат. Vulcacius Gallicanus), Елий Лампридий (лат. Aelius Lampridius), Требелий Полион (лат. Trebellius Pollio) и Флавий Вописк (лат. Flavius Vopiscus). Личността и авторството на тези лица е твърде спорна. Немския учен Херман Десау дори изказал хипотезата, че биографиите са написани от един автор, който е живял в края ІVв., а не от 6 различни автора живели по време на споменатите в жизнеописанията императори Диоклециан и Константин. Неговите аргументи са, че за тези 6 автора не е известно нищо друго, стилът им е твърде спорен, използвани са извори от ІVв. Като напр. Аврелий Виктор и Евтропий и някои от персонажите са на лица които са се издигнали едва през ІVв. Според други се касае за 6 различни автора, но за един общ редактор. За първи път биографиите са били напечатани в Милано през 1475г. Автобиографиите се явяват продължение на съчинението на Гай Светоний Транквил «Дванайсетте Цезари».

Публий Аврелий Лициний Валерий Валериан, лат. P. Aurelius Licinius Valerius Valerianus е бил римски император (253-260).

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

 

 

…1 I. (1) Сапор2 крал на кралете3 до Велзол: "Ако аз можех да знам, че е възможно някога наистина действително да победиш римляните, аз бих се радвал за теб по повод победата, за която ти съобщаваш. (2) Но тъй като този народ по силата на своята съдба ли или вследствие на доблест обладава голямо могъщество, – виж, да не би това, че ти си взел в плен стария император, при това по измамен начин, да не се отрази лошо на тебе и на твоите потомци4. (3) Помисли за това, колко народи, които често са ги побеждавали, римляните от врагове са ги направили свои. (4) Ние сме чували, – и това е вярно, че галите са ги победили и са изгорили техния огромен град5, но е вярно и това, че сега те робуват на римляните. А африканците? Нима те не са били победили римляните? Но е вярно и това, че сега робуват на римляните. (5) За по-отдалечените по време, и, може би, по-малко съществените примери аз няма да говоря. Митридат Понтийски е държал в своя власт цяла Азия, но е вярно и това, че той е бил победен6, вярно е и това, че Азия принадлежи на римляните. (6) Ако ти искаш моя съвет, възползвай се от благоприятния случай за сключването на мир и за връщането на Валериан на своите. Аз те поздравявам за твоето щастие, само ако ти съумееш да се възползваш от него".

II. (1) Велен, краля на кадузиев7, написал така: "Изпратените от теб обратно мои помощни отряди, цели и невредими, аз с радост приех. Но за това, че ти си взел в плен Валериан, господаря на господарите, аз не те поздравявам много; я бих те поздравил повече, ако ти би го върнал. Защото римляните са по-страшни тогава, когато те търпят поражение. (2) Действай така, както подобава на благоразумен човек, и нека щастието, което вече много е измамило, не те възпламени. Валериана има и син император, и внук Цезар. А какво да кажа за целия римски свят, който целия се вдига против теб? (3) И така, върни Валериан и сключи мир с римляните, който ще бъде полезен и за нас предвид понтийските народи".

III. (1) Артабазд, краля арменски8, изпратил на Сапор такова писмо: "Дойде славна участ, но се боя, че ти не толкова удържа победа, колкото да посея нови войни. (2) Валериан го искат обратно и сина му, и внука му, и римските военачалници, и цяла Галия, и цяла Африка, и цяла Испания, и цяла Италия, и всички племена, живущи в Илирик, в Изтока и в Понта9, които съчувстват на римляните или им принадлежат. (3) Ти взе в плен един старец, но направи всички народи от целия земен кръг свои най-зли врагове, а е възможно, и на нас, които изпращаме помощни отряди, явяваме се ваши съседи и винаги страдаме, когато вие воювате един с друг".

IV. (1) Бактрийците10, иберите, албанците11 и тавроскитите12 не приели писмата на Сапор, но написали на римските военачалници, обещавайки да изпратят помощна войска за освобождението на Валериан от плен. (2) Но докато Валериан грохвал13, живеейки при персите, Оденат Палмирски, събрал войска, привел делата на Римската държава почти в предишното положение. (3) Той заловил царските съкровища и това, което за партянските крале е по-ценно от съкровищата, – наложниците. (4) Затова Сапор, още повече се опасявал от римските военачалници, от страха пред Балист и Оденат бързо се оттеглил в своето кралство. Такъв бил между другото края на войната с персите.

V. (1) Ето какво си струва да се узнае за Валериан, живота на който в течение на седемдесет години е бил достоен за похвала, завършил с такава слава, че след всички почести и длъжности, които той превъзходно изпълнявал14, той станал император не така, както това обикновен става благодарение на безпорядъчно стичане на народа, благодарение на шума, вдигнат от войниците, а по силата на своите заслуги и сякаш по единодушното решение на целия свят. (2) Накрая, ако даже би била дадена възможност да изкажат своето мнение за това, кого те искат да видят като свой император, то (те) не биха избрали никого другиго. (3) И за да знаеш, колко големи били заслугите на Валериан към държавата, аз ще приведа сенатските постановления; та всички да обърнат внимание на това, как винаги е съдило за него великолепното съсловие. (4) При консулството на двамата Деции15 пет дни преди ноемврийските календи16, когато сената се събрал в храма на Кастор по повод императорското послание17 и било поискано мнението на всеки за това, на кого да се възложи длъжността на цензора (тези въпроси Дециите предали за разглеждане от великолепния сенат), щом само претора поставил въпроса: "Как гледате вие, отци-сенатори, на избора на цензор?", а после попитал за мнението на този, който бил тогава в отсъствието на Валериан (тъй като последния заедно с Деций се готвил за бойни действия)18 принцепса в сената, всички, нарушавайки реда за подаване на гласове, в един глас казали: (5) "Живота на Валериан е цензура. Нека съди за всички този, който е по-добър от всички. Нека съди за сената този, върху който няма никакво петно. Нека изказва мнение за нашия живот този, когото за нищо не трябва да бъде упрекнат. (6) Валериан е бил цензор от ранно детство. Валериан е бил цензор в течение на целия свой живот. Разумен сенатор, скромен сенатор, почтен сенатор. Другар на порядъчните хора, неприятел на тираните, противник на престъпленията, враг на пороците19. (7) Всички ние го приемаме за цензор, всички искаме да му подражаваме. Първи – по своя произход, човек от благородна кръв, безупречен в живота, прославен със своята ученост, човек с изключителни нрави по примера на хората от древността". (8) Тъй като всичко това се повтаряло много пъти, то добавили: единогласно, и така било проведено гласуването.

VI. (1) Получавайки това постановление на сената, Деций повикал всички придворни, заповядал да повикат също и самия Валериан, и, прочитайки в събранието на най-високопоставените лица това постановление на сената, казал: (2) "Щастлив си ти, Валериан, благодарение на решението на целия сенат, не – благодарение на това, че ти привлече към себе си душите и сърцата на целия населен от хората свят. Вземи върху себе си длъжността на цензора, която възложи на тебе Римската държава, която ти единствен заслужаваш, за да съдиш за нравите на всички, за да съдиш за нашите нрави. (3) Ти ще оценяваш, кой трябва да остане в курията, ти ще приведеш в предишното състояние съсловието на конниците, ти ще положиш предел на натрупаното богатство, ти ще обезпечиш плащането на данъците, ще направиш тяхното разпределение, ще установиш техния размер, ти ще провериш хода на държавните дела; (4) на тебе ще бъде дадено правото да пишеш закони, на тебе предстои да съдиш за военните звания; (5) ти ще произвеждаш преглед на оръжията, (6) ти ще съдиш за нашия Палатин, за съдиите, за най-високопоставените префекти, с изключение на префекта на град Рим, с изключение на ординарните20 консули, краля по жертвоприношенията и великата дева-весталка, ако, разбира се, тя остава целомъдрена, – за всички ти ще изказваш свое мнение. Ще се стараят да ти угаждат и тези, за които ти не можеш да съдиш". Така казал Деций. (7) Но мнението на Валериана било такова: "Моля те, безупречен императоре, не ме поставяй в необходимостта да съдя за народа, за воините, за сената, за целия свят, за съдиите, за трибуните, за военните началници. (8) Това е, заради което вие носите званието Август; на вас принадлежи цялата пълнота на цензурата, частен човек не може да изпълни това. (9) И тъй, аз моля да ме освободите от тази чест, която не съответства на моя начин на живот, не съответства на степента на увереност в себе си, на която, накрая, се противопоставя самото време, така че самата човешка природа не иска цензурата".

VII. (1) Аз мога да приведа много други постановления на сената и съждения на принцепсите за Валериан, ако по-голямата част от тях не беше известна и мен не ме беше срам още повече да възвеличавам мъжа, който е бил победен от неизбежната участ. Сега аз ще премина към Валериан младши.

VIII. (1) Валериан21 младши, роден не от тази майка, от която Галиен, отличаващ се със своята външност, предизвикващ одобрение със своята скромност, отличаващ се за своите години с голяма образованост, много приятен нрав и далеч от разпуснатостта на брат си, бащата, намирайки се извън Рим, го провъзгласил за Август. (2) От неговия живот няма нищо, за което би струвало да се говори, ако не се вземат пред вид знатния произход, прекрасното образование и жалката гибел. (3) И тъй както аз знам, че много, четящи на гроба надписа за императоре Валериан, грешат, мислейки, че тук почива върнатото тяло на този Валериан, който бил взет в плен от персите, то аз реших – за това, да не се прокрадне някаква си грешка, да запиша, че близо до Медиолан е погребан младшия Валериан и, по заповед на Клавдий22 е добавен надпис: "Император Валериан"23. (4) Мисля, че никакви други сведения не бива да се търсят нито за старшия, нито за младшия Валериан. (5) И тъй като аз се боя, че ще наруша обичайните размери на тома, ако Галиен, сина на Валериана, за който вече много... при нас се говореше... или също Салонин, сина... Галиен, който и... бил назован Галиен... добавяйки книга... аз ще премина към другия том... Защото аз винаги се отдавах във ваше разпореждане... и славата, която аз в нищо не мога да откажа.

 

БЕЛЕЖКИ:

 

1. Биографиите на цезарите, следващи след Гордиан III, съуправители и узурпатори, а също началото на биографията на Валериан не са се съхранили.

2. Шапур I (241-271), син на Ардашир I, основателя на държавата на Сасанидите. Още в началото на своето царстване той продължил настъпателните действия против римляните. През 242г. Гордиан му излязъл насреща, но през 244г. по време на успешните за Рим боеве бил убит. Неговия приемник, Филип Араб, сключил с персите мир. Но през 253г. персите продължили войната, която този път протекла крайно неудачно за римляните и завършила с пленяването на Валериана в края на лятото на 260г.

3. Тази титла принадлежала по принцип на персийския цар, но са го носили също владетелите на буферните държави от Изтока намиращи се под римско влияние.

4. Аврелий Виктор. За цезарите. 32.5.

5. Става дума за превземането и опожаряването на Рима (освен укрепленията на Капитолийския хълм) от галите под предводителството на Брен след битката при Алия, станала на 18 юли 387г. пр.н.е.

6. Войната с Митридат продължила с прекъсвания от 89 до 64г.

7. Beлeн се споменава само в SCRIPTORES HISTORIAE AVGVSTAE; предполага се, че е измислено лице. Кадузите – племе, живеещо в Северна Индия, на югозапад от брега на Каспийско море.

8. Макар Рим и не да не се е отказал от Армения след сключения мир през 244г., арменския цар Хозрой I (222 - около 250г.) не получил от него пряка поддръжка. това развързало ръцете на Шапур I. Около 250г. Хозрой бил убит, а непълнолетния му син Тиридат III бил принуден да избяга в Рим. Хормизд-Ардашир, вероятно по-голям син на Шапур, станал Велик цар на Армения. Не е ясно какво отношение към събитията има споменатия тук Артабазд.

9. В основата на това изброяване стои делението на диоцези, осъществено от Диоклециан. Това показва, че най-вероятно споменатия документ е измислен.

10. Жители на областта на територията на днешен Северен Афганистан, по средното и горно течение на Амударя. На тази територия се намирала някогашната персийска сатрапия Бактрия. Тук е употребено в географски, а не в етнически смисъл.

11. Племена, живущи между Кавказския хребет и Хур.

12. Сарматско племе, живущо по северното крайбрежие на Черно моря.

13. Не са известни точните дати на пленяването и на смъртта на Валериана. Съдейки по александрийски монети и египетски папируси първото може да се отнесе между 29 август и 29 септември 260 г.

14. За това има оскъдни сведения. До 238г. той е бил допълнителен консул и при Деций – най-късното е за 250г. когато е играл важна роля в управлението на държавата и е взимал участие в антихристиянската вътрешна политика на императора.

15. През 251г.; третото консулство на цезаря Гай Месий Квинт Траян Деций и първото на неговия син, цезаря Квинт Херений Етруск Месий Деций.

16. Т. е. 27 октомври.

17. Навярно измислен протокол.

18. Става дума за похода против готите, предприет през 251г. във Тракия и Мизия.

19. Задълженията на цензора, изброени тук, повече съответстват на републиканската и ранноимператорската епоха.

20. Т.е. редовните консули.

21. Освен в SCRIPTORES HISTORIAE AVGVSTAE за него не се запазили надеждни съобщения. Някои учени се съмняват в съществуването му.

22. Никъде повече не се споменава; вероятно е измислено лице.

23. Навярно е измислица на автора на SCRIPTORES HISTORIAE AVGVSTAE.