ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD
[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]
Т. ПОМПОНИЙ АТИК
1. Т. Помпоний Атик произхождал от най-древен римски род и докрай останал със коническото си звание, наследено от предците1. Баща му бил любящ, по това време богат и извънредно привързан към науката. Увличайки се по книгите, той сам обучил сина си по тези предмети, които се полага да знае дете. А момчето, покрай природната съобразителност, притежавал необикновено красив глас и приятна реч, така че не само бързо възприемал това, на което го учили, но и великолепно говорил сам. Затова, още от детството той бил знаменит сред връстниците си и така блестял среди тях, че благородните връстници не могли да понесат това равнодушно. Така, със своята прилежност увлякъл други приятели, сред които били Л. Торкват, Г. Марий-син и М. Цицерон2. Общувайки с тях, те дотолкова попаднали под неговото обаяние, че впоследствие никой и никога не им бил по-скъп от него.
2. Баща му умрял рано, а самия юноша, тъй като бил родственик на П. Сулпиций, убит на длъжността народен трибун, бил изложен на опасности заради това родство; работата е там, че Аниция, братовчедката на Помпоний, била омъжена за Сервий, брата на Сулпиций. И ето, че след убийството на Сулпиций, гледайки държавата, разтърсена от метежа на Цина, и разбирайки, че при граждански раздор, когато едни съчувствали на суланците, а други на цинанците, е невъзможно той с неговото звание да живее, без да е в разпра с едната или другата партия, решил, че е настанало подходящото време да се отдаде на любимите занятия, и заминал в Атина3. Въпреки това, той помогнал според силите си на младия Марий, който бил обявен извън закона, като го снабдил с пари при бягството4. А за да не би заминаването зад граница да не нанесе вреда на семейното имущество, той прехвърлил пак там значителна част от своето състояние. Там той водил такъв начин на живот, че заслужил горещата любов на всички атиняни. Работата се състояла не само в обаянието, присъщо му още от юношеските години, но и в това, че той с помощта на своя доход облекчавал недостига на хазната им. Когато възниквала необходимост държавата да поиска заем с лихва, но било невъзможно да намери приемливи условия, той винаги предлагал своите услуги, и то така, че, от една страна, не искал от тях прекомерни проценти, а от друга – не търпял изплащането да се бави повече от уговорения срок. Тези две условия се обърнали за атиняните в благо, защото отказа на отсрочка не позволявал на техния дълг да е в забава, а постоянния процент да се увеличи. Към тази услуга прибавил още едно благодеяние, като надарил всички граждани с хляб, така че на всеки човек се падали по 6 модия пшеница (такава мярка за насипни стоки се нарича в Атина медимна)5.
3. Той се държал, по общо мнение, с низшите – по-приятелски, с висшите – като с равни. Затова атиняни му отдавали всевъзможни почести и горещо желаели да му дадат граждански права, но той не поискал да се възползва от тази милост. Някои обясняват отказа му с това, че приемането на чужди права влече след себе си загубата на римското гражданство. Пребивавайки в Атина, той забранил да се издигат статуи в негова чест, а когато ги напуснал – не можел да възпрепятства това. Тогава атиняните му поставили няколко статуи в Мидия6 на най-свещените места в града, почитайки го като изпълнител и вдъхновител на всички свои държавни мероприятия. И така, дар на съдбата било обстоятелството, че се е родил в най-могъщия град, средоточието на световната власт, че там били и отечеството му, и дома му; мъдростта му пък се проявила в това, че, преселвайки се в най-древната, човеколюбива и просветена държава на света, той станал там всеобщ любимец.
4. Сула, връщайки се от Азия, отишъл в Атина7 и по време на целия си престой там държал при себе Помпоний, очарован от изящните маниери и учеността на младия човек. На гръцки той говорел като роден атинянин, а латинската му реч звучала тъй приятно, сякаш използвал природно, а не изработено благозвучие. Също така той безупречно четял латински и гръцки стихове. Заради тези достойнства Сула не се разделял с него и искал да го отведе със себе си. В отговор на настойчивите уговорки Помпоний отговорил: "Не ме викай на поход против тези, заради които аз напуснах Италия, за да не видна срещу тебе оръжие". И Сула, похвалвайки юношата за чувството му за дълг, заминавайки, заповядал да му занесат всичките подаръци, получени в Атина. Много години прекарал в този град, грижейки се за своето имущество така, както подобавало на пресметлив глава на семейство, и посвещавайки свободното си време или на научните занятия, или на държавните дела на атиняните. При това не го мързяло да оказва услуги на приятелите си в Рим, пристигал за техните избори и не ги оставял при по-сериозни обстоятелства. Например, той оказал несравнима поддръжка на Цицерон във всичките му изпитания, а когато този бягал от отечеството, му подарил 250 000 сестерции8. След като в родината било въдворено спокойствие, той се завърнал в Рим – мисля, че това станало при консулството на Л. Кот и Л. Торкват9. Всички от Атина излезли за неговото изпращане, и горчивите сълзи на гражданите свидетелствали за това, колко ще тъгуват за него.
5. Той имал чичо Кв. Цецилий, римски конник, приятел на Л. Лукул10 – богаташ с труден характер. Грубостта му тай понасял тъй уважително, че този човек, непоносим за всички, до дълбока старост запазил към него нерушимо благоволение. Почтителността му донесла своите плодове, защото Цецилий пред смъртта си осиновил племенника си и му оставил 3/4 от своето наследство, от когото той получил около 100 000 сестерции. Сестрата на Атик била омъжена за Кв. Тулий Цицерон11, а този брак бил уреден от М. Цицерон, близък приятел на Атик от ученическите години, по-близък му от Квинт; отношенията им позволяват да се стигне до извода, че в приятелството сходството на характерите е по-важно от родството. Той бил близък също и с Кв. Хортензий12, който заемал първото място среди ораторите по това време, и не можело да се разбере, кой го обича повече – Цицерон или Хортензий. На него ме се отдало да постигне най-трудното – това, че тези двамата, които си съперничели помежду се по слава, не си завиждали един на друг, а той служел за свързващо звено между тези велики мъже.
6. Изявявайки се на гражданското поприще, той винаги и бил, и се считал за привърженик на партията на оптиматите13, но не си оставял на обществените течения, считайки, че хората, потопили се в тези дела, не разполагат със себе повече, от плувците, носени от морските вълни. Той не желаел длъжности, макар че лесно е можел да ги получи благодарение на своето влияние или положение; защото вече било невъзможно нито да се добие магистратура по обичая на предците, нито да се получи без нарушение на законите при разпространилите се злоупотреби и подкупи, нито да се изпълнява, без да си подложен на опасности при царящия в държавата упадък на нравите. Публични търгове той никога не посещавал и нито веднъж не встъпвал в качеството на поръчител или откупвач. Никого не привличал към отговорност от свое име или заедно с други обвинители, никога не е искал защита в съда и с никого не се съдил. Приемал е поръчения от много консули и претори, никого от тях не е съпровождал в провинцията, удовлетворявал се от оказаната чест и не се грижел за придобивки. Така, например, той не пожелал да замине за Азия с Кв. Цицерон, макар да можел да получи при него място на легат, защото считал, че е срамно за него, пренебрегващия претурата, да бъде храненик на претора. Постъпвайки по такъв начин, той запазил не само своето достойнство, но и спокойствие, избягвайки поводи за обвинения. Тази му педантичност била на всички по сърце, защото виждали, че се съблюдава заради дълга, а не от страх или пресметливост14.
7. Той бил на около 60 години, когато започнала Цезаровата гражданска война15. Ползвайки се от преимуществото на своята възраст, той никога не напуснал града; приятелите си, които заминали при Помпей, снабдил с всичко, от което се нуждаели. Той не обидил и самия Помпей, който бил разположен към него дружески, защото той нямал от него никаква изгода, за разлика от другите приятели, които получавали от неговите ръце почести или богатства; някои от тези хора неохотно се присъединили към войската на Помпей, а други си останали у дома, нанасяйки му с това най-тежка обида. За Цезар пък миролюбието на Атик било дотолкова на сърце, че след победата, когато писмено искал от частни лица пари, той не само не обезпокоил този човек, но даже помилвал от уважение към него сина на неговата сестра и Кв. Цицерон, който пребивавал в лагера на Помпей. Така, старинните правила на живот избавили Атик от бедствията на новото време.
8. Към тази тактика се придържал той и след убийството на Цезар, когато изглеждало, че държавата се намира под властта на Брут и Касий, и изглеждало, че всички граждани за взели тяхната страна16. С Марк Брут той имал такива добри отношения, че този млад човек предпочитал стария Атик пред всички свои връстници, така че той заемал при него първо място и за пир, и за съвет. И ето че някому дошла в главата мисълта римските конници да учредят специална хазна за убийците на Цезар. Считали, че този план лесно ще се осъществи, ако стълбовете на конническото съсловие внесат своите средства. Тогава Г. Флавий, приятел на Брут, помолил Атик да оглави това начинание. Но този, считайки, че трябва да се оказват на приятелите само безпартийни услуги и винаги отклоняващ се от подобни замисли, отговорил: ако Брут поиска да се възползва от неговото имущество, то да вземе толкова, колкото е възможно да вземе от него; но що се отнася до предложението, то той нито ще го обсъжда, нито пък ще влиза с когото и да е в съглашение. Така и пропаднала тази кампания на единомишленици заради това, че единствено Атик я осъдил. Скоро след това победата започнала да клони на страната на Антоний, а Брут и Касий, напускайки своите провинции, дадени им като на консули... при тези отчайващи обстоятелства се оттеглили в изгнание17. И тогава Атик, който отказал да се присламчи към тези, които искали да се предоставят пари на тяхната партия в периода на нейния разцвет, сега, когато сломения духом Брут напускал Италия, му изпратил като подарък 100 000 сестерции, задочно наредил в Епир да му дадат още 300 000. Така, без да се подмазва на засилващия се Антоний, не изоставил и този, който бил на ръба на гибелта.
9. След това станала Мутинската война18. Ако кажа, че по това време той се държал благоразумно, то похвалата ми ще се окаже твърде слаба, защото той проявил наистина божествена прозорливост, ако може да се нарече такова постоянното вродено благомислие, неизменящо се при каквито и да е обстоятелства. Антоний бил обявен за враг на отечеството и напуснал Италия, без да има никаква надежда за завръщане. Не само многочислените му и могъщи врагове, но и присламчили се към тях гонители, надяващи се извлекат от преследването на Антоний една или друга полза, преследвали неговото домочадие, стремели се да ограбят жена му Фулвия, а децата били готови дори да убият. Атик пък, най-близкия приятел на Цицерон и Брут, не само не се присъединил към преследвачите на Антоний, но даже направил точно обратното, укрил, според силите си, неговите близки, бягащи от града, и им оказал помощ за потребностите им. Например, П. Волумний19 той надарил тъй щедро, че родния му баща не можел да му даде повече. На самата пък Фулвия, която била засипана с тъжби и преживявала големи тревоги, той така доброжелателно и предложил своите услуги, че в съда тя ходила ходела само с него, и той и бил поръчител по всички нейни дела. А още се случило така, че във времето на благополучие тя купила на изплащане имение, а след това, когато се разразила бедата, не можела да заеме пари, и тогава се появил Атик, който й дал заем без проценти и без разписки. За най-великата своя придобивка той считал възможността да се покаже човек благодарен и грижлив, доказвайки едновременно, че винаги дружи с хората, а не с техните успехи. И когато той извършил всички тези постъпки, никой не могъл да заподозре, че той се нагаждал към обстоятелствата, защото никому не идвало на ум, че Антоний ще стане господар на положението. Впрочем, някои оптимати малко го осъждали за недостатъчната, както им се струвало, враждебност към лошите граждани, но той предпочитал да прави това, което считал за необходимо, а не това, за което ще го похвалят другите.
10. Изведнъж съдбата се преобърнала. Когато Антоний се върнал в Италия, нямало човек, който да не считал, че Атик го заплашва голяма беда заради приятелството му с Цицерон и Брут. Затова малко преди пристигането на императорите19а той напуснал форума, страхувайки се от проскрипции, и се укрил при П. Волумний, на който, както беше казано по-горе, неотдавна преди това оказал помощ – тъй изменчиви били по това време обстоятелствата, че днес едни, а утре други хора се оказвали или на върха на щастието, или в бездната на бедствията. При Атик се намирал Кв. Гелий Кан, негов връстник, във всичко подобен нему. В техните отношения също се проявила сърдечността на Атик, защото, запознали се още в училище, те неотлъчно преживяли целия си живот, като дружбата им бил крепка до дълбока старост. Що се отнася до Антоний, то той, люто ненавиждайки Цицерон, изпитвал вражда не само към него, но и към всички негови приятели, които имал намерение да подложи на проскрипции; все пак се подал на уговорките на многото защитници, взел под внимание услугите на Атик и, научавайки неговото убежище, му написал със собствената си ръка, че той, без да се страхува, веднага да се яви при него, тъй като той, Антоний, го е зачертал в проскрипционния списък - както него, така и помилвания заради него Кан. А тай като това ставало през нощта, той му изпратил охрана, за да не се случела някаква беда. Така, в положението на тай-голяма опасност Атик защитил не само себе си, но и този, който му бил най-скъп от всички. От никого той не молил за помощ за да спаси и самия себе си, доказвайки, че не иска да име участ, различна от съдбата на приятеля. И така, ако по всички начини превъзнасят кормчията, спасил кораба при буря сред морските скали, то може ли да не се оцени несравнимото благоразумие на този, който съумял да оцелее в той чести и тежки граждански бури?
11. Избавил се от тези беди, той само и това правел, че помагал на много според силите си. Когато тълпата, съблазнена от наградите на триумвирите, дебнела за проскрибирани, нямало сред тези човек, който, да се е добрал до Епир и да е изпитвал от нещо нужда или да не е получил разрешение да остане там толкова дълго, колкото желае20. А след битката при Филипи, когато загинали Г. Касий и М. Брут, той започнал да попечителства над претория Л. Юлий Моцил, сина му Авл Торкват и други техни другари по нещастие, нареждайки да им се доставя от Епир на Самотраки всичко необходимо21. Трудно е, а и не толкова необходимо да се изброяват всички негови благодеяния. Аз искам само всички да разберат, че щедростта му била постоянна и безкористна. Самите дела и обстоятелства свидетелстват за това, защото той не на благополучни хора е оказвал услуги, но отивал на помощ на нещастните. Например, за Сервилия, майката на Брут22, той се грижил след смъртта на сина на й не по-малко, отколкото в щастливите й времена. При такова великодушие той не си спечелил нито един враг, защото той самия никого не засягал, а ако търпял от някого обиди, то предпочитал да забрави, а не да отмъсти. Оказаните му услуги той запомнял завинаги, а тези, които сам оказвал, помнил до тогава, докато се запазвала благодарността на този, който ги е приел. За него сякаш се доказва поговорката: нрава на човека определя неговата съдба. Впрочем, той оформял по-скоро самия себе си, отколкото своята съдба, опасявайки се, че може да заслужи някакъв справедлив упрек.
12. С тези си достойнства той заслужил това, че М. Випсаний Агрип, близък приятел на младия Цезар, имайки възможност да сключи всякакъв брак благодарение на своето влияние и цезаровото могъщество, закопнял от желание да се сроди с Атик и предпочел дъщерята на римски конник пред по-знатни невести. Устроил тази сватба триумвира М. Антоний, главата на държавата23. Използвайки влиянието на този човек, Атик можел да увеличи своето състояние, но страстта към парите му била съвсем чужда, и той се обръщал към Антоний само за това, да моли за своите приятели, които били заплашени от беди или загуби. Това се проявило особено по време на проскрипциите. Например, веднъж триумвирите, по утвърдения тогава порядък, конфискували имуществото на римския конник Л. Сауфей, връстник на Атик, който от любов към философията живял в Атина, но притежавал богати имения в Италия. Благодарение на настойчивите молби на Атик станало така, че Сауфей едновременно получил известията и за загубата, и за връщането на своето имущество. По подобен пак начин по време на избиването на конниците той спасил Л. Юлий Калид, който задочно бил включен в проскрипционния списък от П. Волумний, командир на антониевия сапьорен отряд, прелъстен от огромните му африкански имения; за Калид аз се осмелявам с увереност да твърдя, че след смъртта на Лукреций и Катул той бил първия поет на нашето време и освен това – благороден и прекрасен образован човек. Трудно е сега да се съди, кое повече – слава или трудове – носели на Атик тези молби, защото е известно, че когато скъпи нему хора попадали в беда, то и за далечни другари той се грижел не по-малко,отколкото за тези, които били редом.
13. Като стопанин този човек бил не по-малко добър, отколкото като гражданин. Въпреки богатството, той купувал и строил съвсем умерено, а живеел при това великолепно, имайки всичко най-добро. Така, на Квиринал той имал Тамфиловия дом24, който получил по наследство от чичо си. Привлекателността му се състояла не в постройките, а в парка. Самото пък здание, издигнато в древни времена, било по-скоро своеобразно, отколкото разкошно, и той нищо не променил в него, освен това, което трябвало да се поднови поради овехтяване. Прислугата му била от гледна точка на полезността – превъзходна, а ако се съди по външния вид – едва посредствена. Сред нея имало високообразовани роби – четци и преписвачи и даже слугите, съпровождащи го по улицата, всички прекрасно умеели да четат и пишат25. По същия начин забележителни били способностите и на другите майстори, обслужващи домашните нужди, при това сред тях нямало нито един купен роб, но само родени и възпитани в дома, което свидетелства не само за пестеливостта, но и за усърдието на стопанина. Защото пестеливостта почита този, който не проявява прекомерна алчност към вещите, свойствена за толкова много хора, а умението да се придобива имущество по-скоро с старание, присъщо само на твърде усърдни хора, отколко с пари. Той бил изящен без пищност, изискан без разточителност, стремил се към изрядното, а не към разкош. Обзавеждането му било скромно, неголямо, тъй че изглеждало ни бедно, ни богато. Не ще пропусна да спомена също за едно обстоятелство, макар на някои читатели то ще се стори, навярно, незначително: въпреки това, че той бил виден римски конник и твърде щедро канел при себе си на гости представители на различни съсловия, по счетоводната му книга знам, че за месечни разходи той определял обикновено не повече от 3 хиляди сестерции. И твърдя това не по слухове, но от личен опит, като другар, който често е бивал съпричастен към неговите домашни грижи.
14. На трапезата му никой не е чувал друго увеселение, освен гласа на четеца, което ми се струва най-приятното развлечение. Нито едно негово угощение не минавало без някакво четене, така че сътрапезниците наслаждавали и душата, и тялото; а той канел тези гости, чийто вкусове съвпадали с неговите собствени.
Той нищо не изменил от своите ежедневни привички и начин на живот и тогава, когато състоянието му значително се увеличило. Не блестял много при 2 милиона сестерции, получени от баща му, не започвал да се отдава на разкош повече от обикновено и при 10 милиона, придържайки се в двата случая в същите предели. Не взимал той нито градини, нито крайградски вили, нито скъпи крайморски вили, имал в Италия само два селски чифлика – Аретинския и Номентанския. Целият му паричен доход идвал от владенията в Епир и Рим. От това е видно, че той харчел парите, по правило, не толкова широко, колкото разумно.
15. Той никога не лъгал и не понасял лъжи. Въобще неговата любезност не била лишена от строгост, а суровостта му от снизходителност, така че било трудно да се разбере, обичат ли го неговите приятели или, по-скоро го уважават. На молбите той отговарял внимателно, считайки, че не щедрия, а лекомисления обещава това, което не може да изпълни. Давайки пък съгласие, така старателно го съблюдавал, все едно се занимавал не с чужда работа, а със своя собствена. Поемайки някое поръчение той не се гнетял, свързвайки с него своята добра слава, която му била по-скъпа от всичко. Ето защо се занимавал с делата и на двамата Цицероновци, и на Марк Катон, и на Кв. Хортензий, и Авл Торкват, а също и на много римски конници. От тук е понятно, че държавните дела той избягвал не от леност, но по убеждение.
16. Аз не мога да приведа по-добро доказателство за неговите високи човешки качества, освен да се позова на това, че през младостта си той бил най-скъп от всички на стария Сула, а в старостта си – на младия М. Брут, а с връстниците си Кв. Хортензий и М. Цицерон живял така, че трудно било да се прецени, с коя възраст той бил най-добре. Впрочем, особено го обичал Цицерон, за който даже брат му Квинт не бил тъй скъп и близък както Атик. За това свидетелстват не само издадените книги на Цицерон, където той сам признава за това, но и 16 тома писма до Атик, написани в периода от консулството на Цицерон до неговите последни години. Който ги прочете, на него няма да му потрябва историческо повествование за тези времена26. В тях така подробно са описани политическите страсти на вождовете, развратността на предводителите и промените, ставащи в държавата, че всичко става ясно. От тях лесно може да се разбере, че мъдростта е някое божествено откровение, защото Цицерон е предсказал не само това, което се е случило докато е бил жив, но пророчески е предвидил и това, което става сега.
17. Необходимо ли да говоря много за семейните добродетели на Атик, след като аз самия слушах на погребението на неговата майка, умряла на 90-годишна възраст, когато той самия беше на 67 години, как той с гордост говореше, че нито веднъж не е бил с нея в пререкание и никога не се е карал със сестра си, която му била почти връстница. Това значи, че или между тях не е имало никакви обиди, или той много снизходително се отнасял към своите близки, считайки за грях да се сърди на тези, които е длъжен да обича. Такова негово поведение се основало не само на характера, от който всички ние зависим, но и на убежденията. Защото, запознавайки се с ученията на великите философи, той ги усвоявал не заради тщеславие, но за това да ги следва през живота27.
18. Освен това, той ревностно подражавал на нравите на предците и бил любител на древността, която той щателно изучил и описал в книга, посветена на уредбата на магистратурите. Нямало такъв закон, или мирен договор, или война, или славен подвиг на римския народ, които да не са отбелязани там в своето време. В края на книгата той поместил семейните родословия, изискващи голям труд и позволяващи ни да се запознаем с произхода на знаменитите мъже. Тази пак тема е разработена от него отделно в други книги, където по молба на М. Брут са изброени всички членове на семейството Юниите от неговото начало до последните години и е отбелязано по ред, кой от кого се е родил, кога и какви магистратури е заемал. Точно така пак по желанието на Клавдий Марцел е представено в тях родословието на Марцелите, а по молба на Корнелий Сципион и Фабий Максим – генеалогията на Фабийте и Емилиите. Няма четиво по-приятно за тези, които се увличат по изучаването на великите хора. Той се занимавал малко и с поезия – навярно, само за това, та да вкуси от прелестите на стихотворството. Така, например, той възпявал в стихове гражданите, превъзхождащи всички останали римляни по величието на своите подвизи или високи звания, излагайки под изображението на всеки неговите деяния и длъжности в 4-5 стиха28. И още той има една книга за консулството на Цицерон, написана на гръцки.
19. Моят разказ, доведен до това място, беше обнародван докато Атик беше жив. А сега, надживявайки го по волята на съдбата, ще продължа повествованието по-натам29 и ще се постарая с нагледни примери, според силите си, да убедя читателите, че именно нрава на човека, както беше отбелязано по-горе, определя неговата съдба. Така, например, моят герой, задоволявайки се със званието конник, с което той се е родил, станал родственик на императора, сина на Божествения, дружбата на който той придобил още преди това с нищо друго, освен със своя изтънчен начин на живот, който му спечелил по-рано симпатиите на други стълбове на държавата – не по-малко достойни, но по-малко успели от Цезар. Защото на последния се паднала участта да има такова щастие, сякаш съдбата му дала всичко, отнето изначално от другите, надарявайки го с това, с което до това време не можал сдобие нито един римски гражданин. И така, на Атик се родила внучка от Агрипа, на който той дал своята дъщеря-девица. Нея, когато била едва едногодишно дете, Цезар сгодил за Тиб. Клавдий Нерон, сина на Друзила, своя доведен син. Този съюз укрепил тяхната дружба и я направил още по-близка30.
20. Впрочем, и преди този годеж Цезар, когато се намирал извън Рим и изпращайки писма на някой от близките, никога не оставял без писъмце Атик, съобщавайки му за своите занимания, за прочетените интересни книги, за това, къде и колко време той ще бъде; освен това, даже когато той бил в града, но заради безкрайните дела не можел да се наслаждава на обществото на Атик толкова, колкото му се искало, нито един ден не минавал лишен от това, той да не му пише, ту задавайки му някакъв въпрос от историята, ту поставяйки пред него някаква поетична задача и тъй шеговито подмамвал неговите обстоятелни отговори. Благодарение на тази преписка Цезар по съвет на Атик се разпоредил да бъде възстановен храма на Юпитер Феретрийски на Капитолия, основан от Ромул, който поради овехтяване и запустяване бавно се рушал под рухналия покрив. Не по-малко усърдно изпращал на Атик писма при раздялата и М. Антоний, постоянно изпращайки му вести за своите дела и грижи от най-отдалечените страни. Да оцени заслужено това обстоятелство може само този, който е способен да разбере, колко ум трябва за това, че да поддържа добри отношения с хора, разделени на най-високото поприще не просто със съперничество, но с толкова ожесточена разпра, която неизбежно трябвало да възникне между Цезар и Антоний, доколкото, всеки от тях се стремил да първенствува не само в Рим, но и в целия свят31.
21. Така преживял той 77 години до дълбока старост, увеличавайки не само достойнство си, но също дружеските връзки и благосъстояние, защото много му оставяли наследство по една единствена причина – заради неговото благородство. А здравето му било така превъзходно, че в продължение на 30 години на него съвсем не му се налагало да се лекува. Изведнъж се открила болест, на която отначало нито той самия, нито лекарите не обърнали внимание. Последните счели, че той има запек, против който имало прости и ефективни средства. Три месеца Атик преживял без особени неприятности, без да броим тези, които да произхождали от лечението. Но внезапно болестта с всичка сила се устремила в долната част на корема, така че под края на слабините излезли гнойни язви. Още преди да се случи това, Атик, усещайки, че болестта с всеки ден се усилва и температурата се увеличава, наредил да извикат при него зет му Агрипа и заедно с него – Л. Корнелий Балба и Секст Педуцей32. Когато те дошли, той, повдигайки се на лакти, казал: "Няма много да говоря за това, колко усърдно и основателно се грижа аз сега за моето здраве – вие сами сте свидетели на това. Тези усилия, надявам се, доказаха, че аз изпробвах всички възможни способи за излекуване и сега на мен ми остава да измисля собствено средство. Не искам да скрия от вас, че нямам намерение повече да кърмя своята болест. Защото с храната, приета през тези дни, аз удължавам живота, усилвайки страданията без надежда за спасение. И така, моля ви, първо, да одобрите моето решение, второ да не се опитвате напразно да ме разубедите от него".
22. Всичко това той произнесъл с такъв спокоен глас и с такъв безметежен вид, сякаш не си отивал от живота, а преминавал от къща в къща. Когато пък Агрип, плачейки и целувайки го, започнал да иска и умолява та той да не избързва доброволно с това, на което ни е обрекла природата, но да се пази заради себе си самия и своите близки с надеждата да преживее бедата и този път, то Атик превъзмогнал молбите на зет си с упорито мълчание. И ето след двудневно въздържане от храна треската изведнъж спаднала, и на болния станало по-леко. Въпреки това той не отстъпил от своето решение и на петия ден след като го взел, починал. Това станало в навечерието на априлските календи, при консулството на Гн. Домиций и Г. Сосий33. Погребалните носилки изнесли от дома, както той наредил, – без никаква погребална пищност; съпровождали ги всички почтени хора, при голямо стичане на обикновен народ. Бил погребан при Апиевия път, при петия милиарен стълб, в гробницата на чичо му Кв. Цецилий34.
--------------------------------------------------------
БЕЛЕЖКИ:
1. Конници – второто, след сенатското, съсловие в Римската държава. Към това съсловие се числели римските граждани, които имали ценза от 400 000 сестерции или 400 югера (100 ха) земя. Имали отличителни знаци за достойнство, сходни със сенатското: туника с червени надлъжни ивици, златен пръстен. От всички граждани само конниците имали право да заемат офицерски постове и да кандидатстват за комициалните (даваните от Народните събрания - комициите) длъжности. Низшата комициална магистратура – квестурата им откривала достъпа в сената, затова конническото съсловие се наричало "разсадник на сената". В болшинството си то се е състояло от богати латифундисти-робовладелци, представляващи елита на муниципалното общество; много конници имали допълнителни доходи от търговия и парични операции, най-малко почитаната и най-богатата част от съсловието влизала в съсловието на държавните откупвачи – публиканите.
2. Марк Тулий Цицерон – прочутия оратор, републиканец, консул през 63г. Гай Марий – син на великия пълководец, предводител на демократическата партия, консул през 82г.; Л. Манлий Торкват – издънка на знатен род, консерватор, консул през 65г.
3. За метежа на Сулпиций, Марий и Цина станал приз 88-86гг. Именно във връзка с Атина дали на Тит Помпоний прозвището Атик.
4. Марий Младши загинал през годината на своето консулство, отбранявайки се в обсадения от Сула Пренест. Заедно с претора Дамасип извършил избиване на знатни римляни, под предлог, че така защитавали демокрацията Имал репутацията на "любимец на Венера". Марий Младши попаднал в обкръжението на Атик и Цицерон, навярно, заради родството като земляци-арпинци – Тулий Цицерон и Марий; бабата на Цицерон Грацидия принадлежала към семейство, сродило се с Мариите.
5. Модий – 8,7л; медимна – около 52,5л; т.е. 6 модия са около 1 медимна.
6. Името Мидия не се подава на задоволително обяснение.
7. Сула посетил Атина, при завръщането си от Митридатовата война, през вт. пол. на 84г.
8. Нещастията на Цицерон започнали
през 60г., след триумвирата на Цезар, Помпей и Крас, тъй като в своите речи
нападал Цезар. През март 58г. бил приет закона на Клодий за изпращане в изгнание
на магистратите, екзекутирали без съд и следствие римски граждани, насочен
срещу действията на Цицерон през 63г. по време на потушаването на заговора на Катилина;
втория закон забранявал да се предоставя на изгнаника убежище на разстояние по-малко
от
9. Консулството на Л. Аврелий Кота
и Л. Манлий Торкват било през
11. Кв. Тулий Цицерон – младши - брат на оратора, едил през 66г., претор през 62г., наместник в провинция Азия през 61-59гг.; през 50-те г. служил като легат при Цезар в Галия. Любовта и дружбата свързвали братята Цицерони в продължение на целия им живот, освен в периода на Цезаровите граждански войни. Семейният живот на Квинт с Помпония, сестрата на Атик, не вървял заради тежкия характер на двамата съпрузи; нещата приключили с развод. През 43г. Кв. Цицерон загинал заедно със сина си в Рим по време на проскрипциите при втория триумвират.
12. Кв. Хортензий Гортал (114-50 гг. пр н.е.) – виден римски оратор, консул през 69г., богаташ и консерватор.
13. Партията оптиматите – отстоявала интересите на нобилитета, в противовес на партията на популарите, които дори да произлизали от средите на управляващата върхушка, изграждали своята политическа кариера застъпвайки се правата на обикновените граждани. През 40-ти години оптиматите се борили да запазят залязващата република, а популарите – за изгряващата империя.
14. В 6-а глава Непот изброява ред непрестижни в средите на почтените граждани действия и занятия; покупка на търгове на имущество на осъдени, откуп, обвинения в съд, които били считани за популистки действия. Службата в провинцията в екипа на наместника, носела големи законни и незаконни доходи, се считала за съвсем прилична за римски конник; в този случай Атик проявил изключителна аристократическа педантичност.
15. Цезаровата гражданска война (49-45 гг. пр.н.е.) е подробно описана и от самия Цезар в мемоарната му книга „За гражданската война”.
16. Начело на атентаторите стояли: М. Юний Брут (около 85-42 гг.пр.н.е) – син на Сервилия, бивша любовница на Цезар, племенник (по майка) на Катон Младши; Децим Юний Брут Албин – съратник на Цезар в продължение на много години, наместник в Цизалпийска Галия през 44г.; Г. Касий Лонгин – талантлив офицер, който успешно отбранявал Сирия от партяните след поражението на римляните при Карах, през 48г. – началник на ескадрата на Помпей, след победата на Цезар – помилван помпеянец и легат на диктатора. Тържеството на Брут и Касий било кратко. Няколко дни след убийството на Цезар тълпата в Рим застанала на страната на цезарианците; в средата на април атентаторите напуснали столицата и обикаляли по градовете из Италия, търсейки привърженици. През лятото на 44г. при тях се стекли привържениците им от италийските муниципии (общините в Италия), а пък при Антоний в Рим – ветераните на Цезар. При това съотношение на силите в края на август Брут и Касий напуснали Италия, надявайки се да съберат повече сили от провинциите.
17. Текста на Непот тук навярно е повреден. Още приживе на Цезаря Брут бил назначен за наместник на Македония, а Касий на Сирия. През април 44г. Антоний постигнал сената да предаде тези провинции на консулите, т.е. на него самия и Долабела; Брут и Касий назначили в Крит и Киренайка. На 3 юни бил прокарано ново решение за промяна на провинциите, според което Антоний получил Цизалпийска Галия; през ноември Македония била отредена на брат му Гай. Без да обръщат внимание на всички тези постановления, през есента на 44г. Брут и Касий заели Македония и Сирия. Властта на Брут се разпространила също над Илирия и Епир.
18. Мутинската война – военни действия през 43г.пр.н.е. в района на Мутин между Антоний и Октавиан. Антоний обсадил Мутин, но Октавиан успял да снеме обсадата. По време на схватките загинали и двамата консули. Октавиан обаче не успял да стане консул и през същата година бил направен втория триумвират, в който участвали Октавиан, Антоний е Емилий Лепид.
19. П. Волумний Евтрапел – командир на помощна войскова част, приятел на Антоний.
19а – през републиканския период титлата „император” се носела от военачалници.
20. В Епир имало имения на Атик.
21. Самотраки – Тракийския Самос, остров в северната част на Егейско море, древен център на почитания Великите богове – кабири. Имал статус на убежище.
22. Сервилия – едноутробна сестра на Катон Младши, жена на марианеца Марк Брут, убит през 77г. в Цизалпийска Галия по заповед на Помпей, на младини – възлюбена на Цезаря.
23. Младия Цезар (
Марк Випсаний Агрипа (63-12гг. пр.н.е.) – връстник на
Октавиан, който командвал войските на привържениците му. Първия му брак бил с дъщерята
на Атик Помпония, втория с племенницата на Август Марцела, а третия - с дъщерята
на принцепса Юлия.
Марк Антоний (около 83-30 гг. пр.н.е.) – родственик на диктатора
Цезар по майка си Юлия, близък негов сподвижник, консул през 44г. След гибелта
на диктатора станал главния противник на
републиканско-сенатската партия, през 43г. станал триумвир и наместник на източните
провинции, любовник, а после и съпруг на последната египетска царица Клеопатра.
През 31-30гг. Антоний и Клеопатра водили неуспешно война с Октавиан и след
поражението си се самоубили.
Триумвират – в преходния период от република към принципална империя имало два триумвирата – първия бил на Цезар, Помпей и Крас, а втория на М. Антоний, Г. Юлий Цезар Октавиан (бъдещия Август) и М. Емилий Лепид, сключен през ноември 43г. Бил оформен като извънредна магистратура с мандат от 5г. уреждане на положението в Републиката. При подялбата на държавата Октавиан получил Италия и западните провинции, Антоний – Изтока, Лепид – Африка. Пълномощията на триумвирите били удължени през 37г. след срещата им в Тарент. През 36г. Октавиан лишил от власт Лепид, който играел в "съюза на тримата" второстепенна роля. Равновесието между Октавиан и Антоний продължило до 32г.
24. Квиринал – един от седемте хълма на Рима. Названието на дома на Атика произлиза, изглежда, от името на първите му владелци – Бебиев, Тамфилов, което семейство процъфтявало през 80-те г. II в. пр.н.е. Вилата се намирала недалеч от храмовете на Квирин и Благополучието.
25. Използвайки домашни роби-преписвачи, Атик се занимавал с издателска дейност, като публикувал и творчеството на Цицерон. Робите-четци били нещо обичайно за един римски културен дом. Четенето на глас, особено на масата е характерно за античността; остатък от този обичай е четенето на манастирската трапеза.
26. Преписката между Цицерон и Атик не е достигнала до наши дни.
27. Цицерон в своите съчинения е характеризирал Атика като епикуреец, героят на Непот напуснал живота доброволно, като стоик.
28. Непот говори тук, първо, за „Аналите”
на Атик – историческо съчинение, в което кратко се излагала цялата история на Рим
от създаването на града; второ – за отделни съчинения по генеалогия на знатни
римски родове (названията им не са се запазили); трето – за издадените портрети
на знаменити римляни със стихотворни подписи. Такива "Портрет" издал после
Варон Реатински – голям познавач на римската древност.
Съдейки по писмата на Цицерон, Атик специално изучавал списъците
на римските магистрати.
29. Атик умрял през 32г. пр.н.е. Непот преработил своето съчинение около 29г. пр. н.е.
30. Друзила – жената на Октавиан Август Ливия, внучка на народния трибуна от 91г. М. Ливий Друз.
Внучката на Атик Агрипина била първата любима жена на бъдещия император Тиберий, родила от него сина им Друз Младши. По династични съображения Август нареди този брак да се разтрогне, като оженил своя доведен син за своята дъщеря Юлия. Развода с Агрипина нанесъл на Тиберий неизлечима душевна рана.
31. Преписката на Атик с Цезар Октавиан и Антоний протичала през 30-те г. на I в. пр.н.е. – в периода на равновесие на силите им, когато първия укрепвал своята власт в западните провинции и Италия, а втория, опирайки се на съюза с Клеопатра – в източните. Разрива между триумвирите станал през годината, в която починал Атика.
32. Корнелий Балба и Педуцей – произхождали от незнатни сенатски семейства, приятели Цицерон и Атика.
33.
34. Гробниците в Италия се правели край пътищата.