ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

ALD * HISTORICAL MATERIALS * ALD

[Главна] [Библиотека] [Владетели] [Патриарси] [Материали] [Линкове] [Галерия] [Книга за гости] [Филми] [Ново]

Ханибал

1. Ханибал, син на Хамилкар, картагенец. Ако никой не се съмнява и то съвсем справедливо, че римляните са превъзхождали по доблест всички народи, то не трябва да се отрича и това, че Ханибал дотолкова засенчвал с прозорливостта си останалите пълководци, колкото римския народ превъзхождал по храброст другите племена. На практика, колкото пъти се сражавал с римляните в Италия, всеки път излизал из боя победител¹. И ако в Родината не го възпрепятствала завистта на съгражданите му, то той, очевидно, би могъл да надделее над тях. Но враждебността на мнозина надделяла над мъжеството на единака. А самият Ханибал бил дотолкова верен на бащината ненавист към римляните, оставена му все едно в наследство, че по-скоро би се разделил с живота, отколкото с нея; защото даже когато бил изгнаник от отечеството и се нуждаел от чужда помощ, той никога не преставал да мечтае за война с Рим.

2. Ако не се брои Филип, който той задочно въвлякъл във вражда с Рим², най-могъщия цар в тези времена бил Антиох; и Ханибал така разпалил неговата войнственост, че този бил готов да иде на поход срещу Италия от самия бряг на Червено море. Когато пък при царя пристигнали римски пратеници, за да разузнаят намеренията му и с помощта на тайни интриги се постарали да предизвикат у него подозрение, че Ханибал е подкупен от тях, то той променил начина си на мислене, та усилията им не били напразни³. Ханибал узнал за това, а също забелязал, че не го допускат на тайните съвещания. И ето че веднъж той отишъл при царя и аргументирано му напомнил за своята вярност и ненавист към римляните, като прибавил следното: "Когато още бях дете на не повече от девет години, моя баща Хамилкар, отправяйки се от Картаген в Испания за да командва войската, принесе жертви на Юпитер Всеблагия и Превеликия. По време на изпълнението на тази свещена церемония той ме попита искам ли да замина с него на война. Аз с радост се съгласих и започнах за моля непременно да ме взема със себе си. И тогава баща ми каза: "Ще те взема, ако ми дадеш обещанието, което аз искам да чуя". Веднага ме заведе към олтара, пред който се готвеше да извърши свещенодействие и отстранявайки всички хора, ми нареди да се докосна до жертвеника и да се закълна, че никога няма да встъпя в дружба с римляните. Тази клетва, дадена на баща ми, аз съм я опазил до днешния ден толкова ревностно, че никой няма право да се усъмнява в постоянството на моите мисли в залеза на дните ми. Така че, ако ти замислиш да окажеш на римляните някаква приятелска услуга, то правилно ще направиш, ако скриеш това от мен; а ако смяташ да воюваш с тях, то ще измамиш сам себе си, ако не ме поставиш начело на това дело".

3. И така, на посочената от мен възраст Ханибал заминал с баща си в Испания, а след смъртта на родителя си, по времето когато Хасдрубал заел мястото на вожда, започнал да командва цялата конница. А когато загинал и Хасдрубал, войската предала върховната власт на Ханибал. След съобщаването за това в Картаген назначението било утвърдено официално⁴. Така той станал главнокомандващ, преди още да е навършил 25 години, и в близките 3 години покорил с оръжие всички испански племена, превзел с щурм съюзния ни град Сагунт⁵ и подготвил 3 големи армии. Едната от тях той изпратил в Африка, другата оставил под началството на брата на Хасдрубал в Испания, а третата повел със себе си в Италия. Преминавайки през гористите Пиренеи, навсякъде по пътя той се сражавал с туземците, като неизменно излизал победител. Накрая, той се добрал до Алпите, отделящи Италия от Галия - до тези самите планини, които никой преди него не бил преминавал с войска, освен гърка Херкулес; затова те и сега се наричат Гръцката гора⁶. Алпийските жители, опитвайки се попречат на преминаването, той избил, околностите обезопасил, пътищата разчистил и постигнал това, че слон в бойно снаряжение можел да премине там, където преди едва можел да изпълзи един невъоръжен човек. По този път той превел войската през планините и нахлул в Италия.

4. Още при Родан той се сражавал с консула П. Корнелий Сципион, нанасяйки му поражение. Пак с него се сблъскал край Кластиди при Пад и този излязъл от боя ранен и разбит. За трети път пак същия този Сципион заедно с другаря си Тиберий Лонг излязъл против него при Требия. Ханибал им дал сражение и разбил двамата⁷. После преминавайки през Апенините в областта на лигурите се насочил в Етрурия. По време на това пътуване той прекарал такава тежка очна болест, че впоследствие за винаги виждал лошо с дясното си око⁸. Още страдайки от този недъг и придвижвайки се на носилка, той изтребил при Тразименското езеро обкръжения и хванат в засада консул Г. Фламиний, а след немного време - претора Г. Центений, който се намирал в планината с отбрана армия. След това той преминал в Апулия и там срещу него излезли двамата консули - Г. Теренций и Л. Емилий. В едно сражение Ханибал разбил двете армии, погубвайки консула Павел и още няколко консуларии, сред които бил Гн. Сервилий Геминий, консул през предишната година⁹.

5. След това сражение от се отправил срещу Рим, без да среща съпротива, и се спрял на най-близките до града хълмове. След като престоял там на лагер няколко дни, той потеглил обратно към Капуа, а римския диктатор Кв. Фабий Максим му преградил пътя във Фалернската област¹⁰. Затворен на тясно място, Ханибал измамил най-хитроумния пълководец Фабий, измъквайки се през нощта от капана с цяла и невредима войска: в нощния мрак той запалил съчки, завързан към рогата на телета, и подгонил това необичайно безредно пълчище срещу врага. Когато това зрелище внезапно се появило пред римляните, войската им била обзета от такъв страх, че никой не се осмелил да излезе извън пределите на лагерния вал. Като минали няколко дни след този подвиг, той с хитрост въвлякъл в бой М. Минуций Руф, началника на конницата с пълномощия на диктатор и като влязъл в сражение с него, го обърнал в бягство¹¹. В Лукания той погубил, макар и да не присъствал там тогава лично, двукратния консул Тиб. Семпроний Гракх, който бил примамен в засада. Пак по такъв начин той унищожил под Венузиа петкратния консул М. Клавдий Марцел¹². Дълго би се наложило да изброявам всичките му битки. Затова е достатъчно да посоча едно обстоятелство, даващо представа за това, какъв пълководец е бил Ханибал: за времето на целия му престой в Италия никой не могъл да му противостои в битка, а след сражението при Кана никой не разполагал срещу него лагера си в открито поле¹³.

6. Непобедим в Италия, той бил отзован у дома за защита на Родината и започнал да воюва с П. Сципион, сина на този Сципион, който той разбил първо при Родан, после при Пад, а третия път - при Требиа¹⁴. При този противник той много искал да се помири за времето, в което средствата на Отечеството са изтощени, за да може с нови сили да продължи борбата в бъдеще. Пълководците влезли в преговори, но не се споразумели за условията. Няколко дни след тази среща Ханибал влязъл в сражение със Сципион при Зама, бил - в което е трудно да се повярва - разбит и след два дни се добрал до Хадрумета, разположен приблизително на 300 мили от Зама. По време на това бягство нумидийците, които напуснали бойното поле заедно с него, му устроили покушение, но той не само избегнал техните козни, но и унищожил самите тях. В Хадрумета Ханибал събрал останалите бегълци и като направил нови набори, за няколко дни подготвил големи сили.

7. Докато той усилено се готвел за война, картагенците се помирили с римляните. При все това той и след това командвал армията и водел военни действия в Африка така, както и брат му Магон – чак до консулството на П. Сулпиций и Г. Аврелий. При тези консули пристигнали в Рим картагенски посланици, за да благодарят на сената и римския народ за дарувания мир, да им поднесат по този случай златен венец и същевременно да помолят, да преместят заложниците им във Фрегела, а пленниците да върнат обратно. Със сенатско постановление им бил даден такъв отговор: дарът им се приема с удовлетворение; заложниците ще бъдат заселени там, където те молят; но пленниците няма да пуснат да се приберат, тъй като най-големия враг на римския народа Ханибал, по чиято инициатива е започнала войната, до този момент е облечен при тях във висша власт и командва армията, а също така и брат му Магон. Когато този отговор станал известен в Картаген, Ханибал и Магон били отзовани у дома¹⁵. След завръщането на Ханибал, той бил избран за цар, след като 22 години имал чин главнокомандващ. Работата е там, че както в Рим избират консули, така и в Картаген ежегодно избират двама царе за срок от една година¹⁶. Тази длъжност Ханибал изпълнявал пак така добросъвестно, както по-рано командвал по време на войната. Въвеждайки нови данъци, той постигнал това, че имало пари не само да се плаща на римляните според договора, но оставал излишък, който бил внасян в хазната. После, при консулството на Марк Клавдий и Луций Фурий пристигнали пратеници от Рим в Картаген. Ханибал, който решил, че те са изпратени да искат той да им бъде предаден, без да дочака приемането им в сената, тайно се качил на кораб и избягал при Антиох в Сирия. Когато това се разбрало, пуните изпратили два кораба, та по възможност да го догонят и да го хванат; конфискували имуществото му, разрушили дома му до основи, а него самия го обявили за изгнанник¹⁷.

8. А Ханибал през 4-та година от бягството си от дома пристигнал с пет кораба край Африка в областта на киренейците, за да разузнаят, възможно ли е да подтикнат картагенците към война с Рим, съблазнявайки с надежди и дързост Антиох, когото той вече бил склонил да нахлуе в Италия. Тук той повикал брат си Магон¹⁸. Когато пуните узнали за това, те задочно осъдили Магон на същото наказание, като и на брат му. Откривайки, че нещата са зле, двамата вдигнали котви и платна и заминали в морето. Ханибал се завърнал при Антиох, а за края на Магон съществуват две версии: едни от писателите съобщават, че той загинал при корабокрушение, други - че го убили собствените му роби. Що се касае до Антиох, то ако той предпочитал да води война според съветите на Ханибал, както той правел в началото, то тогава може би щял да се сражава за господството над света при Тибър, а не при Термопилите. А Ханибал, който често наблюдавал неразумните начинания на царя, нито веднъж не се отметнал от него. Командвайки неголяма ескадра, която му наредили да прехвърли от Сирия в Азия, той я повел в бой край бреговете на Памфилия против родоския флот. И макар в това сражение превъзхождащите го сили на противника да надделявали над неговите кораби, той самия удържал победа на този фланг, на който командвал¹⁹.

9. След като Антиох бил обърнат в бягство²⁰, Ханибал, страхувайки се да не бъде предаден на врага, което и щяло да се случи, ако той не бил предпазлив, се оттеглил в Гортин на Крит, за да обмисли там, къде да отиде след това. Тук този най-хитър човек на света видял, че ще бъде в голяма опасност заради алчността на критяните, ако не измисли някакъв изход. Проблемът се дължал на това, че той донесъл със себе си много богатства и знаел, че слуха за тях вече се е разпространил. Тогава той измислил следния план: взел множество амфори и ги напълнил с олово, като го засипал отгоре със злато и сребро. Тези съдове в присъствието на най-знатните граждани той поставил в храма на Диана, преструвайки се, че все едно поверява богатството си на верността на критяните. Въвеждайки ги в заблуждение, той скрил всички свои пари в медните статуи, които донесъл със себе си и поставил тези фигури на открито в двора на дома си. И така критяните с голямо усърдие охранявали храма не толкова от чужди хора, колкото от Ханибал, опасявайки се, да не би той без тяхно знание да не изнесе съкровищата и да не ги отнесе със себе си.

10. Опазвайки по този начин собствеността си и измамвайки всички критяни, пуниеца отишъл в Понт при Прузий²¹. Пред него той отново представил все същите планове против Италия и даже постигнал това, че настроил и въоръжил царя против римляните. А когато се убедил, че той не е достатъчно силен сам по себе си, то склонил на негова страна другите царе и привлякъл войнствените племена. Но пергамския цар Евмен, най-предания приятел на римляните, излязъл против Прузий, тъй че между тях де повела война по суша и по море, и в това време, когато Ханибал горещо желаел да разгроми Евмен, той, благодарение на подкрепата на римляните, имал успех на двата фронта. Считайки, че отстраняването на Евмен ще улесни изпълнението на всички останали негови замисли, Ханибал измислил да го погуби по следния начин: след няколко дни им предстояло да влязат в сражение по море. Противникът имал числено превъзходство и затова, отстъпвайки по сила, Ханибал трябвало да се бори с помощта на хитрост. И така той заповядал да съберат колкото може повече живи отровни змии и наредил да ги поставят в глинени съдове. Като събрал голям брой от тези гадини, той повикал в самия ден на предстоящата битка матросите и им дал заповед с общи сили да нападнат само на един единствен плавателен съд – кораба на цар Евмен, а от останалите само да се отбраняват; това лесно могли да успеят да направят с помощта на множеството гадини, а той самия ще се погрижи да ги уведоми, на кой кораб се намирал царя. И той им обещал щедра награда в случай, че те убият царя или го заловят в плен.

11. След това обръщение към воините единия и другия флот заели позиции за бой. Когато двете ескадри се подредили, но още не бил даден сигнал за бой, Ханибал изпратил напред пратеник с кадуцей²², за да открие местонахождението на Евмен. Приближавайки се до кораба на противника, пратеника показал писмото и заявил, че трябва да го връчи на царя. Тъй като никой не се съмнявал, че посланието съдържа някакви мирни предложения, то веднага го отвели при царя, а той, след като открил кой е кораба на командващия, се върнал там, откъдето дошъл. А Евмен, като отворил писмото, не намерил в него нищо, освен оскърбления. Чудейки се и недоумявайки за целта на това пратеничество, той все пак не закъснял веднага за започне битката. При стълкновението с противниците витинците, следвайки заповедта на Ханибал, дружно атакували кораба на Евмен. Тъй като царят не бил в състояние да издържи на техния натиск, той започнал да търси спасение в бягството и нямало да успее да го намери, ако не се укрил в едно от своите укрепени пристанища, които били разположени на близкия бряг. Останалите пергамски кораби все по-ожесточено притискали противника, докато изведнъж върху тях се изсипали глинените гърнета, за които споменах по-горе. Тези метателни снаряди отначало предизвикали у бойците смях, тъй като не могли да разберат, какво значи това. А когато видели, че корабите им гъмжат от змии, то изпаднали в ужас от новото оръжие и не знаели от кое по-напред да се пазят, те се впуснали в бягство и се завърнали по своите места. Така Ханибал хитроумно надделял над пергамската войска. И не само в този бой, но и в много други вече сухопътни сражения той побеждавал неприятеля с помощта на такива уловки.

12. Докато ставали тези събития в Азия, се случило така, че в Рим пратениците на Прузий обядвали у консулария Т. Квинкций Фламинин и когато на масата бил споменат Ханибал, един от тях казал, че той се намира във владенията на Прузий. На следващия ден Фламинин доложил за това на сената. Отците-сенатори, които считали, че няма да имат покой, докато Ханибал е жив, изпратили във Витиния легати, среди които бил и Фламинин, с нареждане да поискат от царя той да не държи при себе най-злия враг на Рим, но да го предаде на пратениците²³. Прузий не посмял да откаже на гостите и възразил само относно това, че пратениците не трябва да искат той лично да им предаде Ханибал, тъй като това би нарушило неговия дълг за гостоприемство. Затова нека те сами да го заловят, ако могат, а местонахождението му можело да намерят лесно. Ханибал винаги пребивавал на едно място - в крепостта, дадена му от царя като подарък. Този замък той бил построил по такъв начин, че от всички страни постройката имала изходи, които, както той се опасявал, можело да му потрябват. Така и станало. Когато римските пратеници пристигнали там и обкръжили дома с голям отряд, момчето-слуга, забелязвайки ги от прага, съобщил на Ханибал, че са се появили необичайно много въоръжени хора. Той му наредил да обиколи всички врати и веднага да съобщи дали от всички страни сградата е обградена еднакво. Момчето бързо му съобщило, как стоят нещата, уведомявайки го, че всички изходи са заети и тогава Ханибал разбрал, че това не е направено случайно, че искат да го заловят и че не трябва да остава повече жив. Тъй като не желаел чужди хора да решават съдбата му, верен на предишната си доблест, той взел отрова, която имал навик винаги да държи при себе си.

13. Така през 70-та година от живота си, след дълги и многобройни усилия, починал този най-доблестен човек. При кои консули той е починал не е ясно. Например, Атик в своите Анали съобщава, че той умрял при консулството на М. Клавдий Марцел и Кв. Фабий Лабеон, Полибий говори за Л. Емилий Павел и Гн. Бебий Тамфил, а Сулпиций и Блит назовават П. Корнелий Цетег и М. Бебий Тамфил²⁴. Да добавим, че този велик мъж, обременен с велики военни задачи, не жалел време за научни занятия, защото след него останали няколко съчинения на гръцки език, в това число книга до родосците за делата на Гн. Манлий Волсон в Азия²⁵.

Много историци са описвали неговите войни, но сред тях има двама автори, Силен и Сосил Лакедемонеца, които го съпровождали в походите и живели заедно с него, докато това било угодно на съдбата. А този Сосил служил на Ханибал и като учител по гръцка словесност.

Но вече ми е време да приключвам тази книга и да разкажа за подвизите на римските пълководци, та читателя, като сравни делата на чуждестранните и своите предводители, по-лесно да реши, кого да предпочете.

БЕЛЕЖКИ:

1. Непот риторически преувеличава непобедимостта на Ханибал. М. Клавдий Марцел, петкратния консул, "мечът" на Рим, няколко пъти побеждавал великия пълководец в открит бой: в края на 216г., през 215г. при Нола и през 210г. при Нумистрон.

2. Филип V Македонски през 215г. сключил с Ханибал съюзен договор, с който се задължавал да оказва на картагенците помощ. По време на І-та Македонска война (215-205г.) римляните не допуснали появяването на македонски войски в Италия: военните действия се провеждали първоначално на западните брегове на Балканския полуостров, а през 211г. римляните влезли в съюз с противниците на Филип в Гърция (Етолия, Спарта, Елида, Месения, към които се присъединил пергамския цар Атал), въвличайки своя противник в "домашна" война. Мирът с Македония бил сключен в навечерието на похода Сципион в Африка, но веднага след края на Ханибаловата война римляните изпратили свои легиони на Балканския полуостров и започнали ІІ-та Македонска война (200-197г.). Тя се водила под предлог, че се цели освобождение на Елада от Македонската хегемония. Сирийският цар Антиох, съюзник Филип, се въздържал да окаже помощ на своя съюзник.

3. Удържайки победа над Филип, Рим разширил исканията си за свобода на малоазийските гръцки градове, които били подчинени на Антиох. През втората половина на 90-те години се провели преговори между Рим и Сирия за уреждане на назряващия конфликт. През 192г. за преговори с Антиох заминал П. Сулпиций Галба и П. Вилий Тапул, които през 200-199г. воювали с Филип; към тяхната мисия се присъединил и Сципион Африкански. В Ефес Вилий и Сципион дружески се срещнали с Ханибал, с което целели да го компрометират пред царя.

4. Ханибал, Хасдрубал и Магон след смъртта на Хамилкар били изпратени от военния лагер в Картаген. След 5 години Ханибал се върнал в Испания и 3 години служил под началството на своя роднина (до гибелта на Хасдрубал през 221г.).

5. Сагунт - гръцка колония, която била съюзник на Рим; в края на III в. пр.н.е. по-голямата част от населението й вече били ибери. Сагунт бил разрушен от Ханибал през 219г. Римските пратеници, които пристигнали в Картаген по този повод обявили война на пуните през пролетта на 218г.

6. Херкулес - гръцкият герой Херакъл. Един от подвизите на Херакъл е похищението на кравите на Херион от остров Еритея, лежащ в западните води на световния океан. Според преданието връщайки се обратно, Херакъл преминал през Пиренеите и Алпите и пресякъл Италия.

7. Стигайки до бреговете на Рона Ханибал бил пресрещнат от намиращия се в Марсилия консул Публий Корнелий Сципион, който се придвижвал към Испания. В станалата схватка между двата разузнавателните отряди на двете армии надделели римляните. Сципион се насочил към войската на Ханибал и го принудил да се изтегли на левия бряг на Рона. Но Сципион не се впуснал да го преследва, а една част от армията си разположил в долината на По за отбрана, а друга изпратил към Испания. Появата на Ханибал в Италия била изненада за римляните. Сципион, който се намирал в Плаценция се отправил да пресрещне Ханибал. Сражението станало на северния бряг на река По. Нумидийците обходили в тил римската конница и я обърнали в бягство. Сципион отстъпил към Плаценция, а поражението довело до отмятането на галите от римляните. През декември при Требия към Сципион се присъединил и втория консул Тиберий Семпорий Лонг. Сципион предпочитал да отложи във времето битките с Ханибал, но тъй като заболял и командването се оказало в ръцете на нетърпеливия Лонг се стигнало до сражение, в което римляните били разбити. В резултат от тази победа Ханибал успял да привлече на своя страна племената от Цизалпийска Галия.

8. Две консулски армии преграждали на Ханибал двата главни пътя от северните Апенини към Средна Италия: Фламиниевия, водещ към Аримини, прикривал консула Гн. Сервилий Гемин, а Касиевия, по който се преминавало в посока към етруския град Ареция, контролирал Гай Фламиний. Картагенският пълководец заобиколил римляните, превеждайки своята войска през почти непроходимите блата на Лигурия. При преминаването на блатата Ханибал получил възпаление на очите, в резултат на което загубил едното си око.

9. Пропреторът Гай Центений бил изпратен на помощ на Фламинин от консула Сервилий; всички войници от неговия отряд наброяващ 4 000 конници били избити или пленени. Непот съвсем кратко описва двете катастрофални поражения на римската армия: при Тразименското езеро през 217г. и при Кана през 216г. Легионите, които се сражавали при Кана, командвали консулите Г. Теренций Варон и Л. Емилий Павел. Варон, който настоявал да се проведе там сражението напуснал бойното поле в критичния момент и се спасил, а Павел, който считал, че не трябва да се провежда сражението загинал.

10. На това място Непот смесва фактите: събитията във Фалернската област станали през 217г., обсадата от римляните на Капуа, която била преминала на страната на Ханибал и похода на картагенците срещу Рим били през 212г.

11. При извънредни обстоятелства римляните поверявали върховната власт на диктатор, който разполагал с извънредни пълномощия. Той бил избиран за срок от 6 месеца или до отпадане на необходимостта, във връзка с която е бил поставен. За разлика от редовните ръководители на държавата – консулите, които били двама и всеки можел да възпира действията на другия, то диктатора можел да взима решения еднолично и никой нямал право да му се противопостави. При все това, тъй като римляните се опасявали той да не злоупотреби с властта си, то вместо колега диктатора имал помощник, който се наричал началник на конницата. М. Минуций Руф, началник на конницата при диктатора Фабий, тъй като бил недоволен от мудната тактика на своя командир, го порицал в лагера и в Рим. Привържениците на Минуций, успели да убедят Народното събрание да изравни правата на диктатора и помощника му. Но опитите на Минуций, Фламинин и Варон да надвият Ханибал били неуспешни.

12. Тиберий Семпроний Гракх, бил консул през 215 и 213г., проконсул през 214 и 212г., през която загинал. Петкратния консул Марцел загинал при засада през 208г.

13. Вж. бел. 1.

14. П. Корнелий Сципион, син консула за 218г., завоевателя на Испания, консул през 205 г., получил разпореждане от сената да настъпи с римската армия в Африка. Когато войската на Сципион обсадила Картаген, Ханибал бил принуден да се изтегли от Италия през есента на 203г. През следващата година станало решителното сражение при Зама, в което армията на Ханибал била разбита.

15. В останалите достигнали до нас извори, описаните в глава 7 събития от Непот са представени по друг начин. След поражението при Зама Ханибал бил привърженик на мира. През 200г. при консулите Сулпиций и Аврелий римляните изпратили в Картаген пратеници с оплаквания от картагенския командир Хамилкар, който останал в Италия и оглавил враждебните спрямо Рим северни гали. Според достигналите до нас извори, Магон, по-младия брат Ханибал, който се сражавал през 205-203г. в Северна Италия, умрял през в 203г. на път за Африка. След подписването на мирния договор сената безвъзмездно пуснал да се приберат по домовете си 200 знатни пунийски пленници.

16. Става дума за върховната магистратура на Картаген – длъжността на двамата съдии – „суфети”, които управлявали за срок от една година, чийто функции са близки до тези на римските консули. Ханибал, който заемал този пост през 196г. се прославил с блестящата реформа на картагенските финанси. Той реформирал и длъжността на суфетите, която до този момент била пожизнена, а след промяната бил въведен мандат от една година, без право да я заема за два последователни мандата.

17. Непот датира бягството на Ханибал през 196г. (при консулите М. Клавдий Марцел и Л. Фурий Пурпурион). Римските пратеници пристигнали в Африка през 195г., когато в Рим бил консул Катон, който станал известен със своите призиви за разрушаването на Картаген. Двама от тримата римски легати - Марк Марцел (син на знаменития пълководец) и Теренций Кулеон могат да бъдат причислени към катоновската групировка.

18. Сведението, че Ханибал е посетил лично Африка е съмнително. Според Ливий, Апиан и Юстин в Африка бил изпратен от Ханибал тириеца Аристон. Мисията му обаче не била успешна.

19. След като понесъл поражение в Гърция при Термопилите през 191г., Антиох се подготвял да предотврати прехвърлянето на римската армия на азиатския бряг и затова повикал финикийската ескадра, която била поверена на Ханибал (190г.).

20. Антиох претърпял поражение при Магнезия през есента на 190г.

21. Прусий бил цар на Витиния (царство в Северна Мала Азия). През 80-те години на IIв. той воювал с пергамския цар Евмен II (197-159), верен съюзник на Рим, който получил след Сирийската война много вътрешни области в Мала Азия и протекторат над гръцките градове по крайбрежието.

22. Кадуцей – жезълът на бог Хермес, който е бил покровител на пратениците.

23. Легатите, които поискали предаването на Ханибал били Т. Квинкций Фламинин, който победил Филип V; Л. Сципион, който победил Антиох, брат на Сципион Африкански; П. Сципион Назик, братовчед на Сципион Африкански. Плутарх рязко противопоставя дребнавата отмъстителност на Фламинин с великодушието на Сципион, който се отнесъл меко със своя победен враг.

24. Непот сочи 183, 182 и 181г. Най-вероятно Сципион и Ханибал са умрели през една и съща година - 183 г. пр н.е.

25. Гн. Манлий Волсон — консул през 189г., който подписал мирния договор с Антиох. По собствен почин той предприел поход против малоазийските галати, които ограбвали гръцките градове. Армията на Волсон на свой ред се прославила с мародерство и с количеството на откараната от Азия плячка.